Секс и Йога

Един пост на Сакши Вишва от стария форум, който бе възстановен временно и не се знае докога ще бъде достъпен.

Въпрос – Каква е любовта на Ромео и Жулиета, нещо възвишено което си заслужава да се възпява от поетите, или дребно увлечение, егоистична привързаност за която се е платило твърде висока цена?

В продължение на хиляди години в западната цивилизация е създадено огромно количество литература за любовта. Като се почне от древните гърци и се мине през римляните и после Шекспир, Лермонтов, Пушкин, Гьоте, и т.н. до днешно време, не съм специалист в тази област и нямам право дори да пиша бегло за това. Само напомням. Нека специалистите и знаещите да си кажат думата. И ето, че в днешно време идват от индия разни „гуру” и изведнъж казват, че всички тези вдъхновени творби на литературата на запада, тези прекрасни произведения на изкуството, са насочени към описанието на едно съвсем дребно, тривиално, обикновено, посредствено чувство. Западният ум не може да приеме подобно класифициране. Та нали сме научени от най-ранна възраст че любовта това е най-възвишеното чувство? Особено когато става дума за родителска любов, или за любовта към родината. Как смее там някакъв си гуру да посяга на тези ценности на запада? Пък и в самата Индия има безброй произведения, които не отстъпват по вдъхновение на западните, ще споменем само произведенията на Калидас. Нима индийските гуру отричат дори „любовта” възпята от техните собствени индийски поети. Любовта към любимият или любимата са били възпявани от всички големи поети по света, любовта към страната, към отечеството, към определена религия, любовта на майката и на родителите, нима всичко това е дребно чувство? Каква е тази „всеобща”, „космическа”, „необусловена”, „съвършена” любов за която те говорят?

Тук съм събрал в едно различни точки, пунктове, които дават отлична представа, за това какво е разбирането на древните мъдреци, старите Риши на Индия. Материала е събиран в продължение на години от различни източници главно Йога, Веданта и Будизъм. Всяка точка може да се чете отделно, въпреки че те са свързани една с друга. Не е нужно да се помнят и практикуват всичките. Достатъчно е да се изберат само една две от тези практики и другите ще бъдат развити от само себе си. Нещо подобно както при скачените съдове. Когато се напълни един от тях, останалите също се напълват!

И още нещо много много любопитно и важно!!! Ако в долният текст се смени думата Любов, с думата Щастие, всичко остава пак в сила. Защото Щастието и Любовта са едно и също нещо, едно и също чувство но разгледани от различна гледна точка. Когато разглеждаме това чувство по отношение на себе си ние говорим за Щастие, когато разглеждаме същото чувство по отношение на другите хора, ние говорим за Любов! Опитайте се да прочетете отново това като замените думите любов с щастие и ще се убедите в това!

И още една забележка за тези които не са запознати с индийските философски течения, когато четете по-долу! Човекът който се стреми или е постигнал вече Абсолютната, Всеобща, Чиста, Необусловена, Истинска Любов се нарича БХАКТА! И ако не сте срещали подобни идеи преди, ако четете подобни интерпретации за първи път, не бързайте, четете бавно по една точка на ден!

1. Обикновената любов не е по-различна от Универсалната Любов, двете са едно и също нещо. Разликата е, че Обикновената любов е насочена към единичното, към индивидуалното, към отделното, докато Универсалната Любов е насочена към цялото, към тоталността, към всеобщото. При обикновената любов се прави разлика между това което е „аз” и това което не е „аз”. От една страна „аз” това са материално тяло, умът и интелекта, и от друга страна това „аз” обича някакъв обект, например шоколад, който в случая е „не аз”. При универсалната любов, „Аз-а” това е и тялото и шоколада взети заедно, с всичко останало. В ума не се прави „различаване” - вивека на отделни компоненти от цялото. Всичко е едно единствено.

