Един гуру, много гурута или без гуру

[чери]

Хората не могат да променят хората. Историята показва, че когато хората променят другите хора светът се разваля. Светът се оправя когато Господ оправя хората.

Има голяма слава в писанията и на практика се отдава голяма слава на гуруто, обаче ако има много гурута и те дават различни насоки такъв свят никога не може да бъде мирен. Когато се говори за гуру, по принцип, може ли да се говори за повече от един гуру? Kогато се говори за ученическата последователност, може би това не означава, че ученикът на гуруто, самият става гуру, и че неговият ученик става гуру,  това може също така да означава само една връзка, само един гуру, само едно предаване на познание по пътя на  последователността, чрез само една личност която получава. Възможно е само чрез един гуру до нас да достига истинска информация. Защото какви са тези гурута които днес са гурута, утре изоставят своите последвоатели, като напуснaт тялото си, без да са донесли спасение на последоватеите си.  Какви са тези гурута които днес не са гурута, а са последователи, но утре самите те сядат като гурута и имат последователи.

Дали въпросът на гуру е въпрос на обучение или на даденост. И ако е на обучение, тогава кой е този гуру който е обучил първия гуру, кой е гуруто на гурутата. В историята е имало много велики личности които са водели събитията в историята. Обще взето за един даден период от време на света е имало само една велика сила или две противопоставящи се сили, но ако погледнем през възможността душата да взима прераждане, тогава възможно ли е за цялата история на човечеството, минало и бъдеще да има само една душа която е истински гуру, на когото никой не става гуру, който никога не става последовател, но на когото всички стават последователи. Разбира се може да става дума за обикновен човек,  и всеки обикновен човек пропада, но също не е ли възможно измежду всички души на света 7 милиарда души, да съществува поне една такава душа която никога да не отстъпва от пътя на истината, никога да не скланя глава пред лъжата. Когато всички души са викат господ от дълго време в миналото, той не е идвал, но когато тази една душа най-накрая се измори, когато не вижда повече начин, и вече надежда, той се обръща към господ и господ идва. Това е една такава душа която никога не се осланя на никого, на никой човек, освен от най-висшата душа която не може да се нарече човек. Един истинския гуру би трябвало да свърши работата си докрай и да бъде отговорен за спасението на всички а не да проповядва, и да си отиде и светът да продължи да се плъзга по наклонената плоскост.

Човечеството е в колебание и незнание, има различни религии, различни философии, тези измислени практики увеличават страданието по света. Тези много, измислени гурута, вместо да посвещават живота си на искрена практика се заемат да проповядват и да просвещават останалите, те градят имиджа си на своето его, че са водачи на другите. Но самите те се движат надолу по наклонена плоскост и взимат със себе си своите последователи.

Ако можеше без гуру, нямаше да има такава слава на гуруто, нямаше да има такова нещо като гуру. Ако човек можеше сам да се измъкне от блатото като барон Мюнхаузен да се изтегли сам за косата, това щеше да е нарушение на законите на природата. Устроено е така, че нашето спасение да се състои в нещо извън нас, което да научим, в нещо в което да вярваме и на което да разчитаме и да се посветим. Ако можеше без гуру нямаше да има толкова фалшиви гурута които да си приписват титли и да се стремят да постигнат нещо. Те се стремят да постигнат нещо което действително е възможно, да станеш гуру на целия свят, но това не може да бъде само титла но трябва да се случи на практика. Затова и тези гурута се опитват да наподобят този който на практика, действително изпълнява тези задачи които многото гурута само имитират. Последователите на такъв един, евентуален, истински гуру също ще бъдат такива каквито са иначе фалшивите и имитиращи последователи на гурутата. Те се опияняват сякаш в безсъзнателност при вида на гуруто и при проповедите му. Ума се самозабравя, лицата сияят. Те показват негови снимки. По същия начин видимо, осезаемо или не, може да се установи едно такова познание за един истинки гуру, независимо дали сме го видели или не.

Понякога ни се струва, че всичко е под наш контрол и ние сме най-великите на света. Но не е ли нашата цел да намерим една такава личност която да е по-интелигентна от нас, който да е достоен да бъде наш гуру, когото да почитаме, да искаме да следваме, от когото да се учим, на когото да искаме да приличаме, или цял живот ние самите ще бъдем гурута на останалите. И защо да приемаме много различни учители и много хора за по-високо от нас. Ако за всички хора има само един който е по-високо за всички и те не се сравяняват помежду си ще има равенство. Ако приемем за свой гуру не един а повече личности ние изневеряваме. Има сила в това, човек да се концентрира на едно нещо.Дори тези които следват последователно един гуру, макар и сляпо и само него и се отдават изцяло, това е добродетел, не е ли? Те ще следват и истинския гуру, ако има такъв,  по същия начин. Останалите които не намират утеха и смисъл нито тук нито там, няма да намерят утеха и когато наистина има утеха.

Днес кой ли не става гуру. Какъвто гуруто, такъв и ученика. Глупавите гурута искат глупави ученици, защото не могат да си позволят повече. Нима ние трабва да избираме  и да се срещаме с такива хора които са по-ниско от нас, или трябва да търсим и да се срещаме с някой по-високо от нас. Нали нашата цел е да се издигнем.

