ПРАВИЛНО ВНИМАНИЕ – Сама Сати

[Брахман]

ПРАВИЛНО ВНИМАНИЕ – Сама Сати.

Правилно Внимание, (Правилно Схващане на обекта, Правилна Будност по отношение на обект) – Сама Сати е вторият член от групата на  Умствените Дисциплини (Концентрация, Медитация, Самадхи). Думата Сати (санскр. Смрити) означава памет, запомняне, припомняне. Ние можем да запомним, да запаметим нещо, само ако имаме будност по отношение на това нещо. Само когато нашето внимание е насочено към даден обект, към дадено нещо и то е осъзнато, ние можем да го запомним, запаметим. В противен случай този обект не съществува за нас. В такъв смисъл се употребява тук думата памет, внимание, будност.
Но какво означава това правилно внимание, правилна будност. В зависимост от нашето отношение към обекта ние можем да имаме различна будност по отношение на този обект. Един физик може да наблюдава Ниагарския водопад с очите на физик и да пресмята колко тона или колко кубически метра вода падат в секунда. Един инженер може да наблюдава Ниагарския водопад и да пресмята колко гигавата електроенергия може да се получи. Един художник може, наблюдавайки същия водопад, да се въодушеви от неговата грандиозност и да нарисува прекрасна картина. Един музикант може да напише симфония, един мистик - да получи провидение, един авантюрист може да се впусне в някакво рисковано начинание и т.н. Всеки един от тях вижда Ниагарския водопад в зависимост от това с какво се идентифицира в момента, в зависимост от това каква е неговата обусловеност, какви са неговите васани. Обикновено хората се идентифицират със своя пол, национална, религиозна принадлежност, възрастова група и т.н. Във Веданта и Йога наблюдателят се стреми да се идентифицира с така нареченото чисто или необусловено съзнание наречено, Атман. В Будизма идентификацията на наблюдателя е с учението на Буда. Когато обектите се наблюдават от такава една позиция, се казва, че имаме Сама Сати или Правилно Внимание.
Но как да се практикува и за какво служи Правилното Внимание? Веднъж Буда разказал историята за един акробат и неговия млад асистент, помощник. Акробатът се покачил на бамбуков прът и, пазейки равновесие, казал на младежа: “Сега ти също се покатери по пръта и след това се качи на раменете ми. Гледай да ме пазиш, подкрепяш и аз също ще те пазя, подкрепям. Така като се предпазваме един друг, ще показваме този трик пред хората и ще се прехранваме.” Младежът отвърнал: “Не господарю, това няма да може да стане по този начин. Ти предпазвай себе си, а аз ще пазя себе си. Така всеки като пази сам себе си, ще показваме този трик пред хората и ще се прехранваме.” После Буда обяснил, че Правилното Внимание трябва да се практикува по същия на-чин. От една страна с Правилно Внимание човек предпазва себе си и по този начин предпазва другите, от друга страна с Правилно Внимание човек предпазва другите и по този начин предпазва себе си. Когато човек прилага, практикува многократно Правилно Внимание (Сатипатхана) към себе си, той се развива духовно. Когато човек многократно прилага, практикува Правилно Внимание (Сатипатхана) към другите той развива търпеливост, ненасилие, любов и състрадание. Буда заключава: “О, Бхикшу, когато практикувате Правилно Внимание, трябва да си казвате – Аз предпазвам себе си, аз предпазвам другите.”
Само човек, който е съзнателен, който има будност, който е внимателен по отношение на своите мисли, може да ги коригира, може да премахне лошите и да култивира добри мисли. Правилното Внимание предпазва човек от отклонение от пътя на правдата. Пълното познаване на писанията и учението на Буда е безполезно, ако не се приложи на практика. Само с помощта на Правилно Внимание може да започне прилагането, практикуването на учението. Чрез него се изостря бдителността на човек, изостря се неговата способност да различава доброто и злото, изостря се чувството му за етичност и морал. С него се постига духовно пречистване, преодоляват се всяка скръб и печал, ридания и вопли заради сполетяло го нещастие, постига се прекратяване на страданието, постига се Нирвана. Чрез Правилното Внимание, човек може да схване преходността на нещата и това се нарича Правилно Схващане - Сампаджана. (В будизма се слага равенство между Правилното Внимание и Правилното Схващане – Сама Сати и Сампаджана.) Липсата на разбиране за преходността на нещата води до неконтролирани и прибързани думи или действия и подхранва въображението за непристойни постъпки. Липсата на Правилно Схващане, А-Сампаджана се проявява по четири начина:
1. Сатха А-Сампаджана – Липса на правилно схващане на целта, тоест когато някой върши нещо с неправилни, неясни мотиви, когато върши нещо без да има ясна цел.
2. Сапая А-Сампаджана - Липса на ясно схващане за правилен подход, тоест когато някой върши неща, които не помагат за утвърждаване на доброто, нито пък за предотвратяване или ограничаване на злото.
3. Гочара А-Сампаджана - Липса на ясно схващане на средствата, тоест когато някой се отклонява от Дама – Учението, пътят който Буда е посочил. Истинското средство и истинското убежище за този, който следва пътя са Четирите благородни истини.
4. Асамоха А-Сампаджана - Липса на ясно схващане на “Липса на Не-вежество”. Обикновеният човек живее с илюзията или невежеството, че приятните за сетивата неща са същественото в живота, че те са вечни и носещи щастие. Той живее според това разбиране като насърчава себе си и другите около него да следват пътя на задоволяване на сетивата, вместо този на тяхното обуздаване. Това е израз на невежеството. Липсата на невежество, означава знание за преходността на нещата, знание за тяхната истинска природа, знание за илюзорността на аза. Така Асамоха А-Сампаджана може да се  преведе и като неправилно разбиране на учението на Буда.