2. При Обикновената любов човек избира на кой какво да дава. Ние проявяваме предпочитание, тези които обичаме, тези които ни са симпатични, към тях се отнасяме далеч по благосклонно. Човек, който обича с Всеобщата Любов дава на другите това, което е по възможностите му, без да очаква отплата за това, без да поставя условия, без никакви уговорки. Отнася се еднакво към всички и всичко. Така както дървото дава плодовете си на всеки, който дойде и иска да си откъсне плод от него, без да подбира. По същият начин трябва да се дава, без да се прави избор на кого да се дава и на кого не, кой заслужава и кой не. Обикновено хората правят разлика, разграничават между тези които са им симпатични и тези които не се, тези които могат да използват и тези които са техни врагове, имат специално отношение към всеки човек в зависимост от неговия статус в обществото. Има една чудесна история за един зен учител. В неговата школа организирали голямо празненство. Самият учител застанал до вратата за да посреща гостите. До него стоял един от активните членове на школата, верен последовател на учителя, който по професия бил директор на фирма. Учителят се покланял на всеки един от гостите с нужното внимание и казвал: „Моля влезте в хола и си сипете чаша чай!” По едно време ученикът казал шепнешком: „Учителю, човекът, който току-що влезе, е най-богатият в града. Мисля че трябва да му окажем специално внимание.” Учителят отговорил:
- Директоре!
- Да?
- Моля, влезте в хола и си сипете чаша чай!

3. Любовта извира от разбирането за единството на всички и всичко. Думата „извира” е много важно да се употреби тук, защото любовта не е резултат на нищо, тя си съществува, любовта е! Няма нужда да се създава, култивира, развива и т.н. Затова се казва просто „мястото от където извира” е разбирането за единност на всичко и всички.

Нека да обясним: не е възможно да се обичат другите само заради другите. Любовта е заради индивида, заради този който обича. Ние обичаме другите заради самите нас, ако нас ни няма, ако ние не „сме”, не е възможно да обичаме другите. Но тогава се получава противоречие, от една страна универсалната любов трябва да е алтруистична, но от друга страна ние обичаме заради самите нас а това е форма на егоизъм. И това е така при обикновената любов, която е егоистична. Но при универсалната любов няма егоизъм, защото индивида се е отъждествил с цялото, с цялата вселена. Човекът който е постигнал себе-познание се идентифицира с цялата вселена. Ако аз мисля за другите хора, че те са част от мен самият, тогава аз не мога да ги мразя. Аз не мога да мразя себе си. И в същото време аз не съм егоист, защото не правя разлика между мен и другите хора. Когато гледам на другите хора, като че ли те се част от мен самият, тогава аз не съм егоист! Защото аз отдавам толкова значение на другите, колкото и на мен самият. Когато обичам себе си аз обичам и другите в същото време, защото „Те” това съм „Аз”!

4. Обикновената любов е заради егото, заради низшият аз, заради обусловеното от желания съзнание, личността, индивида, частното, единичното, отделното. Всеобщата Любов е заради Истинското Себе, Атман, Чистото необусловено от желания Съзнание, Чистата Будност, Всеобщото, Цялото, Единото.

Когато обичаме с обикновената любов, това ние го правим не заради другият, не заради партньора, а заради самите нас, заради самите наши желания. Другият служи за да задоволи нашите желания, нашите потребности, нашите изисквания.

От друга страна този който обича с Всеобщата Любов се идентифицира с цялото, с общото, с тоталността. Обектът на любов, този който обича и самата любов стават едно. Той познава своето Истинско Себе, което е Чисто Съзнание, незамърсено от васани – желания. Той не се отъждествява със своето материално тяло, с чувственият ум и аналитичният ум – кая, манас и будхи. Той не вижда себе си в органите за възприятие и органите за действие – карма индрия и джнана индрия. Той знае за своето истинско себе като за Чиста Будност. И той вижда, че тази Чиста Будност, е Истинското Себе на всичко и всички. Това е Атман, това е Брахман абсолютната реалност! Такъв човек не прави разлика между „аз” и „не аз”. За него всичко е само АЗ. Онова което другите различават като отделни съставки за него е само сън, илюзия, умствено творение. За него любовта към другите е любов към самия себе си.

Така се вижда, че и висшата и низшата любов са не заради другия, а заради самият АЗ. В писанията често се среща думата Атман с която се означава обикновено Истинското Аз. Но често се използва, за да се означи и индивидуалното обусловено „аз”, тоест егото. Това пояснение го правим, за да цитираме един известен стих от Брихадараняка-упанишада и да подпомогнем за неговото разбиране. В този стих думата Атман е употребена така че може да се разбира и в двете значения. Това прави сутрата изключително силна, и многозначителна. Тя изразява по-горното твърдение по следният поетичен начин.

