Целта на гуру - да убие егото на ученика

Това е превод на една история с много различни „добри съвети” както и повечето подобни истории в индийската класика. Но мисля че една от основните идеи, макар и не толкова очевидна които иска да предаде това е, че целта на Гуруто е да убие егото на ученика. Историята я пускам на два пъти! Първият път е само тя, вторият път е със пояснения

Сука Махариши

Сукуду бил син на Вяса Махариши. Когато Сукуду бил в утробата на майка си, той се сдобил изцяло с крайното знание. Развил в себе си способността да различава обективно с интелекта, и също така силно желание за безпристрастност и безразличие към света. Затова решил да не се ражда. Защото ако се роди, той ще стане затворник в ръцете на заблудата и ще изгуби свободата си. Бог разбрал какво мисли Сука, премахнал Мая или заблудата за кратко време. Сука преразгледал и променил своето решение и се родил. След раждането си той продължил да прави същия тапас, който правил в утробата на майка си и по този начин научил каква е същността на Ведите и Шастрите от своя баща. Така постигнал слава, която е присъща на истински великите хора. По късно той отишъл във Вайкунта да се срещне с Шри Маха Вишну. Часовоите-пазачи на вратата на Вайкунта съобщили на бог Вишну, че Сука, синът на Вяса Махариши, който му е равен по величие, е дошъл да се срещне с него. „Този Сука няма гуру. Той никога не е служил на гуру през своя си живот. Следователно на него не му е позволено да влезе във Вайкунта. Изпратете го да си върви.” – наредил Вишну на своите пазачи и те изпълнили нареждането му.

Сука се върнал пак при своя баща, разправил му какво се случило във Вайкунта и го помолил да му покаже един Гуру, който той да може да почита и боготвори. Махариши Вяса затворил своите очи за момент и размислил в медитация. „Сине, царят на Митила – Джанака, е достоен да стане твой гуру. Иди при него, служи му и постигни Себе-познание.” – казал баща му.

Сука бил обладан от „справедлива” печал. „Аз съм Брамин и съм син на Веда Вяса, който бива почитан в трите свята. Джанака е само един кшатрия. Той прекарва живота си в светски развлечения, живее в огромен палат. Може ли той да МИ бъде гуру? Аз съм израснал във велик Тапас още докато бях в утробата на майка ми. Как аз мога да приема един човек, който се е отдал на глезотии в живот от гордост и плътска любов и се е изгубил в страстен гняв и арогантност, за мой гуру?” Това била болката на Сука.

Неговият баща почувствал вътрешният конфликт на сина си. „Сине, аз ти казах това след внимателно обмисляне. Приеми Джанака като твой учител, без съмнение и колебание.”

Сука поел за Митила обхванат от срам, без да знае какво друго може да направи. Той се притеснявал от чувството на обида и печал. В такова състояние на ума той достигнал до Митила но се върнал без да се срещне с Джанака. Той направил това дванадесет пъти и отишъл при своят баща. „Като твой баща аз ти казах, че ти желая доброто. Това е моята заповед” – казал Вяса и отново влезнал в медитация с наполовина затворени очи.

При тези думи на баща му очите на Сука се напълнили със сълзи. Той проклел себе си, проклел баща си, проклел и Джанака. Тъй като нямал къде другаде да отиде, най накрая той тръгнал за Митила.

Махариши Нарада наблюдавал цялата тази история и се съжалил над Сука. Нарада решил да даде урок на Сука. Той приел формата на стар Брамин и се престорил, че строи с помощта на кал язовирна стена на реката, която се намирала по пътя към Митила, Сука се приближил до възрастния човек и го попитал какво прави. Дядото казал на Сука, че той се опитва да построи язовирна стена на пътя на реката, за да спре наводненията, които тя причинява. Сука се присмял на дядото и казал „Ти постъпваш глупаво! Дори да се трудиш по този начин цял живот ти не можеш да спреш реката. По добре е да се откажеш от тази работа.” Но Браминът продължил да работи и казал на Сука: „Има хора, които са по глупави от мен. Ако имаш да казваш нещо, иди го кажи на тях. Синът на Вяса, Сука, е велик мъж. Но каква е ползата от това? Той подозира своят баща, с когото никой не може да се мери по тапас. Той обиди Джанака Махарадж, който е просветлена душа. Той е глупак, който не разбира, че неговите благородни качества ще изчезнат, ако той подозира или обижда велики мъже.” На Сука му просветнало и разбрал, че старият човек е един Махатма и той се прострял пред краката му.

