Те повечето от дискусиите са по аксиоматични неща. Едва ли е възможно да има съгласие по тях.
Общото съгласие - единствен критерий. Патанджали е останал известен, защото общото съгласие на учените е възприемало текста като ценност и го е съхранило през вековете.
Наистина, общото съгласие не може да бъде общо, затова мнозинството печели. Пълно съгласие съществува само в тоталитарни общности.
Основно правило трябва да бъде да не се аксиоматизират обекти, особено невъзприемани от мнозинството, например Бог, а също съждения, които не са обосновани, а са само твърдения. Така ще имаме някаква твърда почва под краката, на която да се позоваваме, пък над нея нека има и спекулации. Нали аналитичното мислене избира от различни възможности, фантазното не избира. Ще спазваме витарка и вичара, пък за ананда и асмита няма да мечтаем - виж Imago:
http://yoga.eurasia.bg/forum/index.php/topic,976.msg9765.html#msg9765Всичко това е проект, който ще се реализира бавно и с обмисляне, аксиома по аксиома. Нямаме никаква нужда да бързаме и да преписваме правила наготово, както американците си писаха конституцията с книгите на Джон Лок в ръка. Какво са за нас вековете?
От мен идеята и една аксиома, от вас другата работа. Да започваме(те)!

P.S. Аксиомите ще бъдат използвани за обосновка на бан.