Що е Морал Добро и Зло във Веданта

[Quiet]

т.е. различавам 2 гледни точки
+ още една от която се решава коя от двете да бъде прилагана

но къде свършва едната и започва другата
или къде свършва относителността и започва абсолюта

[Брахман]

т.е. различавам 2 гледни точки
+ още една от която се решава коя от двете да бъде прилагана

но къде свършва едната и започва другата
или къде свършва относителността и започва абсолюта

Трета гледна точка няма, има само две. Но сте прав във известен смисъл е по добре да се говори не за две гледни точки а за две групи от гледни точки. Броят на отделните гледни точки разбира се е безкраен.

Двете групи от  гледни точки не се пресичат никъде, те лежат в различни измерения. Може би е най добре да се каже че те са като две успоредни прави които имат обща точка в безкрайността  Но може да се прави паралел между двете гледни точки и това е което е ценно. Когато се прави паралел, тогава човек вижда "отгоре" от "страни" всекидневието. Това му дава възможност да се откъсне от идентификацията и да види нещата с друго око. Така той може да се освободи от старите разбирания, да започне да вижда нещата по друг начин или както казват да вижда нещата "такива каквито са".

Всекидневната гледна точка започва от там от където се простира нашето знание и нашата идентификация. Тя завършва там от където започва ново знание и нова идентификация.

Абсолютната гледна точка започва от отрицанието на знанието с което боравим - нети нети. Абсолютната точка завършва там където свършва процеса на  отрицание, това което отричаме, нуждата за отричане и самият отричащ. Когато те се слеят в едно и изчезнат остава Това което е  Безкрайно и Абсолютно. Това е всичкото, което е нищо. Това е трансцедентното. То не е различно от света, то е самият свят. Но без имена и форми - нама рупа, без различаване, без будхи. Във Зен казват грам различаване и светът се създава 

[Quiet]

по добре да се говори не за две гледни точки а за две групи от гледни точки.

които се отличават с различната стрепен на присъща относителност/абослютност

Когато се прави паралел, тогава човек вижда "отгоре" от "страни" всекидневието. Това му дава възможност да се откъсне от идентификацията и да види нещата с друго око. Така той може да се освободи от старите разбирания, да започне да вижда нещата по друг начин или както казват да вижда нещата "такива каквито са".

което е третата гледна точка
нито относителна, нито абсолютна

(от която е неоснователно да се утвърждава по/по или най/най,
иначе е преминаване в едната или другата група)

Абсолютната гледна точка започва от отрицанието на знанието с което боравим - нети нети. Абсолютната точка завършва там където свършва процеса на  отрицание, това което отричаме, нуждата за отричане и самият отричащ.

Това е така само теоретично, Абсолютната гледна точка е само гледна точка
т.е. тя е Относителна

[Quiet]

Yamaoka Tesshu, as a young student of Zen, visited one master after another. He called upon Dokuon of Shokoku.

Desiring to show his attainment, he said: "The mind, Buddha, and sentient beings, after all, do not exist. The true nature of phenomena is emptiness. There is no realization, no delusion, no sage, no mediocrity. There is no giving and nothing to be received."

Dokuon, who was smoking quietly, said nothing. Suddenly he whacked Yamaoka with his bamboo pipe. This made the youth quite angry.

"If nothing exists," inquired Dokuon, "where did this anger come from?"

[Брахман]

което е третата гледна точка
нито относителна, нито абсолютна

Трета група гледни точка няма. Само две са. Но има нещо друго. Хора които нямат познания и практика често когато медитират си въобразяват и самозаблуждават, че наблюдават от абсолютната гледна точка. Когато на практика те просто наблюдават от относителна гледна точка.

Това е така само теоретично, Абсолютната гледна точка е само гледна точка
т.е. тя е Относителна

Стриктно казано да, от абсолютна гледна точка не може да се наблюдава нищо.
Но на практика си е чисто абсолютно. Защото се отрича. Когато човек наблюдава да речем морала, защото говорим за морал в момента, той го отрича. Няма морал, няма правила, няма добро и лошо. Това в същност дори не е гледна точка, това е само процес на отричане. Когато се наблюдава от някаква гледна точка, тогава има мнение, има категоризиране, има определение, дават се характеристики. Когато се наблюдава от абсолютната гледна точка има отричане. Мнение и категоризация няма. В същност и думата отричане не е съвсем правилна. Има по скоро "виждане" и "различаване" с финният интелект, който заключава, че това което е възприето в същност НЕ Е.