Как става формирането на Правилно Внимание е обяснено в Сати Патана Сута (санскр. Смрити Упастхана Сутра – Сутра на  Формиране на Правилно Внимание – бук. “поставяне близо до паметта” - Смрити Упастхана). Това е десетата беседа в Маджхима Никая и се среща в по-разширен вид като двадесет и втора беседа в Дигха Никая. Сати Патана Сута се смята за най-важната част от учението на Буда в Хинаяна Будизма. Тук ще представим основните идеи съдържащи се в тази сута. Формирането на Правилно Внимание става в четири основни направления наречени четири основни фондации: І. Към тялото - Кая, ІІ. Към чувствата, усещанията - Ведана, ІІІ. Към ума, съзнанието - Чита,  ІV. Към умствените обекти от морален характер свързани с учението - Дама. Основно правило, основен принцип при формиране на Правилно Внимание е да  се поддържа пълно безпристрастие и непривързаност към обекта на наблюдение - без да се създава отношение на харесвам или не харесвам, желание или нежелание, страст и отвращение. Без да се допуска или прави каквато и да е оценка на обекта като добър или лош, желан или нежелан, полезен или безполезен, без сравнения. Без да се реагира на обекта на наблюдение по какъвто и да е начин, нито да се подкрепя, подпомага, нито да се възпира, възпрепятства, без да се намесва в действието, независимо какво е то. Без да се правят планове за бъдещето или анализи за миналото. Просто едно  мълчаливо свидетелствуване, безпристрастно присъствие, наблюдаване на това, което става, което се случва и пълно приемане на това, което е без намеса, без реакция. И по този начин живот в безпристрастност и независимост, неподвластен на въздействията на двойките противоположности. Това са абсолютно задължителни условия, които трябва да се имат предвид, когато се практикува която и да е от изброените по-долу практики на медитация.
Мярката, критерият за Правилно Внимание е собственото състояние на ума. Ако в медитиращият възниква гняв, страст, срам, вина, радост, задоволство или каквито и да са състояния на умствено неспокойство или умствена възбуда, значи вниманието е неправилно. А ако умът се успокоява и чувствата, емоциите затихват, това  значи, че се формира Правилно Внимание.

