Колективното съзнание в Йога и съвр. психоанализа

[Източен]

за мен е излизане от анонимност.

Излизане от анонимност чрез препоръката на общността?! Странно разбирате термина анонимност, може би защото така употребявате и термина колективно съзнание, също като дъновистите. Ваше право си е, разбира се, но все пак!
Ако следваме буквално значението на понятията в бълг. език колективно е съзнанието на някакъв колектив - семейство, народ и т.н.
Индивидуалното съзнание е източник на причинните импулси на живота като такъв и всичко ценно в този свят е сътворено от нечие индивидуално съзнание. Не коментирам в случая доколко индивидуалното съзнание е наистина индивидуално, защото то е по-скоро нелично.
Колективното съзнание е хаотичен сбор от връщащите се обратно и непрекъснато към индивида негови импулси и реакции спрямо обкръжението, които не се възприемат като собствени продукти, защото са оплетени от проекциите на погрешните идентификации. Т.е. колективно съзнание означава стадно мнение и е източник на всякакви наистина обществени беди.

[Seeker]

T.е. колективно съзнание означава стадно мнение и е източник на всякакви наистина обществени беди.

Стадното мнение е мнението на обществото натрупано през миналото.

Това мнение е в абсолютен дисбаланс от гледна точка на минало-настояще-бъдеще и затова тежи като воденичен камък на нашите вратове.

Под "колективно съзнание" имам предвид съзнанието, което ни дава връзка с реалността-истината/Сат/. Тази реалност е много динамична и затова връзката/Чита/ със Сат ще ни даде истинското познание за Реалността, от което следва Ананда.

Именно "излизане от анонимност" е преминаване отвъд обослувенностите от рода, какво ще си помислят роднините, колегите, обществото когато разберат, че следвам неща непонятни за тях.

[Източен]

Обществото винаги има, както правилно пишете, само мнение. Носител на мъдростта на вековете са учените, които винаги са асоциални, каквато е и йога и това вече беше обсъждано на форума. Затова съществува извечната неприязън към мъдреците, които никога не се социализират.

[Imago]

Под "колективно съзнание" имам предвид съзнанието, което ни дава връзка с реалността-истината/Сат/. Тази реалност е много динамична и затова връзката/Чита/ със Сат ще ни даде истинското познание за Реалността, от което следва Ананда.

Това е по-скоро колективното несъзнавано.

[Seeker]

Това е по-скоро колективното несъзнавано.

Да така го нарича чичко Юнг.

Когато човек се свърже с него чрез Кундалини, тогава го осъзнава.

[Източен]

Как ще го осъзнае като по смисъла на думата е несъзнавано? Може евентуално да се наблюдават и разбират изхождащите от него импулси и прояви, когато станат достъпни за съзнаване.

[Seeker]

Юнг го  е нарекъл несъзнавано, защото то е било такова за него.

Нашето съзнание не е константна величина, а е жива развиваща се с-ма.

Предполагам ти се е случвало да предусещаш, че нещо ще се случи без да може да го обосновеш логически. След това осъзнаваш, че именно така се случва.

Именно това е връзката-йога.

[Източен]

Юнг го  е нарекъл несъзнавано, защото то е било такова за него.

Разбира се! Всеки нормален човек признава, че има неща, които не знае, не съзнава и оттам идва терминът несъзнавано. Всяко знание и възприятие е нахлуване и принуда от страна на едно тотално непознаваемо цяло към една способност за узнаване.
Предусещането, за което пишеш е събитие, което е преминало индивидуалната граница на възможността за съзнаване - различна при различните хора. Имаго писа, че даже всезнанието на Буда е ситуативно.
Възприемам съзнанието не като система, а още по-малко развиваща се, а като светлина, която свети и гасне по своя собствена воля по много пъти в денонощието и за по-дълго време в съня. За смъртта не знам, но очакванията са буквално мрачни.

[Източен]

Продължение на темата "Смирението" (Сладкарница).

Доколко съвременната психология, която се появява в Европа едва през XIX век и се оформя като наука, обещаваща чрез анализа на собствената невротичност постигането на принципа на удоволствието (щастието), чрез осъзнаване на принципа на удоволствието като формиращ човешкото поведение фактор (Фройд), може да критикува такива нагласи на съзнанието? Дори чрез мазохизъм, който носи "удовлетворяване" и ако той си остава автосадизъм без да се обръща към други човешки същества, целта на психотерапията е изпълнена. Психолозите стигат до тук и ако понечат да минат отвъд (както прави  Юнг), влизат в мрака на религиозната символика и техният предмет се слива с предмета на религиите, макар и от критическа гледна точка, не стигаща отвъд самскарите и васаните, които се критикуват, но се трансцедентира техният субект. Нарича се архетип или архетипи на колективното несъзнавано – бог или цялостна личност (Self), както я нарича Юнг, един вътрешен наблюдател, който трябва да се разбира като аспект на Аз-а.
Не се стига до извода, че съзнанието само по себе си е несъзнаващо (несъзнаващо се мисли само несъзнаваното), защото съзнава пуруша (човекът), чието съзнание "е продукт от еволюцията на материята и в качеството си на особено фина конфигурация на материалните елементи е несъзнателно" (Йога-Даршана, Йога-вянджана, стр.102 и следв.). 
Според Вайшешика познанието, удоволствието и т.н. не са качества на вътрешния орган (манас), а са случайни (външни) качества на Аза, от които той трябва да се освободи, без да е нужно да се стига до някакви изпитания на тялото. "Проведена докрай, подобна теория обаче се оказва доста непривлекателна, защото какъв е смисълът да се стремим към освобождение , след като крайният резултат ще бъде един несъзнателен Аз (джива), който е толкова "тъп" (джада), колкото и другите вечни субстанции..."(пак там, стр. 106).
Самкхя-Йога отхвърля това и приписва специфичните качества на "вътрешния орган, схващан като особена част от пракрти" (пак там).
Съмнението обаче си остава: Вайшешика или Самкхя-Йога?
Отговорът, поне според мен, е даден в ЙС 5 (Йога-Даршана, Йога-вянджнана, стр. 110): "Изпълнило задължението си е определение на съзнанието, което се е освободило не само от задължението да се наслаждава на емпиричните обекти, но и от второто си задължение – познанието на разликата между пуруша и пракрти. Атмакалпена – поради това, че е схванало собствената си фундаментална субстанция, то се самоприравнява с нея (таттулятвена)".

[Imago]

Ще взема и аз да попрочета Йога-вянджана, че от много хойкане по интернет съвсем съм я занемарил. Благодаря, че ни напомняте фундаменталните неща в Йога.