Помощ за един съвсем начинаещ

[malkataeliza]

Всичко това звучи толкова леко, ефирно, понятно и същевременно объркващо.
Преди година прочетох една книга, трилогията на писателката Беа Нади Приказки за боговете, От светлина родени и Предупреждението - там се развива тази теория за живота след като се освободим от тялото, къде отива душата, какво прави в истинския свят и как се учи отново да живее след смърта от поредното тяло. Тази книга тогава ме разтърси из основи даде ми отговори на много въпроси и сега когато чета твоите редове Чери имам чувството, че това го зная, но се страхувам да го повярвам или да си призная, че го вярвам.

Как тогава се получава това раздвоение в съзнанието ми осъзнавам всичко това без капка съмнение и живея спокойно с тази мисъл, а същевременно се страхувам от хиляди неща и постоянно мисля за материални неща как да изкараме месеца така, че да ни стигнат парите, как да обезопася жилището си от крадци, как да опазя децата си от психопатите по улицата, и хиляди такива тревожни мисли за една майка? Защо тази истина не може да ми даде поне миг спокойствие когато съм окоро децата си, когато шофирам и следя всеки един изперкал тип на къде ще завие? Усещам, че има друго място много по-спокойно от това и все ми се иска да почувствам това спокойствие поне за миг в човешкия си живот, но не мога да се освободя от страха в мен защо, защо, защо???

[Quiet]

Скъпа Елица,
истинската причина за вашият интерес към Йога, и който ви кара да посещавате този форум е това че съзнателно или несъзнателно, по една или друга причина (или просто ви е дошло времето) във вас се е пробудила нуждата да разберете какво е ТОВА което имате в предвид когато употребявате думата АЗ.

Раздвоението което чувствате е нормално, това се случва на мнозина хора по света които си задават същия въпрос дори в този момент, докато четете тези редове. Раздвоението е усещането което изпитваме когато в нас се пробуди осъзнаването за това че "Аз не съм моите мисли", " Аз осъзнавам моите мисли", т.е "АЗ съм нещо различно от тях".

Вие наистина не сте вашите мисли, вие сте осъзнаването което е различно от вашите мисли (поне на този етап от вашия живот). Мислите са често негативни и болезнени, но наистина те НЕ СА  вас, те са просто конструкции на ума, неспиращият глас във вашата глава. Вие сте пространството в което те се случват.

Осъзнаването на мислите без да се вкопчвате в тях - това е първата крачка към свободата.

Да не се вкопчвате в мислите си означава да не се идентифицирате с тях - "Осъзнавам че в мен има нещо, което го е страх от хиляди неща и което го боли, осъзнавам постоянните мисли за материални неща - как да изкараме месеца така, че да ни стигнат парите, как да обезопася жилището си от крадци и т.н, но това не е АЗ, АЗ осъзнавам всичко това и го наблюдавам отстрани, АЗ съм пространството в което това се случва".

Един от принципите на духовната практика е в постоянното поддържане на това състояние. Нека натам да бъдат насочени и вашите усилия.

Въпреки всичко, понякога ще изгубвате яснотата на това възприятие, навиците на мислене изграждани с години (индивидуално и колективно), придърпват вашето осъзнаване със страшна сила, и когато се идентифицирате с тях вие сте просто "това което го е страх и което го боли". Тогава си спомнете че те НЕ СА това което сте вие, отдръпнете се от тях и ги наблюдавайте. Вие сте пространството в което те се случват.

Същинската практика на Йога е осъзнатото самонаблюдаване.

[чери]

Не можем да се освободим защото имаме много голям товар от грехове, обвързаности и нашият ум е непостоянен. Той иска да ходи в една посока, но нещо го дърпа в друга противно на нашата воля. Каквото сме правили в миналото се явява в ума и се върти. Това е една вътрешна битка, а пък ние не искаме да се бием. Какато казва Куайет е необходимо да се самонаблюдаваме. Когато битката в нас приключи, тогава ще има мир. Както един затворник може да се чувства свободен в затвора защото няма окови за ума, не е въпрос да се промени света около нас. Той няма да се промени. Маршрутките няма да намалят скоростта и на пазара няма да стане по-безопасно. Напротив нещата ще се влошават. Ще падат планини от страдание, ще има бедствия, но въпреки това, в зависимост от начина по който го възприемаме, каквото и да се случи това няма да наруши нашето вътрешно истинско спокойствие, защото то се основава на дълбоко разбиране, за това какво става и защо става и че след бурята ще следва затишие. След войната ще дойде нашето царство. Ние просто имаме лоши навици и те се насаждат или поддържат още повече. Например ако гледате телевизия ще видите толкова много неистина, драматизъм плач, рев, модели на поведение които са фалшиви. Да се плаче на гробището или да трепериш за децата си, за хляба това са низки неща.  Ние еме едни естествени господари на себе си и в нашето царство не бива да се случват такива неща, всичко трябва да става леко, спокойно, с усмивка. От помненето и възприемането на телата се поражда плач, от съзнанието за душа няма плач.

