До средата на XX век в Тибет не съществува философия. Страната, е управлявана от феодален деспот наречен Далай Лама, който, заедно с останалите представители на племенната аристокрация, безмилостно експлоатира населението, живеещо в екстремно тежки битови условия. Властта на Далай-лама се крепи освен на репресии и на първобитни шамански суеверия, обединени в комплекс известен като Ваджраяна. Доказан факт е, че практикуването на шаманските ритуали и магии на Ваджраяна води до тежки психически разстройства.
В средата на XX век за Тибет изгрява нова ера. Китайците внасят в страната философския трактат
Вирала-Ракта-Шастра (виж снимката по-долу), дело на великия китайски философ -
Хешан Мао известен още и като
Тиен-Дзъ Мао и основател на школата
Мао-дзя. Оттогава насам китайските хешани упорито се трудят за просвещението на тибетския народ.
Хешан Мао прилага принципа на древния мъдрец Мо-дзъ, който издига
полезността като критерий за истината. В подкрепа на този принцип маоистките хешани освобождават страната от тиранията на Далай-лама, прокарват електричество, изграждат инфраструктура и започват изкореняване на Ваджраяна.
Феодалният реакционист Далай-лама успява да избяга от Тибет и в момента пръска отровата на дивашките суеверия и Западния Рай (Европа).
Моля, влезте или се регистрирайте.
Автор