За религиите, суеверията, предрасъдъците

[Брахман]

Първо не съм запознат добре с марксистките възгледи, не ги приемам, пострадал съм доста от тях и ми са неприятни. Не съм техен последовател и това че често ме сравнявате с тях не го намирам за уместно. Но тъй като не се познаваме лично, възможно е да правите прибързани заключения.

прекалено много разчитате на кабинетната мисъл.

Не знам какво разбирате под „кабинетна” мисъл. Аз бих го казал че разчитам само на здравият разум. Абсолютно нищо друго не признавам. Дали е „кабинетна” или „кинефна” мисъл, или е породена някъде на изглед в планината, за мен няма значение. Щом е здрав разум, тогава нещата стоят добре. Освен здрав разум, няма нищо друго. Всичко друго е суеверия, предразсъдъци, догми, предположения, догадки, интуиция, и т.н. Може да е вярно, може и да не е. Докато не мине през проверката на здравия разум, не си заслужава вниманието.

разрешаването/доказването/опровергаването   на една научна хипотеза - поражда много нерешени хипотези (срв. развоя на физиката до квантовата физика и перпективите: започваме от неделимото/а-томос'а и стигаме до делението му).

Точно така си е. В сериозната наука, откритието на нещо ново, често пъти води до възникването на много нови въпроси. Разрешава старият проблем, но в същото време води до много нови. Не виждам обаче какво му е лошото на това. Аз не съм религиозен фанатик, който се стреми да постигне състояние на ума, при което в ума да няма никакви въпроси. Подобно състояние е добро за кратко време само, за да почине ума. След това е отново красиво и вълнуващо, и приятно, и интересно, човек да има допир с непознатото, с неизвестното. Съприкосновението с неизвестното носи приятно вълнение, а не религиозно объркване.

Неизвестното носи на религиозният фанатик само болка, страдание, излага го пред другите ако е светия. Защото светиите имат тъпата идея в главите си че знаят всичко, могат всичко и т.н. И когато се случи да се появи нещо което не могат да обяснят, те веднага прибягват да идиотското обяснение, че това било божа работа, здравият разум не можел да обясни тези неща, човек трябвало да развие някаква божествена интуиция с която да разбере същността на нещата. „Светиите” започват да разправят глупости, че те уж били вече постигнали  това специално знание, а другите които все още не са го постигнали, нямат шансове да разберат за какво става дума. И затова вместо да се опитват със здравият си разум, най добре било да се молят на „светиите” и да им дават парите си и труда си. Да ги възхваляват, да им се молят, да ги поставят на пиедестал. Това ако не е върха на егоизма, тогава какво?

П.П.П.   всяка религия има свое предание/ортодоксия; мисля че опита на 100 поколения заслужава по-голямо доверие пред опита на 100 години, ... така както и индивидуалният опит се съобразява с общия. на вас явно не ви харесва езикът на мистиката, защото "отвъд няма нищо", но затова отвъд може да се говори само иносказателно или да се мълчи/мизо/мистис (това "мизо" не го разбрахте). препоръчвам ви която ида е ортодоксия - за скептицизъм винаги ще ви остане време.  защото без позиция нямате опониращ аргумент. (и това не е сложно)

"Да се мълчи"?!?! - това ми намирисва на комунистически тоталитаризъм. В същност той произлиза от религиозните идиотщини, така че връзка сигурно има Трябва да мълчиш и да не си надигаш разума

Аз бих казал всяка религия има своите догми. Да сте чули някоя религия да се откаже от догмите? Няма такова нещо. Религията се отказва от здравият разум, но никога от догмите. Това е причината в същност религиите да умират. Просто знанието се развива, настъпва момент в който религията вече изглежда напълно идиотска дори и на най заблудените сектанти. Тогава религията умира.

Науката и здравият разум от друга страна не се страхуват да си признаят грешките. Щом като има грешка, те коригират, отказват се от цялата теория, създават нова теория, и така се върви напред.

