Има смисъл да се говори за просветлението в Санкхя-Йога, просветлението във Веданта, просветлението в будизма (при това различно за различните му направления).
Искаш да кажеш, че има смисъл да обсъждаме онова, което другите смятат за "просветление", но не онова, което ние смятаме

Аз мисля, че човек винаги трябва да обсъжда своите и на опонента си виждания.
Просветлението изобщо е състояние на идиот. Японците май са го разбирали най-добре, когато са изобразявали саторичните си герои като дебили и идиоти.
Ако приемем, че Тот, Енох, Илия и Исус са били просветлени, защото не са оставили телата си в този свят, то не бих се съгласил, че са идиоти, освен в най-добрия смисъл на тази дума - "безпристрастни за глупостта на другите"
