ПРАВИЛНО УСИЛИЕ – Сама Ваяма

[Брахман]

Тази тема се посвещава на Гергана и всички сахаджа йоги в които все още има надежда. Те твърдят че нямало нужда от усилие когато се практикува йога, което е пълна заблуда. Усилие има и то значително. Без усилие не може. Тук пускам тема за усилието във Будизъм. Ако Гергана го прочете, ще и пусна за усилието и в Йога и във Веданта

ПРАВИЛНО УСИЛИЕ – Сама Ваяма

Това е първият член в групата на Умствените Дисциплини (Самадхи). Под Правилно Усилие трябва да се разбира преди всичко умствена дисциплина, така че да се генерират Правилни Мисли и да не се позволява на деструктивни, нездравословни мисли да завладяват ума. Правилното усилие не е грубо физическо усилие. Благодарение на Правилното Усилие човек може да следва неотклонно пътя, посочен от Буда, да разбере Четирите Благородни Истини, да върви по Осморния  Път и да достигне Нирвана. Учителят е подчертавал особената важност на този шести член на Средния Път, защото единствено чрез него човек може да достигне крайната цел. Буда е учил, че той не е в състояние да помогне пряко на който и да е човек, защото това не е в неговите възможности. Буда никога не е говорил за себе си като за спасител и не е давал гаранции, че когато човек тръгне по неговия път, неминуемо ще достигне до края на пътя. Будизмът не е удобно превозно средство, с което да се изкачи върха на духовността. Буда само показва посоката, може да подкрепи, насърчи и даде правилен съвет. Духовният път е път на самотници и всеки сам със собствени усилия трябва да извърви пътя си.
Усилието, което се прави от медитиращия, се уподобява на усилието, което се прави от опитния градинар. Градинарят първо трябва да подготви почвата за посев като изкорени плевелите. По същия начин медитиращият трябва да изкорени неправилните, деструктивни мисли и да създаде условия умът да стане възприемчив към конструктивните мисли. След като градинарят е посял семената трябва да натори почвата и да я полива редовно, да се грижи за реколтата и да я предпазва от птици, гризачи, насекоми и т.н. докато я прибере. По същия начин медитиращият трябва да бъде внимателен към своето умствено поле. Функцията на Правилното Усилие е четиристранна:
1. Самвара – Да предпази – от възникването на неправилни нездравословни мисли. Полага се усилие, когато шестте сетива (уши, очи, нос, кожа, език и ум) влизат в контакт с физически или умствен обект да се запази безпристрастие, тоест да не се позволи да възникне емоционално отношение към обекта, да не възниква алчност или отвращение към обекта.
2. Пахана – Да  се изоставят възникнали вече деструктивни мисли. Полага се усилие да не се допускат сетивните желания да надделеят, те се отбягват, отблъсват, изчистват от ума.
3. Бхавана – Да се развиват, отглеждат, култивират конструктивни, здравословни, правилни мисли, които все още не са възникнали в ума. Това са мисли, водещи към свобода от привързаност, към прекратяване, спиране на страданието и постигане на освобождение, тоест мисли от рода на:  Правилно Внимание (Сама Сати), изследване на Учението за правдата (Дама Вичая), енергичност (Виря), радост (Пити), запазване на спокойствие в условията на непрестанните промени (Пасадхи), концентрация (Самадхи) и балансираност на ума, непозволяване на желанията да надделеят над разума (Упекша).
4. Ануракхана – Да се задържа вниманието върху конструктивните, здравословни мисли, които вече са възникнали в ума.
Четиристранното Усилие се практикува с цел успех в концентрацията и премахване на зломислието, което пък се явява бариера, препятствие за медитиращия ум. Човек не трябва да влиза в непосредствена борба и мъчително усилие за премахване на нежеланите и нездравословни мисли. Те трябва да отпаднат от самосебе си. Ако се опитаме да им се противопоставим директно няма да имаме  успех, както е невъзможно да си наложим да заспим. Колкото повече се опитваме да заспим, т.е. колкото повече умствени усилия полагаме, колкото повече се напрягаме да заспим, толкова повече мисли възникват в ума ни и толкова по невъзможно става заспиването. Само когато прекратим всяко усилие и се отпуснем, когато отстраним умственото напрежение, сънят идва от само себе си. По същия начин няма нужда да се опълчваме директно срещу зломислието. Вместо това трябва само да направим усилие да разпознаем тези нездравословни мисли, да ги класифицираме като нежелани мисли, да имаме будност, когато те възникват, тоест да имаме съзнателност за това, когато те започнат да се появяват и да завладяват ума ни, да ги анализираме, да видим откъде се пораждат, какъв им е коренът, каква е причината за тяхното възникване, да се дистанцираме от тях и да се опитаме да намалим напрежението, което те създават в нас като се стараем да се отпуснем така, както преди заспиване.
Контролирането и отхвърлянето на деструктивните мисли не трябва да се прави с аскетично себеизмъчване на тялото. Извънредното старание без благоразумие е като да се бяга без посока в тъмна нощ. Усилието трябва да е правилно дозирано и степенувано, подобно на лекарство. Дозата е, която превръща лекарството в отрова и обратно. Или както опитният ездач възпира с юзди коня, когато бърза безпричинно и го подтиква да ускори хода си, когато се бави ненужно.