Сука отишъл направо в палата на царя и казал на охраната да съобщят за това на Джанака.

Той бил син на Вяса, който е дал на света Аштадаша Пурана, Махабхарата и Бхагават Гита и е велик Тапасин. Поради това Сука очаквал, че царят лично ще излезе да го посрещне и да го съпроводи до палата като високо поставено лице.

Но Джанака не направил според очакванията му...

Вместо това той изпратил отговор по слугите, че Сука трябва да почака на мястото, където е в момента, докато му изпратят ново нареждане.

Такава била заповедта на царя!

Сука бил като ударен от гръм. Изпълнявайки заповедта на царя, той останал там като статуя. Мястото, където бил Сука, било бунището, на което изхвърляли отпадъците от двореца. Минали четири дена и Сука бил почти покрит от отпадъци, когато… цар Джанака извикал своите слуги и им наредил да доведат Сука, синът на Вяса. Слугите съобщили на царя за състоянието в което се намира Сука. „Извадете го от боклука, измийте го, облечете го в хубави дрехи и го доведете при мен” – наредил царя. Слугите изпълнили царската заповед.
Сука се приближил към царя. Джанака седял на висок златен трон обсипан целият в диаманти и други скъпоценни камъни. Най красивите девици от всичките три свята го разхлаждали с ветрилата си от най фини пера. Друга красавица разтривала левият му крак. Десният му крак бил поставен в горяща пещ. Но царят стоял спокойно все едно че нищо не се е случило около него.

Като видял всичко това Сука разбрал, че царят не е обикновен император, а Карма Йогин, който е постигнал съвършено знание в най-завършената му форма на душата на човека, човек, който приема щастие и трудности с непостижимо равновесие на ума.

Цар Джанака погледнал Сука и го попитал с каква мисия е дошъл на среща с него.
В този момент един слуга се втурнал при царя и казал, че пожар е избухнал в града, който бил трудно да се контролира и че по всяка вероятност двореца също ще бъде обхванат от пламъците. Джанака спокойно отвърнал че това си е божия работа, и се обърнал съм към Сука за да продължи започнатият разговор.

„Аз дойдох, за да получа Упадеша от теб. Аз искам да ти служа като на гуру. Моля те да ме приемеш за свой ученик.” – казал Сука.

„Аха, такава ли била работата?” – отвърнал Джанака и повикал своите служители.

„Тази личност Сука, е син на Вяса, великият Тапасин, който е равен на самият Шриман Нараяна. Отдайте му почести, разведете го из града, организирайте музикални, драматични и танцувални програми в негова чест. Вземете ума на тази велика личност и го затрупайте с гостоприемност, с тържествени пиршества и развлечения.” – наредил царя. Само за миг и най добрите коне били впрегнати в каляски и доведени пред него. Тъкмо когато Сука бил готов да започне обиколката цар Джанака донесъл златен съд препълнен с мляко и го дал в ръцете на Сука. „Сука трябва да обиколи града като носи този съд в ръцете си. Той трябва да посети танците, драматичните представления като държи златният съд с млякото. Той трябва да вземе участие в пиршествата и забавленията, като държи съда в ръцете си. Нито една капка мляко не трябва да бъде разлята на земята. Чувате ли ме вие мои служители! Нахалствайте ако се налага и внимателно наблюдавайте този човек. Ако една единствена капка мляко падне на земята, отрежете му главата незабавно.” – наредил царя.