Един индиец може по-добре да разбира и да обяснява индийските писания, култура, философия защото те не са въпрос на книга, но на мироглед, чувствителност и  начин на живот. Това не е набор от литература, откъдето да цитираме и по което да разсъждаваме, а е цял жив свят. Доколкото индийските писания са произлезли от Индия, от местната култура, то те трябва да бъдат схващани в такъв контекст. Извадени от тяхната естествена среда, като всяко едно растение, те ще се сгърчат и ще умрат. Ще остане само в кухо философстване.

Може да има такова едно нещо което ако го знаем все едно всичко да знаем, всичко останало да изгубва своето значение. Ако знаем едно най-важно, най-същностно нещо повече да не ни трябва да знаем нищо друго. Нали за това е търсенето. Не е вярно, че е важен самият път. Пътят не е сам по себе си. Пътят е заради целта. Важо е да постигнем целта а не цял живот да се лутаме.

Ако можехме сами нямаше да има нужда да си общуваме, да си говорим , да пишем, да четем. Щяхме да си дълбаем сами в нашите малки дупчици докато не достигнем до обратната страна на света.

[чери]

Щом се казва лужегуру, това предполага, че има гурута (или поне един) които не са лъже.

[Imago]

Лъжегуру се казват, защото много лъжат, а не защото не са гуру. Гуру е всеки, който си е намерил поне един ученик.

[чери]

То е само титла, обаче на практика ако работата която един гуру трябва да направи не се направи от гуруто, тогава какъв гуру е той. Работата на един гуру не е да има последователи, но да ги спаси, да им даде спасение. Досега гурутата си приказват, хората ги следват и от това не следва, че света върви към спасение, но обратното, света отива към падение. Гурутата си отиват, последователите, те стават гурута и ако по пътя накъде нишката се с скъсъла, ако последователността е сбъркана, ако смо един гуру който не става за гуру някога е станал гуру, после той ще си произвежда още такива сбъркани гурута и ще се напълним със сбъркани гурута. Въобще нормално ли е хората да се следват един друг, ходата да стават гуру един на друг. Нали гурутата само се опират на писанията колкото да се каже, че на нещо се опират иначе си проповядват каквото им душа иска. Ето и вие казвате, че много лъжат защото такава е човeшката природа. Те не могат да налагат норми, или ако налагат те са толкова различни, колкото гурута има. Някой казва не яж месо, друг, може да ядеш, трети казва може само риба, някой казва не прави секс, друг, може, но веднъж в месеца и пр. и хората вместо да им става ясно каква е ситината, какво да следват се объркват. Защото някои претендират за божествена промисъл относно тахната съдба и личност счиатат, че могат да насърчават човечеството, докато основната им работа е да тероризират последователите си, като постоянни изискват от тях разни неща, или да пеят и да танцуват или да им се кланят сякаш са самия Господ, измислят разни практики и ритуали и парадират с поста си или ги карат да събират средства за разни много важни мероприятия и планове. Къде в писанията са описани ритуали на обожание. Те са измислени от гурутата. В Гита се казва ако ми предложиш цвете и пр. И хората предлагат цвете на статуите. Да не би статуите да са Господ. Но те са започнали да мислят и така се проповядва, чед статуите са Господ. А и може да има някакъв дълбок символистичен смисъл в "листо" Писанията са написани от хора. Но ако има някакво познание в тях, то пак не се разбира от хората. На практика вместо да спасяват света гурутата го развалят. Затова се казва, че хората правят планове, но...човек предполага Господ разполага. Хората правят планове, човечеството си има планове, щи идем на марс пр. петилетки за изпълнение, обаче и Господ си има план, който обърква всички плановете на всички.

[Imago]

Спасение утопающих дело рук самих утопающих.

[чери]

Напълно резонирам. Ако приемен, че утопающих означава падащия, защото съм зле па руски, то действително, душата или човек, се казва е най-добрия си приятел или най-лош враг и е в нас писалката да си пишем съдбата, обаче трябва да знаем буквите т.е.  трябва да знаем отношението между действието и резултата. Какво е добро за нас, кое не. Ако правим какво, какво ще стане и ако имаме ясна, конкретна цел и не се отклоняваме няма как да утопаем.

[Simran]

Възможно е само чрез един гуру до нас да достига истинска информация. Защото какви са тези гурута които днес са гурута, утре изоставят своите последвоатели, като напуснaт тялото си, без да са донесли спасение на последоватеите си.  Какви са тези гурута които днес не са гурута, а са последователи, но утре самите те сядат като гурута и имат последователи.

всички те са части на този един гуру

[Imago]

Аха, парампара.

[чери]

Ако беше един гуру чрез всички, защо има конфликт между последователите и между идеите. Ако беше един гуру щеше да говори едно и също нещо чрез всички гурута.

[Imago]

Повредата е някъде по линията, защото някой революционер е решил да се допитва повече до себе си, отколкото до записаното в писанията. А писанията, както е известно, са продиктувани от Наставника на първите учители.