Наука и морал

[Raja]

В една друга тема беше повдигнат въпроса за морала на учените. Ето някои съображения по този повод.
Науката изучава света и в нея няма морал, доколкото в света – взет сам по себе си - няма морал. Моралът определя кой действия са приемливи и кои не. Във вселената разгледана като цяло обаче НЯМА ДЕЙСТВИЯ, а има само един непрекъснат процес на преобразуване (паринама). От подобна глобална гледна точка няма значение (защото липсва мярката за това значение), че някакъв подпроцес на всемирния процес разглежда себе си като център, който действа и съответно получава плода на действието. Т.е. морал може да има само след като възникне идеята за субект и действие. Едва тогава става възможно да наложим матрицата „когато е добро за другите и евентуално за мен е морално, когато не е – е неморално”. Ако един метеорит падне на земята и унищожи голям брой хора тази матрица няма да може да се приложи просто защото метеоритът никога не е имал претенциите да е някакъв субект, различен от цялото, иницииращ собствени действия (с други думи той няма его). Ако едно малко дете си играе с огъня и направи беля тази матрица също не може да се приложи, защото то все още не се е научило добре да управлява процесите, които природата му е поверила – все още, докато тези умения и респ. егото се формират, отговорна е тя чрез инстинктите, които е вложила.
Накратко, човекът е мярка за морала, което означава, че тази категория не може да бъде приложена към онова, което е по-голямо и предхожда човека (с неговата идея за Аз и действия) – вселената.

Доколкото ученият изучава нещо, което предхожда (не само и не толкова във времево отношение) човека, то към неговите изследвания морала не може да бъде приложен. Може да бъде приложен обаче към МЕТОДИКАТА на тези изследвания. Да допуснем, че учения опира до изваждането на 14 от 27. Той не може да каже „чакайте малко, тук като че ли излиза 13, а това май не е много морално число... дали да не го изкараме 12 или 10, че са по-приятни и кръгли числа”. Ако обаче за целите на своите изследвания той нареди в редица 27 човека и гръмне 14 от тях за да види колко остават, тогава може да бъде съден – да, изследването му не е морално – но начинът му на повеждане, а не евентуалния резултат. С други думи, ученият преди да е учен е човек и като такъв подлежи на морална оценка.
Ако разгледаме историята ще видим, че огромната част от действията, които считаме за неморални са извършени не от учените, а от хората на религията и политиката. Защо това е така?
Науката работи като създава модели и изследва тяхната уместност със средствата на логиката и експеримента. Така всеки, който изследва дадена област може да провери какви са основанията на друг негов колега да оповести някакви резултати (в някои науки това е по-трудно, просто защото все още не са достатъчно науки – напр. психологията). При религията и политиката това обикновено няма как да стане. Един политик може да претендира, че народа му има право на еди кое си парче земя защото е бил там преди 1000 години. Друг ще му опонира, че неговия народ е бил там преди 1100 години. Няма как по пътя на логиката и експеримента да се определи до колко точно години назад в историята можем да се връщаме за да обосновем правото си над съответната земя. Или пък една религия казва, че нейния пророк е последен, другата казва, че нейния пророк е последен – труден казус. Ето защо, в случаи като тези хората нерядко са избирали като най-разумно да вземат да се избиват един друг.
Нещо повече – самите учени са били преследвани именно когато се доближат до области, в които политиците и хората на религията настояват, че имат по-големи права. Например до преди няколко десетилетия съветските учени, които се занимават с генетика са били преследвани. А примерите от Средновековието са всеизвестни.

[Imago]

Ако вселената е създадена от Бог, тогава Бог няма морал.

Абе, неморален тип, откъдето и да го погледнеш.

[Simran]

Науката изучава света и в нея няма морал

В науката има логика,точност и пр.-за какво и е морал?

[Seeker]

"Науката, по принцип, е  лишена от морал. Тя не се подчинява на правилата и законите на човешката ценностна система. Науката е познание за материята, а материята има свои вътрешни правила. За разлика от хората, материята няма свободна воля, с която да утвърди своя система от нравствени ценности. От сферата на чистата научност, липсата на морал беше пренесена почти незабелязано чрез технологията в практическата и приложна сфера. Така индустрията и тясно свързаната с нея търговия бяха изцяло лишени от морал.

Когато хората  извършват някаква дейност, прилагайки своите умения в чисто човешка среда, работата и нравствеността вървят ръка за ръка. Технологията и индустрията (“индустрия” първоначално означаваше отдаденост и продуктивна дейност за благоденствието на хората), нямат вродена нравствена ценностна система и следователно не са подчинени на някакъв  обвързващ ги вътрешно морален императив. "

Мета Модерна Ера - Шри Матаджи

[Raja]

Ако вселената е създадена от Бог, тогава Бог няма морал.

Абе, неморален тип, откъдето и да го погледнеш.

По-скоро надморален. 

В науката има логика,точност и пр.-за какво и е морал?

Защото се прави от едни хора за други хора. Т.е. на учения му трябва морал не защото е учен, а защото е човек.
Но на науката само по себе си наистина не и трябва морал.

[Raja]

"Науката, по принцип, е  лишена от морал. Тя не се подчинява на правилата и законите на човешката ценностна система. Науката е познание за материята, а материята има свои вътрешни правила. За разлика от хората, материята няма свободна воля, с която да утвърди своя система от нравствени ценности. От сферата на чистата научност, липсата на морал беше пренесена почти незабелязано чрез технологията в практическата и приложна сфера. Така индустрията и тясно свързаната с нея търговия бяха изцяло лишени от морал.

Когато хората  извършват някаква дейност, прилагайки своите умения в чисто човешка среда, работата и нравствеността вървят ръка за ръка. Технологията и индустрията (“индустрия” първоначално означаваше отдаденост и продуктивна дейност за благоденствието на хората), нямат вродена нравствена ценностна система и следователно не са подчинени на някакъв  обвързващ ги вътрешно морален императив. "

Съгласен съм.

[Simran]

Защото се прави от едни хора за други хора. Т.е. на учения му трябва морал не защото е учен, а защото е човек.

но когато изследваш нещо,не ти трябва морал...моралът може да ограничи "проникването"  в обекта на твоето изследване
когато изследваш нещо,умът ти е зает...той непрестанно е ангажиран в търсене на последователности,връзки,причини,логика...за какво ти е морал...

[Seeker]

Съгласен съм.

Eдва ли някой е разбрал примера, който Ганди ни дава с чекръка. Повечето са си мислели, че той ще ни връща в Каменната ера.

[Imago]

Технологията и индустрията са човешки понятия, следователно подчинени на морала. И все повече ще бъдат подчинени на общочовешките и глобални ценности. Глупаво е да се твърди, че технолигята и промишлеността са неморални, защото те са именно приложения на науката, а следователно и подлежащи на морално съждение и проверка.

И тъй като науката все повече се превръща в производителна сила, то по този начин се увеличава и нейната "хуманност". Неморални остават само областите на абстрактното научно мислене. Например математиката.

[Raja]

Ако получаването на резултат от изследването е най-висша ценност тогава морал не ти е необходим. Ученият като човек обаче решава (поне би трябвало), че по-висшата ценност е добруването на хората. Оттам насетне той следва своето изследване, но където се натъкне на несъвместимост с тази по-висша ценност наистина ограничава проникването в обекта. Така например са постъпили някои немски учени по време на Втората световна война - знаейки, че изследванията им евентуално ще бъдат използвани за направата на атомна бомба от Хитлер, те са наложили препятствия пред собствените си научни търсения.