[Брахман]

продължение:

В Маджхима Никая се дават ПРАКТИЧЕСКИ НАСТАВЛЕНИЯ как да се обуздават неправилните мисли:
“О, сподвижници, този бхикшу сред вас, който се е отдал на възвишена мисъл, би трябвало да размишлява над пет неща от време на време (тоест когато нездравословни, деструктивни мисли спохождат ума му). Кои са тези пет неща?
1. Ако в този бхикшу чрез размишление (рефлексия) върху обект възникнат деструктивни, нездравословни мисли, свързани с желание, омраза или заблуда (за да може да се освободи от тях), той трябва да размишлява върху друг обект, който е противоположен и предизвиква здравословни мисли. Така нездравословните мисли изчезват. Посредством тяхното премахване умът става стабилен и се успокоява, единен и концентриран в себе си (тоест мислите вече не са насочени към физическия свят и чувствените удоволствия). Така, както сръчният дърводелец или неговия чирак, избиват клин с друг клин, по същия начин и бхикшу трябва да избие неправилния обект с правилен. Така деструктивните мисли, които са свързани с желанието, омразата и заблудата, изчезват, биват премахнати. Посредством тяхното премахване умът се успокоява и става стабилен, единен и концентриран, събран в себе си.
2. Ако въпреки всичко деструктивните мисли продължават да възникват в ума на Бхикшу, който размишлява върху друг противоположен обект и се опитва да предизвиква конструктивни, здравословни мисли, тогава той трябва да разгледа недостойнствата на деструктивните мисли така: “Действително тези мои мисли са непристойни, нездравословни и последиците от тях ще бъдат болезнени.” Така нездравословните мисли изчезват, биват премахнати. Посредством тяхното премахване умът се успокоява и става стабилен, единен и концентриран, събран в себе си.
3. Ако въпреки всичко деструктивните мисли продължават да възникват в ума на Бхикшу, който размишлява върху техните недостойнства, той трябва да ги игнорира, да не им обръща внимание и да не размишлява върху тях. Така нездравословните мисли изчезват, биват премахнати. Посредством тяхното премахване умът се успокоява, става стабилен, единен и концентриран, събран в себе си.
4. Ако въпреки всичко деструктивните мисли продължават да възникват в ума на Бхикшу, който не им обръща внимание и се опитва да не размишлява върху тях, той трябва да обмисли как да премахне корена на тези мисли. Така нездравословните мисли изчезват, биват премахнати. Посредством тяхното премахване умът се успокоява, става стабилен, единен и концентриран, събран в себе си.
5. Ако въпреки всичко деструктивните мисли продължават да възникват в ума на Бхикшу, който обмисля как да премахне техния корен, той трябва със стиснати зъби и език, притиснат към небцето, (на български също се употребява подобен израз “стискане на зъби”, за да се покаже крайно усилие на волята) да въздържа, преодолява и контролира  ума (лошия) чрез ума (добрия). Така нездравословните мисли изчезват, биват премахнати. Посредством тяхното премахване умът се успокоява, става стабилен, единен и концентриран, събран в себе си.”
Това са ПЕТ СТЕПЕНИ НА КОНТРОЛ НА МИСЪЛТА, за които се дават съответно пет техники. Когато нежеланата мисъл, която е възникнала в ума, е съвсем слабо изявена, е достатъчно само да се отвлече вниманието в друга посока.
