Бхагавад Гита

[чери]

Добре, защо ни се е стеснило съзнанието, та пак да трябва да го разширяваме. Ако ние сме частица от Бога, Бог е в нас и в тревичката и листенцето, какво ни се е случло, че сме забравили. Някога не сме ли знаели. Нали сме част от него, значи самият той се е самозабравил. Ако искате да изтъкнете свободния избор, то ако си поставите ръката в печката, кой ще трябва да реши да я измъкне. Може би човек ще чака ръката сама да поиска сама да се спаси. Вижте колко стардание има по света. Господ да не е глух, че не чува и нищо не прави.

За каква простота говорите. Да си навсякъде е много сложно дори, човек не може да си го въобрази, умът му се разпада. Ако казвате, че да си разшириш съзнанието е да си мислиш, че си едно с тревичката и листото, то тогава може ли действително човек да разбере себе си какво съм аз, за което говорите, което е действително важно. Вижте какво става, защото човек си няма понятие какво представлява самият той, няма си понятие какво е господ и започва да си въобразява някакви такива всеобщи идеи които по никакъв начин нищо не описват и не дават никаква информация. Разбира се, изтъква се нашата първичност. Ние сме глупави и не можем да разбререм. Какво правя аз в тревичката и листото, защо не мога да го разбера и да си разширя съзнанието, нали знанието е много просто.

Този живот е като сцена и ние сме актьори. Ако един актьор излезе на сцената и режисьорът му каже да играе тревичка и да играе човек ще ги играе по различен начин. Така ние имаме различни роли и различни качества. Ако господ беше нвсякъде защо има различни качества навсякъде.

[Way]

Здравей!

От написаното от теб разбирам, че искаш от мен да напиша книга и то от няколко тома, тук във форума. Нали се разбрахме, че ще ти дам само насока... нито аз нито някой друг ще измине Пътя вместо теб.

Информация относно какво е това човек, какви са частите в системата човек, какво е Непроявено Съзнание, какво е Проявено съзнание, какво е Бог и какво е Господ /защото има огромна разлика в смисъла, заложен в двете думи/ можеш да намериш тук в тези две книги, на мен поне ми бяха много полезни:

http://www.spiralata.net/s.php?SearchType=1&find=%F7%EE%F0%E1%E0%E4%E6%E8%E9%F1%EA%E8

Написани са на обикновен български език, не е имало нужда да бъдат превеждани и т.н. Виж какъв шанс е това, не мислиш ли? Един сериозно Търсещ ще открие достатъчно истини за себе си и за Вселената в тези две книги.
Там е обяснено как така неограниченото става ограничено и кое налага страданието. Страдаме защото сме различни. Защото "Каквото разбиране имаме за живота и за човешката ни същност, това и ще преживяваме в нашата реалност – тук и сега…"
Това е и разширяването, за което ти говоря. Не да търсим Бог някъде отвън и да го обвиняваме за всичко. Каквото има във Вселената, има го представено и в нас. Така че НИЕ сме тези които определяме НАШАТА действителност. Затова вместо да търсим навън, трябва да търсим навътре, тогава започва разширяването. Приятно четене!

Ето нещо от Гита с практическа насоченост, ей тъй за разгряване
Добре е да знаем, че Ума не трябва да се отрича! Може да бъде средство, но не и да се отрича. Когато го използваме правилно, а не отричаме, ние ще погледнем отвъд Ума, а какво има там, ами който отиде ще разбере

Втора глава

47
Насочвай ума си към действието —
но никога към плодовете му.   
Не си поставяй за цел плодовете!
Не се привързвай и към бездействие!

48
Бъди от пристрастия необвързан.
В йога укрепнал — върши делата си
еднакъв пред загуба или сполука.
Защото йога е равновесие.
----------

 55   
Който отхвърли всички желания
и открие в сърцето си атмана     
и във него, чрез него се радва,
този, о, Партха, е съвършеният.
----------

57
Който към нищо не е привързан       
и нито хвали, нито проклина   
земния грях и благата тленни,
той обладава ум в равновесие.
----------

59
Всички сетивни наслади умират,
ако не храниш с тях своето тяло.   
Но твойта жажда за тях не умира,     
ако нямаш очи за висшето.    
-------

62
Който в сетивния свят се вглъбява,
скоро привързване ще изпита.
Всяко привързване ражда желание   
да притежаваш. А то — гняв поражда.

