Инволюционен път ли е йога?

[Raja]

Класическата йога обикновено се разглежда като инволюционен път. В Йога сутра Патанджали на два пъти използва термина пратипрасава (обратно развитие) - в Садхана пада 10 и Кайваля пада 34.
Терминът инволюция понякога води до недоразумения, доколкото естествения стремеж на всеки човек и на човечеството като цяло е да се развива и все повече да разгръща духовния си потенциал. Имайки предвид подобни обърквания няма да е излишно да припомним в какъв смисъл йога е инволюционен път. Пратипрасава означава проследяване на основанията за нашите мисли и действия в света. Ние приемаме за даденост нашето материално съществуване и обикновено не си даваме сметка за начина по който устойчивите обусловености в нашето съзнание ни манипулират. Един учен, тръгвайки от работната хипотеза за съществуването на твърди обекти и празно пространство в което се движат стига до идеята за далеч по-фината им природа, определена от множество елементарни частици и най-сетне до разбирането за еквивалентност на материя и енергия. По подобен начин йогинът тръгвайки от своите слабости, страсти и емоции проследява с помощта на силата на концентрацията техните основания, разкривайки пласт след пласт дълбините на съзнанието и подсъзнанието. В този смисъл при йога ние имаме едно движение назад - към нашата изначална същност. Същевременно обаче колкото повече сме разбрали себе си и сме се освободили от обвързаностите на всекидневието толкова повече сме се развили и еволюирали като човешки същества. С колкото сме се доближили до нашия източник, с толкова и сме се отдалечили от вкопчването в материалния свят и светските суети. В този смисъл йога е и еволюционен път. Движението назад означава разбулването на онова, което е видимо и повърхностно, посредством вникване в същността на обекта за медитация и нас самите. То носи все по-голяма свобода на духа. Инволюцията в йога е обратна само на онази еволюция, която издига все по-високо егото и създава противопоставяне между човека и природата, както и между самите човеци. Ученият от горния пример също един вид върви назад от по-грубата към по-фината структура на материята, но това не означава, че физиката се движи назад, а напротив. Класическата йога е път на култивиране на саттвични качества в човешкия живот и отслабването на тамасичните и раджастични такива. Така той става все по-хармоничен и одухотворен. При това придобитото в настоящия живот не се губи, а се превръща в база за по-нататъшен градеж през следващите животи. В този смисъл йога е едновременно инволюционен и еволюционен път, но двете в никакъв случай не си противоречат.

[Seeker]

Това, което се описва в Кайваля пада 34 е обсорбиране на гуните от Кундалини. Терминът инволюция е по скоро объркващ отколкото описващ. Гуните се считат за бреме, съгласно Кришна и Гита:

2.45. Във Ведите за трите гуни се говори, но ти свободен, о, Арджуна, от тях бъди. Над противоположностите, пребиваващ в саттва, без грижа за свойто битие, установен във аза.

3.27. Всички действия от трите свойства - гуните природни - се извършват, ала човек, от егоизма заблуден, си мисли "действам аз".
3.28. Познаващият гуните, о, мощноръки, и действията като взаимодействие на гуни с гуни, не се обвързва.
3.29. Заблуденият от гуните, към гуните и към делата се привързва. Но нека знаещият не обърква този с непълно знание.

7.13. От трите гуни е този свят объркан и не ме узнава като от тях стоящ по-горе и неунищожим.
7.14. Трудно е да се надмогне тази моя дивна Мая, създадена от трите гуни. Но търсещите в мен убежище я надделяват.

Тогава за каква инволюция може да говорим, когато човек се освободи от едно бреме.

Този процес е описан интересно и в Корана

75. Сура Възкресението (Ал-Кийама)

5 Ала човек упорства в греха си
6 и пита: “Кога е Денят на възкресението?”
7 Тогава, когато погледът се заслепи
8 и луната се затъмни,
9 и Слънцето, и Луната се слеят..

Когато се говори за Слънцето, и Луната се има предвид Ида-ТАМО и Пингала-РАДЖО.

Интересно е да се отбележи, че по време на дълбока медитация погледа наистина се премрежава.

"и луната се затъмни" също може да се тълкува като затъмняване на Манас.

