Просветлението не е самопознание

[Imago]

Прост силогизъм:

Просветлението е състояние на чистата сияйна саттва.
Саттва (в качеството си на гуна) е нещо различно от Аза (атман).
Следователно просветлението не е самопознание.

То е връзка с нещо, различно от Аза, установяване в някаква универсалност на познанието, в някаква колективна памет за битието, която можем да наречем условно и колективно съзнание.

В тази връзка бих искал да оспоря твърдението на Кришнамурти от твоята предишна тема и да му противопоставя следната аксиома:

Правилните мисли, действия и нагласи са предпоставка за самопознанието.

Може да си останеш просветлено божество вовеки веков, без дори да имаш нужда да познаеш себе си, защото пребиваваш в състояние на върховна ананда.

Просветлените може да се сляти с цялото и въпреки това да не познават себе си. Историята дава примери за точно такива случаи, които подробно са описани в коментарите към Йога-сутра. Наричат се пракритилайини (разтворени в основата на материалния универсум).

Самопознанието в Санкхя-Йога е по същество via negativa. В другите системи може да е сливане или единение с някакви по-висши реалности, тук обаче не е.

[Imago]

Ганди1 възразява:

Ще използувам понятието “интелектуално” в тесния смисъл на думата като “рационално мислене”(т.н. спекулативен анализ). То е мислене извън интуицията и извън чувствата. При него се оперира с крайно-мерни качества на обектите (реални или абстрактни), което прави допустимо използуването на законите на логиката. Всички природни науки са изградени върху този тип мислене, както и всичко сфери от живота свързани с крайност на измеренията –икономика, технология и др. Не е типичен начин на мислене обаче за Изкуствата и за Религиите.

Ето един типичен пример за неправилно използуване на спекулативното мислене в областта на духовното:
“Просветлението е състояние на чистата сияйна саттва.
Саттва (в качеството си на гуна) е нещо различно от Аза (атман).
Следователно просветлението не е самопознание.”
Имаго

Ето я и схемата на силогизма:
А (просветление) = B(сатва)
В = С (Не Атман)
=> А =С (Не Атман)


В момента на употребата на силогизма, в менталното
пространство, безкрайномерността на Духа се свива до крайните измерения на видимите форми на материята. От друга страна обаче както библията, така и зен, дао и много други духовни учения ни сугестират, че зад видимия свят стои непроменяема същност, а просветлението е дар, при който е възможно да проникне извън крайномерността на формите. То просветлението идва, ако изобщо дойде, не като усъвършенствуване на рационалното мислене, а идва въпреки него, идва противно на него, като прозрение за необяснимото, за това което е извън кръга на рационалното мислене, идва като трансцедентно състояние, в което няма нито логика нито спекулативен смисъл, идва като чиста интуиция. При това самата дума Просветление е метафора, защото самото “Просветление”, като състояние е Лингвистично неопределимо. То е онова за което се казва: Дао, което се назове не е истинското Дао.
Спорно е дали Просветлението е самопознание или не. Само просветленият може да каже дали това е така. А той го казва.

Благодаря за това възражение!

Основната му идея е, че употребата на разума е неуместна в случаите, когато става дума за непосредствено съзерцание (на обекта в най-широкия смисъл на тази дума) и, в частност, в религиите.

В християнството може и да е така (макар че многовековните дебати за съотношението между вяра и разум не дават основание да утвърждаваме еднозначно служебната роля на философията и разума като послушни Анцилии), но в индийската философско-религиозна систематика не е така. Там непосредственото съзерцание (пратякша) и рационалният извод (анумана) са задължителни елементи в епистемологията на всяка религиозна система, дори и най-бхактичната.

Затова не мога да приема Вашия аргумент за правилен, тъй като не е съобразен със спецификата на индийското философско-религиозно и културно пространство. В Йога - специално - инструментите (прамана) за постигане на истинно познание (прама) са три - възприятие, извод и авторитетно слово. Изводът се смята за опроверган само ако са нарушени правилата на логиката, които за индийската логика са не само формални, но и материални (съдържателни) и се описват негативно в така наречените дефекти на основанието (хетвабхаса).

С други думи, опровержението Ви ще бъде сметнато за законно само ако открие такива дефекти. В противен случай то ще се разглежда като витанда или дори чхала. А за такива неща тези варвари са рязали глави. 

Аз лично виждам една логическа привидност (хетвабхаса) в аргументацията ми, но няма да Ви помагам. 

За сметка на това ще приведа мнението на Дхармоттара, който коментирайки заключителните строфи на Пратякша-кханда от Няя-бинду (буд. учебник по логика на Дхармакирти), заявява, че възприятието - дори и свръхсетивното възприятие на истината - не може да бъде смятано за реално, ако не продуцира извод.

