Йога и психоанализа

[jelyuena]

Да си агресивен е диващина; да си овладяно агресивен, когато се налага, не е невроза, а мъдрост.

Агресията може да бъде с различни лица. Диващина е враждебното поведение, което има за цел да унизи, нарани, да унищожи другия. Овладяната агресия, когато не се трансформира от ума в нещо съзидателно, също е много опасна. Тя се натрупва в подсъзнанието и в някой момент се проявява като бомба със закъснител. Пълно е с примери за извършени престъпления в резултат на дълго задържана агресия, както и на суицидни прояви като следствие от превръщането й в автоагресия. И накрая, агресията може да бъде конструктивна и добронамерена. Когато учителят те изправя лице в лице с онова, от което се опитваш да избягаш, или по различни начини иска да ти покаже какво не си, от това може да те боли. Тогава той проявява агресия, агресия със загриженост и любов.

http://www.youtube.com/watch?v=oWHGqXY5jCk

[Източен]

Овладяната агресия, когато не се трансформира от ума в нещо съзидателно, също е много опасна. Тя се натрупва в подсъзнанието и в някой момент се проявява като бомба със закъснител.

Овладяната агресия е владяна, т.е. съзнавана агресия. В подсъзнанието се натрупват несъзнавани или по-точно неосъзнавани, поради неразбиране, съдържания.

Пълно е с примери за извършени престъпления в резултат на дълго задържана агресия, както и на суицидни прояви като следствие от превръщането й в автоагресия.

Това е възможно да се случи именно с такива, които имат перманентно добро поведение, но са ставали или стават често свидетели на агресия, при което не се намесват. Не е нормално да гледаш безучастно как някой злодей насилва слаб или беззащитен и да не се намесиш по някакъв начин. Рискуваш да обърнеш неговата агресия срещу себе си, за което се изисква реална себеотрицателност.

В такива ситуации може да се установи дали напредналият садхак наистина е премахнал идентификациите с пракрити. Ако се намеси реагира адекватно според собствената форма на ситуацията, без егоистични мотиви; ако не се намеси вероятно е вече умрял или се намира в състояние на успешна транскогнитивна медитация, което е същото. Пуруша е пълен непукист за световните драми, дори не ги вижда.

[Imago]

Сиддхите са полезни точно в такива ситуации.

[Източен]

Понеже темата е "Йога и психоанализа", според мен те са несъвместими, защото: целта на психоанализата е да заздрави нарушените устойчиви идентификации; целта на Йога е да различи устойчивите идентификации и да ги потисне.

Подлежащият на психоанализа има някакви идентификации, но нереални, няма единствена, а две или няколко Аз-ови самоидентификации. Напредналият в Йога има правилна Аз-ова самоидентификация, но веднага щом я установи в ума, ще трябва да бъде силен да се откаже от нея. Така поне разбирам съвета на коментатора:

Саморефлексивно огледало на интелекта трябва да се разбира в смисъл, че интелектът прозира истината [за Единния Пуруша и престава да се оглежда в собственото си Аз] (Рахася I.51).

Въпрос: защо пояснението е в скоби?

[Imago]

Правите скоби маркират допълненията на преводача.

[jelyuena]

Понеже темата е "Йога и психоанализа", според мен те са несъвместими, защото: целта на психоанализата е да заздрави нарушените устойчиви идентификации; целта на Йога е да различи устойчивите идентификации и да ги потисне.

Така е, макар, че не липсват опити за съвместяването на Йога с психотерапия.

http://www.usuri-bg.net/index.php?option=com_content&task=view&id=410&Itemid=65&lang=bg

Софрологията, която претендира да се именува наука, не е нито повече, нито по-малко от опит за популяризиране и комерсиализиране на източните традиции в съвременното общество.

Наскоро излезе и книгата "Да помирим душата и тялото" от Мишел Фройд, която е правнучка на Зигмунд Фройд. Не бих си губила времето да следвам съветите и да прилагам техниките, както се дават там, върху себе си, но все пак е въпрос на личен избор.

[dagpo]

Напредналият в Йога има правилна Аз-ова самоидентификация, но веднага щом я установи в ума, ще трябва да бъде силен да се откаже от нея. Така поне разбирам съвета на коментатора:

Саморефлексивно огледало на интелекта трябва да се разбира в смисъл, че интелектът прозира истината [за Единния Пуруша и престава да се оглежда в собственото си Аз] (Рахася I.51).

Kаква е разликата с будизма в това отношение? Имам предвид с идеята за Сугатагарбха?

[Imago]

Терминът "софрология" се използва за първи път от Алфонсо Кайседо - лекар, невропсихиатър, повлиян от школата на феноменологичната психиатрия и екзистенциалната психология.

Феноменологичната психиатрия сигурно има за предмет душевното здраве на трансценденталните феноменолози.

[dagpo]

ОК. Ще пиша по темата. Психоанализата и терапията ни помага да си свалим всички ръждясали вериги на вредни самоидентификации и да ги заменим с нови, които са златни, а будизма/йога ни казва: освободете се и от двете. В будизма това е, за да разпознаем нашата изначална природа или Сугата/Татхагатха-гарбха...

[Imago]

В йога има потискане, в психоанализата - премахване на потиснатото. Затова пък в тантра-йога и в психоанализата се говори за трансформиране/сублимиране на либидото.