Бхагавад Гита

[чери]

В Гита има един известен стих където се казва, че "Аз пребивавам в сърцата на всички." Дори и на български когато се каже, че някой ми е в сърцето, това не означава, че той практически се намира там, но означава, че аз го обичам, помня го с обич. По същия начин не е задължително Господ да се намира в сърцата на всички. Това може да означава, че Той заема една специално място в нашите сърца, че всички го помнят и го обичат.

Казва се и, че тези които постигнат Мен не се прераждат повече. Възможно е да има такава интерпретация, че раждане и смърт в преносен смисъл се нарича печеленето и губенето на вяра. Когато имаме вяра сякаш се раждаме. Когато я губим умираме. Ако на този свят има Господ и ако ние добием вяра, че сме негови деца, ние се раждаме, когато загубим вяра умираме. Светът се състои от 6 млрд души. Възможно ли е измежду тях да съществува една такава душа която да е свободна от този цикъл на губене и печелена на вяра. Да има неотклонна, непоклатима вяра, никога да не губи вяра. Възможно е, нали? Тогава ако ние постигнем него - ако раберем кой е той, къде, какво прави, ако влезем в контакт с него, тогава и ние ще се оцветим с цвета на неговата компания и ние ще станем стабилни във вярата си, т.е. няма да се раждаме и да умираме повече.

[Way]

Из Бхагавадгита:

"О, Арджуна! Всички светове, включително този на Брахма, биват непрекъснато постигани и изгубвани. Но след като се достигне до
Мене, няма вече прераждане. При идването на деня /на Брахма/ всички същества се раждат от непроявеното. Когато падне нощта, те
изчезват в същото това непроявено. Но отвъд това непроявено има друго вечно Непроявено битие. То не загива дори когато загинат
всички същества. Моята най-висша обител е това, след постигането на което никой не се завръща".

Този за когото говориш ще съществува отвъд Съзнанието /в непроявеният му, чист вид/ и това вечно Непроявеното битие ще е неговата действителност.
Разбираш ли... когато имаме раждане, това е все едно непроявеното да стане проявено. Но когато спре прераждането, тогава сме във вечно Непроявеното, а неговата действителност е отвъд "Океана" на Съзнанието.

[чери]

Да ние идваме оттам откъдето сме непроявени, проявяваме се на този свят и си отиваме пак там. Въпросът е дали идваме преди да се родим и си отиваме след като умрем или идваме за повече време. т.е. дошли веднъж оттам ние оставаме тук и се прераждаме, проявяваме се в дете, в баба, в дете и не си отиваме помежду.

Незнам точно какво е казано в Гита. Възможно е всичко казано там да не е съвсем точно. Например има някои несъответствия, които не могат да се обяснят напр аз не съм навсякъде, всико е в мен, вз присъствам в сърцето. Малко е мъгла. Самият факт, че има толкова много интерпретации и то коеренно различни,гоори за нещо гнило.

Що се отнася до прераждането, то ако физическото прераджане спре, ако душата рестане и никога повече не се преражда, т.е не се проявява, то все ед но тя е изчезнала в небитието илинпроявеното. Тогава как можем дая наречем вечна. Тя си отива завинаги. Как е вечна душата. Нейната роля която игре е вечна. Всички души се проявяват т.е ражат се. Ако не беше така все едно не я има. Ако веднъж една душа се е родила, проявила, то как тогава изведнъж нейната роля ще изчезне, ще се затрие и никога повече няма да се прояви.

Вечността се изразява в повторение или цикъл. ролята е повтаря по абсолютно един и същи начин. да душата може да остане в надсъзнателно състояние за известно време, колкото е определено, но когато дойде нейното време да дойде и да играе своята роля тя трябва да дойде. така тази материална игра или пиеса е задължителна.

От една страна се казва, че душата може да полчи вечно освобождение,повече да не се преражда, а от друга се казва, че Господ идва на края на всяка епоха. Знаи душата може да се освободи, а Господ не. Всъщност дори Господ е обвързан с тази пиеса или самсара да играе своята роля д ани освобдои от нея. Да ни освободи означава да ни освобди и от страдние. Ние нека си живеем в нея, но все едно да не сме в нея. Това е неговата роля постоянно да пребивава в такова освобдодено, нетелесно, издогнато състояние (дори докато е в тяло) и затова може и да го преподава на другите души.

Самото губене и печелене на вяра носи страдание. Днес си мисля едно, утре друго. Колебание. Безгрижният, свободен живот е свободен от умствени и интелектуални терзания и напъни.

[Way]

Този, който е Съзнание или е в Съзнанието, той се проявява, чрез него Непроявеното може да стане Проявено. Но този който не е съзнание, той си остава непроявен, природата му е друга на него, действителността му не е в Съзнанието, а отвъд него.

