Випасана Медитация

[Брахман]

Във випасана медитацията има всичко. Тя може да бъде и средство за медитация и медитация сама по себе си. Зависи от практиканта, на каква степен на развитие е той!

Според Йога прескачането от обект на обект не е и не може да бъде медитация.

Така е. Но възниква въпрос.  Какво е това "един единствен обект"? Кой прави един обект да бъде "едно" или да бъде "множество"?

Аз съм шофьор от дълги години. За мен шофирането е едно единствено действие. Ако някой начинаещ се качи в колата, за него шофирането се състои от множество различни действия и той се обърква.

Аз разбирам и от компютри. Когато пиша постинги във форума, за мен компютъра е едно единствено нещо, един единствен обект. Когато поправям компютър, тогава компютъра е нещо съставно от доста различни компоненти.

Кое е "едно" и кое е "множество"? Има един известен стих който е въведение в Ишавася упанишада. За този стих свами Вивекананда е казал, че ако цялата информация, всички книги от индийската философия изчезнат и остане само този стих, то само по него ще бъде възможно да се възстанови цялата индийска философия. Стиха е:


ОМ
Пурнамадаха Пурнамидам
Пурнат Пурнамудачяте
Пурнася Пурнамадая
Пурнамева Васишяте
Ом Шанти Шанти  Шанти

http://www.swamij.com/upanishad-isha-purna.htm

Едно от значенията на стиха КОЕТО ИЗПОЛЗВАМ В СЛУЧАЯ е следното:

Онова е цяло, това е цяло.
От цялото произлиза цяло
Като вземем цялото от цялото
Онова което остава е пак цяло.

Умът е този който прави нещата да бъдат едно единствено цяло или съставно множество. Ние може да гледаме на всичко по различен начин. Онова което е съставно в същност може да бъде едно единствено!

Човек може да медитира върху един единствен обект и вътре в този обект да види множество съставни части и в резултат ума му да блуждае. Дори мантрата ОМ се състои от четири съставни части!!! Кое е това което е "единствено" тогава, кое е това което е "един единствен обект"?

Отговора е в умът. Умът прави "едно-то" да стане на "множество", и умът прави "множество-то" да стане на "едно едниствено".

Когато човек седне да медитира за първи път, той в същност е далеч от истинска медитация. Постепенно, постепенно той овладява различните степени на медитацията. Умът му се успокоява, той се научава да наблюдава правилно. Не е възможно в началото на медитацията човек да постигне висшите и форми. Трябва време, трябват знания, трябва опит. В началото умът бяга по различни обекти. В последствие обаче човек се научава да контролира ума, или по точно човек се научава че като остави ума без да реакции, умът се успокоява сам.

Във випасана медитацията има всичко. Тя може да бъде и средство за медитация и медитация сама по себе си. Зависи от практиканта, на каква степен на развитие е той!

[Брахман]

Допълнително обяснение към горното:

Според Йога прескачането от обект на обект не е и не може да бъде медитация.

Онова което искам да добавя към горното е, че умът е този който отскача от обект на обект. Ако ние медитираме само върху един обект, умът пак в края на краищата може да открие множество от съставни обекти на този обект и в края на краищата медитацията да се развали.

От друга страна ако умът е трениран добре, той може да обедини в едно множество различни обекти и от "многото" да направи "един".

При Випасана Медитацията първоначално целта е да се успокои ума. Това става чрез "пренебрегване" и "нереагиране" на всички мисли, усещания, дразнения и т.н. Те така да се кажат отмират от само себе си в процеса на чисто наблюдение и невъвличане в тях. Това е изключително добра практика! Често пъти когато човек е начинаещ и застане в медитационна поза той получава силни желания да се "почеше" или да се "намести". Когато волево се въздържа да реагира на тези инстинктивни позиви, той в същност ТРЕНИРА силата на своята дискриминация, на своят интелект.

След време човек се научава с лекота да НЕ РЕАГИРА нито на мислите нито на усещанията, нито на която и да е спонтанно надигаща се васана. Всяко смущение на ума утихва бързо и човек възвръща вниманието си върху дишането. А дишането е основният процес който ако спре за момент спонтанно води веднага и до пълно спиране на всички умствени процеси!