При втората техника, когато нежеланата мисъл е по силна, е нужно убеждение, човек сам трябва да си каже, че подобни мисли са недостойни. Това също е мисъл и, когато тази мисъл се “прикрепи” към недостойните мисли, те, недостойните мисли, се обезсилват. Това прикрепяне на дадена мисъл към други мисли е много често употребявана техника в йога и веданта. Когато се прикрепят дадени мисли към основните мисли, те се изменят и придобиват сила или губят своята сила. (Виж Шрадха във Веданта.). Първата и втората техники заедно се наричат Пратипакша Бхавана в Йога и Веданта.
Ако въпреки всичко нежеланите мисли не бъдат потиснати, третата техника препоръчва да се игнорират и човек да продължи да се занимава с това, което изисква ситуацията, момента, т.е. да продължи да си върши работата. Ако въпреки всичко нежеланите мисли продължават да смущават ума, четвъртата техника препоръчва да се направи себеанализ и да се види кои са причините за възникването на тези мисли. Обикновено това е много силен и ефикасен метод и той се прилага само в случаи, когато нежеланите мисли са се превърнали в навик и непрестанно спохождат ума. Виждайки тяхната причина, човек стига до убеждението, че те са илюзорни и техният корен е себичността. Този метод може да се прилага само след много продължителна подготовка на ученика, който е постигнал сериозен напредък и в когото се е събудила мъдростта – Пана. Този метод не се препоръчва за начинаещи ученици, садхаци, защото те не знаят как да анализират правилно възникналата мисъл и нейните причини. Е, с помощта на учител е възможно и за начинаещите да постигнат резултат, но е необходимо да имат пълно доверие в учителя, а и самият учител да е на много високо ниво.
Ако въпреки това нежеланите мисли продължават да смущават ума, се препоръчва последната техника на “стискане на зъби и притискане на езика към небцето”. Това е директно опълчване срещу нежеланите мисли, когато със силата на волята човек се опитва да спре тяхното бушуване в ума. Това е най-трудната техника, която се препоръчва само на много напреднали в медитацията ученици. Петата техника е насочена срещу най-упоритите мисли, които се проявяват като пристрастие в най-тежката му форма. Напредналите форми на алкохолизъм са пример за такова пристрастие. Разбира се напредналите ученици не могат да имат проблем с пристрастие към алкохол. Но при тях също съществуват пристрастия към определен начин на живот, към учителя, към учението, и т.н. Всички тези пристрастия, макар и към висши “добродетели” са все пак пристрастия и техния механизъм на действие е подобен на пристрастието към алкохола. Тези пристрастия са дори по-силни от пристрастието към алкохол или цигари и те трябва да бъдат превъзмогнати и преодолени дори със “стискане на зъби”, тоест с крайно усилие на волята. Петата техника може да се практикува само с помощта на опитен учител и в подходяща среда, където ученикът има за пример други, които са по-напреднали от него. В противен случай тя е обречена на неуспех.

[Seeker]

Брахмане, не си мъчи калема. В Сахаджа няма усилие, няма и страдание, поне в този живот. В минали може.
Който е в Сахаджа е готов за следващата стъпка в нашата еволюция.

[Брахман]

Брахмане, не си мъчи калема. В Сахаджа няма усилие, няма и страдание, поне в този живот. В минали може.
Който е в Сахаджа е готов за следващата стъпка в нашата еволюция.

Знам бе човек, в Сахаджа няма усилие, няма и резултат. В сахаджа има само пълно изпадане в невежество, в тъмнина, в мрак, в нирмалщина.

