Просветлението е много просто нещо

[Imago]

Аналогията (упамана) е законно средство на правилното познание в Няя-Вайшешика и двете Веданти.

[rtsvet]

Което твърдение само по себе си не говори нищо за неговата (на средството) приложимост, ограничения, както и критерии за оценка. (как отличаваме коректната аналогия от некоректната)

[Imago]

Явно има ограничения, щом не се приема от Йога и будизма.

[Източен]

Брахман, няколко пъти вече ви задавам въпроси (последният път в сладкарницата), които не са плод на куртоазия, но вие не отговаряте. Защо?
Продължавам да нахалствам.
"Защото освобождението идва, когато скритата мощ (на мая) бива обезвредена от познанието. Тази скрита мощ, съставена от незнание, се споменава с думата "непроявено"."(Брахма-сутра, изд. "Евразия", стр.199)
"Онова (е Брахман), от което (произхождат) раждането и т.н. на тази (вселена) (БС I.1.2.). Тогава изниква съмнението, че това определение еднакво приляга и на прадхана…" (пак там, стр.194).
Понеже сте ведантист, може ли да се примирят някак Чити Шакти, както употребявате термина на посоченото от мен (в сладкарницата) място и цитираното по-горе?

[Imago]

как отличаваме коректната аналогия от некоректната

Аналогията е винаги преход (трансцензус) от едно битие към друго битие. Няма как да установиш реалността на самия преход. Ако основанието за реалността се открива в словото, тогава аналогията е форма на шабда; ако пък основанието е в извода, тогава аналогията е форма на анумана. Будистите свеждат тези две възможности до една, защото самото слово като средство на правилното познание е особена вариация на извода. Някой ти е казал, че просветлението прилича на събуждане; ти виждаш човек, който излиза от кома и си викаш, аха, ето това е просветление. Има ли нещо вярно в този извод, базиран на analogia entis? Няма, защото е нарушен основният закон на извода - за наличието на неизменно съпътствие (атра бодхи, татра прабодхи). Очевидно е, че основанието е дефектно. Изобщо не е задължително там, където има пробуждане, да има и просветление. Следователно аналогията е дефектен извод, който страда от хетвабхаса (аргументна привидност).

[Източен]

Ако написаното от Imago касае и моето питане, то имах предвид по-скоро някаква тънкост в употребата на термините, която ми убягва. Състояния всякакви ние наблюдаваме, но кое е "състоянието", което търсим като основополагащо се доверяваме на писанията. Съществуват различни "видове" непроявено. Химикът знае какво ще последва в следващия момент в колбата, а нехимикът, наблюдаващ процедурата, не знае. Затова в Брахма-сутра се казва, че ако някой познае Брахман като несъществуващо, самият той става несъществуващ.
Не виждам по какъв начин може да се достигне до целта - тъждество с Брахман чрез поучението "Това си ти", ако не се мине през поредици от аналогии "Това е като или не е като"? В това отношение аналогията си е когнитивен процес, който може да служи като средство на някаква познавателна редукция.

[Imago]

Тат твам аси не е аналогия. То си е директно указание, показателно описание (нирдеша). От друга страна, нети-нети също не е аналогия, най-малкото защото отрича възможността Ти да си това или онова, или каквото и да било. Ако има нещо, с което да се идентифицираш, то остава в сферата на неизразимия апофанзис.

[Източен]

Да, казах тъждество, а аналогията средство, което все пак присъства в писанията: колесницата, млякото, глината и т.н. Във Веданта може би повече, отколкото в другите.
Струва ми се, че примера, който давате ("просветлението прилича на събуждане") е сравнение, а не аналогия. Аналогията би трябвало да се разбира: същото като, еднакво, т.е. някаква форма на отъждествяване. А за нети-нети - няма спор.

[Imago]

Примерът за упамана е, ако видиш нещо, което живее в гората, има рога и мучи, значи това е гавая.

Упама е точно сравнение, упамика е сравняващ, упамана - инструмент на сравнението.

http://webapps.uni-koeln.de/tamil/ - в английското прозорче пуснете comparison или в санскритското upamana