[Брахман]

Yamaoka Tesshu,..... "where did this anger come from?"

Пускайте ги на български тези истории.
Това е типичен пример за новак който току що е чул за абсолютната гледна точка но хабер си няма кога и за какво се употреблява и не е разбрал нищо. Той се опитва да живее всекидневието с гледната точка на абсолюта което е невъзможно. Човек живее и използва гледната точка на ежедневието. Когато медитира той използва абсолютната гледна точка за да се откъсне от идентификациите.

Когато зен майстора го е халосал, едва ли му е текнало в главата, но след време ще му просветне кое за какво служи и кога да се употребява 

[Quiet]

Точно.
има ли гледна точка има О-писателност, О-граничителност и О-пределителност (и няма У-чудване)
дори и в Абсолютната такава, затова и тя е относителна

но щом ги различавате, вие го правите отстрани, т.е
относителността е спрямо гледащия
(чрез манипулиране на гледането)

правилността в контекста на Йога, е схващането на относителността/абсолютността не като описателни категории а като посоки на трансценденталната аперцепция
затова се използват и коаните в зен

Йога практиката е в манипулиране на това което наричате "виждане с финия интелект"

Моралът е (индивиду, социо, културно, глобално....) обусловеност
И въпреки че действията по култивиране на "виждането" придобиват морални измерения в средата на социално взаимодействие на практикуващия, те не се извършват с такива подбуди, а са изцяло подчинени на намерението за освобождение (от обусловености и прочие...)

Коаните са за вас

примера е за човек който бърка гледна точка с начин на гледане
това е непрекъснато срещаната "грешка"
различни гледни точки - един и същ начин на гледане

[dagpo]

Единственият начин е да се спрат мислите и тогава всичко става възможно, включително и посещаване на друга реалност с други закони пак толкова обективни като любиммата ти сила на тежестта.

Това от Кастанеда ли е?
Мислите, чувствата, впечатленията са като отраженията в огледалото, като вълните в океана, като облаците в небето... Защото ти е да ги спираш, блокираш и т.н.? Това е богатство, а не пречка, стига да осъзнаваш огледалото зад картинките, океана под вълните, небето зад облаците

[Quiet]

унмани мудра

[Брахман]

Колкото и да е мъдър мъдрият и да се самозаблуждава, че е над нещата той е вътре в тях..... Твоето е само едно удобно религиозно самовнушение понеже не наблягаш на спирането на мислите като ключ към това да си над нещата от живота. Може би помага да се прояви стоицизъм но нищо повече.

Вижда се че си новак в тази област и не си запознат нито с концепциите нито с основните принципи. Но никога не е късно да се научи нещо ново и полезно.

Какво означава "да се стои над нещата", какво означава "да се трансцедентира нещо", какво означава "да се спре идентификация с нещо". Това са едни и същи неща, казани с различни думи. Един прост пример и ще разбереш:

Представи си едно малко 5 годишно момиченце което плаче да му купят кукла, влиза в магазина за играчки с баща си. Баща му вижда желаната кукла и я купува ако е по кисията му, ако е твърде скъпа не я купува.

Сега ако купи куклата, детето ще се радва и ще бъде на 7мото небе от щастие. Ако куклата не бъде купена, тогава детето ще се скъса да плаче и да дърпа баща си. Защо? Защото детето има силно желание за тази кукла, мисли си че това е всичко което му трябва, има пълна идентификация с желанието.

Да погледнем бащата. Той също се намира в магазина. Също вижда куклата, възприема същата визуана информация като детето. Но бащата не плаче за куклата, нито пък ще се зарадва ако някой му я подари. Може да се зарадва ако някой подари куклата на детето. Но ако някой му подари и на него същата кукла, от това няма да му мигне окото, нищо няма да му трепне. Или пък ако кажат че няма да му подарят кукла защото не е послушен, той най много да се засмее на подобна идиотщина. Защо? Защото на бащата кукли не му трябват. Стои над тях! Трансцедентирал ги е! Бащата не се оставя да бъде въвлечен в света около него в случаят света на куклите! Той е като лотосов лист във вода - не се мокри. Може да стои в магазина за кукли хиляда години и през ум няма да му мине да плаче за кукла!