Както душата минава през раждане и смърт, така умът минава през раждане и смърт. В един момент той мисли нещо, в следващия точно обратното. За да се стабилизира е необходима практика и когато има непосредствен резултат от практиката това окуражава. Най-много помага обаче една такава теория, че от всички души на света има и една такава душа която никога не губи вяра. Всъщност в нея се състои и нашето спасение, т.е. спасение на ума от материята. Душата е неподвижна, фискирана а материалния свят се променя.

Не може да става дума за страх. Много хора ще ви кажат, че такова нещо като душа и прераждане няма или ще ви се смеят. Всеки обаче има свой собствен интелект за да прецени сам за себе си кое е вярно и кое не. Много често тези които са неверници атакуват. Битката е между тези които са атеисти. Ако сме теисти ние се чувстваме като братя и не се бием един с дуг но се отнасяме като към членове от нашето семейсвто. В едно семейството има всякакви личности и с всеки трябва да умеем да се отасяме по различен начин, но в рамките на семейството не се противопоставяме един на друг а търпим нещата един на друг, не се караме. Това е обучение за тов акак да не се караме помежду си. Днес във всяко семейство между мъжа и жената има стена или има битка. Когато във всяко семейство има хармония, разбиране когато не се бият мъжа с жената или родителите с децата, тогава ще има мир и хармония в света. Затова ние сме отговорни за напия малък вътрешен свят първо и после за непосредственото си обкръжение, където трябва да създадем един малък рай и той ще привлича и ще увлича и ще променя света около нас, все повече и повече. Религия не означава фанатизъм а осъзнаване, на реалността, на истината. Единственият начин да се справим с атмосферата която насажда идеята, че прераждане няма е, да я променим. Нека вместо този който дойде да ни промени мнението сам да си отиде с променено мнение защото ние трябва да станем от тези които плачем и просим и страдаме в тези които са покрепа, поддържат всички души от целия свят, които разпространяват мир и щастие.

Страданието е един лош навик и дори да сме го заслужили, ние имаме право да го избегнем. Фалшивите учения ще насаждат страдание като път за издигане, ще защитават насилствените си методи за да охраняват авторитета си, защото те управляват със сила. Защо сме загубили вярва в доброто, в това което е леко и приятано и защо се страхуваме от него. Защото често зад лекото и приятаното ни изненадва нещо неприятано, но какво неприятано може да се случи на душата. Каквото и да става, нищо ново, все е добре. Каквото е станало е добре. Каквото ще става е още по-добре. На нас не може да ни се лучи нещо лошо. Каквото и да се случи за нас има само полза и полза. Ние сме нещастни и сме се изморили и не можем вече да търпим. Обаче трябва още малко да се потърпи. Когато сме нещастни не искаме щастие искаме само спокойствие. И след спокойствието идва и щастието. И тези неща би трябвало да можем да ги преживеем само сега, докато сме живи.

Ако целта на йога се осъществяваше само след напускане на тялото, тогава това означава, че след напускането на тялото, в зависимост от това какво е правено през живота, може да има разлика в това което става след това. Ако това което става след това е резултат от действията приживе, това значи, че там има нещо.

Каквото видим ние помним това и каквото чуем възприемаме, затова много помага да не слушаме и да не вярваме всичко което чуем. Има толкова много книги, идеи практики и учители и те проповядват всеки кой каквото си знае и нещата си противоречат и ние се изгубваме и не можем да преценим кое е вярно и кое не, какво да приемем и какво да отхвърлим, защото не може висчко да е вярно и да си противоречи. Те проповядват лъжи. Те казват, че всичко е истина. Има само една истина. Измежду всички пътища има само един път който води към спасение и много пътища които водят в пропастта. Не е, че всеки път води до там. Измежду всички учения има само едно вярно и истинско учение и всички останали са лъжливи. Ако следваме едно нещо само и ако това се окаже, че е истината, тогава няма кой и няма как да ни разколебае. Дори да се раколебаем, истината накрая ще победи.

[Simran]

идеята за греха е добра опора за някои видове хора

но не пълнете главите на другите с тази идея...от хилядолетия тя не е помогнала на никой кой знае колко

[Imago]

Малката Елица има нужда от психотерапевт, а не от Йога.

Закривам темата.