Мисли и дишане?

[rtsvet]

Йога учителите и писанията често повтарят, че мислите следват дишането. Буквално в писанията се каза ума следва дъха. Някой да е мислил критично върху това?

Ето някои мои предварителни забележки.

Мисля, че тези  твърдения се разбират неправилно в съвремието. Може би поради изместването на смисъла на понятията влаган в тях понастоящем.
На мен ми изглежда, че нашето емоционално състояние определя нашето дишане, а не нашите мисли. Не е ли очевидно? Когато се страхувам  мога да се вслушвам затаявайки дъх, мога и да дишам усилено в зависимост от типа страх. Но страха е чувство, а не мисъл! С мисълта и представите си мога да предизвикам съответната емоционална и физиологична реакция, но тя не е тъждествена! Ако съм радостен и превъзбуден (пак емоция) това разбира се отразява на дишането ми.  Чак след това евентуално съответните емоционални състояния могат да се отразят на мислите ми. Ако съм преуморен, това води често до песимистични мисли.  (Но  хората толкова често и естествено  рационализират емоционалните си състояния, че е трудно да им го обясниш.) Важното е да разберете, че мисъл и емоция не са тъждествени.

Отбележете, че с малко повече упражнения човек може да се научи мислите му да не засягат емоционалният му свят. Тогава дишането остава спокойно! Обратното също е вярно понякога човек изпитва „необяснимо” безпокойство, което е променило дишането, но мислите му са за нещо друго. Трябва да допълня, че разбира се физиологичните състояния  оказват влияние на мислите до някаква степен, но само до някаква.

С две думи: Смятам, че под ум се имат предвид емоционалните състояния и според мен това е очевидно.

Според съвременната психология мислите ни като представи се отразяват на нещо друго. А именно на движението на очите. Но за съжаление недостатъчно хора четат съвременна психология.  Факта че движението на очите корелира с мислите и представите, които създаваме в главите си е известен поне от края на седемдесетте години на 20 век. Представите могат да са и опит да си спомните нещо, да „видите” или разберете нещо в мислите си. Можете да направите прост експеримент, като накарате някой срещу вас да си спомни нещо, забележете как потрепват погледа му (най-често наляво горе) преди устата му да отговори. Ако накарате човека да спомни примерно цвета на роклята на женаси вчера, без да мърда малко очите си, той ще има проблем. Може въобще да не успее да си спомни! Виж. примерно НЛП, като допълнение - Tеорията за модалностите е ревизирана през последните години, но потрепването на очите остава

Т.е. мислите са повече свързани с Шамбхави и насагра мудра.


Това разбира се явно е било известно на някои от древните. Иначе е нямало да създадат тази разлика манас-буддхи, както и различните споменати техники.


П.С. С риск да разводня нещата с твърде много инфо, ще кажа че темата е свързана с това къде човек намира „центъра” си. В сърцето, в главата или в корема. (Корема – виж, ентерична нервна система и факта, че има същите нервомедиатори като и ЦНС, обърни внимание на народни приказки. „щастието на мъжа минава през корема”, „ да ти се развие пъпа”)

[Imago]

Мислите следват дишането не означава, че мислите определят дишането. Или нещо ве съм разбрал основния патос на постинга?

[rtsvet]

Основната идея, беше да кажа, че емоционалното състояние корелира с дишането, а не мислите, както ги разбираме в съвремието. За това че си влияят в двете посоки няма спор, т.к. може да се покаже експерименатално.

Т.е.  емоционалните "мисли" на манас е това което следва дишането. Под мисли в съвремието разбираме нещо друго.

----------------------

Очаквах някой да ми опонира, като ми даде примера със замирането на дишането при концентрация в/у нещо. 

Тогава можеше да се направи разграничението по-ясно

[Imago]

А, това е много важна забележка. Подобно смесване има и при будизма. Там ламите поголовно се борят с понятийното познание (наричат conceptual knowledge), но на практика всички основни текстове говорят за превратното познание (калпана), а не за рационалното познание.

[rtsvet]

имах  предвид емоционалните-физиологични състояния и абстрактното мислене на интелекта.

Понеже вече си опонирах, мога да се пробвам да защитя и поизчистя тезата си. 

Момента на интензивно концентриране е като момента на вслушване или вглеждане. Т.е. това е повече действие и физиологична реакция, целяща да изясни възприятията и така да се получи максимално ясна информация и от най-слабите стимули.(били те вътрешни или външни) Затова този тип концентрация корелира с дишането. Т.е. това потвърждава тезата ми.

Но за да изясня друг апспект следното:
Нека да направим един друг експеримент с интензивно мислене. Умножете на ум 345 с 543. Какво ви е дишането?

А сега продължете с това мислене, като умножавате други числа примерно 987х234, а после още няколко. Добре е да си давате малки почивки, а ако нямате нужда почнете да умножавате 4 или 5 цифрени числа. (за напреднали корен квадратен от прости трицифрени върши по-добра работа)

Какво става с дишането ви?

отговор:
След като се упражнявате известно време, ще забележите че се установява неутралното спокойно дишане. Това е защото последното поддържа най-добре неутралното и спокойно емоционално състояние нужно за да можете да мислите.

При първият опит дишането е малко напрегнато (защото ви е трудно). изпитването на "трудност" е също емоционално, това изменя дишането. Но отбележете - вие все пак дишате!

[rtsvet]

Движението на очите забелязано от Ериксон, отговаря на генерирането на умствени представи. (Спомнянето също е тип създаване на умствена представа) Наблюдаването на умствената представа е свързано с замиране на очите. Понякога очите даве естествено се разфолусират или при някои хора се поява "плаващо око"

[Imago]

Какво става с дишането?

А може би е точно обратното. Съсредоточавате се върху задачата и забравяте, че има и други отвличащи фактори (викшепа), които са главната причина за ускоряването на дишането.

[rtsvet]

След упражнение дишането не се ускорява, а остава спокойно и някак си неутрално т.е. непритеснено

[Imago]

Това имам предвид и аз. Че правилното мислене помага за пранаяма.

[rtsvet]

Исках да спекулирам кой какво нарича мислене и какво е чувстване. Какво би трябвало да се разбира под манас. В писанията не се казава че дишането определя мислите ни. Това би било абсурдно. Но се казва че манас следва дишането.(и обратно) Та какво е манас и какво е дишането?

Абе, нещо като "Sense & Sensibility" в йога вариант