философия на карма

[чери]

Има 3 вида действие или "карма" на това поле на действието - света "кармкшетр", което зависи основно от настройката на съзнанието. Казва се, че човек получава наградата за чувставата с които се извършва дадено действие. Затова един подарък може да е много скромен, но може да съдържа голям емоционален заряд, който го прави скъп. В писанията се дава Пример за Судама който дал една шепа ориз на Кришна, но получил в замяна палат. Затова ако някой има 100 лева и даде 100 лева и някой има 100 000 лева и даде 300 лева, първият е дал много повече, въпреки, че на практика е дал по-малко.

Затова съществува такава нагласа на съзнанието при което не се произвежда резултат от действието или т. нар. "акарма" или неутрална карма. От нея не следва нищо - нито добро нито зло. Това се постига когато душата е изцяло в самосъзнание за душа. Казва се, че когато един йоги е в йога, или спомен на Бащата (бащата на душата) дори да убие целия свят, то върху неговата душа не се натрупва грях. Такова е състояннието на хората в Златната и Сребърната епохи.

Когато едно действие е извършено в съзнание за тяло, или ароганстност на тялото, тогата неговият резултат е стрдание, независмо,ч е на пръв поглед може да изглежда добро като да храниш бедните или да лекуваш болните, накрая резултатът ще е страдание ако тов а фействие се извършва в съзнаие за тяло. Това се нарича грешно действие или "викарма". Викарм се нарича действието което е обратно на предписанията на върховната душа, които съветват душата да дава и да приема само щастие и никога страдание. Докато първата част от насоката е по-лесна и човек може по-често да се следи да не причинява страдание на никого, то ако някой е способен да ни причини страдние т.е. ако ние взимаме нещастие тогава пак това е грешно действие. Този който дава дава, но този който взима решава дали да вземе. Защо да взимаме нещо което не е добро. Трябва да можем също да преобърнем нещастието в щастие и тогава да го вземем. Всички имаме тази сила на трансфромация.

Това действие което носи щастие или „сукарма” (су – сукх - щастие) е това благородно действието което приближава душата до нейната действителна цел - до върховната душа от което следва, че тя достига своето първоначално, чисто златно и щастливо състояние. Тази върховна душа действа като философския камък който превръща деградиралата душа от желязната епоха или душата която притежава железни черти и характер или може да се каже камененния интелект на хората се впревръща в нов, чист, златен интелект като нектар.

Знаме че каквото посеем това ще пожънем, но това е важало само за миналото когато ме получавали резултат един път за действията които сме извършвали. По това време също са се извършвали благородни действия в името на Господ, но те са били индиректни, защото Господ не го е имало. За много раждания от медната епоха нататък, когато действията стават малко или много грешни и от тях следва резултат, тогавае когато душите започват да извършват обожание, да търсят господ, да създават писания и пътища за освобождение от страднието и спасение на душата или ща това душата да може отново да преживява щастие. Обаче тези пътища измислени от хората също търпят промени и стават инструмент за нещастието и заблудата на човечеството.

За момента когато на земята се въплъти върховната душа и душата получи нейното представяне за отношението на душата  с тази върховна душа важи такъв принцип, че извършеното действие се умножава по сто или хиляда пъти. Когато душата направи нещо в името на господ, то това е вече директно, тя трябва само да направи първата крачка., трябва само да прояви кураж и него ще бъдат направи 1000 крачки на помощ.

В тази връзка има една приказказа за един човек който много искал да се срещне с Господ, мислел си много за това, какво ще бъде, как ще стане и един ден Господ дошъл при него на своята колесница (като тяло) и човекът се учудил какво да си пожелае, какво да му поиска, но Господ го попитал "Какво ще ми дадеш?". Човекът се озадачил, защото не очаквал, че Господ има нужда от нещо и нещо ще му иска. Бръкнал в джоба си и намерил едно зърно ориз, и му го дал му. Господ поблагодарил и си отишъл. По пътя за вкъщи, обаче,  човекът установил, че в джобът му се намира същото зрънце, но златно.

Това е за да каже, че доколкото ние жертваме имущество, време, пари, връзки, милси и пр. в служба на Господ, то тези неща стават полезни. При положение, че той не притежава дори тяло, той няма и никакви предмети свързани с тялото, нито пък има отношения с нашите тела, нито има нужда от нещо и въпреки това  контролира, умовете и живота на хората. Това което прави е да промени съзнанието с което ние изпоплзваме собственото си тяло и удобствата от света сякаш не сме техни притежатели, но сякаш са ни поверени. Ние ги жертваме предварително и сякаш ги получаваме обратно, но те вече не са наши.

