Размишления на един празен ум

[Simran]

Ако не държиш в ума си обект, то за какво размишляваш?

Умът може да размишлява както върху обект,така и върху Празнотата.
И двете са в Ума/в моя/
Въпросът е-не върху какво да размишлявам...а защо изобщо размишлявам?...кое е желанието,което ме кара да размишлявам...откъде идва то...кой е първоизточникът на всичките ми  размишления?

[Източен]

Която (празнотата) е обект на ума.
Аз-ът не размишлява, нито пък има желания. Като сте подкарали (на другите теми) с видео, вижте това:
http://www.vbox7.com/play:8e74ce20

[Simran]

Проблемът на будиската медитация е...че прекалено е заета с наблюдаването на мислите...може би затова Буда никога не е видял Бог.
Бил е твърде влюбен в мислите си
/това относно филмчето/

[Източен]

Виденият бог е обективен бог, т.е. имащ форма, размери... и следователно подвластен на условия, развала.

[Simran]

Видях=Осъзнах

[Източен]

Какво осъзнах/те?

[Imago]

Осъзнах, че съм видяла.

[чери]

Във филмчето се, казва, че ако се научим да медитираме правилно, ще постигнем просветление, сакаш това е нещо което всеки може и трябва да прави, като например да ходи. Описано е също и какво става при медитацията с ума. Но това не е техника която ние не знаем. Не става въпрос за павилна медитация. Въпросът е върху какво медитираме. Всеки умее да  лети с ума си и да си наблюдава мислите. Колкото повече го практикува, толкова по-лесно става, както с всяка практика. Въпросът е върху какво фиксираме интелектът си. Както ходенетео не е предназначено само за себе си а за да ни пренася в пространството, така медитацията сама по себе си ще ни заведе някъде без да знаем къде, ако не знаем точният обект. Ако знаем обекта, тогава медитацията е като средство да го достигнем. Просветлението не е резултат от самата медитация. Просветлението е резултат от познаването на обекта, за което медитацията е средство, както когато отидем по-близо доп нещо ние го познаваме по-добре.

Бог не е достъпен до произволна медитация. Ние случайно не можем да го достигнем. Дори да го достигнем ни еняма да разберем, че сме го достигнали, защото не знаме какво е, и да го видим и да го осъзнаем няма да го познаем. Бог може да бъде обект на нашата медитация, само ако знаем какво е. Ако го осъзнаем или видим, тогава можем да медитираме на него.

Осъзнатият бог не е подвалстен на ентропия. Обратното, умът осъзнал Бог се издига. Бог е постоянен.

Буда не е видял Бог защото тогава Бог не е имало.

[Източен]

Във филмчето се, казва, че ако се научим да медитираме правилно, ще постигнем просветление, сакаш това е нещо което всеки може и трябва да прави, като например да ходи. Описано е също и какво става при медитацията с ума

Въпросът е върху какво фиксираме интелектът си.

Умът е пълна загадка и неизчерпаема потенциалност. Въпросът в случая е да се осъзнае, че Аз не съм ум, за да се прекъсне тази най-мощна идентификация. Да се пребивава в себе си ... продължително време.

[чери]

Това е добре, това е да се диференцираме и дистанцираме. Но от това не следва какво съм аз. Прекъсването на идентификациите не идва преди осъзнаването на какво съм аз, ами след това. След като знаем какво сме, ние автоматически знаем какво не сме. Не е вярно обратното. Така, че ако знаем, че ние сме господарят на ума, няма опасност от смесване, идентификация, илюзия.