Невежеството :)

[Брахман]

Въпрос към единствено към Източен: Бихте ли ми дали на бързо едно определение на думата невежество? Какво разбирате под тази дума 

[Източен]

Карайте по същество. Какъв е проблемът?

[Брахман]

Ами вие пишете доста в този форум и при това смислено. Опитвам се да започна да ви разбирам по правилно. За целта ми е нужно да знам какво е вашето схващане за "невежеството"

[Източен]

Невежеството е лично убеждение и мнение, което не се съобразява с общочовешкото знание и затова е форма на егоизъм. Невежият не проверява своите мисли, не се допитва как са мислили по този и онзи въпрос най-почитаните хора през вековете, а нагло обявява своето хрумване за абсолютна истина и даже натиска да го наложи на останалите хора.
От лично моя гледна точка, най-голямата форма на невежество е непрекъснатото бъркане на субект и обект. Аз съм субект, независимо какво представлява това Аз. Всичко друго, което се вижда, чува, помирисва..., самото виждане, чуване...е обект (обекти) и очевидно не може да бъде Аз, не е Аз и не ми принадлежи.
Прочетат, помислят, сънуват нещо по-така и веднага се вкопчват необратимо и фатално като към нещо свое. Така падат в илюзията да виждат нещо като нещо друго. Оттук идват всички световни беди, омраза, конфликти, защото не могат да се спрат и да изслушат другия, а още по-малко да се поучат. Не са господари  в своя аз, защото ги влачат страсти. Не могат да изслушат другия, защото нямат досег с него. Нямат контакт със себе си дори, защото са се саморазпръснали в обектите.
Оттук идва най-разпространената илюзия – вярата в съществуването на бог. На този свят съществуват само две неща и всеки трябва да може да каже това за себе си:
1. Субект, т.е. Аз, независимо какво всъщност представлява това Аз, ако може изобщо да се каже така, защото Аз-ът не може да представлява.
2. Обект – всичко, което виждам, чувам...
Бог не може да бъде обект по много причини, но тук ще кажа само, защото обектите са не-Аз, не ми принадлежат и нямат власт над мен. Бог не може да бъде субект, защото субектът съм Аз и няма място за него. Ако бог беше субект, то той щеше да бъде обект в моето съзнание и следователно нещо незначително и ефимерно.
Какво следва за човека, който знае, т.е признава тези неща и ги спазва в своето ежедневие? Нищо! Преминава през света като всички други и накрая изчезва. Живял е в радости или страдание като другите, но не е бил от този свят, според популярния израз. Не е забърквал конфликти, не е разрешавал конфликти, не е разпространявал илюзии и не е въздишал по социални утопии. Тежък е животът на такъв другар, защото никакви дори най-благородни увлечения не могат да осмислят трайно неговите дни. За такъв е по-добре да не се е раждал.

[чери]

Общочовекото познание, често е невежество. Вие сам казахте, че познанието е привилегия...на малцината. Историятая показва, че масовите заблуди са се променяли от единици, личности които не са приемали общоприетото и са се изправял лице в лице с удобните, отдавна приети, но никога непроверени "истини". Това което се открива от единиците, после става общочовешка и общоприета истина. Има ли друг начин. Или изведнъж по някакъв свръхестествен начин всички научават едно и също нещо. Не е ли най нормално един да наложи нещо, не става ли точно така. Механизмът не е порочен, не е това механичмът за невежеството, въпросът е какво се налага, каква информация се преподава. Невежеството сякаш е два вида. Единия вид е липса на познание. Това е , като, че ли невинното, непорочно невежество невежество. Един човек незнае за съществуването на нещо, никога не е чувал, никога не го е виждал. Когато разбира очите му се разширяват. Другият вид невежество е обратно познание. То се разпространява. Другото не се разпространява.