63
От гнева безразсъдство се ражда.
А от него — разстроена памет.
Без памет разумът се разрушава:
това е пълното разрушение.

64
Който отхвърли всички желания
и сред сетивния свят се движи,
но подчини сетивата на атмана,
той ще получи мир и блаженство.
----------

67   
Ако умът се окаже зависим
от сетивата, които блуждаят,   
страстта отнася зрящия разум,
както бурята кораб отнася.   

68
По тази причина, о, Мощноръки,
който от плътски сетивни предмети
сетивата напълно оттегли,
той обладава ум в равновесие.

69
Където е нощ за същества,
уравновесеният се пробужда.
Това, в което са будни всички,
е тъмна нощ за зрящия мъдър.
 
70
Покой чувства този, в когото идват
всички желания, както реките   
в океана текат — но не го препълват:
Неизменен стои пред желанията.
71   
Който, свободен от всички желания, 
с ум неизменен света приема
без чувство за „аз" — без гордост и алчност
той, о, Партха, покоя постига. 

[чери]

Вие можете да ме насочите само ако сте отишъл, видял сте, победил сте и сте се върнал, иначе какво има да насочвате който и да било. Ако ще ме насочвате значи сте до мен, не сте някъде по-високо или по-ниско. Ние всички сме така, един до друг, движим се заедно в куп. Заедно пропадаме, заедно се издигаме. Обаче от време на време се появяват някои ентусиасти които си мислят, че знаят къде трябва да се ходи, какво да се прави и поучават хората без да са ги питали, без да имат напълно правилно разбиране те увличат хората, привличат ги към себе си и ги водят където си поискат. В последствие ги изоставят и хората пак остават сами и незнаещи. Тези учители не са нищо повече от едни временни забавления.

Това понятие пътят, нима влагате някакъв смисъл в него. Всичко е част от пътя, пътя към светлината...и еди какво си. Все повече се убеждавам, че такива голи и лишени от смисъл фрази са за заблуда на противника. Убеждавам се, че гурутата незнаят какво говорят, не разбират какво искат да кажат, нямат ясни идеи. Говорят така само да става приказка, хората се събират само просто така да се отчетат. Няма цел, няма посока а има сямо някакви приказки за вълшебства въобще, от писания, от разни просветлени личности, разни вдъхновяващи фрази, цитати, картини, музика, образи, атмосфера и пр и всичко е готово. Хората се приповдигат, но всъщност какво намират така. Опитват се да видят Господ един в друг или навсякъде което е напълно неоснователно, просто си стават по-близки стават по-зависими един от друг. Хората обвързват един друг и не се правят независими. Ето и вие ще ме насочвате. Няокй искал ли е това от вас. Някой или ще иска да те поучава, да те контролира, да те управлява, да се издига в очите ти, или ще те подтиска или ще симулира малоценност ще те гледа като бог. Няма равенство. Равенство може да има само когато има само един който да е най-висш, иначе само се самодоказваме помежду си.

[Way]

Ти пожела да ти поясня, не помниш ли, а аз реших да дам насока, за да си поясниш сам на себе си.
Това, което описваш си е твоя действителност, а там ти си си шефа.
Няма движение в куп, това е стаден принцип, всеки избира за себе си, поне при Човеците е така. Извоювай си равенството, виж себе си в другия. Можеш ли?

Гордостта е кофти нещо, това са много тъмни очила, които за жалост само хората можем да си сложим. Иначе двете книги си заслужават...

[чери]

Вярно е. Вие казахте, че Господ не е спирал да пояснява (Гита) и аз не ви повярвах и ви помолих да поясните. Явно не сте разбрал, и сте си помислил, че нещо съм се объркал, като в същото време не отговорихте на въпроса. Така се казва. "Вие знаете какво да направите. Вие ще разберете и пр." вие ще ме насочите, само. леко ще ме побутнете и аз ще прозра. Защото вие сте прозрял и аз ще прозра.

Ако книгата която препоръчвате е била събитие за вас, ако смятате, че там има отговори, то какъв ли ще е автора. Защо не ми кажете - ето отидете и говорете с този човек, той е написал такава книга, той знае. Всъщност самият автор дойде тук, напсува и си отиде.

