Свободната воля

[чери]

Ако свадхармата е котката да яде мишки и реката да тече към морето, къде остава следвне или неследване на свадхарма. Aко има следване или неслведване значи е необходима някаква преценка, има колебание, решение, има набор от възможности от която едната е свадхарма. Ако кажем, че свадхарма е просто естественото, то ние разширяваме термина. Ако свадхарама е точно предписано поведение за точно определени ситуации, критерии според които да преценим, то по кои критерии преценаме котката като следваща свадхарам. Има ли котки които не гонят мишки. Теорията поне трябва да обхваща такъв обем, такова поле в което да има разграничение кое е свадхарма и кое не.

П.С. Знам случай с куче вегетарианец. Щастливо ли е това куче? До колкото знам е, не е по-нещастно от другите, не е по грешно куче. Може ли то да е по-особено куче - куче вегетарианец. Може ли това да е неговата свадхарма. Ако приемем това няма ли опасност да приемем за свадхарма просто всяка една прищявка и приумица.

Каква е връзката на свадхарма с традицията. Ако свадхарма е свързна с човека с аза, то не трябва ли тя да умира с умирането на човека. Кой и кога е предписал на кучетата да ядат месо. Не може ли да им е предписано да са вегетарианци, а те да са се опошлили.

[dagpo]

Хубави въпроси. Да видим какво ще ни каже pada.

[pada]

Чери, ключът е самадхи. Говорите за "свадхарма", а очаквате универсална рецепта- някой да свърши работата вместо Вас.Сложете мерника върху нещо, сам изберете целта- Върховен Бог, чиста душа, Освобождение, вечен Аз. Никой не може да го направи вместо Вас. А дори да го получите от авторитет, пак ще се съмнявате. Когато се прави подобен избор, е добре човек да се усамоти със свещените книги, да погладува и да размишлява. Примерът с котарака беше шега, но и в него има смисъл- който е познал целта, повече не се нуждае от пречистване. В Гита е казано- "всички пътища водят към Мене" (целта, каквато и да е тя). Собствената дхарма е това, което води до собствената цел.

П.С. Кучето-вегетарианец ще се освободи заедно с прасенцето-домашен любимец.
В самадхи няма прищявки и приумици.
Традицията помага да се открие целта, свадхарма е най-краткият път (към целта).
Множеството тела са задълженията. С умирането на едно тяло, пътят се съкращава, но не свършва.

[чери]

Следването и неследването на свадхарма е наша работа. Самдахи е резултатът. Свадхарма е пътят, предписаният начин. Самадхи, както сам казвате не е самата цел, то е резултатът от целта. Целта е трансформация, освобождение, спасение. Самадхи е самото то, но нашата цел се простира отвъд това. Както за да скочим 3,10 ние се засилваме да скочим 3,50, така самадхи не е окончателната ни цел. Нашата цел, според мен е да живеем щастливо на този свят. Самадхи е освобождението от страданието на тази свят след което следева щастие на този свят.

Кой обект според вас е подходящ да изберем за цел на своя ум. Знам, че не това имате предвид, но какво се има предвид под - Всички пътища водят към мен - че няма необходимостта от следване на определени принципи. Свадхрама според вас определени принципи ли е или липса на всякакви принципи.

Свадхарма е истинската дхарма. Във всички религии има някаква истина.

Не съм съгласен, че като намерим целта не става въпрос за пречистване. Да избереш, както казвате, целта, да я познаеш или приемеш е въпрос на една секунда. Пречистването на душата е продължителен процес. Процесът на пречистване става когато умът има цел, тази цел е чиста и тази цел се поддържа. В следствие на това характеристиките на обекта на мисълта т.е. целта ще се пропият в нас - субекта. Постепенно ние ще наподобяваме обекта с който поддържаме интелектуална връзка, като го държим в полето на съзнанието си като цел. За това целта на ума би следвало да бъде чиста, а в света няма нищо такова което от чисто и ново да не става нечисто и старо. Затова ни е ноебходима такава цел която не принадлежи на този свят, някаква абстрактна идея за вечно чиста и неопетнима душа. Всички души не принадлежат на този свят, но след като попаднат в няго, с контакта си, след като умът им се свързвава с материални обекти умът става материален, деградира. Затова се допуска съществуване на такава душа която не влиза в цикъла на раждане и смърт. Само в нея се състои нашето освобождение и спасение и само тя представялва полезна цел за ума. Ако свържем ума си с гурута, писания, творения на хора, временни, деградирали или деградируеми, деградиращи обекти - нашият ум ще наподоби това и това е нашето падение.

P.S Животните нямат развит ум и интелект за да се освободят сами. Те биха могли да се освободят след като хората се освободят, под тяхно влияние, както днес животните страдат под влияние на хората.

[pada]

"Всички пътища водят към Мене"  означава, че този, който вижда целта си, не може да се обърка- с всяко свое действие той се приближава към нея. За принципите- БГ глава ХVІ е добър ориентир.
Видиш ли веднъж свободата, пречистването не е необходимо. Тогава се следва "средният път".
Прав сте, че с времето свободата прониква цялото ни същество.