Принципи във Веданта

[чери]

@Брахман,

Съгласен съм, че крайната цел е самите ние нещо да станем, затова колко сме научили се вижда на прктика в живота, а не от това колко умело умеем да спорим и проповядваме, защото често става, че човек добре говори, както виждаме политиците днес ако ги слушаме светът ще стане рай, обаче на практика има раминаване между думите и практиката. И разбира се, че в живота си срещаме много хора и защо да не поемем добро от всеки един. Но не ви ли се струва, че човек в днешно време е подложен на повече информация и по-вече връзки отколкото е способен да изтърпи.

Ако вземем предвид колко литература и информация има по някой въпрос не е по силите на никого да се справи това, затова е нужно човек да се самоограничи. и не е ли човек създен д може да се наслаждава най-много, това да му бъде напълно достатъчно само една връзка, тогава тям ожед астане и по-дибока и пр. Ето например днес хората сменят пратньора постоянно, не са доволни с този, пробват с друг, но какво ги кара да мислят, че ако не могат да бъдат товолни с този който мат ще могат да станат доволни с някой който нямат. Не предполага ли това някакъв евентуален перфектен партньор, така, че търсенето на учител не съдържа ли намирането. Може би човек е създаден да бъде моногамен и това да му е достатъчно и да е щастлив тогава, но като започне да се съмнява да не е доволен, да търси да намира само своето нещастие.

Както човек има едни баща и майка, той не си ги избира сам, така можде да има и един учител. Всъщност се казва, че когато светът е съвършен, токава няма нужда от учители, бащата върши работа като гуру. Тези отношения на гуру и последовател имат нещо общо със семейството. Последователят отива в семейството на гурута и е приет като дете там. Ако има отношение като на дете и баща, в духовен смисъл, духовен баща, тогава може ли някой някога да си смени бащата?

Но вие пак повтаряте, че нямало всезнаещ и пр, сякаш сте сигурен. Не е ли възможно да има такъв, просто вие да не го знаете, оставете някаква нотка на съмнение. Ако го разберете, тогава ще разберете, сега защото незнаете ви се струва, че няма такъв. Както има този принцип "невинен до доказване на противното." Така, че един човек говори истината докато не се докаже обратното. Ако има един такъв който никой никога не  може да разобличи, тогава топй ще си бъде някакво изключение. Затова има и разлика между утвърдително и отризателно твърдение, както ма разлика между светлина и тъмнина, те не са точно противоположни. Едното зависи от другото, едното е обратното на другото. Светлината има източник. Тъмнина има където няма светлина, ако махнем светлината няма да светне, така, че да кажем, че всики и навсякъде са малко неистинки това не ни помага. Да разберем лъжата не ни казва автоматично какво е истината. Затова този принцип на нети-нети не е продуктивен. Нали когато правим тест ние прибягваме към този принцип на изключването само в краен случай, когато незнаем верния отговор. Но пък ако незнаем и колко са възможностите които трябва да отхвърлим си става още по-дебела работа.

Обаче не е ли по-добре да бъдем заблудени последователи от колкото хора които подвеждат останалите. Съгласен съм, че истинския учител или баща ще иска ученика или сина му да го надмине, това са чисти и добронамерени чувства, но истинския ученика дори и да го надмине няма да възприеме надменност ами
винаги ще го уважава и счита за свой учител и баща.