Ние се движим заедно в куп в смисъл, че сме зависими един от друг, влияем си. Всикчи се оцветяваме с компанията на тези скоито се събираме. Ние живеем в общество, нали. Именно затова мъдреците и отшелниците са бягали в горите за да не се оцветят с компанията на стадото. Но това може да стане и без да се бяга, защото ако умът ни е стабилен, никой няма да може да ни повлияе. Човеците умат ум. Те си избират съдбата. Животните не мислят преди дадействат, какво ще стане, каква ще е ползата, каква е вредата. Каквото му дойде прави го и хората сега са възприели такава нагласа - животинска.


Съветвате ме да видя себе си в другия, като предполагам, че вие така виждате. Щом вие виждате гордост у мен значи това сте вие.

[Way]

Беше ли нужно да изливаш тази мръсотия?

Първо, автора, който спомена не е "псувал" и ако ще се използва такъв израз, по-добре е да се каже, че него "псуваха", отвори си очите!

Другото е, че наистина виждах себе си в теб, поне това което бях преди време, поради тази причина това за гордостта ми е до болка познато. Затова реших да се включа в темата и от монолог да се превърне в диалог. Никъде в заглавието или подзаглавие не прочетох, че това е монолог, затова се и включих, нали затова са форумите-всеки е свободен да се включва, стига да не нарушава правилата.

Но какво разбрах - явно не си готов, един ред не изписа за Бхагавад гита, нещо друго те вълнува. Попита ме как Господ пояснява постоянно, а това си е много писане. Най-напред се тръгва оттам да разберем какво сме самите ние. Препоръчах книгите, за да може като ги прочетеш да продължим с обсъждането на поемата, която е в заглавието на темата ти.
Така, че вместо да хленчиш, можеше вече да си прочел някой и друг ред.

Колкото до мъдреците-да и аз мисля така, човек може да се чувства добре както в гората, така и в града, това не би трябвало да има значение за прозрелия.

[чери]

Ако целта ви е да изпъкнете като напреднал или да изкарате мен назаднал, ви предлагам да се откажете, готов съм да ви призная.

Ставаше дума за Багавад Гита а вие ме препращате на друга книга. Ако искате да кажете, че г-н Чорбаджийски пояснява Гита това е друго.

Съгласен съм, че най-първо трябва да знаем кои сме, но ако вие след като сте прочел и разбрал, но не можете да кажете сега и тук (дори в тази тема) за това с две думи, каква е гаранцията, че аз ще разбера от много написано. Не е нужно да се изтъква кой колко е учил и разбрал. Това ще си проличи от думите. Кажете с две думи, кои сме и пр.

Според мен ние представляваме една душа в това тяло за което в Гита се казва, че е по-малка от атом, която не може да се изгори, изсуши и пр, напуска тялото и взима друго. Намира се там където се казва, че когато напуска тялото човек трябва да си концентрира жизнената енергия - в центъра на челото.И тя е като колесничаря в това тяло като колесница и стремежът и трябва да бъде докато е жива да контролира ума след което сетивата автоматично се контролират. Това може да бъде началото на един плодотворен диалог. Каквото и да казва, човек, каквато и позиция да защитава, колкото и опозиция, неразбиране или пък обратното приемане и разбиране да среща, той трябва да бъде готов да търпи псувни, обиди и пр. с усмивка.

[Way]

"Просто Е"

останалото е губене на/във време

Успех!

[чери]

Но за да достигнете до това просто прозрение, вие сте преминал през много мисли, нали. Ние които не сме, и не го разбираме, се питаме кое е това което е и е какво.

Наистина има дълбока мъдрост в това, напр. дървото е просто дърво и пр. това може да се каже за много неща. Но за да стане по-ясно трябва да се кажат и още някои неща за да може въобще да се разбере, иначе защо ще има толкова много думи в езика.

[чери]

В Гита се казва Манманабхав - мисли само за мен, концентрирай ума си на мен, потопи мислите си в мен.

Когато Господ е казвал това на Арджуна, той е бил в човешка форма. На коя форма и кой е обекта на който трябва да си концентрираме ума днес ако Господ не е някъде в човешка форма? Бихме ли изпълнили заръката на Манманабхав ако мислим, че Господ е навсякъде и се концентрираме на материални обекти, все едно господ е материален обект или се намира в него?