Не съм чувал за тази група.
И май не ми е необходимо да знам, изхождайки в контекста на знанието, което ни беше преподавано на този курс. Ето малко от него, от съкровените записки, които си водих:
Опитваш се да мислиш позитивно, обаче това поражда напрежение, защото негативната мисъл упорства, ти искаш да я изгониш защото искаш да я замениш с позитивна, и с това й придаваш енергия. Много хора се опитват да не допускат никаква негативна мисъл в ума си, те с години денонощно правят усилия да мислят позитивно, и в един момент всичко се срутва, негативните мисли нахлуват като лавина. Защото си се борил с тях, а борбата поражда вътрешен конфликт, а негативните мисли засядат още повече, вместо да си отидат. Вместо да се опитваме насилствено да налагаме позитивни мисли, очевидно по-работещ метод е просто да наблюдаваме самата негативна мисъл без опити да я прогоним. Така няма да й придадем енергия и тя няма да упорства, а просто ще си отиде сама. Мислите идват и си отиват от само себе си като поток. Само трябва да й дадем малко време, достатъчно е да я осъзнаем и само да наблюдаваме. Това работи. Мислите, негативни или позитивни, без значение, те просто идват, идват и си отиват. За нас остава само да сме осъзнати и да ги наблюдаваме. Те идват от някакво поле, пространство. Най-ефикасният метод е
1) да осъзнаеш че имаш негативна мисъл
2) да приемеш тази мисъл като такава-прегърни я изцяло (тя ще се смали моментално, но ако бягаш от нея тя ще се преследва толкова повече)
3) да осъзнаеш до какво чувство или емоция води тази мисъл
4) да осъзнаеш в коя част на тялото негативната емоция/чувство пораждат дискомфортно усещане (тъй като всяка мисъл поражда съответно чувство, емоция, а те имат съответно усещане в някоя част на тялото например когато си уплашен чувстваш свиване, стягане в сърдечната област, когато си гневен чувстваш напрежение в областта между веждите, когато си концентриран, събран, съсредоточен усещането е също там, когато обичаш усещането е в сърдечната зона, когато мразиш усещането е също в сърцето, когато си благодарен усещането е че се давиш в гърлото, на същото място е и усещането когато изпитваш тъга и т.н.)
5) да разграничиш мисълта от чувството, усещането в тялото
6) да наблюдаваш това чувство просто като чувство (например вместо като страх от високо просто като страх, вместо като обида защото еди кой си ми стори еди какво си, а просто като обида и т.н.)
7) по този начин след като си отделил чувството и емоцията от съответната мисъл, която е свързана с тях, те отшумяват, защото мисълта е отделена и повече не може да им придаде енергия. Наблюдаване на чувството като чувство и на емоцията като емоция чрез наблюдение върху частите на тялото без стремеж да внедриш позитивна мисъл или емоция по съвсем естествен начин води до изчезване на неприятните усещания, без да създава конфликт и напрежение, без да има борба и насилие. Прекъснал си източника на неприятни усещания (мисълта, спомена, предъвкването от ума), защото си отделил усещанията от ума.
Нямаш нищо, което можеш да загубиш. Ако все пак загубиш нещо, това означава че изобщо не си е струвало да го имаш.
Егото не обича простотата, то търси сложен далечен Бог, перфектен Бог, а не осъзнава близкото и простото.
Мирът идва само в предаването. Предаването е изцяло да бъдеш никой. Тогава няма никакви отрицателни качества, а остава твоята природа-мир, радост, любов, която никой не може да отнеме.
Векове наред в много животи си се тревожил, сега се събуди и виж реалността, която е живота.
Ако се съротивляваш на нещо-то упорства още повече. Ако не се съпротивляваш, не се защитаваш ще бъдеш свободен, ситуацията няма да я има. Ще си свободен, мирен, а това става чрез предаване.
Наблюдавай емоцията като чиста емоция, а не като емоция от нещо. Например наблюдавай страха като страх, а не като страх от това или онова. Тогава ще го преработиш и ще се превърне в любов.
На въпрос да се моля ли, отговорът беше следния: "Ако кажеш желая мир е добре, не противоречи на факта че ти така или иначе си мир. Но ако живееш мира вече няма да имаш нужда да го казваш, няма да ти трябва молитва."
Логиката е праволинейна, а истината не е линейна, а многомерна. Затгова логиката никога не може да бъде с истината. Не можеш с логика да стигнеш истината, тя може да те закара само до гаража ти, но не и у дома.
Моля, влезте или се регистрирайте.
Автор