Сука отново бил поразен. Той се чудил що за почест е това, която е била показана към него, колко странно и абсурдно всичко изглеждало! Все пак той изпълнил заповедта на царя. Славният град Митила бил красив и великолепен до такава степен че не можело да се опише с думи. Целият град бил украсен с най-добрия вкус и дизайн в чест на Сука. Танци, музика, драматични представления имало навсякъде. Но със съда в ръка и с мисълта, че една капка мляко на земята ще му коства главата всичко било далеч от ума на Сука. Гражданите си шепнели помежду си за странния тест, на който бил подложен почетният гост. Служителите на царя били много внимателни при наблюдаването на Сука. Техните лъскави и остри мечове всявали ужас. Една капка мляко да бъде разлята и главата на Сука ще се търколи на земята. Но никой не знаел какъв е отговора на страната царска заповед.

Все пак гражданите на Матила били обаяни със светлата индивидуалност на Сука и се хвърляли в краката му пред него.

Сука обиколил целият град и достигнал обратно в палата късно вечерта. Джанака очаквал пристигането на Сука.

Джанака взел съда от ръцете на Сука и го освободил от странното изпитание. „Как ти се видя града, хареса ли ти?” – царят попитал Сука. „Ваше величество, аз не успях да видя нищо от красивия град. Поради страха си да не изгубя живота си, аз се бях втренчил в съда, държах го здраво в ръцете си. Забавленията, славата и почестите не са по велики от живота ми.” – отвърнал Сука.

Джанака се усмихнал. „Разбираш ли какъв е проблема? Ти предполагаше, че един цар който прекарва цялото си време в богатства и лукс, разкош и удоволствия, не може да просветли ума на човек. Ти се съмняваше, че един такъв цар не може да бъде гуру. Точно така както ти прие моята гостоприемност, като съсредоточи ума си върху съда с млякото, по същия начин аз изпълнявам своите задължения, като концентрирам всички свои мисли през цялото време и във всички ситуации върху Бог.”

Той продължил: „Съдът това е смъртта. Млякото в този съд това е умът. Въпреки че ние живеем в света, ние трябва да предотвратим ума да бъде съблазнен от светските удоволствия и да го насочим към Бог и неговото присъствие.”

Невежеството, което забулвало ума на Сука се премахнало. Гордостта, че той принадлежи към най-висшата класа на брамините го напуснала. Чувството на гордост, че той е синът на великият Вяса си отишло. Сука паднал в краката на цар Джанака. Джанака прегърнал сърдечно Сука и поучил младежа в тайното знание на СЕБЕ-ПОЗНАНИЕТО.

Вяса погледнал сина си, който сияел от нова слава, и го попитал дали той е успял да се срещне със своя гуру и да получи от него ЗНАНИЕТО, което задоволява вечната вътрешна незадоволеност и неудовлетвореност на душата на човека.

„Аз се срещнах с него, аз му служих, и спечелих благословията му. Всичко това стана благодарение на твоята милост.” – отвърнал Сука смирено.

„Как изглежда гуру?” – попитал Вяса.

„Той е ярък като слънцето, но не е горещ. Той е студен като Луната, но няма тъмни петна по себе си. Гуру изглежда като гуру. Той е отвъд всички неща, но той е всесилен, той е изумителна сила. Той е равен само на себе си” – отговорил Сука с голямо задоволство. Вяса прегърнал сина си с любов.

