Принципи във Веданта

[Брахман]

Този постинг е продължение отговор на цитираното по долу в тъмно синьо. В цитата е дадено какво е неправилното тълкуване на принципа „От много към едно! (From many to one)”. Това е един от трудните принципи за разбиране и прилагане на практика. Заслужава си да се положи повече усилия за да се разбере защото е важен!

Заслужава си да отделите 1-2мин за това
http://www.slideshare.net/SSRFINC/spiritual-practice-basic-principle-2
...

Не си заслужава дори и полвин секунда да се отделя, но след като е писано в този форум по този въпрос, защо да не се отговори както подобава Все пак може да предотвратим няколко заблудени души да стъпят в дупката

Принципът който е даден е важен и в същото време е важна и интерпретацията на този принцип!
Принципът е следният:
От много към едно! (From many to one)

 Всички, ама абсолютно всички тарикат гурувоци го тълкуват по един и същи начин който  в края на краищата води заблуденият сектант до идеята, че е по добре да отиде само с един единствен гуру от колкото да ходи с много различни гурувци. И то не кой да е гуру а точно този който е начело на сектата. В случая Нирмала Деви.

Примерите които се дават са също неправилни. Защото и самата интерпретация е неправилна. Единият пример е с кладенец. Пита се кое е по добре, да се изкопае един дълбок кладенец или да се изкопаят 10 плитки кладенеца. Очевидно е че един дълбок кладенец ще свърши повече работа от колкото плитките кладенци.

Другият пример който се дава е кое е по добре, да се пътува с една единствена авиокомпания, или да се сменят множество различни авиокомпании. Отговора е че е по добре с една авиокомпания да се пътува ЧЕСТО защото тогава тя може да даде някой билет безплатно. Което също е вярно.

В заключение сахаджите казват че подобно на горните примери е по добре да се придържа човек само към един гуру и само към едно учение от колкото човек да ходи насам натам при различни гуровци и да четат различни учения. По този начин те ЗАКРЕПОСТЯВАТ сектанта в сектата. Правят го кон с капаци който не може да види по надалеч от носа на съответният гуру

Самият принцип обаче няма абсолютно нищо общо с тази интерпретация и с това тълкуване. Какъв е отговора ще го дам във веданта, защото това е важен принцип и ще го използвам и за в бъдеще.

Във Веданта един от най основните принципи е:
„От много към едно! (From many to one)”

Какво е неговото правилно тълкуване?

Обусловеното съзнание, тоест съзнанието на обикновеният човек има способност да различава отделни обекти с помощта на Будхи – интелекта. Когато обекта бъде различен, на него му се дава име. Името е знак на различен предмет или явление. Това различаване съществува единствено в обусловеното съзнание.

Например думите: стол, маса, дърво, гора, планина и т.н. означават нещо което е така да се каже „отделено” или „различено” или „разграничено” или „диференцирано”  от общата НЕдиференцирана Реалност (undifferentiated Reality) тоест Брахман.

Когато обусловеното съзнание започне да „различава” различни обекти, то „създава” светът който съществува в ума. Този свят е илюзорен защото няма реално съществуване извън обусловеното съзнание. Например когато се каже думата „дърво”. Какво точно представлява дървото? До къде му са границите? Може ли да се каже че листата които са паднали от дървото са част от дървото? А корените които не се виждат?

Ако вземем едно дърво в саксия, може ли да се каже че саксията и пръстта са също част от дървото? Въпрос на определение! Ако решим може да определим че „дърво” означава не само растението но и пръстта около корените на дървото. Въпрос на определение.

В Индия има дървета които от клоните се спускат надолу към земята корени които образуват „ново” дърво.  Може да се види цяла гора която в същност представлява само едно единствено дърво? Според някой хора това е едно единствено дърво, според други това е цяла гора от дървета. Кой е прав? Въпрос на личен избор.

Ако продължим с въпросите се вижда че определението на понятието дърво е съвсем субективно. Ако нямаше хора на земята, понятието „дърво” нямаше да съществува. Не че няма да има дървета. Дървета е имало много преди да се появи човек. Но те не са били „разграничени”.

