Мисли на Шри Шри

Напротив, много даже добър ден е имал. И за да не приказвате празни приказки, ето цялата лекция, от която на видеото има само началото: Намигване

коментарът е върху Стабилност и Самаджи от Йога сутрите на Патанджали

Цитат

Когато земята се разклати дори за 2 секунди знаете какво разрушение става. Можеш да съществуваш на тази планета само защото земята е стабилна. От време на време земята се разклаща, няколко секунди са достатъчни да спрат живота за много дни напред. Ако се случи някакво природно бедствие: потоп, силни дъждове, силна жега, това нарушава живота. Ти можеш да бъдеш в мир само ако природата е в мир, когато природата е стабилна. Природата ни се държи по странен начин. Преди няколко години във вестниците пишеше, че в средата на лятото в пустинята Сахара валял сняг. Някои от вас може би са прочели това. В пустинята Сахара имало снеговалеж. През същата година, някои може да са го прочели във вестниците, а други да са го преживяли, в Англия беше толкова горещо. Не е ставало толкова горещо. За първи път в този век. От време на време природата се разклаща. Твоите сетива са разклатени всеки ден. Когато сетивата са разклатени, те ти дават /не се чува на касетата/. Това обезпокоява мирът в теб. Както когато природата е стабилна има мир, така и когато в теб сетивата са стабилни, и в теб има спокойствие и мир. Медитацията може да се случи, когато в природата има хармония. Когато има хармония в твоите сетива, когато те са фиксирани. Ако твоите очи гледат навсякъде, тогава умът ти не е в медитация. Това винаги можеш да наблюдаваш. Погледни очите си когато седнеш да медитираш. Очите ти стабилни ли са? Спокойни ли са? Дишането ти стабилно ли е? Потока на праната в теб хаотичен ли е, или е спокоен и плавен? Когато сетивата ти са стабилни, тогава и душата, духът, съществото в теб е спокойно. Кога се разклащат нашите сетива? Когато сетивата виждат вместо природата на Аза, предметите навън. Сетивата са по между: от едната страна е предмета, от другата страна е Аза. Когато сетивата мислят, че удоволствието идва при мен от предмета отвън, тогава те се разклащат. Дори няколко минути, в които сетивата са разклатени, те се изморяват. Те стават неспособни да се наслаждават и да преживеят радостта. Разбирате ли какво казвам? Наскоро бях в училище за слепи деца в Индия-85 деца бяха слепи. Те пяха бхаджани половин час. Много от нас отидоха там-два автобуса хора. Начина по който те пяха, с цялото си сърце, беше невероятно. Никога не сме преживявали такава сесия с песни по този начин-беше толкова мощно. Защото при тях не е имало разсейване. Не е нужно да гледат наляво и надясно. Те сякаш пееха от някакво много дълбоко, медитативно състояние. Цялото им същество беше в тази песен. Някои от вас бяха там. Понеже сетивата ни са стабилни, очите ни не са се движели наляво и надясно. Тези същите очи, които ви дават светлина, също така ви разклащат, дават тъмнина. Защото очите са тези, които ти дават всички изкушения. “Това е добро, онова е по-добро, онова е по-хубаво...”. Без очите умът щеше да бъде много по-спокоен и мирен. Най-голямото разсейване на стабилността на Аза са очите. Злото не те изкушава, твоите очи са достатъчни. Някой беше казал:”Господи не ми давай никакви изкушения, аз ще си намеря своите изкушения”. А очите си намират своите изкушения. Същото нещо са и ушите. Някои хора пускат радиото и на всеки пет минути сменят станцията. Познавах човек, който постоянно сменяше станциите-това беше преди в Индия да дойде телевизията. Той не позволяваше на никого да чуе дори една песен или програма изцяло. След няколко секунди той ще смени станцията, за да види какво има на другата станция. След това и нея ще смени. Цялото време той прекарва в настройване на различни станции. Малко от тук, малко от там...,може би по-добра песен ще дойде от друга станция. Просто разбери-това е начинът, по който умът работи. Същото е с обонянието, или носа, или с усещането за допир. Когато сетивата са стабилизирани, тогава праната, която е нестабилна, също става стабилна. Може да сте забелязали, когато правите пранаями, праната става стабилна. Всички онези моменти, когато не се чувстваш добре, нещастен си, или има страх в теб, можеш да наблюдаваш праната. Това не е нищо друго като усещане, освен праната, която е разклатена. А Самадхи е стабилността в праната. Ако праната е нестабилна не се безпокой:”О, праната се клати...”