Мъдрецът Яджнявалкя обяснява това на съпругата си Майтри в Брихадараняка Упанишада (2.4.5.): ”...Съпругът бива обичан, не защото е съпруг, драга, а заради неговия Атман; съпругата е обичана, не защото е съпруга, а заради нейния Атман; синовете са обичани, не защото са синове, а заради техния Атман; Брахмана (член на кастата на жреците) е обичан не защото е брахман, а заради неговия Атман; Кшатрия (член на кастата на войните) е обичан, не защото е кшатрия, а заради неговия Атман; световете са обичани не защото са светове, драга, а заради техния Атман; Боговете са обичани, не защото са богове, а заради техния Атман; живите съществата са обичани не защото са живи същества, а заради техния Атман; тоталността се обича не защото е тоталност, а заради нейният Атман; Атман, драга Майтри, трябва да се опознае - трябва да се чуе за него, трябва да се размишлява върху чутото, трябва да се медитира върху него. Чрез познанието на Атман, драга, посредством Шравана, Манана, Нидидхясана, всичко това се разбира.....”

5. При обикновената любов когато загубим желаният обект, това предизвиква страдание, при всеобщата Любов, загубата на любимият обект не донася страдание. Това е много трудно да се разбере от западният ум. Как е възможно да се загуби например любимият човек, и от това да не се чувства страдание? Всеобщата Любов произлиза от разбирането за единството на всичко и всички. Човек като индивид може да изчезне, да се изгуби. И тогава има страдание. Но Бхакта вижда в себе си цялата вселена, и също вижда в другите цялата вселена. Как може да се изгуби вселената като цяло. Като индивид да, ние се появяваме и изчезваме, но като вселена ние сме вечни!! Как може да изчезнем като вселена?

6. При обикновената любов има желание да се промени другият, да се манипулира другият, да се притежава другият, да се използва другият за свои собствени егоистични цели. При Всеобщата Любов има безусловно приемане на другият, партньора се приема такъв какъвто е, без да се правят усилия да се промени, да се притежава, използва и т.н.

7. При обикновената любов, когато обекта вече не отговаря на нашите изисквания, когато той вече не е това което сме си представяли, ние повече не се интересуваме от него, преставаме да го „обичаме”. При Всеобщата Любов каквито и промени да станат с обекта от това нашето отношение на доброжелателство не се променя.

8. При обикновената любов ние си създаваме някаква представа за обекта на любов, и това обикновено е доста различно от самият обект. Склонни сме да правим отстъпки и компромиси, с цел да угодим, и да запазим добри отношения. Недовиждаме недостатъците, и преувеличаваме положителните черти. При Всеобщата Любов ние обичаме самият обект, такъв какъвто е, а не някаква илюзорна представа, която сме си изградили за него.

9. При Обикновената любов ние се идентифицираме с обекта на любов като при това се подценява всичко останало, и тази идентификация служи на егото. Самият обект става част от нашето его. Ние „включваме” обекта в нашето его. При Всеобщата Любов обекта се включва заедно с всичко останало, в едно Единствено Цяло, Абсолютната Реалност, Брахман. Бхакти вижда в „любимият” предмет себе си и цялата вселена и тази идентификация не служи на егото.

10. При Обикновената любов се прави усилия да се представим в такава светлина, по такъв начин по който ни се иска да бъдем, или по който очакват от нас да сме. Ние създаваме модел за себе си или се опитваме да подражаваме на вече готово създадени модели от медиите. Ние харесваме някой и искаме да го спечелим като приятел. Наблюдаваме какво този човек харесва и какво не. И се стараем да „станем” това което този човек харесва. Ние преставаме да бъдем това което сме, ние създаваме фалшив, недействителен образ за себе си, и се стараем да създадем в другите впечатлението че ние сме този „образ”. От друга страна другите очакват или изискват от нас да сме това, за което се представяме. Така те може да ни контролират, защото за нас е важно да бъдем това за което те очакват от нас. Ние губим свободата си, ставаме зависими от другите, от тяхното мнение за нас. И ако те другите не харесват това за което се представяме, ние се опитваме да се „променим” и да влезнем в техните изисквания, техните очаквания. При универсалната любов, ние не се интересуваме от мнението на другите хора. За нас няма значение дали те ни обичат или не, дали сме им симпатични или не. Няма значение дали ние приличаме на някоя модерна поп-звезда, дали говорим като тях, дали се държим като тях. Няма значение какво мнение имат другите за нас. Няма нужда да изграждаме фалшив образ за себе си. И така печелим отново свободата си да бъдем това което сме.