Сука Махариши
Превод

Сукуду бил син на Вяса Махариши (този който е написал Ведите, Упанишадите, Махабхарата. Самият той е един от героите в Махабхарата.) Когато Сукуду бил в утробата на майка си, той се сдобил изцяло с крайното знание. Той развил в себе си способността да различава обективно с интелекта, и също така силно желание за безпристрастност и безразличие към света. Затова той решил да не се ражда. Защото ако се роди, той ще стане затворник в ръцете на заблудата и ще изгуби свободата си. (Подобна мисъл е вече илюзия и погрешно разбиране на това що е освобождение. Подобна мисъл означава че човек вече е в заблуда!) Бог разбрал какво мисли Сука, премахнал (напълно) Мая или заблудата (воала на незнанието) за кратко време. Сука преразгледал и променил своето решение и се родил. След раждането си той продължил да прави същият Тапас (сподвижнечество, главно се разбира отречение от света, изпълнение на някакви физически или умствени ограничения които привидно изглеждат като страдание и лишение от удоволствия) които правил в утробата на майка си и по този начин научил каква е есенцията на Ведите и Шастрите от своят баща. Той постигнал слава която е присъща на истински великите хора. (…но все още всичко е било само теория! - знаел е теоретически принципите но на практика не ги е приложил.) По късно той отишъл във Вайкунта (нещо като рай където пребивава бог Вишну заедно с жена си Лакшми почивайки си върху леглото направено от живото тяло на от царя на змиите Шеша. Шеша крепи цялата земя и целият свят.) да се срещне с Шри Маха Вишну (Великият Вишну – най истинската форма на бог Вишну). Часовоите пазачи на вратата на Вайкунта съобщили на бог Вишну, че Сука, синът на Вяса Махариши, който самият е равен по величие със самият бог Вишну, е дошъл да се срещне с него. „Този Сука няма гуру. Той никога не е служил на гуру през своя си живот. Следователно на него не му е позволено да влезе във Вайкунта. Изпратете го да си върви.” – наредил Вишну на своите пазачи и те изпълнили нареждането му. (Тук се подчертава че постигането на висшето знание и висшите блага не са възможни за този който не е имал гуру. Гуруто е нужен един вид да представи ученика на бог, така както обикновен човек не може да отиде да се срещне направо с кралицата да речем. Нужно е някой да го представи. Смисълът на това изискване се състои в следното. Просто четенето на книги, слушането на лекции и изпълняването на практики, дори ако са научени от най великият учител, както в случая е положението с Сука и неговият баща Вяса не са достатъчни. Човек трябва да има Гуру пред който да се смирява, който да следва, на който да служи. Най големият и най важният гуру, това са другите хора, останалото човечество. Ако човек се научи да служи на един гуру, той се научава да служи и на цялото човечество. Това е крайната цел, служба на другите, и да няма гордост и самомнение. Тези качества се изграждат само когато се премине през ученичеството.)

Сука се върнал пак при своят баща и му разправил какво се случило във Вайкунта и помолил баща си да му покаже един Гуру който той да може да почита и боготвори. (Според обичаите, гуру трябва да се боготвори така както бог. Само тогава може ученикът да се научи на смирение и скромност. Теоретичното знание и практиките водят до абсолютната истина, но в същото време създават в ученика самомнение и гордост. Те са пречка и трябва да бъдат отстранени само с помощта на гуру който може да ги премахне. Любовта на ученика към гуру и неговото уважение му помагат да приеме критиките които гуру му отправя и да ги разбере правилно в крайна сметка.) Махариши Вяса затворил своите очи за момент и размислил в медитация. „Сине, царят на Митила – Джанака, е достоен да стане твой гуру. Иди при него, служи му и постигни Себе-познание.” – казал баща му.

Сука бил обладан от „справедлива” (според неговите разбирания) печал. „Аз съм Брамин и съм син на Веда Вяса, който бива почитан в трите свята. Джанака е един кшатрия само. Той прекарва живота си в светски развлечения, живее в огромен палат. Може ли той да МИ бъде гуру? Аз съм израснал във велик Тапас (себеотричане от всякакви светски удоволсвия) още докато бях в утробата на майка ми. Как аз мога да приема един човек който се е отдал на глезотии в живот от гордост и плътска любов и се е изгубил в страстен гняв и арогантност, за мой гуру? ” Това била болката на Сука. (Сука е пълен със самомнение за себе си, въобразява си че неговата практика, неговите знания са далеч повече от това което той може да научи при Джанака. Според традиционните вярвания в Индия, кастата на Брамините стои далеч по високо от кастата на Кшатриите.)

Неговият баща почувствал вътрешният конфликт на сина си. „Сине, аз ти казах това след внимателно обмисляне. Приеми Джанака като твой учител, без съмнение и колебание.”