Бог не може да бъде обект по много причини, но тук ще кажа само, защото обектите са не-Аз, не ми принадлежат и нямат власт над мен. Бог не може да бъде субект, защото субектът съм Аз и няма място за него. Ако бог беше субект, то той щеше да бъде обект в моето съзнание и следователно нещо незначително и ефимерно.

Малките неща понякога имат голямо значение. Мялко не значи незначително. Често малкото управлява голямото. Вижте главата - вижте тялото. Вижте човека, вижте самолета. Малко значи концентрирано, силно, колкото по фино, толкова по силно.  Мисълта - фина. За нея няма бариери. Лазера, колкото по-виока честота звук, толкова по далече отива. Семката - в нея е записано цялото бъдещо дърво.

Не става дума, че Бог сте вие субектът. Както вие сте субект. Както аз съм субект. Той е субект. Той не е нито аз, нито вие, той си е само и точно той и никой друг. Той щеше да бъде обект във вашето съзнание ако имахте познание за него. Обектите за съзнанието могат да са несетивни, нематериални. Физическите обекти принадлежат на тялото. Душата напуска тялото и тези обекти вече ние й принаделжат. Бог принадлежи на душата и душата принадлежи на бог (който е душа). Той няма никакво отношение към тялото.

[Брахман]

Първо благодаря ви за отговора. Все пак да се говори с вас не е загуба на време и усилия, както това е случаят с някой от форумците тук

Така и предполагах, че вашето разбиране за „невежеството” -  авидя няма много общо с това което се разбира в индийските даршани. Предполагам, че вашето разбиране се е формирало под влиянието на западните философи и западните религии от типа на християнската. Възможно е да е правилно определение ако се сравни с българският тълковен речник, но подобно определение няма да ви свърши работа за да разберете правилно индийските даршани. Напротив ще ви бъде от пречка. Аз си спомням едно ваше изказване че ви било достатъчно само първата част на сутрите на Патанджали. Бих ви препоръчал да прочетете и останалите. Те не трябва да се изхвърлят с лека ръка.

Невежеството е лично убеждение и мнение, което не се съобразява с общочовешкото знание и затова е форма на егоизъм.

Точно обратното е. Егоизмът е форма на невежество. Прочетете четвърта сутра на Садхана Пада – на  втора глава.
http://yoga.eurasia.bg/component/option,com_smf/Itemid,2/topic,513.msg4685/#msg4685

Невежият не проверява своите мисли, не се допитва как са мислили по този и онзи въпрос най-почитаните хора през вековете, а нагло обявява своето хрумване за абсолютна истина и даже натиска да го наложи на останалите хора.

Човек може да следва само съветите на другите хора, само да следва „мъдростта  на вековете” и пак да бъде невеж. Защото през вековете са казани доста глупости и невежи теории.

От лично моя гледна точка, най-голямата форма на невежество е непрекъснатото бъркане на субект и обект…..

Прочетете пета сутра на Садхана Пада - на втора глава на Патанджали. Там е дадена една прекрасна дефиниция на Авидя! Невежеството е когато човек приема нещо което не е вярно за вярно. Патанджали там разделя невежеството на четири основни групи. Всеки един вид невежество може да бъде включен в някой от тези основни групи които той е дал.
http://yoga.eurasia.bg/component/option,com_smf/Itemid,2/topic,514.msg4686/#msg4686

[Източен]

Предполагам, че вашето разбиране се е формирало под влиянието на западните философи и западните религии от типа на християнската.

Моето знание е миш-маш от всякакви учения. Априорно знание нямам никакво. Моето разбиране обаче е по-ценно за мен, когато ме споходи.
Трябваше да уточните, че искате определение за невежество, а не моето мнение за невежество. Моето мнение в такъв случай е широкоаспектно и визира нещата по принцип, без конкретизация на смисъла на термините.
Затова предпочитам афористичния начин на изказ, който е много подходящ за един сериозен форум. Обикновено на други места наричат това чатене и го осъждат, но аз считам късите и ясни забележки за ценност. Те са израз на светкавично интуитивно разбиране и буквално оживотворяват книжното знание.