P.S. Завчера ми се наложи да привеждам същия този фрагмент на един руски форум, затова ще цитирам руския му превод:

* * *

Дхармоттара, Няя-бинду-тика: І.8: Восприятие как суждение

(16.7) Таким образом, восприятие становится настоящим источником знания только если оно способствует появлению суждения. Пока суждение не будет произведено, наше перцептивное знание остается неопределенным...

(16.9)... Без такого суждения (прямое) познание остается безрезультатным, так как его сущность, отчетливый образ объекта (восприятия), остается непроявленной.

[Imago]

Възражение: Безкрайното е непреодолима граница за лингвистично-аналитичното познание.

Отговор: Къде в силогизма видяхте опит за позитивно определение на Неопределимото? Напротив, там изрично е казано, че Атман не е Саттва. И поради тази причина просветлението, като сатвично състояние, не може да даде никакви намеци за позитивната природа на Аза, затова не може да се определи като самопознание.

Така че аргументът е логически правилен (в качеството си на модус толенс, или анвая-вятиреки) и лингвистически издържан.

[Imago]

Ганди1

Ще ви покажа един друг също правилен и лингвистически издържан силогизъм.

Съгласно Йоан Бог е Слово (отношение на тъждественост). Това не е екзотично хрумване на светия отец, защото и според Кад-упанишад например, звуко-съчетанието А-У-М е единение на Атман и Брахман, на всичкото от началото до края.
Ето го и силогизма, който предлагам редом с вашия:

Бог е Слово.
Светото писание е Слово.
Следователно Светото писание е Бог.

Има ли логическа грешка?

Има, и то много сериозна логическа грешка, която се нарича неразпределение на средния термин. Вие причислявата два индивида към един общ клас и след това съвсем неправомерно правите извода, че всички индивиди от този клас са тъждествени. То е все едно да кажеш

Ябълката е плод.
Сливата е плод.
Следователно сливата е ябълка.

Индийската философия не страда от европейската шизофрения на разум и вяра. Темата е от индийската философия, затова още веднъж Ви призовавам да не смесвате културни парадигми.

Що се отнася до цитирания от Вас силогизъм, от гледна точка на Аристотеловата логика той е напълно погрешен. Мисля, че казах защо. Ако е необходимо, ще обясня по-подробно какво означава изразът "неразпределяне на средния термин". Вашият силогизъм само претендира да бъде Барбара, но не е. Той изобщо не е силогизъм, защото изводът по никакъв начин не следва от предпоставките.

Формално правилният силогизъм би трябвало да гласи следното

Словото е Бог.
Светото писание е Слово.
Следователно Светото писание е Бог.

Това е класическата фигура, известна като BARBARA. Редно е христианските теолози да уважават поне малко Аристотел, както това е правел св. Тома Аквински.

Съжденията в силогизма не визират отношения на тъждество, а отношения на класове и подкласове, или свойства и носители, съответно причина и следствие. Ако бяха отношения на тъждество, нямаше изобщо да има нужда от силогизъм, защото констатацията на идентичност е непосредствено познание (пратякша, т.е. възприятие).

Вторият въпрос е също елементарен. Самопознанието е функция на онзи атман, който е засегнат от клешите. Парама Атман няма нужда да се самопознава, защото в него семето на всезнанието е ненадминато (в смисъл на неограничено).

Аргументи от рода на вашите обикновено се привеждат като класически пример на логическа грешка

http://en.wikipedia.org/wiki/Bare_assertion_fallacy

Библията е Бог, защото в Библията е казано, че Бог е слово.

Правилният силогизъм отново гласи,

Ако Светото писание е Бог, то Бог е историческа компилация от заблуди.

или разгърнато:

Библията е сборник със заблуди.
Бог е библията,
Следователно Бог е сборник със заблуди.

А е С
В е А
.:. В е С

Средният термин (А) трябва да бъде разпределен в двете предпоставки, но не и в заключението. При вас това правило е нарушено, защото А се появява в заключението и не е разпределен в малката предпоставка:

А е С
В е С
.:. В е А

Тук не говорим за съдържателната истинност на силогизма, а единствено и само за формалната му правилност.

Табакерата ми е на луната.
Луната е в джоба ми.
Сл. табакерата е в джоба ми.

[Брахман]

Прост силогизъм:

Просветлението е състояние на чистата сияйна саттва.
Саттва (в качеството си на гуна) е нещо различно от Аза (атман).
Следователно просветлението не е самопознание.

От гледна точка на доста будистки школи това е вярно. Защото те не признават съществуването на Атман.