11. Безусловната любов означава да не се поставя каквото и да е условие на обекта. Например при обикновената любов има условие партньорът или партньорката да отговарят на определени качества, условия, за физическа красота, за възраст, за интелигентност, материално положение, социално положение, връзка със обекта и т.н. Например казва се, любовта на майката към децата и била безусловна любов. Но в същност това не е така. Майката подсъзнателно поставя едно важно условие, децата са „нейни”! Ако те не бяха „нейните” деца, тя щеше ли да ги обича по същият начин? И ако това не бяха деца, а възрастни хора? Щеше ли да има пак „безусловна голяма любов”? И ако тези възрастни хора не бяха приятелски настроени към нея, дали тя щеше да ги обича по същият начин? Вижда се, че от известна гледна точка дори „майчинската любов” е вид егоистична любов. Обекта „трябва да отговаря на определено условие”, и само тогава може да се обича. Има много родители които обичат децата си, само до толкова до колкото децата им правят това което се очаква от тях. Ако те не правят това което се очаква, родителите се „отказват” от любовта си към тях. Дори не искат повече да приказват със тях. Децата също се казва че били признателни и обичали родителите си. Общоприето е родителят да осигури на децата, дом, сигурност, възпитание, образование и т.н. И до толкова до колкото родителите са успели да извършат своите задължение, децата ги обичат и им са признателни. Но това не е безусловна любов. Децата ги обичат защото родителите са направили нещо за тях. Но ако родителите не бяха направили нищо за тях, и ако предположим че родителите са били лоши и т.н. възможно ли е въпреки това децата им да ги обичат? С обикновената любов това е невъзможно, но с помощта на Висшата Необусловена Любов може да бъдат обичани. Пък и защо непременно трябва да обичаме само родителите си? Нима другите хора заслужават по-малко внимание от тях? Виждате ли къде е скрито егото. Защото родителите са направили нещо за децата, и децата са „признателни” на родителите. Те отделят родителите от всички останали хора. Това е функция на егоистичната любов, да отделя „моето” от „чуждото”. Моите родители, моите деца, моята съпруга, моят съпруг, моя квартал, моя град, моята родина, моят футболен отбор, моята философия, моите знания, моя морал, моето виждане, моето разбиране, моята религия и т.н. Егото се крие зад думи като признателност, благодарност, дълг и т.н. Всичко това са условия, ние подсъзнателно поставяме условието „мое” на даден обект и след това го „обичаме” защото той ни принадлежи, служи на нашите желания, на нашите васани!!

12. Нашата истинска природа е любов. Няма нужда да се опитваме да изграждаме любов в нас, няма нужда да се опитваме да култивираме обич и признателност, достатъчно е само да се премахне омразата, предпочитанията, избирателността, и любовта която е нашата истинска природа ще се прояви. Всички ние притежаваме тази Висша Космическа Любов. Но тя е затъмнена от нашите желания, от Васаните, от Самскарите. Когато желанията бъдат премахнати и любовта се проявява.

13. Всичко на този свят е резултат на любовта. От любов цветята цъфтят, от любов растат дърветата, от любов вятъра духа, и от любов се движат планетите и звездите, от любов се движат всички и всичко, от любов се опитваме да постигнем нещо и към любов всички се стремим. От любов се опитваме да избегнем онова което не ни харесва. От любов е открита Америка, и от любов е открита теорията на относителната. Дори от любов се извършват най-големите престъпления. Просто хората които са извършили тези престъпления, не са имали възможност да бъдат научени правилно, да не бъдат възпитани правилно, как да използват това чувство вътре в тях. Не са успели да насочат това благородно чувство в нужната посока. При тях за нещастие това благородно чувство ги е насочило в погрешна посока. Нека обясним: Крадецът който се опитва да вземе непозволено даден предмет, изпитва същото чувство на желание да придобие този предмет, което се изпитва от съвестният и честен работник, който влага труд и усилия за да го придобие. Неговото невежество, липсата на достатъчно знание за единството на всичко и всички, е причината да употреби непозволени средства, и да причини страдание на другите. Разликата между обикновеният човек и крадецът е, че крадецът не го е страх да извърши престъплението, докато „честният” човек го е страх от наказанието. Крадецът е до някъде дори по-морален от страхливеца, който се пише само за морален. Него поне не го е страх да извърши престъпление за да се домогне до желаният предмет.