Сука поел за Митила обхванат от срам без да знае какво друго може да направи. Той се притеснявал от чувството на обида и печал. В такова състояние на ума той достигнал до Митила но се върнал без да се срещне с Джанака. Той направил това дванадесет пъти и отишъл при своят баща. „Като твой баща аз ти казах, че ти желая доброто. Това е моята заповед” – казал Вяса и отново влезнал в медитация с наполовина затворени очи. (Ученика има множество пречки които не му позволяват да признае за гуру дадена личност. Дванадесет пъти Сука е отишъл при Джанака, дванадесет пъти той е преодолявал един или друг свой предразсъдък и въпреки всичко не е успял да послуша баща си. Умът има свойството да намира оправдание за да защити егото на човек. Колкото и пъти да се опитва да надвие егото си, човек няма да успее, ако се опитва да рационализира от гледна точка на самото его!)

При тези думи на баща му очите на Сука се напълнили със сълзи. Той проклел себе си, проклел баща си, проклел и Джанака. Тъй като нямал къде другаде да отиде, най накрая той тръгнал за Митила. (Силното его не може да бъде преодоляно по никакъв друг начин освен с насилие. Това създава чувство на болка, но няма друг начин. Егото никога няма да си отиде без болка.)

Махариши Нарада (един от най известните мъдреци чието име се среща във пураните, Рамаяна и т.н. Той е високо почитан от боговете и неговата дума се слуша от всички. Обикновено той пътува, практикува и проповядва бхакти йога особено към бог Вишну) наблюдавал цялата тази история и се съжалил над Сука. Нарада решил да даде урок на Сука. Той приел формата на стар Брамин (човек който принадлежи към кастата на жреците - Брамин това е дума различна от Брахман!) и се престорил, че строи с помощта на кал язовирна стена на реката, която се намирала по пътя към Митила, Сука се приближил до възрастният човек и го попитал какво прави. Дядото казал на Сука, че той се опитва да построи язовирна стена на пътя на реката за да спре наводненията които тя причинява. Сука се присмял на дядото и казал „Ти постъпваш глупаво! Дори да се трудиш по този начин цял живот ти не можеш да спреш реката. По добре е да се откажеш от тази работа.” Но Браминът продължил да работи и казал на Сука: „Има хора които са по глупави от мен. Ако имаш да казваш нещо, иди го кажи на тях. Синът на Вяса, Сука, е велик мъж. Но каква е ползата от това? Той подозира своят баща, с когото никой не може да се мери по тапас. Той обиди Джанака Махарадж който е просветлена душа. Той е глупак който не разбира, че неговите благородни качества ще изчезнат, ако той подозира или обижда велики мъже.” На Сука му просветнало и разбрал че старият човек е един Махатма и той се прострял пред краката му. (Лягането пред краката на някой се счита в Индия за най висшата форма на показване не уважение и почит.)

Сука отишъл направо в палата на царя и казал на охраната да съобщят за това на Джанака.
Той бил син на Вяса който е дал на света Аштадаша Пурана (18те главни пурани – сборници от безброй поучителни истории,) Махабхарата (най великият епос на Индия) и Бхагават Гита и е велик Тапасин. Поради това Сука очаквал, че царят лично ще излезе да го посрещне и да го съпроводи до палата като високо поставено лице.
Но Джанака не направил според очакванията му…. !
Вместо това той изпратил отговор по слугите, че Сука трябва да почака на мястото където е в момента, докато му изпратят ново нареждане.
Такава била заповедта на царя…!
Сука бил като ударен от гръм. Изпълнявайки заповедта на царя, той останал там като статуя. Мястото където бил Сука, било бунището на което изхвърляли отпадъците от двореца. Минали четири дена и Сука бил почти покрит от отпадаци когато…!
Цар Джанака извикал своите слуги и им наредил да доведат Сука, синът на Вяса. Слугите съобщили на царя за състоянието в което се намира Сука. „Извадете го от боклука, измийте го, облечете го в хубави дрехи и го доведете при мен” – наредил царя. Слугите изпълнили царската заповед.
Сука се приближил към царя. Джанака седял на висок златен трон обсипан целият в диаманти и други скъпоценни камъни. Най красивите девици от всичките три свята го разхлаждали с ветрилата си от най фини пера. Друга красавица разтривала левият му крак. Десният му крак бил поставен в горяща пещ. Но царят стоял спокойно все едно че нищо не се е случило около него. (Тук се намеква, че просветленият човек е еднакво безразличен и към удоволствие и болка. Но също така се загатва, че ако гуру подложи на изпитания своят ученик с цел да го научи на урок, както това е станало със Сука, то самият гуру е готов да мине през далеч по големи трудности за да му помогне!)