. Просто знаейки, наблюдавай, бъди в това няколко секунди и праната ще се стабилизира. Това е да си в своя център. Това те довежда в едно състояние, когато си изцяло празен. В тази сутра Патанджали казва:”Ти ставаш като кристал”. Кристалът съществува, но все пак пропуска светлината. Въпреки че съществуваш по време на Самадхи, ти не си там изобщо. Можеш да кажеш-сякаш живееш без да съществуваш. Това е Самадхи. Когато си с Аза-ти си само с него, стабилен, блажен и радостен. Когато си със сетивата-ти си изцяло погълнат от тях. А когато си в предмета на сетивата-ти ставаш предмета на сетивата. Както кристалът. Какъвто и цвят да сложиш пред кристала, без никаква пречка кристалът приема този цвят. По същия начин ти поглеждаш светлината, ти ставаш едно с планината. Това е Самадхи. Има два типа Самадхи, които Патанджали описва. Едното Самадхи ти преживяваш по време на действие. Това е сабиджа Самадхи. Като дете ти си правил това. Забелязвали ли сте, че децата не гледат наляво-надясно, очите им са много стабилни. Детето се взира в нещата. В очите на децата има дълбочина. Това показва колко стабилна е душата. Очите са прозорец за теб да видиш света, и на света да види колко стабилна е твоята душа. Ако някой е прекалено амбициозен, прекалено алчен-техните очи ще го покажат. Ако някой човек е мил и добър, състрадателен-очите му ще го покажат. Очите означава-лицето, държанието, сетивата, всичко. Не само физическите очи. А тяхната походка, самото държание, думите. Целият ти живот отразява същността ти. Това е работата на сетивата, те ти дават знанието за света. Също така знанието за теб те дават на света. Когато ние ги изчистим и направим празни, тогава ти ставаш като кристал. Душата в теб отразява Бога. Сетивата в теб отразяват тази душа, тази Божественост в теб. Тогава ти поглеждаш цветето и не само го виждаш, но ти го докосваш, ти го чувстваш, ти го слушаш. Изцяло се активират всички твои сетива. Като кристалът, който отразява Съществото в теб, душата в теб. Също така предметите на сетивата, те също отразяват едно божество. Това е сабиджа Самадхи. Разбирате ли какво казвам? Ти поглеждаш планината, и тя ти напомня за Аза, Съзнанието. Ти поглеждаш цветето-и цветето ти напомня за Съзнанието. Поглеждаш слънцето, луната, просто се взреш в океана и това ти дава идея за непроявеното, за Аза. Чрез който всичко се е проявило. В същия този момент Самадхи се случва в теб, ти си в Самадхи. Ти гледаш слънцето, и тогава си в Самадхи. Защото умът е стабилен, сетивата са стабилни. Стабилността е сила. А тази стабилност също е безпристрастна. Можете да направите експеримент. Нека няколко момента тялото да е спокойно, стабилно. Очите също да бъдат спокойни. И ще видите-почти мигновено умът също става стабилен, затихва. Дишането също ще утихне. Това е когато времето спре и започне безсмъртието. Преди времето да те погълне. Преди тази земя да те глътне, ти се събуди. Ти погълни времето. Самадхи е това състояние, в което чувстваш, че можеш да останеш в това състояние милион години. Самадхи е състоянието, в което умът застива. Когато сложите зеленчуците във фризера-те остават свежи завинаги. Самадхи е замразяването на твоя живот, тайната на младостта. Тайната за един ентусиазъм, за подновяването на живота. Всички имаме погрешно разбиране за Самадхи. Мислим, че Самадхи е да седиш без да дишаш, хората стават много слабички, целите посипани с пепел. Много странни разбирания относно Самадхи. Всичко каквото преживееш става много свежо и придобиваш една острота на наблюденията си. Знаете ли, когато сме щастливи ние се чувстваме разширени. Забелязали ли сте? Когато си щастлив какво е твоето чувство? Какво се случва? Ти чувстваш, че се разширяваш, чувстваш едно разширение. А когато си нещастен какво се случва? Става едно свиване, стягане. Не е ли така? Също така, когато нашето съзнание се разширява ние имаме склонността да заспиваме. Когато постигаме острота на съзнанието-ние се стягаме. Ако искаш да вкараш конец в ухото на игла, е необходимо да имаш будност, за да успееш. Един полузаспал или пиян човек не може да направи това. Ако трябва да нанижат малки перли, не могат