Истинският морал произлиза не от страх от наказание а от разбирането, че с извършването на дадена простъпка, се причинява болка и страдание на някой друг, който е в същност част от самите нас. Тоест когато причиняваме болка на другите ние в същност причиняваме болка на самите себе си! Истинският морал произтича от знанието, от дълбокото разбиране за необходимостта да се следва даден морален кодекс. Само този който разбира единството на всички и всичко, само той е истински морален. Моля да забележете тук има една тънкост, която е резултат от игра на ума, от нашата способност да се самооправдаваме. Когато чуем подобно твърдение, първата реакция е: „ Аз не съм от неморалните! Аз разбирам, че бих причинил болка на другите, и затова не се опитвам да придобивам желаните неща по непозволен начин! Аз разбирам необходимостта да се спазва моралният кодекс!”

Но до колко това е само теоретично разбиране? Мярката за това дали наистина виждаме себе си в другите, и другите в себе си, е до колко сме готови да се радваме на успехите на другите. Или до колко сме готови да споделяме нашите успехи с другите!! Само до толкова до колкото ние споделяме с другите нашите притежания, нашите „любими обекти” и изпитваме удоволствие от това, не ревнуваме и не проявяваме скъперничество, само до толкова ние сме разбираме единството на всичко и всички. Мярката за морал не е до колко се въздържаме от престъпление, а до колко сме готови да пожертваме своите притежания, да ги споделим с другите.

И така да обобщим. Болшинството от хората живеят с разбирането че колкото по-малко престъпления човек извършва, толкова по-морален е той! Според източните философии обаче моралът не се измерва с броя на престъпленията. Защото човек може да се въздържа от извършване на престъпление поради страх. Моралът се измерва с това до колко човек се идентифицира с цялото, с общото, с вселената. До колко той вижда себе си в другите и другите в себе си. От тази идентификация произтича разбирането за единност на всичко и всички и разбирането за необходимостта от моралните закони. Защото такъв човек разбира, че ако причини болка на другите той причинява болка на себе си. Мярката за идентификация пък е неговото желание, неговата готовност да споделя с другите своите най-цени и най-любими неща.

И от тук следва следващата точка.

14. Обикновената любов е неморална!? ( Хммм Любовта на Ромео и Жулиета – неморална? Трудно е да се приеме това но нека да изследваме внимателно подобно твърдение.) Тя е неморална защото всеки който „обича” с обикновената любов, обича егоистично, само за себе си. Не е в състояние да споделя обекта на любов с другите хора! Идеята, че любимият или любимата може и трябва да се споделят с други ако те пожелаят това, е шокираща за западният ум. За западният ум е неморално да се споделят сексуалните партньори с други хора, и е нормално да се ревнува. Според тантра обаче, където идеята за всеобщата любов е доведена до своя апогей, ревнивостта, и нежеланието да се споделя партньора с други е израз на егоизъм, и липса на морал. Според тантра, ако сексуалният партньор се чувства по-щастлив, „по-удовлетворен” с някой друг, то това трябва да води до радост. Радост, защото двама човека са се намерили, открили един друг и си доставят щастие. И тъй като бхакти вижда себе си във всичко и във всички, то той вижда себе си в своя” бивш” и неговия нов партньор, и тяхното щастие става негово щастие също. Той не ги ревнува, не ги осъжда.

15. Мерилото за любовта това е жертвата. Само до толкова до колкото сме готови да жертваме себе си за другите, само до толкова е голяма нашата любов. До колкото сме готови да споделяме с другите нашите притежания, до толкова сме се отъждествили с цялото, до толкова проявяваме Универсалната Любов. Казва се също че здравината на една верига се състои във здравината на най-слабото звено на тази верига. Може всички други звена на веригата да са от стомана, но ако едно от звената на веригата е слабо, то здравината на цялата верига се измерва със здравината на това звено. По същият начин здравината на веригата на любовта се измерва с нейното най-слабо звено. Ние може да обичаме всички и всичко, но ако има само един единствен човек в света който да мразим, то здравината на нашата универсална любов не чини пукната пара.