[Брахман]

І. ФОРМИРАНЕ НА ПРАВИЛНО ВНИМАНИЕ КЪМ ТЯЛОТО
1. Формиране на Правилно Внимание към дишането – Ана Апана Сати – бук. внимание към вдишването и издишването. Човек наблюдава дишането си без да се стреми да го променя съзнателно. Съзнателната промяна на дишането е предмет на Пранаяма. Това е само насочване на вниманието към дишането. (Това е част от Випасана Медитацията описана в първата част на книгата, като Анапана Сати.). Според предписанията това трябва да се прави в позата Лотос, в гората под някое дърво. Но в днешно време се практикува на някое тихо и спокойно място, в седнало положение с изправен гръб. Ако тялото прави дълбоко дишане медитиращият осъзнава, че тялото прави дълбоко дишане, ако тялото прави плитко дишане медитиращият осъзнава, че тялото прави плитко дишане. Това е една от  най-съвършените медитации, при която човек се научава да наблюдава безпристрастно, без да се намесва и без да реагира. (По същия начин, по който се научава да наблюдава дишането си, той може да се научи да наблюдава и всичко останало на този свят, дори и своите реакции! Звучи като противоречие на пръв поглед - от една страна се казва да не се реагира, а от друга страна да наблюдава собствените си реакции без да реагира? На практика това означава да се създаде дистанция между наблюдателя и действието. Това ще бъде обяснено малко по-късно.)
2. Формиране на Правилно Внимание към позицията на тялото. Медитаторът насочва своето внимание към позицията на тялото си, независимо дали то е в право, седнало или легнало положение, без това да предизвиква някакви желания или някакво отношение. Например, ако човек се намира в препълнен автобус и ако е успял да седне, това не трябва да предизвиква в него задоволство или пък ако е прав, това не трябва да предизвиква в него недоволство. Дали позицията на тялото е удобна или не, това не трябва да има отношение към състоянието на ума, на съзнанието на медитиращия. През цялото това време той остава безпристрастен наблюдател на своето тяло.
3. Формиране на Четиристранно Правилно Внимание. В момента, в който се направи опит да се промени или се промени позицията на тялото с цел заемане на по-удобна поза, това е реакция. В такъв случай се казва, че Правилното Внимание към тялото се прекъсва от реакция. За да не се прекъсне медитацията, трябва безпристрастно да се наблюдават и движението на тялото, и менталната реакция, която е предизвикала реакцията. а) Дали се върви напред или назад; дали се гледа напред или в друга посока; б) Дали човек се навежда или изправя; какви дрехи носи, как държи в ръцете си паницата за просене (Всеки бхикшу трябва да има малка паница, която се носи с двете ръце отпред пред долната част на корема. В тази паница се слага милостиня. Просенето е било съставна част от дневната практика на будистките монаси. В днешно време е трудно да се видят такива бхикшу, освен в специални дни и на специални места. Веднъж попитали Буда защо ходи да проси всеки ден, след като е богат и не се нуждае от милостиня. Просенето според Буда се извършва не защото бхикшу има нужда от помощ. Бхикшу трябва да бъде абсолютно независим материално и едва тогава той има право да проси. Такъв бхикшу проси за да се даде възможност на другите хора за извършат едно добро дело. Когато се помага на другите да извършват, добри дела това се смята за най-съвършената помощ, която може да се даде, да се окаже на другите хора, които още не са готови да поемат по пътя на истината.), как се храни, как пие, как дъвче, как вкусва, как  ходи по нужда; в) Как върви, как стои, как седи, как заспива; г) Как се събужда, как говори, как пази мълчание.
Трябва да се наблюдава тялото, когато е в движение. Това е значително по-трудно и в началото е необходимо да се започне с много внимателни забавени движения. Насочва се и се задържа вниманието си върху положението на тялото - как това положение се променя, под какъв ъгъл са ръцете и краката, дали се движат плавно, как постепенно преминават от едно положение в друго и т.н. За Буда се казва, че той се е движил с бавна и много спокойна походка, с пълно съзнание за всяка своя стъпка. Медитация с бавно ходене и днес е много разпространена практика в будистките манастири (тъй наречения кинхин или дза дзен в движение). Съвременната система на Тай-Дзи се изгражда на основата на медитация върху движенията на тялото. Постепенно, след многократно повторение движенията на тялото се ускоряват, докато достигнат своя максимум след години повторения.
4. Формиране на Правилно Внимание към отвратителността на тялото. Обикновеният човек се привързва към своето тяло и към телата на другите хора, които той смята за красиви и привлекателни. От това привързване възниква страдание поради неизбежното остаряване на тялото, което постепенно губи своята привлекателност. Чрез Формиране на Правилно Внимание към отвратителността на тялото се избягва възникването на подобна привързаност. Например, силно влюбен младеж си загубва ума по красавица с разкошна коса. Ако на същия този младеж му поставят в чая един-единствен косъм от косата на тази красавица, без да му казват от къде е взет, той най-вероятното ще откаже да пие чая си. Но в същото време е загубил ума си по косата на красавицата!?