да го направят. За да направиш нещо фино, ти се нуждаеш от острота на съзнанието. Хората, които изработват тези малки бижута, в съзнанието им има много острота. От оризово зърно те могат да изпишат различни фигури и изображения. От малко оризче. По същия начин когато съзнанието е разширено-няма острота, а когато има острота на съзнанието ти, няма отпускане, няма разширение. Комбинацията на тези двете. Ти си напълно отпуснат и разширен и в същото време имаш тази острота на съзнанието, острота на интелигентността. Това е /не се чува ясно/ Самадхи. Твоите сетива стават толкова ясни. Ти можеш да разбереш по-добре, да видиш по-добре, да чуваш по-добре. 95% от населението на света не могат да чуват правилно. Ти им казваш нещо, и ако им кажеш да повторят. Можем да се обзаложим, че няма да могат да повторят същото нещо. Или ако говориш 15 минути, те няма да могат да повторят казаното за повече от 15 секунди или 1 минута най-много. В 14 от минутите това което си казал просто е изчезнало през прозореца. Хората не са го чули. Много хора, които карат основния курс 4-5 пъти, казват-това не е било преподавано в първия ми курс. Много учители не си спомнят какво са правили на първия си курс. Същото нещо е с гледането-хората не виждат. Много експерименти могат да покажат, че хората не виждат нещата такива, каквито са. Ние сме безчувствени към хората, защото не виждаме и не чуваме както трябва, ние ставаме безчувствени към чувствата на хората. Самадхи е да си чувствителен към другите. Когато ти станеш чувствителен, тогава природата става чувствителна към теб. Природата започва да те слуша. Как може да стане това? Какво е условието? Казах вече, че когато всички тези пет дейности за които говорихме, са повишени. Съзнанието, което контролира ума, предмета и сетивата. Всичките тези три неща са под контрол-тогава става хармония./Последното изречение е по смисъл, не се чува точно на записа/ Това е Самадхи. Разбирате ли тази точка? Азът вижда. Когато той е в хармония със сетивата. Очите са инструментът, с който ти виждаш гледката. Ушите са инструмента, чрез който ти улавяш звука. Трите неща-[Азът], ушите, звукът се свързват, те стават кристално остри. Кога може да стане това? Когато твоят ум не си върви по неговия път вследствие на съмнения, съжаления, гняв, очакване, сън. Тези пет дейности-кои са те?-доказателство, погрешно знание, фантазии, сън и спомен. Тези 5 неща, за които преди говорихме. Когато погледнеш една планина, ти не поглеждаш само планината, но казваш: “О, тя е прекрасна! А, тя е като Хималаите”. Веднага твоят ум прибавя разни квалификации. Затова ти не виждаш нещата такива, каквито са, а ги виждаш през призмата на твоите спомени, посредством сравнения. Това не е Самадхи. В Индия има една стара приказка-Един човек направил една прекрасна градина със слънчогледи. В центъра на пустинята. В средата на тази пустиня този мъж, с трудът си направил прекрасна градина, поле със слънчогледи. Царят чул за това, всеки му казвал:”Много е красива, трябва да отидеш да я видиш”. И решил да отиде. Когато отишъл, видял само едно цвете, един слънчоглед. Защото човекът, който култивира бил премахнал всички други слънчогледи, освен един. Царят казал: ”Аз ще помогна за твоята градина”, а градинарят му казал: ” Ето тук е цветето за теб. Ако имаше много цветя, ти щеше да ги сравняваш. За да направя лесно за теб, аз премахнах всички тези цветя. Твоят смятащ ум щеше да започне:” Това е по-хубаво, това е по-голямо, това не е толкова хубаво, това е разцъфнало, онова не е разцъфнало...” А сега ти нямаш никакъв избор, има само едно цвете пред теб.” Кое е това, което държи? Това е душата, тя държи гледката, звука, което поддържа спомена, това което държи сетивата и предметите. Когато тези три неща влизат в хармония, се получава Самадхи. Когато ти си ангажиран в дейностите на сетивата, тогава няма прибързаност, трескавост, има стабилност. Разбирате ли какво казвам?

Е, май доста добър ден е имал човекът. Даже и не сте подозирали след това просто начало, което просто въвежда в тематиката колко стойностно знание ще последва

	Моля, влезте или се регистрирайте. 23 Май, 2012, 11:40:19

Новини: Желаещите да участват във форума трябва да изпратят мотивационно писмо до имаго@абв.бг. Конвертор. Правила на форума.