Доколкото разбирам теорията която се опитвате да развиете е, че истината е въпрос на синтез. т.е. в една събирателна точка напр. ученика в следствие на наблюдение, проучване, събиране на информация, вследствие на сравнение, съждение, напасване, се появява някакво вярно или невярно съждение. Много обаче е мъчно човек да живее без Господ, без някакво по-висше от него съзнание, същество или нещо друго, за което той не е напъло в познание. Както никога не можем да бъдем 100 сигурни в някакво твърдение, има една минимална по-малка от процент, нерационална доза, частица съмнение дори на 100 процентовите доказани, приетиза истина факти и това е заради нашата природа, която има тази способност да не вярва дори на очевидното, да се съмнява. Така, че ако ние самите бяхме събрателната точка на синтеза в която се раждаше истината, тогава биме могли да се издигнем над всичко, но е устроено така, че такъв човек смятящ себе си за разбрал всичко, над всичко се оказва много нещастен и способен на голямо зло, базирано на своята арогантност. Дори да е прав, арогантността му разваля правотата му. Затова никой човек не може да има тази роля и тази специална роля на това да бъде не пресечна точка на многото варианти ами източник на един вариант я има само една върховна душа или необусловеното съзнание за което говорите, съзнание без алтернатива. Останалите хора има обусловено съзнание, малко или много.

Съзнанието за Брахман може да се развие докато сме на земята, или този Брахман, състоянието, атмосферата да се създаде от нас на земята, да го докараме от горе - долу, тук. Това е някакво изначално и финално състояние за всички души. Оттам идваме и там си отиваме, след което всичко започва пак отначало, по познатия стар начин.

Ако съществува обективна релност, обект на нашето възприятие, то ние само се стремим да я възприеме най-непосрвдствено и да я приповторим ако искаме да я изразим, ние не я творим със размишленията си. От друга страна, тъй като релаността се поддава на изменения именно под влиянието на нашите действиея и възприятие, това е една симбиоза на душата и реалността в която и двете са вечни и преминават през различни състояние. Сега като гледаме собственото си състояние и състоянието на света, май сме в пропаднало положение, значи е време да се издигаме. тък, като обаче, старееенето, пропадането, развалянето са инертни естествени процеси, а за създаването и поддържането се изизква някакво извънредно събитие, тогава трябва само да се настроим в очакване.

[Брахман]

Но не ви ли се струва, че човек в днешно време е подложен на повече информация и по-вече връзки отколкото е способен да изтърпи. 

Бях срещнал една статистика според която в днешно време средно статистическият човек на запад получава за ЕДНА СЕДМИЦА повече информация и новини за света от колкото през средновековието човек е получавал за цял живот.

Същото се отнася и до духовната литература, дори и повече. В миналото за да се докопа човек до някой свето писание е било вид привилегия само за най богатите. При това те не са имали кой знае колко голям избор. В днешно време няма проблеми, човек може да си даунлодва огромно количество писания.

Но това е от едната гледна точка. От друга гледна точка, човек винаги е бил изложен на огромно количество информация. Колко да запомни, на колко да обърне внимание? За първобитният човек който е живеел по пещерите, не е било проблем да ДИСКРИМИНРА и да реши коя информация да подбере. Няма нужда да се запомня всяка тревичка и всяко клонче, всяко камъче и всяка дупка. Човека е запомнял къде има круши и ябълки, къде има тръни по пътя, къде може да го изяде някой лъв.

По същият начин и в днешно време човек трябва да бъде достатъчно интелигентен и да подбира тази информация която му е нужна. Той трябва да има ясна представа какво иска, къде отива, да прави нужните проучвания и да подбира това което мисли че му е нужно. Разбира се не е възможно да взема винаги пълната и подходяща информация, но.. такъв е живота, няма перфектност. 

Може би човек е създаден да бъде моногамен и това да му е достатъчно и да е щастлив тогава, но като започне да се съмнява да не е доволен, да търси да намира само своето нещастие.

Запомни добре! Това е един друг много важен принцип във духовността! Щастието не зависи от външните условия, от външната среда. Щастието е състояние на ума което може да се постигне при липса на идентификации и желания.

Повечето от хората си мислят че ако постигнат това или онова, ако получат това или онова, ако се намират тук или там, ако имат еди какво си, ако нещо което им пречи се премахне, и те ще са щастливи. Въобразяват си че ако започнат да живеят по такъв и такъв начин и ще постигнат щастието. Но това не е вярно! Истинското щастие не зависи от нищо външно, дали си моногамен или не няма да ти донесе щастие.