И така обусловеното съзнание „разграничава” от „Неразграничената Реалност” различни обекти, дава им имена и създава светът от имена и форми – нама рупа. „Неразграничената Реалност” това е Брахман. Това е ЕДНО!!! Светът от имена и форми, светът на обектите е „множество”. Така принципът „От много към едно! (From many to one)”
означава спиране на разграничаването с Будхи – Интелекта. Това означава преминаване на обусловеното съзнание в необусловено. Това е теоретическото значение на принципа.

Какво е неговото практическо значение и приложение? Най вече и най много той се изразява много добре поетически като се казва че човек трябва да вижда „божественото” навсякъде и във всичко. Тоест да вижда че всичко е в крайна сметка част от „ЕДНОТО” тоест част от „Недиферинцираната Реалност” – Брахман. Каквото и да вижда йогинът си казва, че това е  Брахман. Този начин на поглед към света създава една особена умствена настройка така че да не се създават желания, не се създават идентификации. Умът остава спокоен дори и в критични ситуации.

В примера който се дава от лъжегурувците които казват, че човек трябвало да стои само с един учител и да не ходи при други учители, да учи само едно учение и т.н. и по този начин да закрепостяват заблудените сектанти. На практика ако се приложи правилно горният принцип, тогава може да се каже, че ученика вижда във всички учители един учител, може да черпи знание от всички. От едни положително, от други отрицателно, от едни учители се учи какво трябва, от други се учи какво не трябва Така както пчелите събират мед от много цветя, по същият начин ученика може да събира знание от много учители. Заробването от един учител има само негативни последици.

[чери]

Както има принцип от "много към едно", има и обратния принцип и двата принципа действат заедно, някъде единия, другаде другия, някъде и двата заедно, едновременно.

Вие изказвате особено крайна позиция близо да фанатизма който така отричате. Напр.

Заробването от един учител има само негативни последици.

Такова крайно твърдение, само зарадди своята крайност макар не би могло да бъде напълно вярно, защото дори само заради изключението от принципа ще има поня някаква позитивна последица, като например ако човек приеме един учител спира неговото лутане и търсене, което е позитивен резултат. Някой може да нарече това осакатяване, но ако човек е доволен от това което е намерил, какво значение имат всякакви външни атаки. Иначе както се казва вашето отношение  само показва ограничено въприемане. Говорите много за идентификациите и отпадането им, но вие сте този който лепите етикет на лъжегуру, и глупав последовател. Аз нямам нищо против лъжата да бъде заклеймена и така трябва да бъде, но не вярвам, че самите ние имаме силата и правото да го направим. Казва, се, че да държиш закона в своя ръка и да раздаваш правосъдие показва наличие на гняв. Ако ние сме самата, финална истина, тогава можем да разобличаваме. Иначе има кой да разобличи, има някаква финална справедливост на която можем да се доверим, която ще накаже лъжата, и пр. ние трябва да се стремим в нашия живот да не проникне лъжата и пр. Така, е ако имаме един учител, тогава няма какво да нападаме останалите. ние знаем, че те не са наши учители, нито ги слушаме, нито се интересуваме от тов акакво проповядват, обаче ако си имаме много учители или по-скоро си нямаме никой конкретно, тогава можем да слушаме всики и да нападаме всички и ставаме като скорпионите които жилят дори самия си баща, те. собствения си учител. След като веднъж приемат някого за свой учител, те в последствие приемат някой друг и обиждат първия си учител.


Вие казвате, че можем да виждаме един учител в много учители, но как да направим това, когато различните учители учат различни неща. Това е само измислено от някой, че всики са форма на господ, каой каквото каже, вс е вярно. В усилието на интелекта да примири очевидно противоположни неща, той сигурно ще се обърка.

Има хора които следват един учител и които следват много учители и не можем да отричаме реалността на едните или другите. Кое е по-правилно, разбира се може да кажем според нас. Ако има само една истина, само един истински учител и гуру, защо трябва да учим от някой друг. От колкото и много фалшиви гурута да събираме като пчела, най-много да съберем много фалш и лъжа.

[rtsvet]

 
Нирмала се опитва да убеди хората с "аргумент по аналогия". Аргумента по аналогия има своите грешки. Това засяга темата за грешната логика. Хората, често биват манипулирани с погрешна логика. Така е в полит-кампините, така е в живота, така е в рекламите. Това май го писахме в няя. Глупостта човешка е причината за страданието ...  Гуру не е кладенец. И ученето от гуру не е пиене от кладенец, макар понякога да прилича.