Като видял всичко това Сука разбрал, че царят не е обикновен император, а Карма Йогин който е постигнал съвършено знание в най завършената му форма на душата на човека, човек който приема щастие и трудности с непостижимо равновесие на ума.
Цар Джанака погледнал Сука и го попитал с каква мисия е дошъл на среща с него.
В този момент един слуга се втурнал при царя и казал, че пожар е избухнал в града, който бил трудно да се контролира и че по всяка вероятност двореца също ще бъде обхванат от пламъците. Джанака спокойно отвърнал че това си е божия работа, (един вид каквото е писано да стане ще стане) и се обърнал съм към Сука за да продължи започнатият разговор. (Тук показва едно важно качество на просветленият човек. Този който е постигнал върховното познание, не се отказва от започнатото действие каквото и да става щом като може да го завърши успешно и щом като то е по важно и по съществено от другите неща. В случая най важното нещо е да се даде знание на ученика и всички други неща не могат да се сравняват дори с това действие.)
„Аз дойдох за да получа Упадеша (инструкции за духовна практика) от теб. Аз искам да ти служа като на гуру. Моля те да ме приемеш за свой ученик.” – казал Сука.
„Аха, такава ли била работата?” – отвърнал Джанака и повикал своите служители. „Тази личност Сука, е син на Вяса, великият Тапасин, който е равен на самият Шриман Нараяна (бог Вишну). Отдайте му почести, разведете го из града, организирайте музикални, драматични и танцувални програми в негова чест. Вземете ума на тази велика личност и го затрупайте с гостоприемност, с тържествени пиршества и развлечения.” – наредил царя. Само за миг и най добрите коне били впрегнати в каляски и доведени пред него. Тъкмо когато Сука бил готов да започне обиколката цар Джанака донесъл златен съд препълнен с мляко и го дал в ръцете на Сука. „Сука трябва да обиколи града като носи този съд в ръцете си. Той трябва да посети танците, драматичните представления като държи златният съд с млякото. Той трябва да вземе участие в пиршествата и забавленията като държи съда в ръцете си. Нито една капка мляко не трябва да бъде разлята на земята. Чувате ли ме вие мои служители! Нахалствайте ако се налага и внимателно наблюдавайте този човек. Ако една единствена капка млеко падне на земята, отрежете му главата незабавно.” – наредил царя.

Сука отново бил поразен. Той се чудил що за почест е това която е била показана към него, колко странно и абсурдно всичко изглеждало! Все пак той изпълнил заповедта на царя. Славният град Митила бил красив и великолепен до такава степен че не можело да се опише с думи. Целият град бил украсен с най добрият вкус и дизайн в чест на Сука. Танци, музика, драматични представления имало навсякъде. Но със съда в ръка и с мисълта, че една капка млеко на земята ще му коства главата всичко било далеч от ума на Сука. Гражданите си шепнели помежду си за странният тест на който бил подложен почетният гост. Служителите на царя били много внимателни при наблюдаването на Сука. Техните лъскави и остри мечове всявали ужас. Една капка мляко да бъде разлята и главата на Сука ще се търколи на земята. Но никой не знаел какъв е отговора на страната царска заповед.
Все пак гражданите на Матила били обаяни със светлата индивидуалност на Сука и се хвърляли в краката му пред него.
Сука обиколил целият град и достигнал обратно в палата късно вечерта. Джанака очаквал пристигането на Сука.