Дишането е основният обект на наблюдение при Випасана Медитацията. Когато дишането спре спонтано, изчезва обекта на наблюдение, и с това изчезва и последният предмед който будхи дискриминира. С това изчезва и всичко. В зен се казва: "Грам различаване и небето и земята биват създадени, цялата вселена започва да съществува." Обратното също е вярно - спирането на различаването води до изчезване на света, изчезване на илюзията, връщане към първоизточника, отиване в абсолютното.

[Imago]

Хубаво, но в Йога също има випашяна - и тя си е точно на място.

[Брахман]

...В медитация на какво? Ще изпадне в състояние на празен ум, според мен, ум, който е изпуснал обекта на своята медитация.

Точно това е крайната цел Натам се върви

... Нали казах, че мен ме интересува съмността, а не всичко....

Съмноста? Хмм... в будизма съмноста на всичко е ПРАЗНОТАТА!!

[Imago]

Дори абсолютният пуруша има за обект пракрити, иначе нямаше да я зяпа толкова съсредоточено.

[Източен]

Точно това е крайната цел  Натам се върви

Която и да е форма на самапатти е йогапратякша или самадхи, т.е. възприятие. Какво схваща изпразненият ум?

Празен ум е състояние на съзнанието, а не медитация върху обект (схващано, схващане, схващащ). Препоръчително е този обект да бъде схващащият, върху когото продължително да се задържи концентрация (само върху него да се задържи), при което евентуално да се установи правилна самоидентификация на Аз-а като различен от модификациите на пракрити; да се изчистят илюзиите спрямо емпиричния Аз. Това води до освобождение в следващата степен на потискане.

В състоянието празен ум, според мен, присъства някакво смътно усещано блаженство на емпиричния аз. Това блаженство обаче се усеща чрез постаперцепция, т.е. в миговете на излизане от състоянието празен ум, когато медитиращият разбира, че преди малко е бил в състояние на празен ум и си въобразява, че това е търсеното състояние.

[Брахман]

Която и да е форма на самапатти е йогапратякша или самадхи, т.е. възприятие. Какво схваща изпразненият ум?  

Нищо не схваща. Изпразненият ум нищо не схваща. Ако той схваща нещо, тогава той не е празен.

Празен ум е състояние на съзнанието, а не медитация върху обект (схващано, схващане, схващащ).  

Точно така:) Викат му Турия - четвъртото състояние

Препоръчително е този обект да бъде схващащият, върху когото продължително да се задържи концентрация (само върху него да се задържи), при което евентуално да се установи правилна самоидентификация на Аз-а като различен от модификациите на пракрити; да се изчистят илюзиите спрямо емпиричния Аз. Това води до освобождение в следващата степен на потискане.

Всичко може да бъде обект на медитация. Най висшият обект на медитация обаче е самият ум. Когато умът не е празен, тогава е много лесно да бъде обект на медитация. Но когато умът е празен, той не може да стане обект на медитация. Субектът не може да стане сам за себе си обект. Въпреки всичко обаче до някъде е възможно да бъде обект. Кога? Когато е почти пречистен, почти изпразнен, сатва.  Непразният ум се нарича обусловено съзнание. Празният ум се нарича НЕобусловено съзнание. Това е Брахман, това е абсолютът. Той е необусловеното съзнание. Брахман не може да стане директно обект на медитация. Чистото съзнание е като клещите. С клещите брамините могат да хванат всичко и да го хвърлят в жертвеният огън, но жертвите не могат да хванат сами себе си. По същият начин, Чистото Съзнание може да схване абсолютно всичко, но не може да схване себе си.

Целта на йогинът е да се идентифицира с Чистото Съзнание, да разбере че неговото истинско АЗ е Брахман.

В състоянието празен ум, според мен, присъства някакво смътно усещано блаженство на емпиричния аз. Това блаженство обаче се усеща чрез постаперцепция, т.е. в миговете на излизане от състоянието празен ум, когато медитиращият разбира, че преди малко е бил в състояние на празен ум и си въобразява, че това е търсеното състояние.