От гледна точка на Веданта и Йога това твърдение е неправилно. Просветлението НЕ Е СЪСТОЯНИЕТО на чиста и сияйна сатва! Просветлението се случва когато умът е в състояние на чиста и сияйна сатва. Просветлението е ОСЪЗНАВАНЕТО на това какво е аз и какво не е аз. Просветлението е ЗНАНИЕ, не е състояние на "кефене"

[Imago]

Точно такава беше и моята логика на разсъждение. Просветлението е знанието за разликата между пракрити и пуруша, т.е. вивека-кхяти (приятно е да използваш точните термини, без да се страхуваш, че ще обидиш някой особено чувствителен "просветлен"). Вивека-кхяти е състояние на сияйната саттва, следователно просветлението е модус на манас-саттва.

Началният силогизъм е уязвим обаче именно поради това, че самопознанието също може да бъде изтълкувано като знание, а следователно и като състояние на манас-саттва. Аз съм приел тайно, че самопознанието е всъщност самоосъществяване, пребиваване в собствената форма на Аза, следователно не е гунична форма на материалното съзнание.

[Брахман]

Вивека Кхяти е различаване което е на основата на придобито знание за Атман. Когаго йогинът има знание за атман (независимо теоритическо или практическо вследствие просветление) той може да различи между пуруша и пракрити, (или между обусловено и необусловено съзнание във веданта)

Отново просветлението не е Вивека Кхяти. Просветлението е знание и практическа опитност за Атман и вследствие на това знание, йогинът може да различи. Така както някой който е опитал веднаж шоколад и след това може да различи всичко което не е шоколад. Но когато той "различава" НЕшоколада, от истинският шоколад, това е само различаване. Това е друг вид знание. Това знание не е знание за самият шоколад.

На практика самопознанието е когато човек излезе от състояние на пълно отпускане на ума, той ОСЪЗНАВА че това пълно изпразване е неговото истинско "АЗ" и че всички други състояния са само обусловености, модификации. Такъв човек вече е "опитал шоколада" има опитноста, и може да различи когато се наложи. При различаването се получава друг вид знание че еди кое си е обусловено съзнание. Но това различаване не е знание за Атман. Това "различаване" е знание само за "разликите".

[Imago]

Факт е, че и просветлението, и вивека-кхяти са знания. Просветлението според мен е просто дхяна. Нещо ти просветва като истинно. Ако успееш да го задържиш посредством дхарана, се получава състояние на просветленост, което наричаме самадхи. Но то е просветленост, защото е когнитивна самадхи, т.е. сампраджнята-самадхи, или просто самапатти (както е и в будизма). Преминаването отвъд самапатти е вече транскогнитивната медитация, която може и да има характеристиките на истинско самопознание, защото е изцяло негативна, тя се базира върху понятието небитие. Тоест, в нея не може да има познание (знание), а следователно и просветление.

[Брахман]

Всяко едно ново познание е резултат от Самияма - тройният процес на Дхарана, Дхиана и Самадхи. Всеки път когато научаваме нещо, ние минаваме през тези трите. Това е задължително. Но е вярно че има различни видове знания. Човек може да научи как е завършил футболният мач, може да научи как работи компютъра, как се прави интегрално смятане, и т.н. Когато човек научи какво е Атман, това знание е различно от всички други знания, защото то трансформира неговият начин на мислене, неговият начин на възприемане на света.

Самапати е момента в който става осъзнаването, научаването, сливането, идентификацията с обекта на Самяма. Когато обектът на познание е Атман, и когато Самяма е успешна, тогава става Самапати с Атман. Но тъй като обектът и субектът в този случай са едно и също нещо, на практика не може да се говори за Самапати.

Преминаването отвъд самапатти е вече транскогнитивната медитация, която може и да има характеристиките на истинско самопознание, защото е изцяло негативна, тя се базира върху понятието небитие. Тоест, в нея не може да има познание (знание), а следователно и просветление.

Теоритичното знание за Атман е винаги негативно защото няма с какво друго да се сравни. Знанието от Шастрите, думите на Учителите и т.н. е винаги негативно. Емпиричното знание обаче, идващо от директна опитност е винаги позитивно. Друг е въпроса че то не може да се предаде на другите по никакъв друг начин освен негативно

[Imago]

Но тъй като обектът и субектът в този случай са едно и също нещо, на практика не може да се говори за Самапати.

Точно в този случай може да се говори за пълно съвпадение (защото самапатти означава и това), а когнитивната форма на това съвпадение е нирасмита-самапатти, знание, в което няма никакви Азови идентификации, никакво "Аз съм" от типа на модерните дзен-ведантисти. Практически това е знание, в което липсва знание, пълно отрицание на всички асмити (аз-съмности).