Така бхикшу насочва своето внимание към различните части на тялото обвито от кожа и изпълнено с нечистотии, от петите до върха на главата като размишлява: Действително по това тяло има косми по главата и по кожата, нокти, зъби, кожа, плът, сухожилия, кости, костен мозък, бъбреци, сърце, дроб, корем, далак, дробове, черва, стомах, изпражнения, урина, жлъчка, слуз, гной, кръв, пот, тлъстини, слюнка, носни секрети, мазнини (по кожата и космите) и т.н..
5. Формиране на Правилно Внимание към Материалните Елементи Според Будистите тялото е съставено от четирите първични елемента - земя, вода, огън и въздух. В съвременна интерпретация тялото е съставено от около 60 различни химични елемента, намиращи се в определена комбинация. Рано или късно то отново ще се разпадне на съставните си елементи. Тук елементите се  интерпретират също и като първични осезания на съответните сетива. Идеята за всяко от първичните осезания след смъртта ще се върне към съответния елемент.
6. Формиране на Правилно Внимание към деветте гробищни обекта (или деветте гробищни медитации). Човек живее с мисълта, че той няма да умре или че неговите близки няма да умрат. Ние отхвърляме тази мисъл и не искаме да приемем смъртта като факт. Това кара обикновения човек да действа, работи, живее, егоистично. Чрез насочване на вниманието към деветте различни степени на разпадане на тялото след смъртта човек става по-обективен към своите желания, към своите постижения, към постиженията на другите хора. Той се смирява и не отдава такова голямо значение на успехите или неуспехите в живота. Това не е песимизъм, а абсолютен реализъм. В Индия според някой от вярванията тялото на мъртвеца не се погребва, нито пък се изгаря, а се оставя на открито в специално гробище, където може да послужи за храна на животните. Така човек след смъртта си може да извърши още едно добро дело като остави тялото си за храна на животните. Описаните по-долу размишления се отнасят за именно такова гробище.
1. Бхикшу размишлява върху това как изглежда тялото на човек, който е умрял преди няколко дни – подуто, посиняло, започващо да се разлага, захвърлено на гробището. Той размишлява така: “Наистина, моето тяло е от същата природа и един ден ще го сполети същата съдба.”
2. После Бхикшу размишлява върху тяло, захвърлено на гробището, наядено от птици, лешояди, кучета, чакали и различни червеи. Той размишлява така: “Наистина, моето тяло е от същата природа и един ден ще го сполети същата съдба.”
3. После Бхикшу размишлява върху тяло захвърлено на гробището, от което е останал само скелетът и тук там остатъци от плът и кръв по костите. Той размишлява така: “Наистина, моето тяло е от същата природа и един ден ще го сполети същата съдба.”
4. После Бхикшу размишлява върху тяло, захвърлено на гробището, от което са останали само костите, все още свързани със сухожилия, със следи от кръв по тях, но без плът. Той размишлява така: “Наистина, моето тяло е от същата природа и един ден ще го сполети същата съдба.”
5. После Бхикшу размишлява върху тяло захвърлено на гробището, от което са останали само костите, все още свързани със сухожилия, но без кръв по тях. Той размишлява така: “Наистина, моето тяло е от същата природа и един ден ще го сполети същата съдба.”
6. После Бхикшу размишлява върху тяло, захвърлено на гробището, от което са останали само костите, но вече отделни, несвързани и пръснати безразборно на разни страни, тук кост от ръка, там кост от крак, ребро, гръбнак или от череп. Той размишлява така: “Наистина, моето тяло е от същата природа и един ден ще го сполети същата съдба.”
7. После Бхикшу размишлява върху тяло, захвърлено на гробището, костите на което са избелели. Той размишлява така: “Наистина, моето тяло е от същата природа и един ден ще го сполети същата съдба.”
8. После Бхикшу размишлява върху тяло, захвърлено на гробището, повече от година време след смъртта, само някои от костите са останали на купчината. Той размишлява така: “Наистина, моето тяло е от същата природа и един ден ще го сполети същата съдба.”
9. После Бхикшу размишлява върху тяло, захвърлено на гробището, костите на което са съвсем изгнили и са се превърнали на прах. Той размишлява така: “Наистина, моето тяло е от същата природа и един ден ще го сполети същата съдба.”
Когато се изпълнява медитация върху деветте гробищни обекта, човек, който не е подготвен, може да изпита отвращение, страх или други подобни неприятни емоции. Но за този, който е установен в учението на Буда, подобно размишление води към удоволствие, успокоение, чувство на вътрешен мир и блаженство. Тези екстазни състояния на ума не са резултат от перверзен ум, който намира удоволствие в подобни отвратителни за обикновения човек картини. Чувството на удоволствие възниква в резултат на разбирането на преходността на нещата в живота, то е резултат от победата над собствения страх и отвращение, то е резултат от удовлетворението, че сме изградили в себе си знание, с което можем да се борим и да победим своите собствени егоистични страхове.

