Ок, влизам в ролята на адвокат на будизма.
То и уччхеда-вада е крайност според будистката теоретична митология, ама кой ти обръща внимание.
Ами който не е обърнал внимание не може да се нарече будист. Никоя от основните будистки школи не проповядва уччхеда-вада. Твърдението на мадхямиците, че всичко е празно е начин да се означи зависимия произход, пратитя самутпада. "Шунята" не казва, че в пространството няма нищо, нито пък трябва да се разбира като някакъв Абсолют подобен на Брахман. Ако си представим, че попълваме анкета "В кой Бог вярвате?" и като опции са ни зададени "Христос", "Аллах", "Кришна", "Один" и "Никой" и ние маркираме последното, това не трябва да се тълкува, че вярваме в бог, който се казва "Никой". Нито пък трябва да ни бъде съчувствано, че ни е много трудно да еквилибрираме в тази позиция, като че ли "Никой" е сложна компилация от останалите отговори, при която всеки от тях присъства в някаква много деликатна пропорция. Не, "Никой" е едно простичко отношение, нищо повече.
Будистката философия е крайност именно поради налудната привързаност към средния път.
Следването на средния път и налудната привързаност към някакъв негов карикатурен вариант са две различни неща, за което предупреждават много будистки текстове. Например в Самадхираджа сутра се казва, че "мъдрия не трябва да пребивава в средата". Нагарджуна пък заявява, че "обладаните от възгледа за пустотата са непоправими". Средата, средния път е просто критично отношение към всяка догматика. Да кажем, че нещата съществуват вечно е неприемливо, но същото се отнася и за твърдението, че нещата изобщо не съществуват - отхвърлянето на тези две алтернативи е едно правилно прилагане на средния път. Както и отхвърлянето на тъждеството или пълното различие на причина и следствие.
Нежелателно е допускането на вечна и неизменна пракрити и на неизменно прераждащ се Пуруша. Само че тук будистите просто си гърмят във въздуха, защото реално в индийската философия няма такъв идиот, който да твърди подобни неща.
Пракрити е вечна и неизменна като
онтологичен принцип, като първопричина и същност на всичко материално. Казвате, няма такъв идиот, който твърди, че пракрити е неизменна, но кой тогава твърди, че причините и следствията по цялата верига от нейни преобразования са идентични? Ако имаме една последователност А1, А2,... АN, за която всеки два съседни елемента са тъждествени, то това което можем да кажем за нея е, че всичките и елементи са едни и същи. Или най-малко, че има някаква същност (свабхава), която като червена нишка преминава през нея. За будистите тази нишка е просто спекулация на нашата мисъл. Те обаче отхвърлят и другата крайност (тук говоря предимно за махаяна, а не за саутрантика например) - разбирането на няя, че причината и следствието са напълно различни? Ако това е така - казват те - всичко може да възникне от всичко. Но ние виждаме, че изварата се получава само от мляко, а не от желязна руда, да кажем.
Що се отнася до пуруша, той не се преражда, но затова пък стои изолиран от всичко видимо, мислимо и случващо се, а в същото време се твърди, че влияе по някакъв много решаващ начин, чрез някаква необяснима система от отражения (за която Вачаспати Мишра и Виджнана Бхикшу не могат да се разберат точно каква е). Не може хем да влияеш на нещо, хем да си напълно самодостатъчен и изолиран от това нещо, въпреки всички метафори, които се опитват да убедят в обратното. Трябва да има някакви конекции, някакви куки, така да се каже. И те не могат просто да висят във въздуха (като авидя, която не е нито част от пракрити, нито част от пуруша).
Моля, влезте или се регистрирайте.
Автор