Значи в нас сега принципно трябва да има връзка с Този който е отвъд Съзнанието, така няма да забравим кои сме всъщност. Но какво става, когато тази връзка е прекъсната? Когато я няма тази връзка проявеното/роденото/ в Съзнанието не може да излезе от самото това Съзнание. Все едно рибата да излезе от Океана- не може защото това не е нейната действителност.

Колкото до сърцето - в него присъства Непроявения, той е потенциала на всичко ставащо, затова всичко в него се съдържа, още преди да се прояви. Ние можем да постигнем това Непроявено в нас. Тогава ние ще станем Непроявеното и получавайки своята индивидуалност, Чистото Непроявено Съзнание ще стане проявено в нас- но за да стане това, ние трябва да се отърсим от обвързаностите на материалния свят, от чувството за притежание. Трябва да сме необвързани към плодовете от действията си, за да бъдем чистото действие, както се казва в Гита.. тогава и само тогава чрез това чисто действие ние постигаме свещеното бездействие. Това разширява нашето съзнание и така достигаме до Непроявения.
В Гита-та добре е обяснено за сетивата и нашите желания. Прераждането идва от привързването към плода от нашите действия, от това което сами сме си сложили като окови-това са собствените ни ограничения-страсти, желания, които пораждат омраза. Затова и се връщаме постоянно, теглени от тези самскари, но само тук в материална форма пък можем и да се освободим от тях. Само в тази си материална форма имаме изразени в себе си трите форми на проявено съзнание.
Сливайки ги в едно, ще бъдем чистата проява, действието без обвързване към резултата от него, тогава постигаме това Едно-Непроявеното. То проявявайки се добива трите форми.
Тогава Карма вече няма власт над нас. Ние сме Чистото Непровено Съзнание, проявявайки се в нас по този начин, то заживява в сърдечната област, ние вече имаме свое име, името на Атмана, което визира нашата същност като чисто Съзнание/Атман/, вече не се отъждествяваме с фалшивото аз.

Колкото до душата... тя не е Вечност, различна от съзнанието и живота. Съзнанието е Вечност, а вечността е Океана на Времето. Съзнанието е този Океан. Значи Атмана е този океан, подвластен и той на Времето... Душата не е Съзнание, тя е отвъд Съзнанието и отвъд Времето...
Същността и е от друга действителност. В нея е частицата на самия Господ в нас и сам той я дарява.
Същността на частицата на Господ в нас се изразява в думата "Съм":

Съм - всякога Съществуващ!
Съм - без съзнание, но Съзнаващ!
Съм - без блаженство, но Блажен!

но само, който свали човешката си същност като съзнание, може да разбере думите. Защото "Съм" не се проявява, преживява се.
Като се огледаш наоколо, в колко хора според теб в днешно време се е запазила връзката им с тази частица?
Сигурно ще ти е интересно да разбереш, че тази частица се намира в Интелекта, той е който трябва да се разшири

[чери]

Ако беше вярно твърдението, че ние сме едно с Бог, той е в нас или пр. защо някои го осъзнават а други не?

[Way]

Защото на повечето хора умът им е заслепен от мая-илюзията. Тя дава форма на безформеното. Все едно наслагване на края върху безкрая. Само, че на когото сетивата са прилепнали към материалния свят възприема само крайното. За такива друго не съществува, защото няма как да се разшири тяхното съзнание и да възприеме другата действителност.
За такива хора се казва, че са обвързани към плодовете от своите действия, към притежания и така изпадат в грях, в заблудата на собствените си желания и привързаности. Но какво се казва за другия...

28
Установен завинаги в атмана
и свободен от грях, този йогин
непрестанно блаженство изпитва —
радва се на единството с брахмана.

29
Атмана в себе си вижда във всичко —
и всички същества вижда в атмана.
Който е уравновесен чрез йога,
навсякъде в този свят вижда Едното.

30
Който ме вижда във всяко нещо
и вижда, че всяко нещо е в мене,
той няма никога да ме остави,
нито ще бъде от мен изоставен.

31
Този, който усеща Единството
и ме почита във всяко нещо,
какъвто и живот да живее —
този йогин живее в мене.

32
Който в светлината на атмана
гледа на всичко като на себе си
и е в неволя и радост еднакъв —
този е съвършеният йогин.
                                      6 глава
-----------------------------------
4
Земя, вода, огън, въздух, ефир,
ум и разум и искащо его —
тези са осемте деления
на моята проявена природа.

5
Тя е нисша. Познай сега висшата
непроявена моя природа,
която е същност на съществата
и е извор на тази вселена:

6
Тя е утроба на всичко живо.
Чрез нея аз съм това творение.
Аз съм възникването на всичко.
Аз съм изчезването на всичко.

