усмивката...не е нещо,което може да принадлежи на едни,а на други-не
за щастие,дадена е на всеки човек-и на глупавия и на най-мъдрия...и на стария и на младия
Специално за Симран, чети до края!
Да съм казвал някога обратното? Усмивката не е забранена и за съжаление не може да бъде забранена. Иначе бих забранил доста усмивки. Светът ще стане по хубав ако хората се научат кога да се усмихват и за какво. Но… за това се иска много работа.
За съжаление Симран е получила своето духовно образование, частично поне, от евтината социалистическа естрада. Останалата част от духовното си образование май получава тук от Търсача.
радвам се да срещам такива хора
нека хората бъдат щастливи и спокойни-няма нищо лошо в това...да имат някаква цел в живота...някаква светлина в тунела
става ми някак си ..тъпо...когато гледам хора,които са дълбоко замислени за съвсем преходни неща...когато хората са тъжни...или когато прекалено много потъват в проблемите си.
Симран, ще направя още няколко опита може би!?! да ти обясня за „усмивките” но не ти обещавам, че ще карам така до безкрай. Ако неможеш да вденеш, здраве да е, все ще ти се случи по късно.
Усмивките ще ги разделим на три категории плюс една.
Първата категория усмивки ще ги сложим в графата „тамас”. Това са усмивките на идиотите в лудницата. Те си въобразяват неща които нямат нищо общо с реалността и се смеят на тях. На тях им липсва каквото и да е осъзнаване. Те нямат интелект за да различават. Водят се изцяло от животинските си чувства. В същност те са на нивото на животните. Под същата графа ще сложим и усмивките на сектантите от сахаджа йога.
Втората графа усмивки са тези с Раджас. Тук може да сложим усмивките на Хитлер и хитлеристите когато са убивали евреите в лагерите. Това са хора които са се отъждествили със своите желания, със своето его. В момента в който те задоволят някой желание и в тях се появява усмивката. Тук в тази графа може да добавим и усмивките на подлизурковците. Усмивките на онези които са успели да оберат някой, да ограбят някой друг също попадат в тази графа. Садисти, убийци, гангстери, криминални престъпници от всякакъв вид.
В раджас попадат усмивките на онези които са спечелили да речем някой състезание, станали са световни шампиони по нещо и се радват. Но зад всяка тяхна усмивка стои и по едно разплакано лице
тези на победените. Усмихват се тези които са спечелили голямата награда. Защото егото им е искало голямата награда. Те са я спечелили и естествено се усмихват. Същото се отнася не само във спорта, но в абсолютно всички клонове на живота. Може да е бизнесмен, който е направил голям удар на борсата, слага си милиони в банката, спечелени от някакви пирамиди. Такъв човек има 24 карата усмивка, не можеш да му затвориш устата
Третата категория усмивки са в графата на Сатва. Когато човек направи някой добро дело, когато е помогнал на някой друг, когато твори и създава нещо ново, когато свири на инструмент или слуша музика, когато върши нещата като изкуство, независимо какво върши, тогава такъв човек се усмихва сатвично.
Четвъртата категория усмивки е тази която Чери не разбира. Това е усмивката на Буда. Дали ще може да му ги обясним и на него?
"Радвам се на вятара, на слънцето, на звездите, радвам се на дърветата, на планината, на морето. Радвам се на хората, радвам се на живота, на всички негови прояви.
И това май не е много нормално. Какво има да им се радваш на тези неща.
А как знаете какво ще каже Буда? Да не би да е казвал така приживе?
Чери представи си че си добре нахранен, не ти е нито топло нито студено, не си уморен и умът ти е спокоен. Не си възбуден от силни желания, не очакваш нищо в следващите моменти, умът ти е тук и сега. Нямаш неприятности с близки и познати, нямаш разправии, нямаш никакви силни емоции нито положителни нито отрицателни. Представи си че се намираш на високо в планината на върха. Пред теб има чудесен изглед във всички посоки. Ти си съвсем сам, няма никой около теб на километри не се вижда жив човек. Само синьо небе, приятно слънце. Птичките чуруликат, около теб цветя, с чудно ухание. Хмммм…. предполагам че вече започваш да се усмихваш
Ако не си поне си представи че си на такова место и си признай, че в такъв момент ще се появи усмивка на лицето ти.
Не я слушай Симран какво ти говори, че това били преходни неща. Светът на Самсара е светът на Нирвана! Бог това е вселената, вселената това е бог, друго няма, така са го казали и самите Риши! Нещата са преходни но винаги има нещо ново което да дойде на местото на старото и това е ВЕЧНО!
Един ден Буда щял да изнася лекция. Едни беден обущар тръгнал за сборното место. По пътя намерил един син лотос. Било сезон когато нямало цветя и той останал изненадан. Откъснал цветето с намерение да го поднесе на Буда. В това време минал местният цар и един богат търговец. Те също отивали на сказката да слушат Буда. Когато царят видял цветето той веднага предложил една жълтица на обущаря за да купи от него лотоса. Той знаел че Буда обича цветя и това щяло да му донесе радост. Обаче търговеца също не останал назад, и предложил две жълтици на бедният обущар. Царя веднага удвоил сумата. Започнали да надават един друг. Обущарят се видял в чудо. Той се усъмнил че има нещо специално, да се поднесе цвете на Буда. Затова той казал, че няма да продаде цветето на никаква цена а той сам ще го поднесе на Буда. Така и станало, когато пристигнали на сборното место, бедният обущар обяснил на Буда какво е станало. Буда му казал че той е трябвало да приеме парите от цяря, защото той самият не може да му даде абсолютно нищо в замяна. Царят пък решил да възнагради богато обущаря, независимо че онзи не му продал цветето.
След това Буда взел цветето и започнал да го гледа и да му се усмихва. Всички насядали и очаквали лекцията да започне. Но Буда гледал цветето, усмихвал се, и като чели напълно забравил за лекцията. Минало час, Буда продължавал да се радва на красивият лотос. Хората започнали да си шушукат по между си, да си задават въпроси ще има ли лекция или не. Дали Буда не е забравил за какво е дошъл? Само един от сподвижниците на Буда, един от монасите, по едно време започнал да се смее като луд на висок глас. Всички го изгледали с учудване. Как така той дръзва да се смее така грубо и високо, когато всички пазили тишина и очаквали учителят да започне да говори. Но Буда го извикал, благословил го и му дал лотоса. Монахът взел цветето и си седнал на местото. Всички останали като зашеметени. След това Буда разпуснал събранието. Този монах станал по късно известен с името Махакашяпа и той се смята за първият патриарх в Зен Будизма.
Защо се е смял Махакашяпа? Това Чери никога не може да го разбере сам
или поне за сега. Работата е там, че Буда в продължение на десетки години е обяснявал какво е това медитация, как да се медитира, как медитацията води до радост и т.н. И този път на тази лекция, Буда вместо да обяснява тези неща, той просто показал на събралите се какво е това медитация. Буда медитирал върху лотоса, радвал му се е, усмихвал му се е. Но насъбралите се около него ученици, не са могли да разберат това. Буда им е изнасял показно на това какво е медитация. Те започнали да си говорят по между си, да се чудят какво е станало на учителя им. Единствено Махакашапя е разбрал, че това е една от най добрите лекции които Буда е изнасял. Махакашапя е видял че другите не разбират какво Буда прави и затова си шушукат по между си. Затова се е засмял. И единствено Буда е разбрал за какво се е засмял Махакашяпа. Самият монах никога не е обяснил до края на живота си защо Буда му е дал цветето.
Моля, влезте или се регистрирайте.
Автор