[Източен]

За мен тази тема е интересна, но на този етап ще взема отношение само по един аспект:

Движението назад означава разбулването на онова, което е видимо и повърхностно, посредством вникване в същността на обекта...
Инволюцията в йога е обратна само на онази еволюция, която издига все по-високо егото и създава противопоставяне между човека и природата, както и между самите човеци.

Освобождението е именно opus contra naturam и затова е толкова трудно. Да се измъкнеш от властта на материята разбирам като "разбулване" на скритото, което ако се реализира в някаква оптимална величина обръща човека изцяло и одухотворява материята, изпълва я със смисъл и ликвидира принудата, която упражнява върху човека. Разбулване в смисъл на разбиране на всички ежедневни преживявания – техният произход, смисъл, несъстоятелност и липса на субстанционалност. Одухотворяването на материята спасява материята  и това е актът на трансцендентното знание което прозира основанията на съществуването. В смисъла на ЙС: “духът е учител на предишните поколения, недокоснат от времето”(цит. по памет). Или състояние отвъд гуните.
Еволюцията се разбира като процес на одухотворяване на материята, но все по-ясно виждаме, че се върви към материализиране на духа, което древните наричат паднал ангел, душа и подобни. Материализиране на духа е инволюция в лош вариант, която не е противоположното, а противостоящото на еволюцията в смисъла на всеобщото разбиране на този термин, което разбиране вероятно е илюзорно, защото виждаме, че не се реализира в света.
Наричат нач. на XX в. la belle epoque (прекрасната епоха), която следва след века на Просвещението и … завършва с касапницата на 2 световни войни. В мъдра Индия при отделянето на Пакистан се избиват едни други стотици хиляди и т.н. примерите са безброй. В реален вид еволюцията е по-скоро не одухотворяване, а демонизиране на материята.

[Raja]

Що се отнася до класическата йога обаче "материализирането на духа" и "одухотворяването на материята" е именно самйога (илюзорен съюз на пуруша и пракрити), която трябва да се преустанови. Еволюцията сама по себе си се разгръща изцяло в сферата на пракрити.

[vitaminko]

При дърветата не е ли същото? Колкото по надълбоко пускат корен толкова повече се извисяват над земята.

[Raja]

Хубав образ.

[Източен]

Еволюцията сама по себе си се разгръща изцяло в сферата на пракрити.

Да, няма спор! И защото съюзът е илюзорен той съществува и не съществува.

[Imago]

Поради което и еволюцията на Пуруша е такава.

[Източен]

Същевременно обаче колкото повече сме разбрали себе си и сме се освободили от обвързаностите на всекидневието толкова повече сме се развили и еволюирали като човешки същества. С колкото сме се доближили до нашия източник, с толкова и сме се отдалечили от вкопчването в материалния свят и светските суети.

Това се проявява поне по два начина, за които имаме готови примери (темата за Сай Баба). От една страна Секирата и Брахман, които демонстрират религиозен нихилизъм, от друга - гурувците, които показват - няма как (професионализъм) - благост и кротост. Със сигурност в къщи и сред по-близки или поне пред жените си, ако имат такива, те не са богоподобни. В това съм убеден.

Мога да дам пример само с Н.Махарадж, защото е почти наш съвременник и не е оплетен от религиозни суеверия - все още. Често се е сърдел и като са го питали учтиво "защо се сърдиш?" е отговарял: "кой се сърди?" - визирайки, че не се отъждествява с конкретната емоция.

Хора като Секирата и Брахман демонстрират една полезна вайрагя и това е техният верен път. Нямат, доколкото разбирам, амбиции да спечелят последователи, пък и с такъв тон не става.

Гурувците демонстрират една наистина неестествена търпимост към този свят и човек си задава въпроса - нима всички са дживанмукти?!

Понеже са социално значими (поне в очите на своите ученици) гурувците не могат да избягат от някаква обществена роля, което съвременната психология нарича много сполучливо маска (персона). За да се харесаш на обществото трябва да имаш добра и разпознаваема от обществото персона. Т.е. те не са това, което показват пред публиката.

[Imago]

Усмихва се той,
А вътре ври и кипи
Див и страстен зной