Медитацията в будизма

[dagpo]

Ще започна с едно общо въведение в темата като още в началото искам да подчертая, че тези обяснения са от гледна точка на тибетската Ваджраяна. Както споменах на друго място, в будизма медитацията е средната от трите опори, на които се основава нашето развитие, т.е. медитацията (гом), винаги се разглежда в контекста на възгледа (тава) и действието (чьодпа). Следва кратко обясение на значението и връзката между тях дадено от Кюнзиг Шамар Ринпоче:

"Терминът възглед означава правилното разбиране на Будисткия път. Медитация е самата практика, а поведение е дисциплината, необходима, за да останем на този път. Без точно познаване на ученията възникват много пречки, дължащи се на грешки в практиката. Естествено, ако не знаете нищо за медитацията, няма да ги разпознаете като грешки. Ето защо е нужно да развиете правилно разбиране преди да започнете да практикувате. Тогава ще разпознавате препятствията и медитацията ви ще напредва. По този начин възгледът и медитацията са свързани.
Поведението почива върху разбирането за кармата. Правилно поведение означава да сме сигурни, че действията ни, независимо дали чрез тяло или реч, не са повлияни от смущаващи чувства. Ако действията ни са пристрастни, се създава негативна карма. Например, ние вредим на хората или дори убиваме, ако допуснем да бъдем под влиянието на гнева. Когато сме мотивирани от гнева си, ще възникне много негативност или злонамереност. Правилното поведение означава да сме свободни от тези влияния и вместо това да оставим действията ни да бъдат водени от положителни качества като съчувствието.
Поведението, както и медитацията, също се влияе от възгледа, защото правилното разбиране води естествено до правилно поведение. Някои хора имат проблеми с това. Например, ако някой разбира ученията с правилен възглед, но не ги следва,  това му носи трудности със собствените му чувства. Дори ерудираните хора могат да действат негативно, защото човек може да има правилното разбиране без правилна медитация. Медитацията е средството за покоряване на отрицателните чувства и правилният възглед ни дава разбирането как да ги покорим. Ако искаме да се освободим, то истинският ни враг са нашите отрицателни емоции."
(цялата статия: http://www.shamarpa.org/index.php?id=54)

Образно казано, медитацията позволява на разбирането да се спусне от главата към сърцето, а правилното поведение гарантира, че то ще се задържи там или поне моя съвсем скромен опит е такъв...

Както е известно, едно от възможните деления на будизма е на три колесници (яни) акто всяка от тях има 4 аспекта (признака):

Възглед, т.е. някоя от 4-те основни философски школи, като в Хинаяна (включваща Шравакаяна и Пратйекабудаяна) това са Вайбхашика и Саутантрика, а в Махаяна (Парамитаяна или Сутра-Махаяна и Ваджраяна) това са Йогачаря (Читтаматра, или Виджнянавада) и различните направления в Мадхямака.
Поведение, което има външен, вътрешен и таен аспект и се основава на трите вида обещания (обети):
* за лично Освобождение (Пратимокша);
* обещанието на Бодхисатва;
* Ваджраяна-обетите.
Медитацията - най-опростено и схематично (по-нататък ще пробвам да навляза в малко повече детайли):
* в Шравакаяна - анализирането и постигането на значението на Четирите Благородни Истини;
* в Пратйекабудаяна - главен обект на изследване са 12-те Звена на Взаимовисимото Възникване;
(и в двете се практикува успокояване на ума или шине/шамата и дълбоко прозрение или лагх тонг/випасана);
* в Бодхисатваяна, която се основава върху сутрите също се парктикуват шине и лагх тонг, за де се постигната двата аспекта на пустотата (на личността и на дхармите);
* във Ваджраяна най-общо се развива възгледа за изначалната чистота чрез идам-практики, медитации върху каналите, ветровете и есенциите (ца, лунг, тигле) и директно навлизане в истинската природа на ума.
* Плод: няма да се спирам подробно, но най-общо поради разликите във възгледа и медитацията резултатите са различни (напр. Шравака Архат, Пратйекабуда, 10-те Бодхисатва бхуми и т.н.).

В тибетския език има термин "тагом" (lta sgom), с който се обозначава неделимостта на възглед и медитация.

Можем да разглеждаме медитацията и в контекста на трите вида мъдрости или по думите на Васубандху (цитирам по памет, но смисъла е този): На основата на добродетелното поведение, човек след това трябва да слуша, размишлява и медитира.
Ще се спра на последното като имам време, а който е в час нека да допълва...

