Себеконтрол и Енергия

[rtsvet]

Себеконтрола и въздържането са основни за йога. Те се предполагат под една или друга форма в тапас, еднонасоченост на съзнанието, или под други форми скрити в яма и нияма (5-членни или 10 членни според йогата)

Затова и едно изследване полезно за йоги:
Cognitive Daily има статия, че себеконтрола е доста енергийно интензивен процесс и понижава нивото на кръвната захар. Т.е. изисква доста енергия Същото важи за вниманието и концентрирането. Себеконтрола изразходва реална енергия!

Practicing self-control consumes real energy

Началните нива на кръвна захар добре предсказват как ще се справи човек със задача изискваща себеконтрол. Себеконтрола се повишава ако на изпитваните се даде нещо сладичко да си пийнат.

Въпреки че повечето ще кажат "Нищо ново под слънцето: Аз си знам че съм сприхав и избухлив докато съм гладен ", аз смятам че има какво да се разсъждава по въпроса, особено във връзка с желанието на ефективна йога практика.

PDF на изследването:

http://home.medewerker.uva.nl/m.t.gailliot/bestanden/Self-control%20and%20glucose.pdf

Връзка с нервната функция в изследването от Gailliot

[Imago]

Запазете си последните два поста на компютър, защото ги нямам в бекапа, а след няколко часа ще започнем прехвърлянето в Амстердам.

[rtsvet]

Как избора изморява ума или по-точно как избора да се концентрираме върху нещо за сметка на друго  (демонстрируемо) изразходва мозъчни ресурси.

За това е статията в SciAm Mind Tough Choices: How Making Decisions Tires Your Brain.
http://www.sciam.com/article.cfm?id=tough-choices-how-making

Информацията идва като продължение на по-рано цитираните изследвания.
Само по-себе си това демонстрира допълнително, че мозъка подобно на мускул се уморява и като е уморен функционира по-трудно.

Това означава, че житейските ни избори и способността да преценяваме са ослабени ако преди това са били натоварвани. В статията, изпитваните често са избирали грешният отговор просто поради недостатъчна "мисловна енергия" останала. (и то следвайки определено предвидимият шаблон)

Всичко това ме кара да си спомня разните приказки за йоги, които били ужасно избухливи, когато медитацията им е била прекъсната. Човен неминуемо предполага следният механизъм: концентриралият се дълго йога е загубил доста енергия и способността му да се контролира е силно ослабена, той изпитва последствията на лека хипогликемия. В този момент когато и без това му е вече трудно да се концентрира, някакъв индивид почва да го дразни. Естествено е на йогата да му "падне пердето" и най-малкото да го прокълне.

[rtsvet]

Интересно ми е къде в Йога Даршана или общо йога литературата  се обсъжда ограничената способност на хората да се концентрират.

Будистите се занимават обстойно върху способността на ума да се поддържа медитация. Казва се че след известна практика това става без усилие и естествено, като преди това има доста разсейващи фактори.Но това като че ли липсва в Патанджали йога?

[Seeker]

Интересно ми е къде в Йога Даршана или общо йога литературата  се обсъжда ограничената способност на хората да се концентрират.

Будистите се занимават обстойно върху способността на ума да се поддържа медитация. Казва се че след известна практика това става без усилие и естествено, като преди това има доста разсейващи фактори.Но това като че ли липсва в Патанджали йога?

Ето и моя превод на 1.12

1.12   Темперамента на нашето внимание може да се успокои чрез практикуване на необвързаност, безпристрастност и липса на желания.

Вниманието е основата на концентрацията и вратата към нашето съзнание. Не знам само защо така го пренебрегваме?

[Imago]

Тяхното (на операционните модуси на съзнанието) умиротворяване (тук ниродха може да се тълкува и като упашама, както го правят будистите) става по два начина - чрез безметежност (вайрагя) и практика (абхяса).

Това е съдържателният превод на 1.12

А при вас се получава, че съзнанието (читта) е основа на концентрацията (самадхи) и врата към нашето съзнание (читта). Ето до какви недоразумения води преводът на читта като внимание.

Що се отнася до пречките за концентрация (медитация), те са изброени подробно в раздела за викшепа (разсейващите фактори).

[Seeker]

При добра концентрация цялото съзнание прониква обекта на концентрация, като повелява 1.41

1.41   Когато темперамента на нашето внимание се успокои и съзнанието ни е абсолютно чисто, съзнанието ни може напълно да проникне и обхване обекта на концентрация.

Концентрацията се извършва само чрез нашето внимание и чрез нищо друго. Ако нашето внимание подскача като маймуна подгонена от рояк пчели за каква концентрация може да става дума.

[Imago]

Съзнанието не прониква в обекта (няма начин да излезе в обективния свят), а се окрасява (оцветява, упаракта) от формата на обекта.

[rtsvet]

Да, занимава се с разсейващите фактори, но не и с "усилието" или "енергията" нужна за концентриране на вниманието мисля, че будистите са по обстойни.

За вниманието и съзнанието:
Много важна забележка. Много психолози, невролози и разбира се философи се чудят има ли и каква е разликата и връзката между тях.
Напоследък учените като, че ли уточняват връзките между двете (т.е. те все пак са различни неща макар и свързани)

Ето няколко публикации занимаващи се конкретно:
Attention and consciousness: two distinct brain processes

Consciousness and attention. 

http://www.u.arizona.edu/~dusana/psych325presession/notes/CH3.ppt

[Imago]

Точно това имах предвид и аз - може да осъзнаваш неща, които не са в центъра на вниманието ти, и обратно, да си насочил вниманието си към неща, които се намират в сферата на несъзнаваното.