Що се отнася до „хиляди години опит” това е смешен довод. Всичкият този опит отива на вятъра, щом е погрешен. Хората може да са вярвали че земята е плоска и е на гърба на слонове в продължение на хиляди години, но… за пет минути отива на кино подобен опит, когато човек погледне снимки на земята от космоса

  имате пълно право да следвате мисовния поток, който успокоява ума ви най-бързо, но не мисля, че науката/хипотезите ви дават тази скорост. ако това, което изписахте ви успокоява: длъжен съм да призная, че е невъзможно да не сте прав донякъде. 

Сега малко практика, защото изглежда сте теоретик и кабинетен религиозен вярващ

Никакъв мисловен поток не може да успокои ума. Мисловните потоци са вълнение за ума. Ако си мислите, че с един или друг мисловен поток можете да го успокоите, много се лъжете. Дори да имате САМО мисловни потоци от горещи молитви към вашият бог, (както Търсача тук който се моли на Нирмала), това не би помогнало.

Успокояването на ума се постига със пълното спиране на абсолютно всички мисловни потоци. Човек който знае, избира този поток, който е най-спокоен и най слаб. Например медитация и джапа върху ОМ. Такъв поток измества всички останали потоци от мисъл, и самият той пресъхва от само себе си – спонтанно дето му викат. В този момент настъпва така желаното състояние на без мисловност.

Но тук има и още една друга грешка, която се прави от безброй псевдо гуровци. Те си въобразяват че това е най висшето състояние и човек трябва да стои в него до безкрай. Лъжегуровците също проповядват, че в това състояние се намира някакво абсолютно знание, знание за всичко.
Това е пълна глупост и неразбиране на писанията. Това състояние се постига, не за да се стои вечно в него. Това състояние се постига за да се излезе от ВСЯКА ЕДНА идентификация. Когато се излезе от идентификациите, тогава умът се освобождава, става по свободен, здравият разум се връща, човек може да види нещата от друга гледна точка и да открие решението на проблемите. Това е единственото знание, което се крие в безмисловността. Никакво друго знание няма там.

[чери]

Сега малко практика, защото изглежда сте теоретик и кабинетен религиозен вярващ

Никакъв мисловен поток не може да успокои ума. Мисловните потоци са вълнение за ума. Ако си мислите, че с един или друг мисловен поток можете да го успокоите, много се лъжете. Дори да имате САМО мисловни потоци от горещи молитви към вашият бог, (както Търсача тук който се моли на Нирмала), това не би помогнало.

Успокояването на ума се постига със пълното спиране на абсолютно всички мисловни потоци. Човек който знае, избира този поток, който е най-спокоен и най слаб. Например медитация и джапа върху ОМ. Такъв поток измества всички останали потоци от мисъл, и самият той пресъхва от само себе си – спонтанно дето му викат. В този момент настъпва така желаното състояние на без мисловност.

Но тук има и още една друга грешка, която се прави от безброй псевдо гуровци. Те си въобразяват че това е най висшето състояние и човек трябва да стои в него до безкрай. Лъжегуровците също проповядват, че в това състояние се намира някакво абсолютно знание, знание за всичко.
Това е пълна глупост и неразбиране на писанията. Това състояние се постига, не за да се стои вечно в него. Това състояние се постига за да се излезе от ВСЯКА ЕДНА идентификация. Когато се излезе от идентификациите, тогава умът се освобождава, става по свободен, здравият разум се връща, човек може да види нещата от друга гледна точка и да открие решението на проблемите. Това е единственото знание, което се крие в безмисловността. Никакво друго знание няма там.

