Реалността в Йога

[Seeker]

Шакти е част от Шабд, както е видно от схемата.

[Imago]

Като потърсих Sakti-vada в Google, на първо място излезе това
http://www.rationalvedanta.net/node/141

Едно време явно съм писал сериозни неща, а не форумни съобщения.

[Plotin]

Битието на Ишвара се актуализира само в интенционалната връзка, която предано-отдаденият изгражда в молитвата или някоя друга форма на пранидхана. Извън това интенционално отношение Ишвара има чисто митологично значение.

В класическата Йога, “образът” на Ишвара се разкрива в ЙС І.24-27.

Ишвара е идеал – той е кармично освободен, недокоснат от страдания, нагласи и желания, І.24.
Ишвара е източник на абсолютно знание – в него е семето на  безграничното знание, І.25.
Ишвара е абсолютен гуру – той е учител на всички учители в неограничеността на времето, І.26.

Ишвара е абсолют в битността на йогина - персонален бог на йогина!

[Imago]

Първото като чиста идея
Второто като трансцендентален идеал ала Кант
А третото, разбира се, е епистемологична митология, която присъства навсякъде в примитивните общества като сампрадая или парампара - поради липсата на обективна и технически обезпечена система за архивиране на наличния корпус на познание.
Последното е реверанс към бившия член Първи от Конституцията.

[Plotin]

Така е!
Какво да се прави - древност!
 

Но и от съвременна гледна точка, може да се каже, че вярата в неосъществимите идеали е и необходима и прагматична, защото
всяко крайно достижение утрепва себе си, като вече осъществена цел - "сега те имам, но нямам своята мечта".

[Imago]

Патанджали много добре е уловил този момент, като е казал, че в/с този Върховен Идеал (татра) способността (биджа) за познание на всичко (сарваджня) е ненадмината (ниратишая), а не че имаме работа с абсолютно и актуално всезнание.

При това сарваджня може да се тълкува и като познание на всяко нещо. С други думи, човек разполага с неограничен потенциал да познае всеки обект, към който насочи светлината на съзнанието си.

[Seeker]

Ишвара на йога/Yogeshwara/ е Шри Кришна. 

Manyase yadi tacchakyam mayaa drashtumiti prabho;
Yogeshwara tato me twam darshayaatmaanamavyayam.
4. If Thou, O Lord, thinkest it possible for me to see it, do Thou, then, O Lord of the Yogis,
show me Thy imperishable Self!

[Plotin]

Патанджали много добре е уловил този момент, като е казал, че в/с този Върховен Идеал (татра) способността (биджа) за познание на всичко (сарваджня) е ненадмината (ниратишая), а не че имаме работа с абсолютно и актуално всезнание.

При това сарваджня може да се тълкува и като познание на всяко нещо. С други думи, човек разполага с неограничен потенциал да познае всеки обект, към който насочи светлината на съзнанието си.

Да,съгласен съм с вас, че в ЙС І.25 става дума за безкрайно, но отнесено към йогина само потенциално знание:

sarvajna-bijam (семе),

но това би могло да се интерпретира и като съждение, че познанието на Ишвара е семе за практикуващия йогин, което той може да посади и развие в себе си до граница, доближаваща се до всезнайността на Ишвара. В това отношение лаконичността на сутрата не дава основание за еднозначен отговор.
Но към това може да се добави и сутра І.26, в която Ишвара е разгърнат в безкрайността на времето, с което е изведен от реалността и е превърнат в първичен принцип. Вероятно в ЙС е платен необходимия данък, изискуем от времето, въпреки, че несъмнено, философската основа на ЙС е атеистичната Санкхя.
  

[Seeker]

1.24 Отражението/ Атма-Духът/ на Ишвара/Бог/ в нас остава недокоснат от акумулираните от нас Карми.
1.25 Там / в Духът/ е източника на безграничното познание.
1.26 Така Духът също е учител на предишните поколения, недокоснат от времето.

Духът-Атма в нас е семето-източника на безграничното познание.