---------
От много към едно, означава да виждаш гуру във всичко.

И ако можеш да видиш гуру във всичко, защото тогава и послендият пияница да не те научи на нещо? (примерно да не пиеш)
Ум царува, ум робува, ум патки пасе!

Та, какво и е лошото тогава на Нирмала? Няма лошо - и от нея можем да научим нещо. Няма лайно, което да не сътворено от бог. Това обаче, че е сътворено от бог не го прави по-малко лайно. И Лошо е когато почнем да ограничаваме мирогледа си само с това, както някои гуру искат само тях да признаваме.

[Брахман]

Както има принцип от "много към едно", има и обратния принцип и двата принципа действат заедно, някъде единия, другаде другия, някъде и двата заедно, едновременно.

Това е точно така. И двата принципа съществуват. Това е движение на съзнанието от обусловено към Необусловено съзнание и обратно. Необусловеното съзнание не служи за нищо друго освен за да се намалят идентификациите, да се намалят желанията. С него не може да се живее в света, с него не може да се вземат решения. Онова с което живеем е обусловеното съзнание. Затова е нужно да има двата принципа.

Когато прилагаме принципа от „много към едно” ние се освобождаваме от желанията и идентификациите, ставаме по обективни. Този принцип се прилага също при медитация и за постигане на познание на Атман. Когато прилагаме принципа от едно към многото, тогава има действие, тогава има познание, тогава има живот. Когато и двата принципа са едновременно в действие, тогава е най добре. Това означава, че човек е мъдър, има знание, може, действа и в същото време остава незасегнат от действието, не развива нови желания, нови идентификации и в същото време се освобождава от старите.

Вие изказвате особено крайна позиция близо да фанатизма който така отричате. Напр.
„Заробването от един учител има само негативни последици.”
 

На човек трябва да му е доста промит мозъка, за да не види тази очевидна истина. Действително когато човек работи с един учител, може би е най добре да забрави за момента другите учители. Но това е временно. Докато разбере, докато научи урока. След това е ненужно да се провява повече „лоялност” или кучешка вярност към въпросният учител. Трябва да се върви нататък. Никой не е съвършен, дори и най големите учители са НЕЗНАЕЩИ. Не казвам невежи!!! казвам НЕЗНАЕЩИ. Невежият твърди и вярва че знае неща за които нищо не знае. Незнаещият е готов да си признае своето НЕЗНАНИЕ и това го прави в известен смисъл ВСЕЗНАЕЩ!

Да се върви само с един учител това означава най малкото ограничение. В същност истинският учител след като предаде своето знание на ученика го оставя да бъде самостоятелен. Не го държи като роб за себе си. И най голямото удоволствие за истинският учител е да види че неговите ученици са го надминали. Това никога не става с тарикат гуровците. Те остават завинаги „най-добрите”, „най-умните”, „най-знаещите”, „най-можещите”?!?!? Истинският учител има ученици които го надминават!

Сектантите, идиотите, подмазващите се заблудени нещастници, които се надяват на някакво чудо за да задоволят себичните си желания да продължат до безкрайност егото си вярват в някой брадат гуру, който им обещава вечен живот на дребното им „его” ако го слушкат с две уши.

Ако има само една истина, само един истински учител и гуру, защо трябва да учим от някой друг. От колкото и много фалшиви гурута да събираме като пчела, най-много да съберем много фалш и лъжа.

Истината е една до толкова до колкото се отнася до Чистото Съзнание, до Абсолютната реалност – Брахман. Но що се отнася до практическият живот, винаги има нещо ново, винаги има нещо допълнително. Знанието за Брахман няма абсолютно никаква стойност само по себе си. Това знание може и трябва да има приложение във всекидневният живот на обикновената личност.

От друга страна хората са различни, имат различни характеристики, различни склонности, различни възможности. Затова е възможно да се отива при няколко гурувци. От всеки може да се научи по нещо.