[Брахман]

ІІ. ФОРМИРАНЕТО НА ПРАВИЛНО ВНИМАНИЕ КЪМ УСЕЩАНИЯТА
Формирането на Правилно Внимание към усещанията е втората основна фондация  при формирането на Правилно Внимание. Тук то е насочено към втория аг-регат, агрегата на усещанията, които се делят на приятни, неприятни и неутрални. Когато изпитва някакво усещане, медитиращият само отбелязва в себе си дали то е приятно, неприятно или неутрално. Без да отива по-нататък в мисленето си, без да анализира, защо или как да избегне, задържи или продължи това усещане. В него не се появява емоционално отношение към усещането, нито към неговите причинители. Например, ако се стои по-продължително време в поза за медитация, се появяват неприятни усещания на умора. Това е идеален случай да се наблюдава безпристрастно тялото без да се реагира на усещането. Ако наблюдението е напълно безпристрастно, усещането изчезва.

ІІІ. ФОРМИРАНЕТО НА ПРАВИЛНО ВНИМАНИЕ КЪМ УМА
Формирането на Правилно Внимание  към ума е третата основна фондация при формирането на Правилно Внимание. Това е по-трудна медитация, при която вниманието се насочва към различните състояния на ума – емоционални състояния на страст, гняв, омраза, обида, радост, и т.н.; към състояния на: невежество, концентрираност, разсеяност, невнимание, превъзходство, подценяване, надценяване, чувство на свобода, чувство на зависимост, състояние на развит (в дадена област) ум, или състояние на неразвит (в дадена област) ум и т.н.. Медитиращият само отбелязва, че умът е в съответното състояние или че съответното състояние липсва.  Медитиращият върху ума знае например, че в определен момент умът му е обхванат от чувство на радост или че чувството за радост липсва, знае че умът е обхванат от чувство на страст или че чувството на страст липсва в момент, в който би трябвало да бъде налице. Медитиращият знае, че в момента в него има тъга или че е весел, или че е с неутрален ум. Знае че в ума му има чувство на себенадценяване или чувство на себеподценяване Той създава дистанция между чувството или настроението, в което се намира умът и онази негова част, която е безпристрастно наблюдаваща. Тази безприст-растно наблюдаваща част от него е мъдростта, Пана. Тази мъдрост се изгражда и разкрива постепенно с изучаване на Дама (учението на Буда) и неговото практическо прилагане.