16. Истинската Любов е не-причинена, тя не е възникнала защото е „станало нещо”, тя не е резултат от практиката на някаква техника. Не може да кажем, че ние обичаме поради тази причина или поради онази причина. Не може да кажем че ние обичаме защото притежаваме даден обект, или защото този обект има положителни качества, и няма отрицателни качества. Защото тогава любовта става избирателна, и условна. Нито пък може да спрем да обичаме поради някаква причина. Наличието или липсата на дадени качества не могат да бъдат причина за възникване или спиране на любовта. Нещо повече, в момента в който възникнат въпроси в нас от рода на „Защо обичам?” „Кого обичам?” и т.н. в този същият този момент истинската любов изчезва. Появява се обусловената егоистична любов. Защото започваме да търсим външна причина за нейното съществуване.

Природата на нашето Истинско АЗ – Атман, което е Чисто Съзнание, Чиста Будност, има качеството Любов. Това е неговото естествено състояние. Любовта е нашата истинска природа. Няма нужда да се култивира, няма нужда да бъде създавана, няма нужда от никакви външни обекти за да се „гради”. Човек може да „гради любов към родината” или към религията, или към дадено общество и т.н. но това си остава привързаност, егоистична любов, насочена към частното. С техниките и практиката може само да се премахнат причините, които пречат на любовта да се прояви. Причините това се егоизма, омразата, завистта, желанията. Така както огледалото има свойството да отразява. Ако то е запрашено достатъчно е да се избърше прахта, и то ще прояви отново своето свойство да отразява. В момента в който нашите желания престанат да съществуват и в този момент любовта се проявява.

17. Истинската Любов е вътре в нас, и ние може да намерим любов само вътре в нас. Но вместо това всички ние търсим да намерим любов вън от нас, някой друг, нещо друго. Всеки от нас вярва, че може да намери някой който да го обича истински. Но всеки път резултатът е незадоволителен. В най-добрият случай „любовта” която намираме е еднопосочна, тоест само единият от партньорите обича другият. В такъв случай обикновено даващият „любов” обича поради някаква себична цел, а на приемащият „любов” му е удобно да получава такава обич. Този вид „любов” е най-дълготрайната! Но това не е истинска любов, в момента в който обстоятелствата се променят и не съответстват на взаимните изисквания любовта изчезва. Всеки опит да се намери любов вън в света на двойките противоположности е обречен на неуспех. Единственото място човек да намери любов това е вътре в себе си. Любовта към частното, към отделното, към единичното е непостоянна, временна, илюзорна. Само любовта към общото, цялото е вечна, истинска.

18. Любовта е чувство, което може да бъде насочено не само към другите хора но и към животни, предмети, произведения на изкуството, природата, идеи, разбирания, философии, и т.н. въобще към Цялото Съществуване. Когато тя е насочена към самите нас, тогава тя се нарича Щастие. Когато е насочена към това което ни заобикаля тогава се нарича Универсална Любов. Но това подразделение се отнася само за тези които наблюдават Бхакта. За самият Бхакта който е постигнал това висше състояние на ума, не съществува нито любов, нито щастие, защото той не е съзнателен за тях. Това е обяснено в следващата точка.

19. Когато обичаме с Необусловената Любов, ние не сме съзнателни за това че обичаме. Ние не знаем, че проявяваме любов. Защото необусловената любов е насочена еднакво към всички и всичко, няма фон, няма заден план на омраза или предпочитание, и затова няма с какво да контрастира. Бялата точка може да се види когато е върху черната дъска. Ако дъската е също бяла, тя не може да се види. Във момента в който осъзнаем, че обичаме в същият този момент ние прекъсваме акта на любов. Останал е само споменът. Възможно е по-късно да се върнем обратно в това състояние на съзнанието, но тогава отново самосъзнанието че сме в „акт на любов” ще изчезне. Не е възможно да „обичаме” и в същото време да знаем за това. Затова никога не питайте дали ви обичат, защото този който ви обича истински, сега в настоящият момент, такъв човек ако е искрен ще каже че не знае за това! Или пък вие ще прекъснете с подобен въпрос неговият „акт на любов”. В обикновената любов, тази която е егоистична, която е заради егото, заради нашите желания, е възможно да се обича и да се знае за това, че обичаме в същият момент, защото тази любов е на фона на това което „мразим”, тя е на фона на това което не обичаме. Обикновената любов е само предпочитание, обичаме нещо защото то служи на нашите желания, и не обичаме друго защото то не служи на нашите желания. Затова когато казваме на някой в такъв момент, че го обичаме, в същност само казваме какви са нашите желания, какви са нашите предпочитания. Нещо повече, ние имаме изградена някаква представа за този човек, която отговаря на нашите желания, и в същност това което казваме е, че ние обичаме представата, която сме си изградили за този човек. Ние не обичаме истински него самият, ние обичаме себе си, собствените си желания, и тази представа която имаме за него, защото тя служи да задоволява нашите желания.