Това не е чуждо на традициите в Индия от старите времена! Тогава санясите са ходили от ашрам в ашрам, престоявали са по малко и са продължавали. Дори и в днешно време е така. Само малките деца са ги изпращали в един ашрам да стоят при един гуру в продължение на 12 години и дори повече. Но и те един ден са отлитали от ашрама ако са кадърни разбира се. Тези които са некадърни стоят цял живот. Други пък стоят с надеждата да наследят ашрама на гуруто:) и да повтарят всичко като папагали. Но по принцип най добрите напускат ашрама и започват свой собствен отделен. Пък и гуруто ако е истински гуру ги избутва навън по широкия свят.

Що се отнася до лошите и фалшиви гурувци от тях също има какво да се научи. Нали знаеш какво е казал Сократ? Учи се от грешките на другите защото животът е кратък да направиш всички грешки сам. Който е умен може да се учи от всичко и всички

[Брахман]

Та, какво и е лошото тогава на Нирмала? Няма лошо - и от нея можем да научим нещо. Няма лайно, което да не сътворено от бог. Това обаче, че е сътворено от бог не го прави по-малко лайно. И Лошо е когато почнем да ограничаваме мирогледа си само с това, както някои гуру искат само тях да признаваме.

Такова мислене ми харесва на мен Това е точно прилагане на практика принципа „От много към едно”. В резултат се вижда обективно как точно стоят нещата и в същото време няма емоционално осъждане и въвличане, няма чувство на неприязън и непоносимост.

[Seeker]

В същност истинският учител след като предаде своето знание на ученика го оставя да бъде самостоятелен. Не го държи като роб за себе си. И най голямото удоволствие за истинският учител е да види че неговите ученици са го надминали. Това никога не става с тарикат гуровците. Те остават завинаги „най-добрите”, „най-умните”, „най-знаещите”, „най-можещите”?!?!? Истинският учител има ученици които го надминават!

Много се радвам, че имаш такова разбиране за нещата.
Точно това прави и Шри Матаджи, ДАВА СВОБОДА.  Може би си пропуснал тази новина?

На 20 Юли 2008г. в Италия в едночасова реч пред около 8000 сахаджа йоги Шри Матаджи обяви своето окончателно завръщане в Индия.

Тя заяви, че всички напреднали в Сахаджа йога могат да имат свои собствени последователи, т.е да бъдат учители-Гуру.

http://yoga.eurasia.bg/index.php?option=com_smf&Itemid=2&topic=1398.0

[Imago]

Тоест, анонсирала е прехода от едно към много.

[Брахман]

Точно това прави и Шри Матаджи, ДАВА СВОБОДА.  Може би си пропуснал тази новина?

Отдавна и беше време на жената да се оттегли ама пусто насита няма. Докато природата не я принуди тя место не отстъпва

По интересно е как е отстъпила местото? Ако някой си мисли че им е дала свобода, това означава връх на лицемерието. Дори и в комунизма нямаше подобна гавра. Всеки инструктор е свободен да поучава другите ама как? Хмм…. въпроса е КАК? Всеки истински инструктор по Сахаджа Йога има по една камара снимки да Нирмала Деви. Взема снимката значи, окачва я в средата на стаята и почва да кади тамян пред нея, държи си ръцете вдигнати на горе по мюсюлмански, и изстисква лимони пред нея като си кисне краката в топла вода и бие с обувката по всички неприятелски страни (това не е шега!! това са практики на сахаджа йога!) Но най важното е да има снимка. Една снимка само да има човек и е готов за да стане учител по Сахаджа Йога. И разбира се трябва да е във връзка с някой от по „старшите”. Не заради друго но кой знае, ако започне да прави повече пари, трябва да ги внася в общата каса от която средствата и имотите изтичат в джобовете на Нирмала.

Абе пълна свобода е дала жената

ПП А забравих да добавя че всеки е свободен да цитира колкото си иска Нирмала, но не е позволено да чете нищо друго защото ще наруши принципа от "много към едно". Така де, защо да чете други учители и учения, това което е изпяла Нирмала е от достатъчно предостатъчно.

[Seeker]

Тоест, анонсирала е прехода от едно към много.

Правилно се насочваш. Тепърва ще се чува все повече за СЙ.

По традиция нещата се развиват след отеглянето на учителя.

[Seeker]

Брахмане,
ще споделя едно изказване, което много ми харесва, но не мога да се сетя на кого е.

"Не ме интересува дали говорите за мен добро или лошо. Най-важното е да произнасяте правилно името ми"