И действително има разлика, когато употребваме нещо чуждо, ние сме склонни да бъдем по- внимателни в начина по който боравим с това. Свикнали сме да мислим, че тялото е наше, парите които сме спечелили, чрез това тяло са наши, мой дом, моя майка, баща , братя жена и пр. и затова спокойно смятаме, че всичко можем да  използваме дори за нечисти цели и това ще бъде сам ов наша вреда, но всъщност ние нанасям вреда на една по-голяма кауза в която ние съзнателно или не сме включени. Привързаността на съзнанието към временното е един вид невежество.

Един друг пример е, че на един човек му предложили да разгледа една ваза и след като той установил , че тя е наситина много красива, възникнал въпросът дали е необходимо човекът да бъде неин притежател, за да може да я оцени.

Ако преследвам само едно нещо - така получаваме всичко, то само идва при нас. Ако се разпиляваме да гоним всичко, всичко ще загубим.   

[Imago]

Казва се, че когато един йоги е в йога, или спомен на Бащата (на душата) дори да убие целия свят, то върху неговата душа не се натрупва грях.

Е затова никой не обича съвършените йоги.

[чери]

Не бихме могли да обичаме нещо което не познаваме. Ако имаше такъв съвършен йоги, ако го познаехме, можехме и да го обикнем. Например той би могъл да направи и много полезни неща.

[caabey]

Сигурна съм, че един съвършен Йоги никога няма да поиска да убие целия свят. Самата Йога връската с Бог дава, толкова голямо удовлетворение, пълнота,, баланс спокойствие и сигурност. Че когато човек се намира в такова състояние намира добро нещо и в най-лошия човек.

[rtsvet]

Да, поставим първото отначало.

Карма йога т.е. йога на действието от преди Гита означава йога на ритуалното действие. Т.е. извършването на ритуал е карма йога. Ритуала може да външен или вътрешен. Това също е писнао в ако не се лъжа в 2 и 3 част на гита. (Цитати разбира се ще намерите)

Т.е. жертвате 3 кози за Боговете и евентуално получавате дъжд.
Гита пише че може да жетравте и нещо в себе си в вътрешния огън. Т.е тапас. като резултат получавате знание.

Чак по-късно Гита разширява понятието до действие без да се очакват резултати въз основа на предложената в нея фил. концепция.

м/у другото е забележителна стъпка избора на Гита да използва думата Йога за да определи различните сотериологични доктрини, които описва. 

[чери]

Карма йога може да се има предвид и всяко обикновено действие, докато човек извършва всякакво обикновено, ежедневно действие, ходи, говори, работи, умът да е стабилизиран в самосъзнание за себе си и в интелектуално отношение с върховната душа. Казва се, че душата се развтваря във върховната душа, но тогава тя би изчезнала, а не би могла да изчезне, ако е вечна, но душата може да се разтвори в чувството на обич към върховната душа, да се размаже, да се разложи в това.

Гита пише че може да жетравте и нещо в себе си в вътрешния огън.

Какво се има предвид, според вас, под вътрешен огън. Чувал съм да се казва за огън в стомаха. Нали горенето е окислително-редукционна реакция. Каквато става в стомаха под въздействието на стомашната киселина. Когато човек има много огън в стомаха има киселини. Но сигурно не става въпрос да се жертва нещо в себе си, във вътрешния огън, т.е. в стомаха.

Говори се също така за огъня на йога. Че нещо може да бъде изгорено (да се жертва) в огъня на йога. От друга страна интелектът също може да бъде оприличен на стомах, както стомахъ приема и смила нещо така интелектът поема и смила познание. За йога също се казва, че означава обич, казва се и пламък (пожар) на любовта. Когато в ума има само една мисъл, само един спомен, отношение на обич само към един обект, тогава всичко останало, целия свят изчева, сякаш не съществува, изгаря дори миналото.

[Seeker]

Карма йога е налице само когато Инструмента и Извършващия са свързани.

[чери]

т.е. когато душата - извършващият е в тялото - инструмента. Когато душата не е в тялото не може да има действие.

[Seeker]

Гуните са извършващите, а не Душата.

[чери]

Незнам какво са гуните. Обяснете! Може ли да действат, ако не са съзнателни?