20. Обикновената любов не е различна като чувство от висшата любов. Към нея само има прибавени нюанси на други чувства, и тя е стъпка към Висшата Любов. Затова трябва да се уважава и да се насърчава, независимо че не е съвършена.

21. Истинската любов е когато наблюдаваме без Рага-Двеша, без харесвам и не харесвам, без предпочитания, без избор,.

22. Истинската любов е когато обичаме без да имаме в ума си каквато и да е предварително заложена идея, представа, за обекта на обич. Когато гледаме на обекта това трябва да става без всякакви предубеждения, предразсъдъци, без да се търсят причина или да се анализира, без да се оправдава, защитава, порицава, отрича, подкрепя каквото и да е. Защото иначе обичаме не обекта такъв какъвто е в момента, а идеята, която имаме за този обект. Предварително заложеното знание за обекта възпрепятствува да видим обекта такъв какъвто е сега в момента. И дори когато сме имали веднъж контакт с този обект, и сме имали правилна представа за този обект, правилно сме го оценили, това е оставило някакъв спомен в нас. Но когато имаме повторен контакт с обекта, не трябва да намесваме нашите спомени, трябва да се гледа с отворен ум, защото всичко на този свят се мени. Бернард Шоу веднъж казал, че най-мъдрият човек който той познавал, това бил неговият шивач, защото всеки път когато отивал при него, онзи му вземал „нова мярка”!

23. Не трябва да се свързва предмета с нашите Васани, с нашите желания. Когато се гледа на предмета през призмата на нашите желания ние сме склонни да обичаме повече или по-малко, в зависимост от това какви са нашите желания, нашите васани. Онова което е наше, което ни служи, което ни е от полза, което ни допада по една или друга причина ние обичаме повече, просто защото служи на нашите желания. Ние сме по-благосклонни към нашите деца, към нашите родители, към нашите съграждани, към нашата раса, към нашата религия и т.н. Хора които принадлежат на друга религия, на друга класа, на друго съсловие, на друго образование, към тях изпитваме по-слаба любов, към тях сме по-малко толерантни.

24. Когато обичаме истински, наблюдателят, наблюдаваното и процеса на наблюдение се сливат в едно, тоест този който обича, този който е обичан и актът на любов се сливат във едно.

25. Истинската Любов не е мелодраматично, дребно емоционално, чувство на слабост, и от него не произлизат никакво съжаление, никаква симпатия, никакво съчувствие от рода, „ако аз бях на същото положение аз щях да страдам по същият начин”. Няма мисли от рода на: „Ако аз бях в същото положение, аз щях да съм нещастен (или радостен) по същият начин” Това не е чувство което води към проява на слабост, нерешителност, страх. Защото тогава състраданието което изпитваме не е за другият, а за себе си, за собственото си его. Ние поставяме на мястото на обичаният обект собственото си его и си представяме как нашето его би се чувствало в подобна ситуация. Или пък се страхуваме че ще изгубим някой нещо за себе си, ако изгубим предмета. От подобна идентификация следва само безсмислен поток от себични емоции. От Истинската Любов произлизат сила, енергия, решителност, смелост. Това е така защото Бхакта има знание за по-висшите идеали, не се идентифицира с дребното, незначителното, а със вечното, постоянното, неизменното. Например ако едно дете изгуби играчката си и започне да плаче. Неговият родител не започва да плаче заедно с него за изгубената играчка. Родителят „знае” че играчката не е важна и че може да намери още много други такива играчки. Родителят проявява състрадание към „страданието” и сълзите на детето привидно, само за да го успокои, без да се въвлича емоционално. Истинското състрадание не е насочено към „страданието” на детето, а към неговото незнание, към неговото невежество. Когато детето порасне и придобие повече знание за светът, то повече няма да страда за изгубени или счупени играчки.. Състраданието на този който обича със Необусловена любов е от подобен характер. Състраданието е към невежеството, към незнанието на човека, който страда защото не познава своята истинска природа.