ІV. ФОРМИРАНЕТО НА ПРАВИЛНО ВНИМАНИЕ КЪМ УМСТВЕННИТЕ ОБЕКТИ
Формирането на Правилно Внимание към умствените обекти е четвъртата основна фондация  при формирането на Правилно Внимание. Всичко, към което се насочи умът става, умствен обект. В такъв смисъл, когато умът се насочи към изброените по-долу неща, те стават умствени обекти. Четвъртата фондация по принцип СЕ ЗАНИМАВА СЪС САМОТО УЧЕНИЕ на Буда.
1. Формирането на Правилно Внимание към ПЕТТЕ ПРЕЧКИ – Панча Ниваранани (ед.ч.  Ниварана): а)  Камачханда – страст, сетивно желание; б) Вяпада – гняв, зломислие; в) Тхина Мидха – апатия, тъпота, мързел, бездействие;  г) Удхача Кукуча – припряност, безпокойство, тревожност; д) Вичикича – съмнение, скептицизъм. Бхикшу, който практикува Правилно Внимание към пречките, само отбелязва, че в дадения момент те са в него или не са в него. Ако са в него, не се самообвинява или самопорицава, нито пък се радва, ако не са в него. Той само установява факта без да се въвлича в констатацията. Само когато се наблюдава по този начин, човек може да види истинските причини за зараждането или за липсата на зараждане на пречките.
2. Формирането на Правилно Внимание  към ПЕТТЕ АГРЕГАТА, как се зараждат и как отминават и изчезват: материалните форми, усещанията, възприятията, менталните формации и съзнанието.
3. Формирането на Правилно Внимание  към ШЕСТТЕ ВЪНШНИ И ВЪТРЕШНИ ОСНОВИ НА ОСЕЗАНИЕ. Тоест безпристрастното внимание на Бхикшу е насочено към: 1. носа и миризмата, 2. очите и формите и цветовете, 3. ушите и звуците, 4. кожата и допира, 5. езика и различните вкусове, 6. ума и обектите на ума. Той знае само дали те са възникнали или не са възникнали и по този начин живее в безпристрастност без да бъде засяган от двойките противоположности.
4. Формирането на Правилно Внимание  към СЕДЕМТЕ ФАКТОРА НА ПРОСВЕТЛЕНИЕ – Боджханга: 1. Сати – На будност, на концентрация, на внимание към всичко, което човек върши умствено или физически. (Това е предметът, който разглеждаме в момента на тези страници). 2. Дама Вичая – На размишление и изследване на умствените обекти, които са свързани с доктрината на Будизма. 3. Виря – На енергия, динамичност, отдаденост, с която да се следва Буда-учението, безотказно до самият край, тоест до постигане на Нирвана. 4. Пити – На радост и доволство, които са следствие на правилното прилагане на учението. 5. Пасадхи – На липса на напрежение в тялото и ума, състояние на релаксация при всяка умствена или физическа активност или дейност. Това не е бездействие. Това е правилно усилие, при което не се използва енергия повече от колкото е необходима за да се извърши действието. А самото действие е действие, в чиято необходимост сме напълно убедени. Такова усилие се схваща като нещо приятно. То е действие свободно от напрежение, излишна припряност, суетене или очаквания. 6. Самадхи – На концентрация, на съсредоточеност. Това ще бъде разгледано по-долу. 7. Упекха – На равновесие, балансираност. Това означава да се приема всичко, което ни поднася животът – добро или лошо, приятно или неприятно с балансиран ум, ум който не се влияе от постоянните промени в света.
Бхикшу насочва своето внимание към съответния фактор и установява дали той е в наличие или отсъства от него без да проявява каквото и да е отношение като остава непоклатим, независимо дали резултатът е положителен или отрицателен
5. Формирането на Правилно Внимание към ЧЕТИРИТЕ БЛАГОРОДНИ ИСТИНИ. С това бхикшу развива безпристрастие дори и към самото учение на Буда и така става по обективен към него. По този начин се избягва развиване на религиозен фанатизъм.
В заключение ще повторим, че независимо от това каква форма на медитация е избрана, независимо към какъв обект е насочена тя, важната и съществена особеност е да има Правилно Внимание – Сати, правилна будност в духа на безпристрастието и липсата на чувство за “аз”. Правилно наблюдение (Анупасана – това е друга дума употребявана вместо Сати) има, когато се осъзнае фиктивността и илюзорността на Аз-а. Например,  медитиращият изпитва негативно чувство на нещастие, депрeсираност, тревога и т.н.. Понякога той не е наясно защо това чувство е възникнало в ума му. Първата стъпка за медитиращия е да се разграничи от чувството. Това означава, че негативното чувство, каквото и да е то, не трябва да става причина медитиращият да се чувства нещастен. В повечето случаи, когато медитиращият се са-монаблюдава неправилно, в него възниква мисъл от вида: “Аз съм обладан от негативно чувство. Аз не искам да съм обладан от негативно чувство. Аз трябва да се освободя от това чувство. Но аз не мога да се освободя от това чувство, защото има обективни  причини, които го предизвикват и които аз не мога да преодолея, защото нямам контрол над тях.” Точно тази мисъл го прави още по-нещастен. Той се чувства нещастен, защото е нещастен. Това е затворен кръг, в който негативното чувство се засилва, вместо да намалява. За да се разграничи медитиращият от чувството, е нужно да излезе от този затворен кръг на мислене, да спре този процес на засилване на негативното чувство от самосебе си. Как? Правилното Внимание се насочва към истинските причини за възникване на това чувство, те трябва да се изследват отвън, като че ли някой друг човек наблюдава и изследва, така както ученият изследовател прави открития - с пълна обективност, без какъвто и да е субективизъм. Тогава медитиращият НЕ се отнася към негативното чувство с думата “моето чувство на ...” или с “АЗ се чувствам ...” Той се отнася към чувството с думите “ЕДНО чувство на ...” Той знае за фиктивността на идеята за “Аз”, че това е една илюзорност и съвкупност от непрестанно променящите се пет агрегата. Наблюдава фактите и събитията от гледна точка на мъдростта (Пана). Така може да види истинската причина, корена за възникналото негативно чувство. Чувството е резултат от невъзможността да се задоволи някакво желание, принадлежащо на фиктивния Аз. То е форма на егоизъм, проява на себичност. Същото се отнася и до положителните чувства на радост, щастие, които се изпитват от обикновените хора. Те са резултат от задоволяването на някое желание, принадлежащо на “Аз-илюзорността”. Те са също проява на егоизъм.
Разбира се будизмът не отрича тези чувства, нито пък ги порицава или поощрява. Те са част от петте агрегата и трябва да се приемат такива, каквито са. Чувствата са горивото, енергията, която е нужна, за да се действа в света. Най-доброто, което може да се направи с тези чувства, е над тях да се осъществява постоянен кон-трол. Не чувствата да контролират човека, а човек да контролира чувствата.

