Наука и морал

[Източен]

Правилен подход - спасявай се сам!

[Източен]

Източният казва, че не можело да има една религия и пр, трабвало да има противоположности.

Реално ги има, а трябва ли не трябва ли е въпрос на съмнение. Нали вчера ги разделиха. Хиляди години религия не, а по-точно религиозност и наука са едно. И днес мнозина учени са религиозни.
Относно греха каквото казвате, попът се товари само ако каже на попадията и тя съответно сподели дискретно с други. Попът си има също обект (бог), на който да прехвърля своите чувства за вина, желания, очаквания. Какво да кажат горките атеисти?! Ако не се справят сами само психоаналитикът им е спасението.

[чери]

Най-често този тапас, обаче, има резултат който не съответства на усилието. т.е. пак има някакво чудо. Най-често боговете забелязват отречението на някого и предприемат съответните действия. Важното е чувстото на желание за промяна, реализацията, силата на искането. Човек пак не е останал сам и не се спасява сам. ако беше така тогава за пред кого и защо прави тапас. Ако нямаше за пред кого и защо щеше да си бърка и да не се поправя, ако нямаше коректив. Затова няма спасение сам. Сам ако трябва да се спасява, човекът, тогава няма такова усилие което да направи за да изкупи греховете си. Те са много повече отколкото силата му да се покае или поправи. Затова има прошка което не е християнска измислица. С прошка или тапас, идеята е, човек да се поправи. Както не може вечно да бърка и вечно да моли за прошка, така не може да се направи такова усилие с което да си помогне сам. Трябва да се намеси някое божество. Така е в писанията. Нашето усилие е първо, да, трябва да покажем инициативата, усърдие, желание и пр. Всъщност ние действително се спасяваме сами със собствените си усилия, обаче трябва някой да ни каже как, метода, начина, усилието. Хората са невежи за това. Тогава дори като барон Мюнхаузем можем да се изтеглим сами за косата от блатото.

Ако беше въпрос на това човек сам да се спасява, тогава какво значи спасение и от какво да се спасява, от кого. Спасението предполага изпадане в опасност или в неприсъщо състояние или положение. Явно става въпрос за външна намеса, на нещо, обстоятелства или някакво изменение от естественото състояние. За да се възвърне пак до първоначално спасено положение е необходимо усилие. Това би било добре ако знаехме в какво сме се замесили и какви сме били. Проблемът е, че ние не знаем какви са греховете ни. Не снаем многото си раждания, има ли такова нещо, нямали,  не знаем какво е добро, лошо, какво е грях, какво не е според кого и защо, не знаем има ли няма ли душа и бог, рай и пр. От една страна невежеството не се счита за порок, от друга в правото незнанието не е извинение. Затова в Гита се казва "Ти незнаеш многото си раждания, аз то казвам за тях" и Арджуна пита, "Моля ти се кажи ми със сигурност какво е добро за мен, така ние не знаем със сигурност нищо. Спасение може да има когато ние си размърдаме мозъка какво е добро, какво е лошо, това е зачатъците на спасение. Когато постигнем пълно познание какво е добро и лошо, когато няма повече съмнение, колебание и мисли, това е спасение. Ако това е било нашето минало, естествено състояние което сме изгубили, ние естествено имаме необходимост да ни бъде показано как да го достигнем пак. Имаме нужда от външно познание което  да ни върне в нашето първоначално състояние, да измие влиянията които са ни накрали да изпаднем в лошо, неспасено положение. И не е, че някой ще ни каже това са твоте ражданми и това е така, онова инак ами по-скоро ще накара интелектът ни да работи, ще има такова познание което да активизира съзнанието ни. Това не може да е словото на псианията защото то е застинало, ни можем да го тълкуваме или заучаваме, но никога не можем да разберем дали сме на прав път. Няма жив коректив и авторитет. Нито можем дая зададем въпрос и да получим отговор от книга. Така нашите въпроси ще останат и така умът ни няма да бъде удовлетворен. Такъв коректив също не може да бъде множествен. Не може да кажем, че не ми харесва християнството защото там еди какво си е грях, отивам в друга религия, където това е позволено. ако действително искаме д аразберем какво е грях, има ли такова нещо, какво е праведност, тогава трябва да го търсим на някакво всеобщо ниво, което да важи за всички. Такъв един коректив към който да се съотнесе всичко ще създаде единство в разбиранията, възприятията, нагласите и така ще има мир между хората, когато първо има познание.   

Ставаше дума, че сега по света няма една религия. Нека има такъв случай, че по целия свят да има само една религия, пък тогава да сравним и да разберем кое е по-добре.

[Imago]

Много по-лесно е да се изкорени всяка религия, отколкото да се установи една религия за всички.

[чери]

То не е ли едно и също? Първо обаче трябва да се установи тази една религия на липсата на религия, която е истинската и естествена религия  и после да се изкорени всяка фалшива религия и религиозност. Истинската религия се установява от Господ който по естествен начин стои в самосъзнание за душа. Фалшивите религии се установяват от човешки същества които имат малко или много съзнание, че са тела и затова тези религии са вредни.

[Imago]

Да махнем от камъка всичко излишно, за да остане скулптурата.

[чери]

Да, ние имаме много натрупвания и наслоявания по себе си, с времето, много чужди, несвои, неприсъщи влияния, много черти които не са наши. Първото е да разберем, че не са наши, а са чужди.