26. Истинската Любов носи свобода. Тя не ограничава нито този който обича, нито този който е обичан. Обикновената любов е заробване, бреме, психическо заболяване, натрапчива фикс идея, която е страдание за организма. Човек губи свободата си, когато иска да притежава или когато придобие обекта на своята любов, или пък се страхува че ще го изгуби.

27. Мерилото за обикновената любов е саможертвата, колкото по-голяма е любовта толкова по-голяма е саможертвата. При Обикновената любов големината на саможертвата се определя от това до колко обекта на любовта ни задоволява нашите желания. Колкото повече и по-силни желания задоволява обекта толкова повече сме готови да жертваме. Но в същност това не е саможертва. Това е само компромис. Ние се отказваме от едно нещо за да постигнем нещо друго което е по-ценно за нас. При Абсолютната любов, големината на любовта и големината на жертвата нямат измерения тъй като няма идентификация с желанията, нито пък има степенуване на по-важно и по-маловажно. Бхакта живее в духа на саможертвата, за него всяка една дейност е ягня – жертвоприношение. Най-голямото жертвоприношение това е да се държи ума балансиран, тоест да сме в йога.

28. При Обикновената любов любов, след като е извършена някаква жертва, се очаква „отплата” от страна на обекта на любов. При Висшата Любов не се очаква никаква отплата.

29. Здравината на една верига се определя от нейното най-слабо звено. Здравината на веригата на любовта е там, където обичаме най-малко. При обикновената любов ние винаги обичаме на фона на омразата. Може да обичаме всичко и всички в целият свят, но ако има само един единствен човек, към който да не изпитваме любов, то силата на нашата любов е съвсем нищожна поради омразата която храним към този единствен човек.

30. Всеобщата Любов е много по-висша, много по-висока, много по трудно достижима от обикновената любов и не трябва да се себе-осъждане или себе-порицаваме ако забележим че ни е трудно или невъзможно да я следваме. Нито пък трябва да порицаваме другите които още дори не разбират този вид любов. Първо няма смисъл да се порицаваме, защото вече я имаме, както ние така и другите. Просто нашите желания я прикриват, затъмняват в момента. Когато умът се освободи от по-голямата част от желанията, от Васаните, любовта ще се прояви.

31. Най-висшата проява на любовта това е да се съзерцава вселената и всичко във нея с очите на пълно безпристрастие - Сакши, без да се поставят оценки, без да се анализира с ума, без да се броят положителните и отрицателни черти, без да се осъжда, без подценяване и надценяване, безусловно приемане на фактите каквито и да са, без да се създава негативно отношение към тях ако са „отрицателни” или да се привързваме към тях ако те са „положителни”, просто съгласяване със фактическата действителност. Без да се наблюдават нещата през призмата на нашите желания. Любовта е проявена до толкова в нас, до колкото ние можем да наблюдаваме безпристрастно обекта на любов, без да гледаме на него с нашите знания от миналото, нито с нашите очаквания от бъдещето. Защото иначе обичаме не обекта а представата която имаме за този обект, онова което очакваме от него. Безмилостно насочете светлината на вашата Чиста Будност, към вашите мотиви, емоции, желания, тенденции да контролирате, да манипулирате другият за свои цели, да притежавате. Погледнете безпристрастно своите предразсъдъци, предварително заложени идеи, егоистични очаквания.

Погледнете сериозно на някой който не ви харесва, някой който не ви допада, и анализирайте защо, открийте причината и бъдете честни със себе си. Нима само отрицателните качества на човека са причината за това? А можете ли да видите своите предрасъдъци, че другите трябва да се вместват в рамките на вашите очаквания?

Погледнете безпристрастно и обективно към някой към който сте привързан и вижте колко страдания това ви причинява, колко ненужни саможертви, какво безполезно изразходване на енергия за нещо маловажно.

Намерете малко време за съзерцание на природата като на мистично и необяснимо чудо, наблюдавайте полетът на птица, цъфнало цвете, сухо листо в прахта, течащата река, изгревът на слънцето, загадъчната луна, вълните на морето, силуетът на планината. И като наблюдавате така без да очаквате нищо, с очите на малко дете, постепенно твърдата обвивка на егоистичните желания ще се разтопи, и сърцето ви ще затупти с една позната но забра

	Моля, влезте или се регистрирайте. 24 Май, 2012, 06:07:27

Новини: Желаещите да участват във форума трябва да изпратят мотивационно писмо до имаго@абв.бг. Конвертор. Правила на форума.