Потискането на мисловния процесс е контрапродуктивно

[rtsvet]

Една статия базирана на някои изследвания в областта:
"Защо подтискането на мисловният процесс е контрапродуктивно"

http://www.spring.org.uk/2009/05/why-thought-suppression-is-counter-productive.php

PsyBlog has an excellent piece on the counter-intuitive psychology of thought suppression - the deliberate attempt to not think of something that almost invariably backfires.

The article is both fascinating from a scientific point-of-view but also important as a personal mental health resource if you're one of the many people who intuitively think that the best way of dealing with 'bad' thoughts is to try and push them out of the mind.

What psychology research has shown us is that not trying to think of something makes us think of it more frequently (the "don't think of a pink elephant" phenomenon), and that this counter-productive effect is enhanced for emotion-heavy thoughts and in people with mental illnesses where intrusive thoughts are a problem.

Psychologists often use the metaphor of noisy trains passing through the station. Thought suppression is like standing in the middle of the tracks trying to push the train back. You're just going to get run over. Instead, people are encouraged to just wait on the platform, observe the train of thought and wait for it to pass.

The ability to act as a 'detached observer' to the mind's distressing thoughts is a useful cognitive skill and one that is cultivated by mindfulness mediation, something that has increasing evidence as a useful treatment for mental health problems.

[Imago]

1:0 в полза на випасана.

[Imago]

one that is cultivated by mindfulness mediation

mindfulness mediTation може би, което е и смисълът на сатипатхана.

[Брахман]

"Защо подтискането на мисловният процесс е контрапродуктивно"

Добро утро  Това е отдавна известно в духовните учения, писано е и обяснявано в различните писания, доказвано е че води до фрустрация още през 30те години и т.н. Но нека да се повтаря, от това има само полза. При това може да се открие и какъв е механизма което ще доведе до по ефективна практика.

Един човек  отишал при един гуру с молба да му помогне да забогатее. Той казал:
- Груджи, направи някой магия та да забогатея.
Гуруто му казал:
- Ще ти дам една мантра която трябва да повтаряш 10 пъти сутрин. След една седмица ще станеш милионер. Единственото правило е че когато казваш мантрата, не трябва да си мислиш за маймуни.
Човекът много доволен благодарил на гуруто и си отишал в къщи. На другият ден рано се събудил и започнал да повтаря мантрата. Не успял да каже дори два пъти магическата дума и в ума му пръкнала една маймуна. Колкото и да се опитвал да не мисли за маймуни не успявал. И затова не успял да забогатее Това е природата на ума 
Колкото повече се опитва човек да "не мисли" толкова повече умът му работи Което е по лошото обаче е че когато някой мисли се подтискат, тогава се получава фрустрация, и може да стане по лошо. Фрустрациите водят дори до физически заболявания. В това отношение никой друг гуру не е дал повече информация от Ошо. Ошо е бил против всякакво насилствено спиране на ума. Всичко трябва да стане спонтано, да се изживее дадено желание, да се прозре неговата тривиалност и да се освободи човек от васаната. Ошо е позволявал на студентите си да правят абсолютно всичко, секс, пушене, наркотици и т.н. но в същото време да наблюдават как се чувстват, какво става с тях. Безпристрастното наблюдение има свойството да помогне на човек да излезе от идентификацията. Полека лека желанието умира и се постига желаното изпразване на ума

[Брахман]

mindfulness mediTation може би, което е и смисълът на сатипатхана.

Няма никакво съмнение че е така. Аз съм абсолютно сигурен че въпросните учени са чели будизъм и са взели терминологията от там.


mindfulness или "правилно осъзнаване" е един от най-важните термини в Будизма. Санскритската дума за осъзнаване е Смрити (памет) или Сати според будистка терминология. Предполагам, че е някакъв вариант на езика на Пали?

