И в Гита се казва, че ще отидем там откъдето няма да се върнем на тази земя. Това е и което много отчелници си мечтаят да постигнат - вечно освобождение, да се слеят се елемента брахм или както го казвате вечната смърт от която няма връщане, обаче това е цикъл, всяка душа има своя роля, тази роля и вечна и предначертана и тя не може без да я играе. В писанията дори е написано, че Господ идва във всяка епоха, ако той е обвързан да идва, може ли някоя друга душа да е вечно свободна. ако която и да е душа се освободи отъ цикъла той ще спре. Той обаче нес спира е вечно се повтаря по един и същи нчин, и душите идват по своето определено време. Тяхното пребиваване в това вечно състояние на махасамадхи, от гледна точка на земното време е ограничено. Oбаче тям няма нито концепция за пространство и време. Смисълът на това, че няма да се върнем повече на тази земя е, че земята ще е друга. ние не искаме да бягаме от земя което е пълна с щастие. Само когато сме нещастни искаме да напускаме. Когато един човек е нещастне той не иска щастие, той иска първо спокойствие, освобождение от нещастието. Напр, ако на един човек едната му ръка гори и някой му дава в другата някакви сладки, той първоще изяде сладките или ще си изгаси ръката. Така и ние не отиваме директно в света на щастието, света на дживанмукти, но минаваме първо през света на освобождението, света на мукти.
И след като не е жив, по Вашата логика следва, че освободенията Пуруша няма и душа.
Незнам дали имате предвид обикновения пуруш или Парампуруш. Освободения Парампуруш е жив. Той също се проявява като дживатма, чрез тяло. Не е, че няма душа а, че самият той е душа. Пуруш=душа. Обикновените пуруши когато са освободени всъщност са самата форма на душа. Те не са живи защото не са проявени. Обаче такова състояние на освобождение може да се изпита и докато душата е в тяло което е дживанмукти, както казвате временно състояние. Освободеният пуруш или душа е като семка. Семката си е семка, тя някой ден ще покълне. Не е жив щоо не е проявен в материя, чрез тяло.