Вайрагя е липсата на Рага, липсата на идеи в ума от рода „това ми харесва, това искам да се повтори”, тоест липсата на привързаност. Тя е резултат от съзнателно подреждане на ценостна система. Човек знае кое е важно и кое не. Българската дума „безразличие” носи в себе си и негативен отенък от рода на „непокизъм” един вид не ме интерисува – тамас. Това е по скоро липса на будност от колкото съзнателна и целенасочена подреденост в системата от цености.
Макар че не ми е много ясно що за състрадание е това, което култивира в тебе безчувствие (вайрагя). И защо безразличието (упекша) към злото е обявено за добродетел.
Ако някой се наеме да изследва истинските морални основи на Йога, сигурно ще стигне до поразителни, да не кажа скандални открития.
Състраданието което йогите, будистите, ведантистите и последователите на останалите източни учения изпитват е съсвсем от друг характер, от съвсем друго естество, в сравнание със страданието което се изпитва по „християнски” манталитет тук на запад. Това е в същност едно от големите недостатъци на християнството. То си е третокласна религия, без да има дълбоко психологическо проникване. Християнското състрадание е по скоро вид умствена сабституция. Човек се поставя умствено на местото на страдащият. Той си „представя” колко болезнено би било ако той се намира в същото положение. След като си го „представи” егото в него го заболява, защото вече самият той „страда”. От това „лично страдание” в него се надига съчувстве и самосъжаление към САМИЯТ СЕБЕ СИ!!! Това е дълбоко егоизтична манипулация на ума.
От това „състрадание” той „разбира”, че положението на другият не е добро. Тъй като и другият е „жива душичка и божие творение” християнското състрадание се стреми да прехвърли съчувствието и самосъжалението което е изпитал човека към себе си, КЪМ ДРУГИТЕ, към тези които наистина страдат! Това прехвърляне на собственото егоизтично самосъжаление към другите е идеята за християнското състрадание.
На изток идеята за състрадание започва от тук, но продължава далеч по нататък. Нещо на което запада тепърва трябва да се учи. Източните мислители са подходили по съвсем научен начин. Те първо си задават въпроса що е е страдание. След дълбоки наблюдения те стигат до заключението, че всичко е страдание, когато не е правилно осъзнато. (Погледнете темата що е Щастие във подфорума на Веданта!) Онова което обикновеният човек нарича щастие, за тези мъдреци това е също страдание! Страданието е резултат от вътрешна нагласа на ума, а не от външни условия. Как тогава може да се премахне страданието. Когато човек се научи на правилното знание, на правилното отношение към света, на правилното подреждане на собствените мисли, на правилното анализиране на възприятията, усещанията и т.н. А какво е това правилно отношение към света? Това е отношението на Вайрагя. Човек да не позволява да бъде въвличан в световъртежите на желанията и идентификациите. Липса на РАГА означава това. Не е безчувствие и непокизъм, не е тамастична незаинтерисованост! Вайрагя означава да има БУДНОСТ и ОСЪЗНАТОСТ, философска настройка на ума с която да се знае какво става.
Човек трябва да разбира причините за страданието! Нещастието което се случва с нас е резултат от два неща:
1 Това което сме направили – някой глупост, някой неразумна постъпка, която е явна и очевидна. В този случай трябва да се направи правилен извод, да си вземе човек съответният урок и да се избягва повторение на случелото се. Затова е нужен хладен разум, трезва мисъл а не самосъжаление и рев по християнски. За да има хладен разум е нужно ВАЙРАГЯ.
2. От случайно стечение на обстоятелствата (случайното стечение на обстоятелствата е мое изобретение и сабституция за суеверията на древните – те са вярвали в прераждането и са обвинявали грешките в минали животи за причина на страданията които нямат очевидна причина.) Към този вид страдание отново е необходима философска подготовка и хладен разум. Например едно дърво падна тук върху един човек който си стоеше във колата и го уби на место. Правилното е да се вземат мерки, да се прегледат тези дървета които са със слаба основа и да бъдат отсечени. Правилно е също така, когато има силен вятър, човек да не стои под дървото или под къща от която може да падне нещо. Тези „правила” са извлечени и са резултат от правилно наблюдение, от правилна нагласа на ума, от здрав разум, а не от християнско самосъжаление и хленчене. За да може да си направи правилни заключения на човек му е нужно да има ТРЕЗВА МИСЪЛ. Тоест отново е нужно да има Вайрагя. Да няма излишна емоционалст, да няма излишно хленчене.
Истинското състрадание не е самосъжаление прехвърлено към страданието на другите! Истинското състрадание е разбиране причините за страданието. Това е правилен анализ на външните условия, как и защо всичко е станало. Правилното състрадание е също и правилна нагласа на ума. Това е правилно отношение към онова което се е случило вече. Англичаните казват каква е ползата да се се плаче когато млякото вече се е разляло. След като злополуката вече е налице, лигавото хленчене няма да помогне изобщо да се поправят нещата. Хладният и студен ум е нужен за да се продължи трезво напред. Човек може да бъде безразличен към злото, да го приема като факт – УПЕКША!!! Това е наистина добродетел и то голяма. Упекша и Вайрагя не означават липса на будност. Те означават само хладен здрав разум, с който човек да се измъкне от дадено положение което му причинява страдание.
От всичко казано по горе е ясно защото истинското състрадание което човек трябва да изпитва не е християнското хленчене и прехвърляне на самосъжалението към другите. Истинското състрадание което човек трябва да изпитва към другите това е към тяхното невежество, към тяхното незнание. Човек с правилно знание може да се оправи и сам. Човек който няма знание е постоянно в страдание.
Моля, влезте или се регистрирайте.
Автор