[rtsvet]

 Много, много извинявай, но нещо се обърка и не само, че изтрих твоето мнение, ами и отговорих вместо теб на себе си Моля модераторите да оправят тая каша...
Съвършено прав си, затова си  редактирах началото на поста и посочих, че това е от гледна точка на тибетския будизъм. Предпочитам да говоря само за неща, които практикувам, а не за такива, за които само съм чел (напр. Тхеравада или Дзен).
Още веднъж: това, което в момента четете е писано от dagpo, a нe oт rtsvet. Вината е на dagpo...  

[Imago]

Мда, нали вие сте модератори?

За утешение мога да кажа, че и на мен постоянно ми се случва вместо отговори, да натисна редактирай. Посипвам си главата с пепел...

[rtsvet]

 
дай да продължим с медитацията, че е по интересно от копчета в/у web интерфейс. (така или иначе бъговете им ми тровят живота като девелопър всекидневно)

[dagpo]

Може да преименуваме темата на "Объркаността, която възниква в резултат на неправилното практикуване на будистката медитация"

Основата за практическото прилагане на Буда-Дхарма е правилното поведение, което е основата за развиването на трите вида мъдрост, които възникват от слушане (усвояване), размишление и медитация. В 5 строфа на Махамудра пожеланията му или Чаг Чен Монлам 3-ят Кармапа обяснява следното:

Усвояването на ученията на Буда и тяхната логика освобождава от булото на неразбирането.
Изследването на тези същностни наставления завладява тъмнината на съмнението.
Чрез светлината, породена от медитацията, същността на явленията се осъзнава такава, каквато е.
 
Горе долу това е контекста в рамките, на който можем да пробваме да се докоснем до темата за медитацията в (тибетския) будизъм...

[Източен]

По тази терминология медитация трябва да означава възприятие, ама на какво?

[dagpo]

По тази терминология медитация трябва да означава възприятие, ама на какво?

По коя терминология? Как си представяш медитацията - като липса на възприятие ли? Прощавай, не те разбрах...

[Източен]

Третият Кармапа Ранджунг Дордже (1284—1339) говори за слушане и размишление, но не споменава за възприятие. Помислих си, че е логично да се приеме, че под медитация разбира възприятие.

Според мен будистката медитация (всяка възможна медитация) ще тръгне безпроблемно ако се практикува по йогистки.

[dagpo]

До тук се опитах да създам само общия фон на темата... Но по повод това, което казваш може малко да поизбързаме (а после пак да се върнем назад) като се прехвърлим на 14 строфа от същия текст:

Проявлението е ум, такава е и пустотата.
Осъзнаването е ум, такава е и заблудата.
Всички явления, възникващи и преставащи, са ум.

Но нека караме подред, че така съвсем ще се объркаме

За да не е всичко прекалено сериозно ето една случка, която разказва един приятел, който е будист и професор по философия в университета във Варшава (нямам сили да я превеждам от руски, но другата възможност е да я публикувам на полски ):

"Не забуду одну ситуацию, которая произошла на моей лекции в университете г. Лодзи. Пришло много интересных молодых людей, и после лекции один из них, с действительно высоким IQ (коэффициентом интеллекта), задал мне несколько сложных вопросов, "sofisticated" — как говорят американцы. После очередного вопроса, я понял, что отвечать на них нет смысла, так как этот человек нуждался не в ответах, а в понимании причины своих вопросов. Я увидел, что его вопросы указывают на какую-то другую проблему. И тогда я сказал себе: «Почему бы не рискнуть...» И поскольку я люблю эксперименты, я сделал кое-что весьма странное — сказал при всех: «Видишь ли, все твои вопросы глупы, и по всей вероятности из-за того, что ты сам глуп». Все засмеялись, но ему было не до смеха. Он покраснел. И тогда я сказал: «А теперь посмотри на свой ум! Было достаточно задеть всего лишь одно из твоих чувств, чтобы ты сразу забыл о своем философствовании и обо всех своих изощренных вопросах! Если видишь, что тебя легко задеть, попробуй что-нибудь с этим сделать». Человек оказался действительно умным, а я очень обрадовался, что не ошибся. Эта ситуация подействовала на него сильнее, чем все ответы на его каверзные вопросы. Он внезапно обнаружил, что человека очень легко задеть. Нам кажется, что это очень сложно, а на самом деле это легко. Если нас может ранить даже то, что кто-то не ответит нам на приветствие, то нам нужно с этим что-то делать. Если внешний мир постоянно должен подтверждать наше эго и нашу важность, тогда мы действительно обречены на гибель. В таком положении мы никогда не обретем состояния удовлетворенности."

[Източен]

Еее, язък за умния човек!
Най-често допусканата логическа грешка - argumentum ad hominem. Човекът пита, не му отговарят, а му лекуват егото?! На този форум аргументи срещу човека са забранени.