Избягвате въпроса - КЪДЕ?
В мозъка ли?
Или не?
Древните мислители, ришите са си фантазирали едно или друго нещо. Какво точно не знам. Представяли са си различни глупости. Те за функциите на мозъка едва ли са знаели. При тях всичко е било по скоро въпрос на чиста практическа опитност. Например чувствата според тях са били в сърцето, защото сърцето започва да бие силно когато сме развълнувани. Главата също е била отговорна за мисленето защото те са знаели от опит, че ако някой го халосат по главата силно, той спира да вижда и усеща каквото и да е



Те са си представяли че има някаква душа която може да излиза от тялото когато спим или когато халюцинираме и да обикаля по света.
По късно през средновековието те са си представяли че около тялото има някакъв ореол, някаква финна материя.
В днешно време брадатите мошеници в Индия говорят какви ли не глупости за това къде се намират Будхи, Манас и т.н.
За мен това всичко са глупости и не им обръщам внимание. Съвремената наука доказва извън всякакво съмнение че съзнанието е функция на мозъка. Защо трябва да си обременявам ума с глупавите фантазии на разни брадати мошеници и дебелани от Индия?