Това което описвате понамирисва на насилие. Да се бяга от мислите в джапата, е да се убие здравия разум който надига мисловни питоци и въпроси.  Това е като насилие над ума и правилно е, че постиженията ще бъдат временни. Умът естетсвено поражда мисли и въпроси. Успокояването на ума не следва след неговото спиране. Спиране определено трябва да умееем да правим, както и когато поискаме, да го пускаме даимаме слаби исилни вълни на мисълта, да летим и пр. Но това по себе си е само контрол. Познанието за твоа как работи ума е все едно да караме кола и да знаем как работи двигателя, това също не ни е много важно, можем да караме и без да знаем как работи. Когато едно бебе плаче ние не само се опитваме да го успокоим но искаме даразберем защо плаче. Сигурно е гладно. Има причина. То ще спре да плаче временно ако го успокоим но не го нахраним. Храната за ума и интелекта е познанието. Въпроси възникват защото има незнание, има желание за познание. Те не са нещо еретично. Идеята не е да ги подтискаме , но да търсим отговорите. Когато ума намери отговорите, чрез познание, тогава може да постигне пълно равновесие. Спорът възниква когато има противоречие къде трябва да се търси. Ако сте искрен, ще признаете, че науката много малко дава отговори за това какво е душата смъртта и пр. Това, че тя не дава отговори, вие накакси погрешно сте го обърнал като няма отговори, значи няма нищо. Много наивно и напълно вярвате на науката. Ако днес няма отговори, няма познание за това, утре може да има. Много голям фанатизъм има, че познанието сега е абсолютно и пълно. Утре може да погледнем земята от отвътре и да се окаже , че тя е например или , не да я погледнем с някакви други очи.

Прав сте, че религията е закостеняла в догмите, но това и е работата. Религията цели да остоява вечните ценности. Според мен не бива да се поставят в противовес, че религиозният човек не може да се занимава с наука и обратното въпросът е в баланса. Този човек който не се интересува поне малко от тайните за живота след смъртта, душата и пр. въпреки, че няма отговори, но не спира да тъсри, че няма отговори не значи че няма нищо, то такъв човек не е напълно човек, той е осакатен.

[Брахман]

Това което описвате понамирисва на насилие. 

Може да понамирисва, но не е Това е бързо описание на първият процес на самияма-та, става въпрос за концентрация. Умът първоначално има тенденции да се отклонява от правилната посока, мислите в него възникват спонтанно. Човек трябва да връща обратно умът към обекта на концентрация, така както връща очите върху пламъка на свещта, когато те се отклонят. Когато възникне някой друга мисъл, която е отклонение от обекта на концентрация, йогинът трябва да я свърже отново с този обект по някакъв начин. Така не се получава насилие. Например ако се концентрирате върху „стол” и започнете да си мислите за английската кралица, представете си че тя стои на стола

http://yoga.eurasia.bg/component/option,com_smf/Itemid,2/topic,610.msg5116/#msg5116

. Много голям фанатизъм има, че познанието сега е абсолютно и пълно. Утре може да погледнем земята от отвътре и да се окаже , че тя е например или , не да я погледнем с някакви други очи.

Фанатизъм има само в догмите на ралигиите, не в здравият разум. Религиите не си сменят догмите. Това което е казано от тъпите „светци” преди хиляди години, това е. То не се променя, защото е божия дума!?!? В истинската наука, в здравият разум не е така. Ако утре някой докаже че земята е плоска, отново науката ще си промени мнението. Няма значение че на снимките излиза че е кълбо. Щом по пътя на здравият разум се вижда че е плоска, това е достатъчно. За ваше голямо съжаление обаче, поне за сега здравият разум показва че земята е кълбо. Здравият разум показва че това е абсолютната истина. Дори и на вас ви е пределно ясно това. И затова пишете че в науката имало фанатизъм. Фанатизъм няма, има здрав разум. Именно този здрав разум показва че е невъзможно замята да е плоска. А на вас ви изглежда фанатизъм

[Imago]

Екаграта не означава липса на всякакви мисли, а само липса на всички мисли, с изключение на една - тази, която извира от фиксацията върху обекта. Всъщност мислите дори може да са много, защото правилното концентриране върху обекта е в състояние да разкрие много истини. А всички те съществуват под формата на мисли, следователно трябва да се помислят.

Мисълта ми е, че еднонасочеността на съзнанието не е синоним на безмисловност. Особено пък в сампраджнята-йога.

Marginalia:

Кабинетният учен е за предпочитане пред кенефния религиозен практик.

