Мисли на Шри Шри

[yogimax]

Когато ти си ангажиран в дейностите на сетивата, тогава няма прибързаност, трескавост, има стабилност.

Хм тук май трябва да е по друг начин, в превода върху дисковете (сега им погледнах субтитрите) е формулирано по следния начин

Въпреки че ти си ангажиран в дейностите на сетивата няма трескавост, има стабилност

. Има предвид, че когато се храниш ти си осъзнат за това, вкусваш вкуса на 100% в този смисъл си ангажиран с дейността на сетивата. А не че си неосъзнато привлечен от предметите и си излязъл от центъра си, или се храниш разсеяно, прибързано, неосъзнато тъпчейки се. Той не е превърженик на превратното схващане, че трябва да се обезчувствиш и да не ядеш вкусна храна, а безвкусна за да не се привържеш. Не подтиква към убиване на емоциите, а към осъзнаване и правилно отношение. Факт е, че е по-разумно вместо да ненавиждаш храната и да я ядеш безвкусна демонстрирайки непривъзраност към нея, вместо това да бъдеш на 100% в процеса на хранене-откъсване, дъвчене, усещане на вкуса и преглъщане. Това е което има предвид. Т.е. правиш от всичко изкуство, бъдейки внимателен и с уважение и спокойствие. Това е Изкуството да живееш. 

Източен
Не се създава никакво впечатление за усилие, защото тук няма усилие. Аз разбирам този текст много добре, вникнал съм в него и не виждам усилие. А дишането и праната могат да бъдат контролирани без усилие като можеш да повишаваш нивото на прана чрез дишане и оттам идва и повече спокойствие и умиротворяване на ума. Това е безспорен факт. Обектите наистина не могат да бъдат манипулиране, но дишането и праната не са обект. 

[Източен]

Не подтиква към убиване на емоциите, а към осъзнаване и правилно отношение.

Щом твърдите това ви вярвам и съм съгласен.

но дишането и праната не са обект. 

Щом не са обект, значи са субект! Т.е. вие сте дишане и прана, но "кой" тогава осъзнава дишането и праната и може да каже, да си даде сметка: "в момента дишам"?

[Imago]

Това е Изкуството да живееш. 

Докато Йога е изкуството да умреш. Веднъж и завинаги.

[Imago]

Прана е форма на въздуха, следователно обект на савитарка и нирвитарка-самапатти.

[yogimax]

Докато Йога е изкуството да умреш. Веднъж и завинаги.

Умирането ни е в кърпа вързано на всички без изключение, май е по-добре поне да се научим да живеем докато дишаме

Добре, нека дишането да е обект...който обаче може да бъде контролиран, а чрез него и да бъде поуспокоен ума, но не напълно-емоциите и чувствата идват и си отиват сами без наша власт.

[чери]

В зависимост от мислите и емоциите дишането се променя. Когато ума е в стрес дишането се ускорява, когато е спокоен се успокоява. Дишането е вторичен процес, който е подвластен на мисленето, затова да се опитаме да успокоим ума чрез дишане е все едно да се храним за да се наядем. Ние никога не можем да се наядем с ядене. Гладът ще изчезне когато преборим глада. Временното чувство за наяждане е като временното успокоение след дихателни упражнения. Това не е истинското спокойствие на ума.

Ще контролираме ума когато се опитваме да контролиаме него. В следствие на това дишането следва.

Мислите и емоциите идват и си отиват, но ние можем да ги предизвикваме и да не ги допускаме.

[yogimax]

Ще контролираме ума когато се опитваме да контролираме него. В следствие на това дишането следва.

Абсолютно не съм съгласен с това! Точно обратното е. Когато си превъзбуден, трескав или напрегнат, можеш да седнеш и да направиш пранаями, съзнателно да промениш ритъма и дълбочината на дишането си, вследствие на което умът ти ще се успокои, емоциите ще се уталожат. Дишането е първо и чрез него следва останалото. Но и другото, което казваш също е вярно:

В зависимост от мислите и емоциите дишането се променя. Когато ума е в стрес дишането се ускорява, когато е спокоен се успокоява.

И едното и другото е вярно. За някои дишането е само вторичен, но за други които имат знание и умение в пранаяма, далеч не е вторичен, а е много важен помощен инструмент за овладяване на ума  Май доста е попропуснал твоя учител относно пранаяма. Ти направи нашата дихателна Крия па ще видим тогава дали ще имаш напрежение и жужене на мисли. Гарантирано действа като перална машина за ума.

[Seeker]

Дишането е първо и чрез него следва останалото. Но и другото, което казваш също е вярно:  И едното и другото е вярно. За някои дишането е само вторичен, но за други които имат знание и умение в пранаяма, далеч не е вторичен, а е много важен помощен инструмент за овладяване на ума  Май доста е попропуснал твоя учител относно пранаяма. Ти направи нашата дихателна Крия па ще видим тогава дали ще имаш напрежение и жужене на мисли. Гарантирано действа като перална машина за ума.

Когато се опитваш да контролираш дищането осъзнаваш ли, че го контролира твоето Его, т.е твоето Его се бори само със себе си....

Насилието поражда насилие...

Това което иска Егото е само едно... Все по-голям контрол над всичко.

[Imago]

За съжаление това е определението на Йога - насилие на ума над ума и неговите операционни модуси. Азът не насилва, защото той по същество нищо не желае.

[yogimax]

Когато се опитваш да контролираш дищането осъзнаваш ли, че го контролира твоето Его, т.е твоето Его се бори само със себе си....
Насилието поражда насилие...
Това което иска Егото е само едно... Все по-голям контрол над всичко.

Когато ти се прииска да си легнеш с чужда жена, и ако си женен, няма да се оставиш на порива нали? Ще направиш усилие и ще се противопоставиш, защото знаеш че това ще ти донесе още повече беля. Ако ти се прииска да изядеш 1 тенджера ядене, ще се възпреш нали, защото в противен случай ще ти стане лошо. Ако ти се прииска да гледаш 10 филма на ден, не можеш, няма да го направиш нали, защото главата ти ще пламне. Съвсем по течението и без контрол не може. При животните няма контрол, те се оставят изцяло на подтиците си, ама дали това е добре за тях? Едва ли. Човекът има нещо в повече, има способността да се противопостави на някои нежелани ситуации, да управлява живота си до някаква степен. Какво за егото? Егото те предпазва да не умреш от глад, защото те кара да се храниш. Егото ти помага да преспяваш в професията, защото ти дава импулс за доказване в нея. То си има своето място и е полезно в дадени моменти. И аз първоначално си мислех, че егото е изцяло зло, обаче не е, Шри Шри ми помогна да погледна по-разумно и по-зряло на това. Просто трябва да го оставим да стои на своето място, не по-далеч.