Ако има отношение като на дете и баща, в духовен смисъл, духовен баща, тогава може ли някой някога да си смени бащата? 

Родителите изпълняват ролята на учители, помагат на детето, създават му уют, дават му любов и емоционално удовлетворение. Но не е задължително тези неща да бъдат давани непременно от биологическият родител. Те може да бъдат дадени от всички които МОГАТ и които ЗНАЯТ как да възпитават деца. Ако въпросният човек даде тези неща на детето, то никога няма да чувства липса на родител. Но ако не ги даде, тогава дори и да има биологични родители, детето пак ще чувства липсата на родител. И когато порасне, то ще си въобразява че не е имало майка, или баща, или каквото и да е.

Ролята на първоначален духовен учител може да играе родителя, може и да е външен човек. Но постепенно когато ученика напредва, той става по независим, научава се да бъде самостоятелен, няма нужда от постоянен надзор и съвет, започва да чете книгата на живота директно, започва да различава и да вижда истината самостоятелно. Намира вътрешният ГУРУ, този който винаги е бил в него. Това е ЗДРАВИЯТ РАЗУМ. Става мъдър.

Но вие пак повтаряте, че нямало всезнаещ и пр, сякаш сте сигурен. Не е ли възможно да има такъв, просто вие да не го знаете, оставете някаква нотка на съмнение.

Поне до сега всички многознайковци са били доказани мошеници. Никой до сега не е знаел всичко. Въпреки това винаги е имало и ще има какви ли не нахалници, тарикати, мошеници които си приписват титлата „Взезнайко” за да извличат от това полза от наивниците като теб. Примери колкото искаш. Като започнеш с нашия Дънов, който „знаел”? по някакъв специален начин всичко което му се е искало, и свършиш с днешните герои като Нирмала Деви, Прем Рават, Йогананда, Шибенду и тем подобни тъпанари които си приписват подобни чудотворни способности да „знаят” неща които обикновените хора „не можели да знаят”. Помисли си за всичките суеверия и предразсъдъци с разни гледачки от рода на баба ти Ванга тарикатката, Разпутин на времето и т.н.

До кога ще има такива тарикати? Докато има наивници.

[чери]

Не става въпрос за всичко знаещ, става въпрос за по-знаещ от нас. Нашият вътрешен гуру трябва да се научи от някого, този някой трябва да се е научил от някой друг и така трябва да има първоизточник. И не става дума за нищо свръхестествено. Добре, ако вземем йогийските принципи, принципите на веданта, то има хора които ги приемат, които ги отричат, но от тези които ги приемат някои ще ги приемат и съответно ще ги въплъщават по-вече или по-малко. Така, че може да има някой, някаква крайна личност който да въплъщава в максимална степен в сравнение с останалите. Тогава той ще преподава на останалите или те ше му преподават на него.

Както има съзнание за безкрайност, цикъл или кръговрат, че вско действие поражда следствие и самото тое носи следствие, тази безкрайна верига или дако тръгнем по дедукция или обратното да разширяваме да срещаме безкрайност и в двете посоки, също така може да има такава идея за нещо най-сисше и същевременно крайно. Според мен това е истинско предизвикатлелство за човешкия интелект, да приеме, че може да им нещо най-висше без да има нищо по-висше от него. Иначе все си мисли, че има и нещо по висше. Не. Няма нищо по висше. Има само едно най-висше нещо и нищо друго по-висше. Иначе ще станат повече от едно. Сега е едно, после друго. Не, сега ипреди, и после, винаги само едно най-висше нещо.