Джанака взел съда от ръцете на Сука и го освободил от странното изпитание. „Как ти се видя града, хареса ли ти?” – царят попитал Сука. „Ваше величество, аз не успях да видя нищо от красивият град. Поради страха си да не изгубя живота си, аз се бях втренчил в съда, държах го здраво в ръцете си. Забавленията, славата и почестите не са по велики от живота ми.” – отвърнал Сука.
Джанака се усмихнал. „Разбираш ли какъв е проблема? Ти предполагаше, че един цар който прекарва цялото си време в богатства и лукс, разкош и удоволствия, не може да просветли ума на човек. Ти се съмняваше, че един такъв цар не може да бъде гуру. Точно така както ти прие моята гостоприемност, като концентрира ума си върху съда с млякото, по същият начин аз изпълнявам своите задължения, като концентрирам всички свои мисли през цялото време и във всички ситуации върху Бог.”
Той продължил: „Съдът това е смъртта. Млякото в този съд това е умът. Въпреки, че ние живеем в светското, ние трябва да предотвратим ума да бъде съблазнен от светските удоволствия и да го насочим към Бог и неговото присъствие.”

(Пояснение – Бог това е Чистото Съзнание, съзнание което е свободно от всякакви желания, всякакви мисли, всякакви идентификации. Бог това е ПОТЕНЦИАЛНОСТ ЗА СЪЗНАНЕ – това е ПАРАБРАХМАН. Да се държи умът концентриран в бога не означава да си мисли човек за някой икона или да си мърмори молитви под носа. Да държи човек ума си в бог означава да пази в ума си спомен за това състояние на безмисловност при което ума е бил свободен от всякаква мисъл. Този спомен е резултат от постигането на Нирвикалпа Самадхи, при което йогинът разбира че неговото истинско аз е именно това състояние на ума на безмисловност, състояние на липса на каквато и да е мисъл и само една потенциалност за ОСЪЗНАВАНЕ! Каквото и да върши човек, той може да си спомня непрекъснато тази истина. Това е същото което е правил и Сука със съда с млякото.)

Невежеството което забулвало ума на Сука се премахнало. Гордоста че той принадлежи към най висшата класа на брамините го напуснала. Чувството на гордост че той е синът на великият Вяса си отишло. Сука паднал в краката на цар Джанака. Джанака прегърнал сърдечно Сука и поучил младежа в тайното знание на СЕБЕ-ПОЗНАНИЕТО.
Вяса погледнал сина си, който сияел от нова слава, и го попитал дали той е успял да се срещне със своя гуру и да получи от него ЗНАНИЕТО което задоволява вечната вътрешна незадоволеност и неудовлетвореност на душата на човека.
„Аз се срещнах с него, аз му служих, и спечелих благословията му. Всичко това стана благодарение на твоята милост.” – отвърнал Сука смирено.
„Как изглежда гуру?” – попитал Вяса.
„Той е ярък като слънцето но не е горещ. Той е студен като Луната, но няма тъмни петна по себе си. Гуру изглежда като гуру. Той е отвъд всички неща, но той е всесилен, той е изумителна сила. Той е равен само на себе си” – отговорил Сука с голямо задоволство. Вяса прегърнал сина си с любов.
К Р А Й

Вяса също е учител. Но основният учител, гуруто е този който премахва Егото на ученика. Той е хирурга който изрязва тумора на болният. Причинява болка но спасява пациента. Любовта и респекта на ученика към гуруто е неговата упойка. Благодарение на упойката, Гуру може да работи върху ученика, да премахне успешно егото му. Това е болезнен процес. В случая обаче Вяса не поема върху себе си тази задача на Гуру, защото той е и баща на Сука. Сука не би приел критиките на баща си толкова лесно, колкото критиките на чужд човек. Вяса е знаел, че в Сука има много силно его и затова го е изпратил при Джанака. Джанака от своя страна е разбрал каква е цялата работа. Той е знаел, че Вяса е достатъчно добре запознат с тази материя и самият той е голям учител, но е разбирал че неговата задача е да извади егото на ученика. И го е направил успешно.

	Моля, влезте или се регистрирайте. 23 Май, 2012, 02:24:20

Новини: Желаещите да участват във форума трябва да изпратят мотивационно писмо до имаго@абв.бг. Конвертор. Правила на форума.