Satipaṭṭhāna is a compound term that has been analyzed (and thus translated) in two ways: sati-paṭṭhāna ("foundation of mindfulness"), and sati-upaṭṭhāna ("presence of mindfulness"). - Сатипатхана е ОСНОВАНИЕ НА ПРАВИЛНО ОСЪЗНАВАНЕ и САТИУПАТХАНА Е НАЛИЧИЕ НА ПРАВИЛНО ОСЪЗНАВАНЕ
http://en.wikipedia.org/wiki/Satipatthana

Хайде да видим сега, дали някой ще попита защо думата Смрити или Памет е употребена за Правилно Осъзнаване? Отговора е забележителен и е ключ към разбирането на много важни принципи в "духовните науки" въобще

[чери]

Казват, че умът не различавал положително от отрицателно, затова и не схваща не-то пред маймуната. За това обаче имаме интелект, който на основата на познание различава. Затова не работи когато една мисъл се подтисне защото трябва да се каже каква мисъл да се произведе. Както детето - ако му казваш все - не прави това, не прави онова, то ще се стресира, но трябва да му се каже какво да прави вместо това. Също трябва да може да се научи да стои спокойно.

Състоянието на безпристрастен наблюдател е състояние което се достига, но оттам не се пада. Когато насистина се достигне, така знам, тогава няма разлика какво става. Иначе когато се достигне за малко и после се замени с попадане под влиянието на ума, такова издигане и пропадане може да доведе до прилошаване.

А Ошо е позволил всичко защото няма силата да забрани нищо, нали ще му оредеят редиците. Вие преценете сам дали е по-разумно човек да се справи с мисълта когато е още под формата на мисъл или тя трябва да премине в действие за да може човек да я види що за стока е.

[Източен]

Питам?

Само ако паметта се основава на сатя.

[Брахман]

Въпросът ми беше зададен малко неточно но с цел да предизвика. Думата памет обикновено не е равна на осъзнаване. Но будистите съвсем правилно са казали че осъзнаването е равносилно на запаметяване. Не е възможно да се осъзнае нещо ако то не е в една или друга степен запаметено или поне сравнено с предишни знания които сме натрупали в паметта си. Това е чудесно използване на думата "памет" като "осъзнаване".

Разбира се не всяко осъзнаване е правилно. "Правилното осъзнаване" - на Пали sammā-sati и на санскрит samyak-smṛti или ПРАВИЛНА ПАМЕТ е може би най основното нещо и в Будизма и в абсолютно всички останали духовни учения на изтока. Виденията, разни чудеса които идиотите разправят, това са все глупости. Да може човек да вижда нещата такива каквито са, без да са с притурки от нашите желания, без да са изкривени от нашите разбирания и идеологии, това е същноста. Sammā-sati ("Райт Майндфулнес" - right mindfulness  на английски) е най важното нещо което трябва да развие човек който е тръгнал по пътя. Един път като го развие това качество, повече не му трябва нито учител, нито учение. Тогава "знанието така да се каже започва да извира от самият него". Такъв човек има пълната обективност на един истински учен, разбира ограничеността на собственото си осъзнаване и не слага прегради на новото.

Еееееххххе тъпунгирите в България се стремят да дишат, да се извиват на суджук, да гладуват по два месеца, да учат писанията, да живеят по 120 години, да хвърчат без летящо килимче, да им се привиждат дяволи и ангели, да се молят на дебелани и брадати тарикати и т.н. и т.н. Каква е ползата от всичко това? Целта е да се научи човек на Сама Сати. Това са учили истинските учители и на това учат но... от многото тарикати и мошеници елементарната истина не се забелязва.

Ако пиша тук че мога да материализирам швейцарски часовници като Сай Баба или че съм запомнил цялата Бхагават Гита, всички ще ми правят евала и ще кажат че съм голям учител. Но ако кажа че мога да обясня как човек да се научи на Сама Сати с Випасана... никой няма да ми обърне внимание. Няма да разберат дори за какво става дума.

Е онзи ден гледам пак Търсача пуснал една глупост, някакъв тарикат евреин по ютюба говори какво било след смърта, цял час глупости. Това прави впечатление на идиотите. Въпреки че от подобни неща няма абсолютно никаква полза. Не знам... Имаго е много толерантен. Трябва да забрани на идиотите да пускап повече от една глупост на месец във форума и то при условие че не се повтаря Все пак по добре е да имаме един сериозен форум в България в който има по малко глупосити и фантазии и неща от които да има полза

[Източен]

Въпросът е, който се разисква и в Йога-Даршана (I:11), дали паметта извиква опитно познатия предмет или представата за него? Според мен второто. Затова паметта има смисъл ако служи за припомняне на понятийното знание на писанията, а не когато извиква спомени (преживявания), т.е. представи.

[Imago]

Има и такова нещо като онтична памет (бхавя-смрити), за която става дума в Йога и при Платон. Човек си припомня идеите.