Морал във Веданта, Йога и Будизъм

[Брахман]

Защото говорихме за морал тези дни и си мисля, че е добре да се спомене какво е мнението на Йога, Веданта и Будизъм по този въпрос.

Тъй като нямам време да се спирам подробно ще карам само на най същественото. По принцип морала и етиката в тези системи са най добре разработени в будизъм и веданта.  В Йога е по скоро нещо взето назаем от тези две системи или по скоро прието от тях.

Но във Будизъм и Веданта има цели трактати за това кое е правилно и кое не, кое е морално и кое не. Дадени са таблици, изброени са по точки различни качества които човек трябва да притежава. Много от тези неща са взети в пураните или са разработени там като отделни истории. Има също голямо число правила които са изброени в законите на Ману. Не трябва да се забравя и Панчатантра където във всяка история има поне по един морал изброен. Ако трябва да се напише един трактат изследване върху тези неща това би отнело един цял живот изследване и изброяване.

Разбира се има различия в различните системи но те не са съществени. Например в някой системи е позволено да се яде месо, докато в други се смята за неморално. Друг пример, в законите на Ману е казано че на Вайшиите е позволено да лъжат и крадът от клиентите си!?

В тази серия от постинги предлагам да включим различните гледни точки и да извлечем нещо общо и полезно ако може.

[Imago]

Будизмът и Веданта са много неморални философии. Будда лъже, че няма Атман, а Шанкара лъже, че има Атман.

[Quiet]

...да включим различните гледни точки и да извлечем нещо общо и полезно ако може

Единственият начин това да стане е да се откажем от утвърждаването на гледна точка.
Което е общото и полезното.
И "моралното".

[Брахман]

Тук ще изкажа едно разпространено мнение сред всички истински познавачи на източните философски системи. Искам да кажа още от началото, че това е също и мое мнение, приел съм го сто процента. Или почти сто

 Ще започна с въпрос. Ако не сте срещали до сега тази концепция възможно е да ви направи впечатление, така както на мен ми направи впечатлени когато за първи път се сблъсках с подобна идея. Нормално за човек който е възпитан в духа на християнският морал е да бъде изненадан и дори шокиран от подобно схващане за морал. Самият аз мислих преди, че да си морален това означава да не крадеш, да не лъжеш, да не убиваш, да помагаш на другите в беда и т.н. Но се оказа, че това не е най висшият морал, най висшето и неизменно морално правило.

Та въпроса е следният: Може ли, съществува ли, някакво абсолютно морално начало, някакъв абсолютен морален връх, някаква крайна цел, нещо неизменно в морала, нещо което да е универсално. Нещо което да е в сила винаги за всички случаи, за всички хора за всички времена. Нещо което да няма изключения. Нещо от което да се започва и от което да произлиза всякакъв друг вид морални правила и закони?

Например „да не се убива” е важно морално правило но то има изключения. Когато трябва да се спаси живота на много хора може би е по добре да се жертва живота на един човек. Така че в някой случаи и според някой системи е позволено да се убива.

Отговорът на горният въпрос според много отлични познавачи на индийските даршани е че да, има такъв връх в моралният кодекс, има такова правило, има такава препоръка която да е абсолютна. Различните системи дават отговора с  малко различия но по същество той е един и същ!

[Източен]

Например „да не се убива” е важно морално правило но то има изключения. Когато трябва да се спаси живота на много хора може би е по добре да се жертва живота на един човек. Така че в някой случаи и според някой системи е позволено да се убива.

Първо трябва да се пита кой човек ще се жертва. Ако е Айнщайн например, ще го замените ли за мнозина?

Алтернативата не е морал. Моралът е категорически императив (Кант).

[Quiet]

...според много отлични познавачи на индийските даршани е че да, има такъв връх в моралният кодекс..

но всички те джайнисти или такива повлияни от джайнистката интерпретация на мокша само и единствено като резултат от "постигането" на "идеалната човешка персоналност" (вижте Йогадрштисамуччая от Харибхадра), което само по себе си е отричане на даршаните в това че се основава на приемането на Аз като обективно и независимо съществуващ.

моралът е само контекст (един от тях)
една посока на наблюдаване от безбройно многото

[чери]

Отговорът на горният въпрос според много отлични познавачи на индийските даршани е че да, има такъв връх в моралният кодекс, има такова правило, има такава препоръка която да е абсолютна. Различните системи дават отговора с  малко различия но по същество той е един и същ!

Кой е той?

[rtsvet]

Имаше едно изследване, че професорите по морал и етика са най-малко склонни да спазват "морално" поведение.

Само един специалист по моралните въпроси знае, колко многостранна и нееднозначна може да е етичността на една постъпка, да не говорим, че морала и разбирането за него вариира в различните общества и времена.

 

[Брахман]

Въпросът беше следният: Може ли да съществува ли някакво абсолютно морално начало, някакъв абсолютен морален връх, някаква крайна цел, нещо неизменно в морала, нещо което да е универсално. Нещо което да е в сила винаги за всички случаи, за всички хора за всички времена. Нещо което да няма изключения. Нещо от което да се започва и от което да произлиза всякакъв друг вид морални правила и закони?

Отговорът е неочакван за тези които са атеисти и почти шокиращ за тези които са вярващи, особено християни. Защото отговора не е да обичаш бога, или да му се подчиняваш и да го слушаш или нещо подобно.

Отговорът когато се каже на съвременен език е да има човек ЗДРАВ РАЗУМ! Нищо друго. Да има човек здрав разум, да се придържа към здравият си разум.

Разбира се когато се замисли човек той разбира, че това е правилно. Защото само здравият разум е този който открива необходимостта от морал, здравият разум казва какъв трябва да бъде морала, здравият разум отхвърля старият морал и носи нов морал (или нов завет ако щете по християнски!) Без здрав разум не е възможно да се постигне нищо.

В днешно време се възхищаваме на велики учени и откриватели като Айнщайн, Нютон, Дарвин. Но ако погледнем назад във времето и ако се замислим ще видим че тези които са открили да речем десетте божи заповеди са от същият калибър откриватели, от същият калибър велики учени, които са допринесли за развитието на цивилизацията дори повече от Айнщайн, Нютон, Дарвин, Архимед, Питагор и т.н.

Старият завет е все пак една морална система на дозирано насилие, в която отмъщението е важен принцип: „Око за око, зъб за зъб.”

След това идва Християнството със своят принцип за ненасилие: „Ако те ударят по едната страна обърни и другата.” Християните явно са копирали принципа за ненасилие от Индия и от Буда и Махавира. Но това няма значение в случая. В случая е важно че те са видели един важен принцип, успели са да го разберат, че е по важно да се спре насилието от колкото да се отмъщава. (Евреите в днешно време са го разбрали отлично този принцип но го прилагат само по между си. Когато се отнася към другите хора те карат по старият завет и отмъщават яко с МОССАД  )

Както и да е, здравият разум на хора като Буда е който е забелязал, че ненасилието е важен морален принцип за обществото на този етап на развитие.

[Quiet]

Браво!
Здрав разум - но на кого!?