Реалността в Йога

[Imago]

Реално е това, което съществува, екзистенцията, докато идеално е това, което не съществува реално, а само в главата ни. То се нарича есенция. Есенция и екзистенция, идеално и реално са двете разделения на битието. Не можеш да вземеш идеалния Атман и да го обявиш за последна реалност. Във философията на Йога (Йога-даршана) последната реалност (прадхана) е пракрити, праматерията. Хубавото в тази онтология е, че съзнанието, умът и интелектът са също нещо реално, защото са еволют на материята.

[Raja]

Във философията на Йога (Йога-даршана) последната реалност (прадхана) е пракрити, праматерията.

В този смисъл Йога даршана предлага едно бягство от реалността. 

[rtsvet]

Аз си мисля за йога по-скоро като за средство за познаване на реалността.

След като пуруша си е пуруша, а "аз" си е "аз" т.е. пракрити. Няма никакъв начин "аз" да се превърне в пуруша Остава просто, ясно да се види и разбере това.

И така "аз" живял дълъг и (в повеето слуаи) щастлив живот докато не дошла тази, която слага край на всико в този свят

[Raja]

Така е. С горното просто исках да допълня Имаго - едната "последна реалност" е пракрити, но другата е пуруша. И последната е дори по-последна. Патанджали поставя ударението на обстоятелството, че именно пуруша се установява в сварупата си (ЙС 1.3). Пракрити, разбира се, също го прави (ЙС 4.32), но това има по-скоро методологично значение (ЙС 2.21). За тези, които са постигнали целта на йога материята е наштам - унищожена (ЙС 2.22). В този смисъл тя е "предпоследна" реалност.

[Брахман]

Класическото определение за това какво е реалност, с което се съгласяват всички източни системи е:

Реално е това което е едно и също, вчера, днес и утре.

За да може да се разбират правилно източните философски системи е задължително да се има предвид това определение. Ако то се пренебрегне, тогава се получават доста разминавания с правилната интерпретация на писанията.

Друг е въпросът че аз не съм съгласен с него, и мисля че това не е съвременно и правилно определение за реалност.

Виж точка 4 в този сайт:

http://archives.amritapuri.org/matruvani/vol-02/sep02/02mv09reality.php

a. brahma satyam ("Brahman is the Reality"): In Vedanta, the word "Satyam" (Reality) is very clearly defined and it has a specific significance. It means, "that which exists in all the three periods of time (past, present and future) without undergoing any change; and also in all the three states of consciousness (waking state, dream state and deep-sleep state)."

Превод
Брахман е истинската Реалност. Във веданта думата Сатям (Реалност) е ясно дефинирана и има специфично значение. Тя означава, "това което съществува в трите периода от време (минало, настояще и бъдеще) без да претърпява каквито и да са промени; и също така не претърпява промени и в трите състояния на съзнанието (състояние на будност, състояние на сън със съновидения и дълбок сън.) "

[Raja]

Какво определение за реално би било правилно и съвременно според теб?

[Imago]

В този смисъл Йога даршана предлага едно бягство от реалността. 

Точно така. Както и бягство от живота. Ескапизъм, изолационизъм, кайвалям.

[Брахман]

Какво определение за реално би било правилно и съвременно според теб?

Въпросът "Що е това реалност?" има доста измерения и зависи от това към какво се отнася и какво очакваме от „реалното”. Така че има различни видове „реалности”.

Като общо правило може да се каже че всичко което е материално е реално. Под материя разбирам всички видове форми които са известни на науката в момента и които може би ще бъдат известни за в бъдеще. В такъв случай може да се каже че реалното понадлежи на промяна.

Това е едно от основните противоречия, с които не можах да намеря съгласие с индийските гурувци Беше ми казано че щом уча веданта, трябва да приема определението на веданта. Ако искам друго определение, да съм си създал своя система. По късно разбрах, че са били прави. В смисъл че ако човек иска да разбере какво точно учат индийските философски системи, трябва да забрави своите предишни знания, разбирания и т.н. и да приеме това което е. След като се научи, след като се разбере, тогава може вече да се правят сравнения. Но не е правилно да се опитва да разбере човек Йога да речем, и в същото време да прилага към нея своите християнски разбирания.

Както и да е, да се върна обратно на това що е реално. Материята от една страна, във всичките и нейни форми. От друга страна свойствата на материята са също нещо реално. Характеристиките на материята са също нещо реално.