Човек дори за да отиде да си купи един хляб от магазина трябва да положи усилие. Ако стои цял ден в кревата, хляба няма да му дойде на крака в къщи. Трябва да се облече, да стане, да походи до магазина и да се върне обратно в къщи.

Друг е въпроса, че ако го прави с "правилно усилие" той ще върви и ще си пее по пътя, ще му е хубав деня, ще се радва на живота.

Ако го прави с неправилно усилие, тогава ще мърмори, ще си вика: "Няма ли кой да отиде да ми купи един хляб бе, що за живот е това, да си развалям съня и кефа, да ставам от леглото където ми е толкова хубаво да лежа и да не правя нищо."

Без усилие нищо не става, и в писанията е казано излишно. Ако беше тук някой друг, щях да си направя "усилие" да му обясня един друг термин, викат му ТАПАС. Но на теб няма смисъл. Има правилен тапас, има и неправилен тапас, а може и да няма изобщо тапас

Винаги се започва с усилие. Без усилие не може да се върви напред. В началото е трудно, после става лесно. Това е обяснено в Бхагават Гита (глава 18) отлично:
Превода е на Радхакришнан:
(36) And now hear from Me, O Best of the Bharatas (Arjuna) three kinds of happiness. That in which a man comes to rejoice by long practice and in which he reaches the end of his sorrow.
(37) That happiness which is like poison at first and like nectar at the end, which springs from a clear understanding of the Self is said to be of the nature of "goodness."
(38) That happiness which arises from the contact of the senses and their objects and which is like nectar at first but poison at the end--such happiness is recorded to be “passionate”.
(39) That happiness which deludes the soul both at the beginning and at the end and which arises from sleep, sloth and negligence--that is declared to be of the nature of ''dullness”.
(40) There is no creature either on earth or again among the gods in heaven, which is free from the three modes born of nature.

Онова удоволствие, онова щастие, което е като ОТРОВА В НАЧАЛОТО и като ОТРОВА НАКРАЯ - такова щастие е ТАМАС.

Онова удоволствие, онова щастие,  което е като НЕКТАР в НАЧАЛОТО но като ОТРОВА НАКРАЯ - такова щастие е от РАДЖАС.

Онова удоволствие, онова щастие,  което е като ОТРОВА в НАЧАЛОТО но НАКРАЯ става като НЕКТАР - такова щастие е САТВА

Като гледам Нирмала, тя в началото е изпитвала нектар, ама сега накрая на живота си пие горчива отрова, това е Раджас. Но вас тя ви учи на Тамас. В началото и в края сте отровени, заблудени.

Истината е че в началото винаги има трудност, винаги трябва да се положи усилие, винаги трябва да се преодолее нещо. Накрая след това е добре. Това е универсален закон, никой не може да го промени.

Погледни в училище студентите трябва да седнат да учат. Не е лесно в началото, като отрова е, но накрая вземат диплома - пият нектар.

Спортистите, в началото полагат труд голям, голямо усилие, тренировки - това е като отрова, но накрая поставят рекорд, имат отлично здраве, радват се на хубав живот - това е нектар.

Ако искаш да си купиш ферари, първо трябва да отидеш да работиш, да спечелиш пари, да се потиш здраво - това е отрова,  след това като си купиш колата се кефиш пиеш нектар.

Абсолютно всичко е така в живота. В началото е трудно, в началото трябва усилие, и накрая е като нектар.

Помисли си пак

[jelyuena]

Без усилие нищо не става, и в писанията е казано...

Непознавайки много добре Будизма, не бих коментирала, но прочетох внимателно постингите на Брахман и ми се струва, че тук нещата в голяма степен се припокриват с Йога. Положителни резултати се получават с дозирано усилие, естествено, изключващо насилието върху себе си. Казвам го от личен опит, макар и непродължителен. Не можеш да постигнеш нещо, без да дадеш, поне малко, от теб. Понякога Господин Мързел е непоклатим на своето място. Често предрешен в хиляди извинения – изморена съм, не съм в кондиция, бързам, този път ще пропусна... Тогава просто започваш практиката в обичайното време и всичко си идва на мястото. Нежеланият Господин изчезва яко дим, забравяш го, дори се забавляваш. Единственото, което се иска от теб, е да не се поддадеш на Тамас, да различиш тази тенденция от истинската умора или болка. Ако са те, съвсем естествено, не практикуваш, не се насилваш да го правиш, само тогава.