7
Няма по-висше от мен, Дхананджая!
Нищо извън мен не съществува.
Аз съм нишката, която свързва,
подобно бисери, световете.
                                       7 глава

[чери]

Възможно е да става въпрос за всички хора. Всички хора попадат под илюзията на мая. Няма никой човек който да не попада. Обаче има една върховна душа която никога не попада и тя помага на другите да излязат от илюзията чрез познание. Разликата е в това, че ако това не се има предвид въпросът изглежда малко спонтанен. Защо, откъде някои се просветляват, защо други не. Трябва да има нещо външно. В Гита това се казва, че е познанието което Господ идва и дава на Арджуна. Ако истинското познание съшествуваше още отдавна - откакто е написана Гита тогава защо илюзията не е изчезнала напълно от света до днес. Има хора които четат Гита и тя няма ефект за тях. Тази Гита няма да се промени защото е написана книга, обаче хората трябва да се променят.

Има толкова много интерпретации на Гита. Трябва да има и една такава интерпретция която да е вярна спрямо божественото познание. Ако Господ е изговорил Гита защо някой човек ще я пояснява, който и да е той. Откъде той ще знае какво Господ е имал предвид. Нека Господ си поясни. Такава интерпретация може да доведе до съгласие. Иначе разните Гити оспорват другите и продължава спора, всеки си интерпретира както си иска и няма един авторитет който всички да приемат. Авторитет се казва за жива личност а не за книга от хартия. Коя ще е тази жива личност която всички ще приемат.

[Way]

Защо, откъде някои се просветляват, защо други не.

Всяко нещо с времето си...
Заблудата и тя е във времето и живее докато й свърши времето.

Ако истинското познание съшествуваше още отдавна - откакто е написана Гита тогава защо илюзията не е изчезнала напълно от света до днес.

Някога нещата не са били такива. Има причина за това, тя е прекъснала връзката която споменах, но не всеки може да я разбере.

Има хора които четат Гита и тя няма ефект за тях.

Крушата не пада по-далече от дървото. Казано е тръните раждат тръни, смокините раждат смокини...
Роденият в Съзнанието как ще излезе извън него? Има ли изход за хората?
Изхода е в индивидуалния избор на всеки човек, виж личността, а не хорското в себе си.

Тази Гита няма да се промени защото е написана книга, обаче хората трябва да се променят.
...
Откъде той ще знае какво Господ е имал предвид. Нека Господ си поясни.

Това е като въпроса - защо Мохамед да ходи до планината, когато може планината да дойде до Мохамед... мислиш ли че Господ е спрял да пояснява. Не, не е. Защото той просто е. Друг е проблема. Нещото в нас трябва да се размърда, е поне който си го извоюва...
Някой някъде беше казал:

"Няма граници когато изгрее разбирането, няма ограничения когато душата започне да ти говори - “ами ако е така..?!”. Какво става когато усетиш че си част от тълпата? Можеш ли да намериш своето “себе” сред другите и да видиш не хорското в душата си, а човешкото в теб?.. Въпроси без отговор… Това е приказката за Земята и хората. Различно от всичко разказано до тук е Човекът. Нали знаете – хора много, но Човеците са малко!"

[чери]

мислиш ли че Господ е спрял да пояснява. Не, не е. Защото той просто е.

Че кога е пояснявал? Откъде, чрез кого Господ е пояснил Гита, кога и как? Какво означава, че той просто е? Пояснете вие?

[Way]

Мисля си, че може и на ти... ех късметлии са си англоговорящите..

Да поясним нещо означава да го направим да се вижда още по-ясно. Но какъв е смисъла ако другите гледат в друга посока... Затова повече ми харесва думата насока. Виж насока по-може да се даде, пък и да е полезна.

Беше попитал защо едни са просветлени, други не са, защо едни осъзнават че Бог е в тях, а други не.
Ами защото едни си разширяват имането, придобивките, други си разширяват библиотеката в главата с какви ли не книги и купища информация, а трети си разширяват съзнанието и интелекта.
И понеже на последните възприятията им са в съвсем друга "посока", е на тях им е дарено преживяването.

Ето я и насоката - когато искаме да разберем всичко около нас, добре ще е първо да разберем какво сме самите ние. Когато се обърнем към себе си, започваме по друг начин да гледаме и на другото, което е около нас. Това е по-ясното виждане.
Когато се слеем и бъдем неделимата същност на Съзнанието, проявена както в дядо Петко, така и в мравката, така и в тревичката, тогава може и да ни се даде да разберем какво Е простотата, която няма нужда от поясняване, защото е съвършена в простотата си.