За религиите, суеверията, предрасъдъците

[Източен]

Ако от устата на всеки луд говореше бог, светът щеше да се е променил много отдавна. Много отдавна има луди. Ние приемаме, че бог говори само от една уста. Азът на този на когото е тялото се предава, да предава се на Бог, но не изчезва. Той остава в пълен спомен за него.

И бог го има отдавна и когато понечи да изгони нечий аз започва да говори щуротии из устата на обез-азения. Пазете си азовете от похищение, това е изводът.

[чери]

Като нечия лудост или идея може и да го е имало. Но къде е, какво е, има ли го или не, никой никога не е бил в състояние да каже със сигурност, защото той може и да не е само спекулация. Ако е спекулация резултатът от това ще е спекулация.  Ако самият Господ има задача на земята, нейното изпълнение ще е доказателство.

[Източен]

Ако самият Господ има задача на земята, нейното изпълнение ще е доказателство.

Доказателство за неговото невежество. Цел и задача означават несъвършен творец.

[чери]

Защо невежество? Нали е разумно и е въпрос на познание да знаеш какво правиш и после да го правиш. Съвършеният творец ще направи точно това което е планирал. Несъвършеният ще почне едно, ще се промени, ще започне друго, пак ще се върне на първото, накрая ще започне да цапоти, само за да свърши всичко и ще продава модерно изкуство с отпечатъци от ръце. Колкото и да ни убеждават в тяхната стойност, в такива творби се чете това, че човекът се е отегчил. Затова пък едни от най-стойностните произведения на изкуството са се произвели именно по поръчка - Микеланджело, Чехов и др много още, Моцарт...и пр.

[Източен]

През последните тридесетина години изследователите на психологията на творчеството доказаха безсъмнено, че творчеството има нещо общо с натрапчивите идеи. Обладаните от демони Едгар По, Ван Гог и Лист не са изключение, а крайни примери на това правило. Въплътените в изкуството мъртви вълнения - осмислени или поне дефинирани и драматизирани там - представляват обективен отдушник на мъртвите вълнения в живота на самия творец. И това не бива да ни учудва. То не прави само по себе си твореца по-различен от другите създатели, не означава непременно - както, изглежда, е смятал Фройд, - че изкуството е нещо болестно; и положително не означава - както Фройд споменава тук-там, че творецът няма понятие какво върши. Изкуството започва от една рана, от едно несъвършенство - рана, присъща на самата природа на живота - и представлява опит или да се научим да живеем с нея, или да я изцелим. Именно болката от тази рана кара твореца да работи, а всеобщата уязвимост, характерна за човешките съдби, прави творбите на изкуството значими като лек или утеха.

http://liternet.bg/publish3/vkonstantinov/tvorchestvoto/gardner.htm

[чери]

Когато има причинно следствена връзка, следствието е в следствие на причината. Причината е причината на следствието Това се отнася до света на действието – материлания свят. Ако душата не приналдежи на този свят и идва тук временно, действията извършени в съзнание за душа няма да имат резултат. Резултатът идва от съзнанието, чувствата с които се извършва едно действие. Действие извършено в съзание за душа става просто, неутрално действие. То не поражда някакви последващи резултати, не оставя спомен. Както и самото то не е продиктувано от причина, липса или нужда – тези се отнасят до тялото. Душата в пълно самосъзнание за себе си си е самодостатъчна.

За Господ се казва, че е акарта, абхокта, асочта. Този който не прави, не се наслаждава, не мисли. Въпреки това за него се казва, че говори. Ние разбираме за него когато той дойде в тяло. Самото познание е само негово представяне, това не е самият той. Самият той също е подвластен на играта в която играем, той е участник, актьор в пиесата на света. Светът не е създаден от Господ. Светът е вечен. Може ли някога да се създаде или унищожи нещо вечно. Не е имало време когато го е нямало. Това е една съвършена пиеса и всяко нещо е на точното място. Всяка душа идва на този свят по своето време за да играе своята определена роля. Всяка частица си има цикъл който извървява и се връща обратно в начално положение. Господ също е обвързан с тази пиеса, и той не иска да идва да играе роля, но трябва. Така е устроено.

Това е едно взаимодействие между материята, Господ и душите. Той променя нас, човешките души, като променя съзнанието, мислите ни и така действията ни и така светът се променя. Той го създава в смисъл променя го, влияе му. После си отива и когато човекът променя света по своя път - пропада.

Неговата задача е да установи един нов свят първо в съзнаието ни и после той ще стане на практика, това е естествен процес. След това да разруши стария свят. Тези бомби които са създадени са за разрушение, но тези които трябва да ги използват се страхуват. Затова те са вдъхновени. Рарушението е неизбежно и полезно. Този който ги вдъхновява, на него не пада грях. Той влиза в умовете на хората и това не може да се докаже. Както в съда няма да те оправдаят ако кажеш, че един зъл дух те е обладал и затова си извършил нещо. Това не може да се счита като действие. Действията са чрез сетивата, органите.