Тапас, особено в началото на практикуването, може да изглежда твърде непривлекателна идея за много хора. Но ако се заемем сериозно с Йога, трябва да сме готови да въведем някакъв по-строг ред в живота си. Тапас съдържа в себе си както дисциплината, така и “изгарянето” на всичко ненужно, за да живеем по-пълноценно. Естествено, започваш да живееш по-дисциплинирано с цел намиране на време за заниманията с Йога (ако не се занимаваш само с това), а и заради ефекта от тях върху ежедневието ти. Още само практикуването на асаните променя отношението към собственото тяло и всичко, което влиза в досег с него. Ставаш по-чувствителна не само към храни и напитки, а и по-сензитивна към случващото се около теб. Същевременно Тапас не би трябвало да е нещо опасно екстремно, защото Йога е преди всичко хармония.

За да стигнеш до някъде, на първо време трябва да започнеш да си движиш краката натам. До павилиона за вестник или по пътя на Йога, все едно. Нищо няма да се материализира в ръцете ти от въздуха, както ставаше с различни предмети в "Автобиография на един йогин". Без да тръгнеш към нещо, няма да го постигнеш. И ако ще мрънкаш и проклинаш света, по-добре не тръгвай. Пътят трябва да се върви с радост, независимо от трудностите, които са неизбежни. Приемаш ги като проверка на мотивацията и вярата си, и продължаваш. Няма друг начин, няма по-добър начин.

Едва по-късно (сигурно) се научаваш да разчиташ само на гравитацията при своето балансиране и движение, изоставяйки измислените опори вътре в теб. Тогава не правиш никакво усилие, нито имаш намерение, само се наслаждаваш на плодовете им.

[Imago]

Ставаш по-чувствителна не само към храни и напитки, а и по-сензитивна към случващото се около теб. Същевременно Тапас не би трябвало да е нещо опасно екстремно, защото Йога е преди всичко хармония.

Нито е хармония, нито е нещо безопасно. Тапас е в известен смисъл синоним на йога, защото означава потискане на сензитивността (външната сетивност), за сметка на вътрешната чувствителност, проявяваща се като умствено съзерцание (йогаджа-пратякша, породено от йога теоретизиране).

[jelyuena]

Тапас е в известен смисъл синоним на йога, защото означава потискане на сензитивността (външната сетивност), за сметка на вътрешната чувствителност, проявяваща се като умствено съзерцание (йогаджа-пратякша, породено от йога теоретизиране).

Така е, благодаря Ви, смесих дефиницията на Тапас с практиката ми, в която подозирам известен дисбаланс напоследък, но форумът не е мястото за обсъждането му. Всъщност, написах сензитивност, имайки предвид по-ясното виждане и разбиране за външните събития във времето извън практиката.

[Imago]

Да, тапас е нещо различно от практиката (абхяса), иначе нямаше да бъдат посочени като двете основни направления в Йога за култивиране на еднонасочено съзнание.

[Quiet]

тапас е постоянството на еднопосочността
еднопосочността на постоянството е тапас

[Брахман]

http://www.experiencefestival.com/tapas/articleindex
http://en.wikipedia.org/wiki/Tapas_(Sanskrit)

тапас е постоянството на еднопосочността
еднопосочността на постоянството е тапас

Тапас е едноянството на постопосочноста
тоест постопосочноста на едноянството е тапас

Така е по ясно

На български казано, едно хубаво хапване в Испания е Тапас
http://en.wikipedia.org/wiki/Tapas

ПП Само да питам от любопитство, кой от кого гледа когато сте писали това по долу, цитирам го. Да не би да сте един и същ човек!?!?

Абхяса е постоянството на решимостта.
Решимостта на постоянството е абхяса.