Не, в изпразненият ум няма никакво блаженство! В изпразненият ум няма нищо. В него има само потенция за блаженство. Но преди да се изпразни напълно ума, в него има блаженство. Това е последното нещо  което има в ума, преди той да се изпразни напълно. Това е Сананда Самадхито. Последните неща които остават в сатвичното пречистено съзнание са САТ, ЧИТ и АНАНДА. Затова последните три неща които йогинът има в ОБУСЛОВЕНОТО си съзнание са:
1. - мисълта за блаженство,
2. - мисълта че със своето съзнание той може да узнава
3.-  мисълта че той съществува

Тези три неща са последните които съществуват в сатвичното съзнание. Тези три неща са последните които Будхи различава, които Будхи разпознава, които интелектът дискриминира. Това са все още мисли. Това все още не е пълно изпразване на съзнанието.

Следващата крачка е преминаването отвъд всяка мисъл, отвъд всяко различаване. Съзнанието се изпразва напълно. То остава само като една потенциалност за осъзнаване. В него няма нищо. То е непознаваемо, недостижимо, всеобщо, универсално, абсолютно.

Четете упанишадите също ще ви бъде от полза ако нямате доверие на мен

[Източен]

Вие представяте нещата като много лесни.
От всички системи, които съм преглеждал, в Йога освобождението е най-трудно. Затова и не само затова, Йога печели моите симпатии.

Нищо не схваща. Изпразненият ум нищо не схваща. Ако той схваща нещо, тогава той не е празен.

Поради което е неспособен да се освободи от илюзиите поне. За освобождение са нужни продължителна концентрация и медитация върху конкретен обект, наричан в Йога схващащ (сасмита и нирасмита-самапатти). В следващата висша степен се върви към потискане.

Затова последните три неща които йогинът има в ОБУСЛОВЕНОТО си съзнание са:
1. - мисълта за блаженство,
2. - мисълта че със своето съзнание той може да узнава
3.-  мисълта че той съществува

Тези три неща са последните които съществуват в сатвичното съзнание.

Такъв йогин следва да практикува сананда-самапатти, след което ще му останат още 3 степени на самапатти. Тогава, след неопределено дълъг период на потискане, ще му се наложи да потиска самата нагласа на потискане, която е наистина последното, което предхожда самозагасването на съзнанието.

Не, в изпразненият ум няма никакво блаженство! В изпразненият ум няма нищо. В него има само потенция за блаженство.

Вероятно сте прав. Така или иначе блаженството е схващане и подлежи на двустепенна медитация, след което следват още 2 степени на по-висша медитация.

[Брахман]

Вие представяте нещата като много лесни.

Така е, нещата не са трудни. Един Зен майстор казва че просветлението е по лесно от колкото човек да се наведе и да откъсне едно цвете. И в същото време е изключително трудно защото просветлението се постига чрез липса на усилие. Всяко усилие отдалечава. Трудно е същото така, защото просветлението не може да се постигне с „правене”. Трябва да се спре всякакво „правене” за да се отиде отвъд. Всяко „правене” на нещо отдалечава. Цялата йога практика в същност не е нищо друго освен едно „правене”. Затова на самият край трябва да се спре дори и йога практиката.

От всички системи, които съм преглеждал, в Йога освобождението е най-трудно. Затова и не само затова, Йога печели моите симпатии.

Не знам кое ви е накарало да мислите по такъв грешен начин. Освобождението е еднакво трудно във всички системи. Друг е въпроса, че  различните системи твърдят, че тяхното освобождение е най съвършеното, най доброто и т.н.  „дърпат чергата към себе си”. Говоря за истинските даршани, не говоря за сектите на дебеланите като Нирмала. При тях всичко е изопачено.

Поради което (изпразненият ум)  е неспособен да се освободи от илюзиите поне.