[чери]

Какъв проблем може да произлиза от кълбовидната земя и по какъв начин това опровергава ценните съвети на религията. Аз нямам нищо против здравия разум, но не приемам защо той да не може да се съчетава с религията. Противопоставянето на наука и религия, това не приемам. Различни неща са и могат и трябва да вървят ръка за ръка, да си помагат да се захранват едно от друго. Религията например много повече провокира дискусия, разсъждения, спор, което е добре, трениворка за интелекта. Какво има да разъждаваш нада плоската или кръгла земя. Факт. Ако религията се превърне в постулат, тя умира. Тя е жива само когато има нещо неясно, нещо за обяснение. Науката е част от религията. Наука значи познание. Религията е следване на религиозни принципи в ежедневието, развиване на благороден характер, отношение с Господ, ако има такъв.  Науката за това какво е добър характер, кои са добрите практики, какво е или не е душата и господ също е наука, познание, нещо което се научава. Разликата между духовната и емпиричната наука е само в обекта, че духовната наука се занимава с нематериални категории. Когато става дума за йога, религия и пр, според мен, трябва много по-малко да се говори за светската наука по която няма спор, ние всички имаме едно и също светско образование, никой не е тръгнал да спори земята кръгла ли е или плоска. Спорът е за религиозната наука, какво е душа, има ли няма ли Господ, какво е добро, какво е лошо, защото тук има много науки, религии и гледни точки.  Може би едно време религията е била такава защото науката е била такава едно време. Смятало се е, че земята е плоска и така е било и в религията. Защо сега да няма място за религия не въпреки ами включително или може би именно заради светското познаие което имаме. Нима имаме всички отговори. Ако нямамаме значи има място за религия. Ако една религиозна догма е валидна и за в миналото и за сега защо трябва да се промена. И въобще къде в религията има научно познание което да трябва да се променя. Догмите се отнасят до морала, който не трябва да се променя спрямо времето. Да вместо магаре, днес трябва да кажем да не се краде кола, но за тов ане е необходима нова религия. добрата стара религия с добрите стари догми просто трябва отново да се възроди. Обаществото страда от липса на моралност а не от липса на познание. Дори прекаленото познание понякога е вредно.

[Imago]

Точно така. Религията е отговор на въпросите, на които нямаме отговор. В момента, в който намерим отговор на тези въпроси, религията става излишна. Освен ако междувременно не възникнат нови неотговорени въпроси. Което е неизбежно.

Но след като сме разбрали веднъж природата на религията, трябва ли да й отделяме по-голямо внимание от това, което заслужава?

Marginalia:

Религията е класически пример за компенсаторен механизъм.

[чери]

Не да въздигаме религията, ами да не я пренебрегваме. Например казва се, че каквото направиш ти се връща. Това не е доказано. Може да е така, може да не е и не е сигурно дали някога въобще ще има начин това да се докаже със сигурност в която и да е посока. Това обаче не означава, че постоянно трябва да има конфликт така ли е, или не. Тук идва личният избор. Въпреки, че не се знае така ли е или не, вярата в принципа, че каквото правим ни се връща е полезен за нас и за другите в ежедневието и ако живеем спремо този принцип - той се самодоказва в живота ни. Каквото се случва, ако си мислим, че е резултат от нашите действия, този принцип се доказва в нашата практика.

[Imago]

Има ли мъртвото куче природата на буда?

[Simran]

Дали е „кабинетна” или „кинефна” мисъл, или е породена някъде на изглед в планината, за мен няма значение.

не се сърди,де
И аз първоначално те смятах за книжник-на пръв поглед наистина така изглежда.
Но сега открито ще призная,че  вече мога да разчитам на мнението ти за доста неща тук.Когато се колебая за нещо,аз намирам отговора точно в твоите мнения.

[Simran]

Някой да е надзървал отвъд нама-рупа?
Вятърът и чакрите също са невидими, сахасрара също е отвъд (чакрите) - вярвате че ги има! - каво основание имате?!? емпирично или не?

и да е надзърнал някой-едва ли ще почне да го разказва където и да е...