[Imago]

В Сахаджа Йога вниманието узурпира функциите на съзнанието, а в будизма застава на мястото на паметта. Самяг смрити се превежда като правилна памет.

[Брахман]

Самяг смрити се превежда като правилна памет.

Това е обяснено в най първите изречения на първият постинг!  

С коя българска дума се превежда английската дума mindfulness? Майндфулнес е най често употебяваният термин за Самяг смрити!

Терминът "Правилно Внимание" се употребява на английски многократно и е може би един от най правилните преводи!? Как бихте превели Ана Апана Сати? (Погледнете вторият постинг горе в самото му начало!!) Като правилно "запаметяване" на дишането? Не върви, не прави смисъл  

[Брахман]

В Сахаджа Йога вниманието узурпира функциите на съзнанието...

Това има известна доза истина. Действително вниманието може да се употреби в някой случай като съзнание. Тогава когато човек само осъзнава без да влага нищо от себе си.

Тази идея разбира се Нирмала я е взела от Ошо. Нали е била негова ученичка   Когато Ошо говори и дава инструкции по време на практическите медитации той е употребявал точно тази дума за да обясни на хората да не се въвличат в мислите си. Просто казва насочете вниманието си към .... "еди какво си". Без да го анализирате, без да реагирате на него и т.н. Нирмала е твърде тъпа за да може да измисли сама подобно нещо.  

[Seeker]

Вниманието е прожекционното платно на нашето съзнание. Въпроса е кой управлява вниманието.

[Брахман]

Вниманието е прожекционното платно на нашето съзнание. Въпроса е кой управлява вниманието.

Ъъ ъ Тц Не  

Вниманието е лъча който "прожектора съзнание" насочва към едно или друго нещо за да го осъзнае.

Вниманието се управлява от Антакарана. Будхи, Манас, Чита и Ахамкара действат заедно. В същност те са и самото внимание. Част от Антакарана е вниманието, друга част от него е нашето съзнание.

Общо всички те са модификация на Чистото Съзнание според Веданта или на взаимодействието между  Пуруша и Пракрити според Санкхя.

[Източен]

Действително вниманието може да се употреби в някой случай като съзнание. Тогава когато човек само осъзнава без да влага нищо от себе си.

На такова съзнание не му достига разумност, то е чиста сетивност, която не стига до будхи. Не разбирам защо толкова препоръчват това състояние? Вероятно защото ги освобождава от отговорността на аперцепцията.

Imago, казахте за правилна памет. Тя се отнася за авторитетното чуто и за възприятието, поставено в ума за критическо обмисляне. За извода отнася ли се?

[Quiet]

Тогава когато човек само осъзнава без да влага нищо от себе си.

т.е съществува "човешко себе" което е различно от осъзнаването си
Кое е то?
КЪДЕ?