Празният ум НЕ МОЖЕ ДА ОСВОБОДИ! Това никога не съм го твърдял. Необусловеното съзнание не може да „прави” нищо, абсолютно нищо. Освобождението се постига със ОБУСЛОВЕНОТО съзнание. Тоест един вид като барон Мюнхаузен, който паднал във водата, започнал да се дави и тъй като никой не му помогнал, се хванал сам за косата и се измъкнал от водата. Освобождението на ума от себе си е работа на самият ум.

За освобождение са нужни продължителна концентрация и медитация върху конкретен обект, наричан в Йога схващащ (сасмита и нирасмита-самапатти). В следващата висша степен се върви към потискане.

Не всяка концентрация и медитация водят ДИРЕКТНО до освобождение! Има медитации и концентрации които са процес на учене. Онова което води директно до освобождението това е пълното ликвидиране на Васаните. Самскарите трябва да бъдат унищожени напълно. Това е което води до освобождение. Всичко друго е спомагателно средство. Ликвидирането на Васаните посредством ЙОГСКАТА медитация на Патанджали е ПОЧТИ НЕВЪЗМОЖНО!! Медитацията е само средство за да се научи човек КАК ДА ЖИВЕЕ, КАК ДА СЕ ОТНАСЯ КЪМ ВЪНШНИЯТ СВЯТ, КАКВО ДА БЪДЕ НЕГОВОТО ОТНОШЕНИЕ КЪМ СОБСТВЕНИТЕ МУ ДЕЙСТВИЯ! Истинското освобождение от васаните, или от самскарите става чрез Карма, Бхакти и Джнана Йога. В Патанджали това е Крия Йога!

Погледнете ІІ-1 и ІІ-2
http://yoga.eurasia.bg/forum/index.php/topic,510.msg4682.html#msg4682
http://yoga.eurasia.bg/forum/index.php/topic,511.msg4683.html#msg4683

Погледнете същото и ІV-9, ІV-10 и ІV-11
http://yoga.eurasia.bg/forum/index.php/topic,691.msg5529.html#msg5529
http://yoga.eurasia.bg/forum/index.php/topic,692.msg5530.html#msg5530
http://yoga.eurasia.bg/forum/index.php/topic,693.msg5547.html#msg5547

Такъв йогин следва да практикува сананда-самапатти, след което ще му останат още 3 степени на самапатти. Тогава, след неопределено дълъг период на потискане, ще му се наложи да потиска самата нагласа на потискане, която е наистина последното, което предхожда самозагасването на съзнанието.

Няма да стане по този начин. Ако йогинът трябва да подтиска подтискането, тогава става смешно. Защото след това ще трябва да подтиска, подтискането на подтискането на подтискането и т.н. и т.н. Става една безкрайна верига. Йогинът ще се обърка съвсем. Главата ще му се замае. Възгеч, тц, не става така.

Разбирате ли какво става? За да подтисне последната самскара, той трябва да създаде нова самскара. Но след това трябва да подтисне и нея. За целта трябва да създаде още една самскара която да подтисне…. Няма такава логика.

Последната самскара не се подтиска, тя отмира от само себе си. Тя изгасва сама. Това е което е спонтанното в края на пътя. Това не зависи от йогинът. Това не зависи от никой. Йогинът чрез практика може да унищожи всички васани, но последната васана не може да бъде унищожена от никаква практика, защото самият факт че йогинът „прави” нещо означава нова васана, нова самскара.

(Не знам със сигурност, не съм специалист в българският, но ми се струва неправилно да се превеждат думите самскара и васана с думата „нагласа”. По добре звучи „желание”, носи повече от същността на тези думи!?)

[Източен]

Сама по себе си нагласата на потискане не е знание и нейната цел е да потиска продължително време мъдрите нагласи, които вероятно напират да изригват като гейзер. Дадени са препоръчителни срокове за потискане (I.51), но никой от коментаторите не гарантира, че мъдри нагласи няма да се проврат и да накарат йогина отново и отново да започва отначало.

Ако някой може да задържи достатъчно дълго време (в личен план това време ще трябва да е различно) последната нагласа на потискане, така че един вид да се дезинтересира от познанието, от узнаването, от възприятието, ще бъде освободен в смисъла на Йога.