В една пиеса на Чехов има една фраза. Те са седнали и нещо философстват и един вика “Ето на, сняг вали, какъв е смисъла”

Така, че има такива действия които са отвъд карма, неутрални, те не произхождат от причина и от тях не следва резултат. Това са действия извършени в пълно самосъзнание за душа - прости, неутрални действия.

Господ не е създал света. Светът е вечен. Господ е вечен, душите са вечни. Душите стават от чисти в нечисти (от в съзнание за душа - в съзнание за тяло). Светът става от нов (чист, малък, без болести, без бедност, без нещастие, полиция, съдилища, мръсотия, заводи) в стар (нечист, пренселен, пълен с боклуци). Отначало човек е близо до природата, живее в харномия с нея тя му служи, има такива птици на които лети. Всичко е готово няма нужда, да оре, да копае, да плеви, да жъне, да работи, природата се грижи за всичко сама, всичко идва на готово, няма нужда  да се строят самолети. Когато светът пропадне Господ идва, обръща всичко на ново и си отива. И така си върви и си е вървяло и ще си върви винаги.  

Като например една пиеса когато се поставя, тя е написана. Тя трябва да се случи по точно този, написания начин. И нашата цел е да открием защо и си измисляме причини, предистория за да се случи тя така. В нея пише мъжът излиза на сцената и ние си измисляме кой, какъв е той, защо, откъде идва, къде отива, какво си мисли, какво иска, какво не иска. Но за това може да измислим много причини, които все да пасват. Самата пиеса обаче си е написана. Причините ги търсим после.

Господ се нарича и режисьор. Той участва в театралното действие, но не се вижда на сцената. Той се вижда чрез действията на актьорите. Когато постави пиесата той повече не е небходим. Във всяка пиеса има главен актьор. Той трябва да действа така сякаш не знае какво ще се случи. Така и ние в себе си имаме познание за цялата си роля, но не си спомняме. Режисьорът има пред себе си пиесата през цялото време и гледа като наблюдател и вижда цялата картина. Той има идея и концепция която постига чрез актьорите. Ние също учстваме в тази пиеса и трябва да знаем кой е режисорът, кои са главните актьори, каква е пиесата, каква е нашата роля, иначе какви актьори сме. Тези неща ги знае най-често режисьорът.

[Брахман]

Господ се нарича и режисьор.

Ако имаше господ, тогава щяхме да кажем че той е възможно най лошият режисьор. Правил е грешки и продължава да ги прави. И е направил възможно най кьопавата пиеса, с лоши актьори. Язък че е толкова всемогъщ и всезнаещ. Добре, че поне някой от актьорите играят от време на време по добре, та светът се движи напред.

[чери]

@ Брахман,
Защо обвинявате режисьора за лошо изиграната пиеса. Кой режисьор изисква от актьорите да играят зле или поставя лоша пиеса. Може и да има такива случаи, но може и, както по-често се случва, когато го няма режисьорът, актьорите си играят както си знаят, че и пиесата обръщат. Първо на първо ние не знаем пиесата, вие да не  знаете бъдещето, че да кажете, че била лоша, може да излезе хубава пиеса. Ние и миналото си незнаем. Това дето ге четем, че е било не ни се е случвало, пък и само си го представяме, как е било на практика е друго. Така има разлика между написаната пиеса и поставената, а пък как се играе е вече трето. Тя може да е добре написана, но защото има такива които се пишат режисьори затова гледаме бози.

[Брахман]

Ами кой да обвиняваме? Случаят с "бог" е по особен. Той е писал пиесата, той е направил актьорите, той е направил абсолютно всичко. При това е можел да направи нещо далеч по добро, ама не го е направил. Аз ако имах неговите възможности, тоест неограничени, щях да направя далеч по добра пиеса, по добри актьори, по добра постановка. Абе изложил се е човека и то доста И продължава да се излага, язък му на славата и способностите, общо взето е пресилена работа, само му правят вятър, но в същност освен критика друго не заслужава Некадърен е бог, язък му за големите приказки 

[чери]

Той е писал пиесата, той е направил актьорите, той е направил абсолютно всичко. При това е можел да направи нещо далеч по добро, ама не го е направил.

Защо така мислите. Не е писал никаква пиеса той. Пиесата си е вечно написана. Не се изменя. Готова е. Винаги я е имало. Не е имало когато да я е нямало, че да е написана, че да я има. Има си я. Нито актьорите ги е създавал той. Те са все вечни, материята или пиесата която има цикли, душите които влизат в този цикъл и Господ който идва на земята, но не влиза в цикъла. Те са предварително съществуващи. Дори предварително не е правилно да се каже. Вечни. Така е и с пиесите, най-често режисьорът взима пиеса и актьори, не ги създава.

Вие сам сте си режисьор на своя малък свят. Нама какво да се оплаквате. Както искате така ще си го създадете, така ще си го нагласите и ще му се радвате.

А големите приказки хората ги приказват, а те не знаят какво приказват, така че плюете на вятъра.