Когато говорим за реалности, може да се каже че има и други неща, които привидно изглеждат НЕМАТЕРИАЛНИ но в същото време са РЕАЛНИ. Например информацията! Това е една реалност, която не е материална. Ако имаме записана на книга една готварска рецепта, това е вид информация. Тя не е материална в смисъл, че не може да се притегли, не може да се пипне, не може да се помирише и т.н. Но в същото време това е нещо реално.

Реални са също така идеите, намеренията, желанията, чувствата и изобщо всичко което принадлежи към духовният живот. Но това е друг вид реалност, това не е реалността на материята, това е реалност която може да влияе върху материята.

Изобщо целият софтуер на мозъка  (пък и на компютрите също) е вид реалност, която определя материята, може да въздейства на материята. Но това са реалности които са от вида на реалността на „готварската рецепта”.

В този смисъл сънищата, виденията при различни психични състояния са също реалности. Ако аз сънувам че имам един милион долара в банката, този сън е една реалност, до толкова до колкото това е вид „готварска рецепта”. Но в никакъв случай този сън не означава, че ако отида на другият ден в банката и ще открия там наистина един милион долара. Парите в този сън не са МАТЕРИАЛНА РЕАЛНОСТ.

Така, че има материална реалност, информационна реалност, мисловна реалност, духовна реалност и т.н. За всяка една реалност има различни определения.

[Брахман]

В този смисъл Йога даршана предлага едно бягство от реалността. 

Раджа извинявай не разбрах защо мислиш че Йога е бягство от живота??

В никакъв случай не може да говорим, че йога е бягство от живота. Това би било гавра с йога, неправилно тълкуване, неразбиране, заблуда и т.н. Истинската йога не може да бъде бягство от живота. Знам че има много „йоги” и във Хималаите, и в Индия, и навсякъде по света, които проповядват точно това. И практикуват точно това, бягство от живота. Такава йога е обречена на гибел.

Истинската йога е бягство от ЕГОТО, бягство от себичността, бягство от тясно гледната точка на малкото „аз”. Когато човек отрече малкото аз, той излиза от клетката в която сам се е затворил, и тръгва по широкият свят, влива се в живота, започва да живее истински. Човек когато не е роб на своето его, може да види другите хора, да разбере другите хора, да живее с другите хора. Само тогава той се влиза в живота.

[чери]

Не бива да се смесва реално с материално. Материалното е реално, но нематериалното също може да е реално, без да е материално. Днес ако попиташ някого какъв е той ще каже доктор или учител, но да не би да се е родил така. Затова ако има такава една постоянна същност или душа или аз която пронизва времето със съществуването си, тя е дори по-релана от материалните обекти, защото е по-трайна. Една сграда днес е реалност, утре не, това тяло днес го има, утре го няма. От гледна точка на историята и на времето такива обекти могат ли да се нарекат реални ако още ги няма или вече ги няма. Както преди една къща например да стане реална тя преди това е идея, абстракция, на някого му идва идеята да се построи къща, това е реална идея, после се прави нещо по-материално, скица, после чертеж, после скеле и пр. От нематериални - нещата стават по-материални, ето защо нематериалното е по-висше, по-реално. Но дори и къщата да не се направи пак идеята си е реална. Така и душата съществува преди това тяло и ще съществува след него. Така както мисълта се ражда ние сме този който ражда мислите, живее в тялото. На този свят обаче няма нищо постоянно, има саме едно постоянно нещо. И това е една такава душа която е завинаги на тоя свят. Някои души имат по-дълга роля на този свят, някои по-кратка, но една душа има пълна роля от началото до края на света и тя е в най-истинския смисъл най-реална, и вечна, и постоянна, незименна и безсмъртна. Когато душите не играят роля, те не спират да съществуват, но просто не са дошли на този свят, не са се проявили чрез материя, тяло. Те остават без тяло във формата на семка в която се съдържа тяхната роля. И когато иглата на времето докосне точната писта на плочата на историята те автоматично идват и се проявяват. Дървото е сякаш тяхното проявление. Както ние не виждаме като гледаме полето къде ще порастне дърво, защото семката е скрита под земята, така и това е едно човешко дърво, което е обърнато наобратно и семката му е отгоре и ствола и клоните са надолу. И нещо интересно - как материята изпреварва. Една душа влиза в утробата на майката около 4-5 мес., когато майката разбира, че бебето започва да мърда. Дотогава си е една кукла. Както е и един труп без душа. Но значи една душа си е още в старото тяло на една баба, да речем, което ще напусне, а в същото време новото тяло вече е започнало да се оформя накъде в утробата на някоя майка, в което душата ще влезе.