Хатха като раджа

[rtsvet]

Ето едно предположение:
Хатха йога в първоначалният й смисъл, може да се разглежда като символично и иносказателно обяснена медитационна йога практика.

Това ще рече горе-долу, че хатхайога прадипика описва иносказателно същата методология предложена в патанджали йога сутра. Казвам "приблизително", защото философските концепции са се променили за тези няколко века и в ХЙП могат да се усетят и ведантистки и будистки идеи (а също и една щипка скептицизъм вж ХЙП 4.78 ) В формулировката си нарочно не казвам раджа йога, защото значението на тези думи се е променяло през вековете и е означавало също това, което тогава е било също хатха йога (виж поста ми за значението на термините през средновековието)

С две думи процесите на медитация и управляване на вниманието изисквани от всяка йога, присъстват и са основата на хатха традицията. Същите са етапите в пречистването и трансформацията и класификацията им през който минава занимаващият се йоги.

Ще рискувам да разясня следствията от хипотезата още веднъж. А те са, че практиките на бандхи и мудри могат и трябва да се разглеждат иносказателно, като работа с вниманието.

Т.е. за да се докаже хипотезата трябва човек да разгледа всичките съществуващи в хатха йога практики и да намери смисъла им, като съответна медитациона практика.

Примерно -оли практиките могат да се разглеждат като символ, на медитация върху различни материални обекти. Материята е практити, в която йогина поставя ума си. Той трябва да изтегля своето внимание към все по-фини материали обекти. Риска е да си загуби семето, хомолог на ума.

Друга практика е, кхечари, която буквално бива разяснявана в тантрите като "поставяне на ума в празнота". Т.е. това е иносказателно пресъздаване на медитация върху пустотата.

уддиана може да се разглежда като изтегляне на медитиращото внимание към все по фини обекти.

В глава четвърта става въпрос за нАда. Това е алюзия, че йогина успява все повече да успокои ума си. т.е. това е ниродха. С други думи йогина слуша звука на тишината. Този "звук" се променя според нивото в ниродха и пречистване достигано от йогина.

Лично предполагам, че практиките, както е типично за тантра имат поне 3 слоя на разбиране. Т.е. осъзнавам, че предложеното е отчасти тема за начинаещи. В защита бих казал, че не съм видял никъде систематичен опит за доказване на тази хипотеза.
 Смятам също, че както в тантра всичките тези три слоя се практикуват. Т.е. някои буквално, други символично, а трети като смисъл. Както се казва в тантра (или не беше там?) "за всеки влак си има пътници"

П.С. Това може да е малко разочароващо за някой хатха йоги/ни, който/която смята, че като седи и се пъне яко , ще чуе нАда. До това ниво, с това разбиране, никога не се стига ... (запетайките са нарочно)
 Ъ-ъ както казват испанците nada ...  (или пък ще види 7 чакри-макри с напъване )

[rtsvet]

Някой би ме обвинил, че с по-горното изказване наричам някои дълбоко уважавани мислители идиоти, след като са описвали подробно чакри.

 Няма нищо по-далеч от истината! Ние също чертаем схеми и диаграми, когато искаме да опишем и разберем нещо. Т.е. хубаво е и помага човек да има систематизация нарисувана и представена графично като йантра.

Така човек може да визуализира модела и да размишлява върху него. Така безспорно се постига по-дълбоко разбиране за естеството на феномените. Проблема, който соча е, че някой заменят чертежа с реалността.

[Raja]

Някой би ме обвинил, че с по-горното изказване наричам някои дълбоко уважавани мислители идиоти...

Може би обратното е по-голямата беда - да наречем някои дълбоко уважавани идиоти мислители...

[rtsvet]

Хатха йога като медитативна практика ... Да така трябваше да пиша за заглавие на темата...

Интересен въпрос би бил, а какво е Кундалини в тази традиция, ако всичко е символично представени медитациони техники и състояния.

В някои хатхайога манускрипти пише:

yatra dṛṣṭir-layastatra bhūtendriya-sanātanī
syāc-chaktiḥ sarvabhūtāni dṛṣṭir-lakṣeṇa saṁgatā (VII.34)

यत्र दृष्टिर्-लयस्तत्र भूतेन्द्रिय-सनातनी
स्याच्-छक्तिः सर्वभूतानि दृष्टिर्-लक्षेण संगता

Което се чете като:
Взаимодействието между обектите на перцепцията и сетивата е вечно под формата на шакти. Затова когато ума е фиксиран, се слива с него.

Така след имаме предложение въз основа на цитат от тази традиция що е кундалини, можем да изведем какво е шакти-чалана техниката на движение на кундалини описвана в хатха йога.  - Това е работа с енергията на взаимодействието между сетивата и обектите на перцепцията им.

и така - Движете си кундалини! Постарайте се да се възкачи по чакрите (от грубите към фините), намиращи се по сушумна (средният път, пепелището ...)
 

Защо ли някой го разбират буквално? (мързи ли ги да си напънат ума?)

[Imago]

यत्र दृष्टिर्-लयस्तत्र भूतेन्द्रिय-सनातनी
स्याच्-छक्तिः सर्वभूतानि दृष्टिर्-लक्षेण संगता

Това е шлока за 50 долара.

Където съзерцанието е напълно погълнато, там шакти в известен смисъл приема формата на вечна бхутендрия (материално сетиво). Същото се отнася и за правилното съзерцание на всички елементи.

[Quiet]

...че практиките на бандхи и мудри могат и трябва да се разглеждат иносказателно, като работа с вниманието.

Взаимодействието между обектите на перцепцията и сетивата е вечно под формата на шакти.

? Какви са характеристиките на пространствата, в които се намират обектите на възприятието

[rtsvet]

Субективните или неврологичните им корелати?

[rtsvet]

Би било много по-лесно ако в санскрит имаха запетайки... Но честно не знам къде се слагат тук запетайките и в български?

Друг прочит:

Където съзерцанието е напълно погълнато, там шакти е постоянно като сетиво, характеристика на (характеризираща) съзерцанието, слята с него.

Текста е от една версия на хатхайога прадипика.
Първият прочит, който дадох е от изданието на Лонавла. (моят прочит е по-горе и аз си мисля, че го разбирам)

В следващите Шлоки се говори за шАмбхави мудрА като насочване на съзерцанието навътре.

अन्तर्लक्ष्यं बहिर्-दृष्टिर् निमेषोन्मेष-वर्जिता।
एष सा शाम्भवि-मुद्रा ...

[Imago]

Тази втората версия ми се струва по-близко до структурата на шлоката. Аз съм превел лакша като "същото се отнася и за", защото думата е използвана в инструментален падеж (лакшена), т.е. съзерцанието на всички бухти е свързано със [същата] характеристика.

Разбира се, и това е проблематично, защото би трябвало да бъде сарвабхута-дришти, а не сарвабхутани дришти, затова сарвабхутани се съотнася със сангатА, и тогава се получава следният превод: Всички бхути (обекти, същества, елементи) са правилно схванати, когато съзерцанието им е белязано с [тази] характеристика, а именно абсорбирането на шакти в материалното сетиво, или, което е едно и също, изчистването на материалното сетиво до субстанцията на чиста енергия на познанието (шакти). Тук шакти е ананда, еквивалент на грахана.

Това е пример за възможна царска интерпретация на хатха йога.

[rtsvet]

Мерси за разясненията.