Когато казвах моногамен имах предвид едномислещ. Човек да е с едно съзнание. Единно, еднонасочено, без алтернатива, без колебание, съмнение. Да е невеж за друго. Да си е самодостатъчен сам със себе си вътре да си е доволен, но в същото време да обшува, не да се изолира и да се усмихва. Ако приемем, че човек е по начало съвършен, несъвърпенството да е някаква илюзия за липса. Но тази липса не е само илюзия, сега вътре ни липсват много нещаи това става когато вместо навътре мислим или гледам навън, ние губим тов акоето имаме вътре. Когато се напълним и станем доволни можем да се почувастваме перфектно. Ние имаме праснота вътре ис е опитваме да компенсираме като ядем много, много излизаме, пътуваме, говорим,  или си купуваме дрехи, техника или мебели. Например в нас, вътре има липса за нещо което е вътрешно и това е познание. Има нужда от познание когато има неотговорени въпроси. Ако някой отговара ня въпросите така, че завинаги да изчезва липсата тогава това ни зарежда. Както се дава примера последователя в компанията на гуруто се чувства добре, дали говори или не, това е достатъчно. И да е имало въпроси, те изчезват.Така, че нащето състояние на съвършенство също се създава.

Нали даже в поезията казват, ти ме правиш съвършен. Ако някой има за нас най- добро намерене, отношение, най-чистои желания, очаквания, най-гопляам благосклонност, любов, то попд влияние на такава среда, такова отошения това ще ни помага да растем, да даваме, да проявяваме най-доброто от себе си и да се превръщаме в най-съвършените същества съобразно нашия си потенциал, да създавама съвършеното си състояние. Това може и да става чрез посредничеството на книгата, но по-слабо. Самият жив човек има излъчване, присъствие, поглед, които може ди да се опишат, нопак има разлика отколкото да ги преживееш на практика Нали гърците или кой-беше там разсъждавали, че всъщност погледа, окото излъчва светлина която осветява обектите. Иначе сега хората си мислят, че окото е само като детектор, колектор, в него попада светлина, тоя възприема и така. Това са две съвсем различни идеи и виждане.

А пък ако можеше човек сам да си стане гуру, да си надскача очакванията пак-добре. Понякога отвън нещата се виждат по-добре. Ппонякога другит за нас знаят неща които ние отвътре сами за себе си не можем да видим. Така, че вярно е, че трябва да сме самостоятелни да расъждаваме, да сме разумни , сами да се водим, и това щеше да е идеално ако можехме все да сем така, ако никога не се колебаехме и не търсехме съвет. Така, че ние всички пропадаме и имаме нужда от подкрепа, помощ, напътствие и съвет. Това е защото имаме трудни моменти заради грешните си действия. Ако има някой който никога да не е извършвал грешно действие, от кого и защо ще търси съвет. Той първо няма да пада, няма да има нужда от това. Нашето пропадане се заключава в това, че се отколоняваме от изначално верния път и верните принципи, объркваме се като слушаме вредни неща, колебаем се и не можем да решим. това е когато умът е раздвоен. Когато сме едномислещи, нямаме такъв проблем. За да станем едномислещи трябва само единн път, една насока, един съвет и нищо повече. Ако се колебаем между две неща и питаме двама души и двамата кажат две различни неща няма да решим проблема. Затова има спасение само в един, в едни съвети, насоки и учения, не в двама, трима или повече с техните учения, доколкото става въпрос за едномислене и ползите от това. Разбира се едномисленето има недостатъци. Това се нарича глупост, наивност, липса на познание, но пък носи удоволствие и шастие, ако това е някаква ценност.

[чери]

Може би също следното положение е отзначение. В индия е прието за нормално и сетствено булката да отиде да живее при младоженеца и те да живеят заедно със свекъра и свекървата. Бащата и майката и сина си живеят заедно и бащата си изпълнява функциите на баща и майката на майка и детето си е дете докато смъртта ги раздели. Обратно на това е практиката която се зароди в америка на 18 децата да напускат дома и сами да си търсят късмета. Тази практика може да се наблюдава и в семейства където на практика детето и родителите може и да живеят заедно, но детето не ги приема като родители, не ги уважава, те не се погаждат и не си говорят, тогава все едно между тях няма връзка между баща и дете. Такъв пример също се дава за сина който вкарал баща си в затвора (Аурангазиб) за да му вземе престола.