Знам, че нищо не знам

[jelyuena]

Уж не съм съвсем начинаеща, а отговорите на някои въпроси все още трудно намирам сама. От 10 месеца практикувам сериозно (преди това лежерно), с малки изключения почти ежедневно асани, пранаяма и медитация. Отначало всичко вървеше гладко, месеци наред – в практиката и извън нея. И сега се чувствам добре по време на заниманията, приятно тонизирана и спокойна непосредствено след това. Но в ежедневието нещо става. Забелязвам, че развивам някаква непонятна свръхчувствителност към хора, събития и ситуации, неспокойствие и неоправдана подвижност на реакциите. Разбира се, успявам да ги овладявам по някакъв начин, без да им давам външен израз, само че едва ли са най-добрите ми вътрешни помощници, защото понякога ми причиняват и физически дискомфорт.

Според мен е ясно, че върви някакъв процес на очистване, но как да го балансирам? Ако спра практиката за известно време (а не ми се иска) и през него продължа само с теория в садханата, това би ли имало положителен ефект? Или Випасана медитация ще ми помогне?

“Знам, че (още) нищо не знам.”, както е казал Сократ.

Ако някой има идея как се преодолява подобен проблем, бих останала много благодарна за конкретни съвети.

[rtsvet]

10 месеца са кратък интервал, трябват годините практика за "промяна".

Предполагам, че за 10 месеца човек придобива просто друго самомнение. А последното просто търси мястото си.  

[Павли Панев]

  От 10 месеца практикувам сериозно (преди това лежерно), с малки изключения почти ежедневно асани, пранаяма и медитация. Отначало всичко вървеше гладко, месеци наред – в практиката и извън нея. И сега се чувствам добре по време на заниманията, приятно тонизирана и спокойна непосредствено след това. Но в ежедневието нещо става. Забелязвам, че развивам някаква непонятна свръхчувствителност към хора, събития и ситуации, неспокойствие и неоправдана подвижност на реакциите. Разбира се, успявам да ги овладявам по някакъв начин, без да им давам външен израз, само че едва ли са най-добрите ми вътрешни помощници, защото понякога ми причиняват и физически дискомфорт.

Според мен е ясно, че върви някакъв процес на очистване, но как да го балансирам? Ако спра практиката за известно време (а не ми се иска) и през него продължа само с теория в садханата, това би ли имало положителен ефект? Или Випасана медитация ще ми помогне?

“Знам, че (още) нищо не знам.”, както е казал Сократ.

Ако някой има идея как се преодолява подобен проблем, бих останала много благодарна за конкретни съвети.

Това е йога! Изострени сетива и емпатия. Ако искаш да ги избегнеш или спираш йога или се откъсваш от обществото!!!
Друг път няма.
Успехи!

[chrisi]

 Доколкото аз знам, това е изчистване на организма. Практиката не бива да се прекратява! Колкото и да са неприятни, тези моменти трябва да се изтърпят, те ще изчезнат от само себе си . Трябва да се радваш, защото тяхната поява е факт, че ти вършиш нещо, че има резултат от твоята практика. Аз ти стискам палци да не се предаваш!

[jelyuena]

Във всяка от вашите думи има по нещо, над което да се замисля. Практикуването на Йога е съвършено нова посока на мислене и мотивация за незнаещия. Все едно е да започнеш рисуването на нова картина в съзнанието си, а то не е чисто бяло платно. Съзнанието е като пентименто - предишни слоеве бои прозират, не можеш лесно да ги заличиш. Замяната на стария начин на мислене с нов включва и виждането, преоценката на старото мислене по нов начин. Сигурно затова и съпротивата е толкова силна в началото.

От друга страна, всяко ново знание е сила. Вникнем ли в оставеното от коментаторите на ЙС (I.17), ще разберем, че придобиването на сиддхи в резултат от практикуването на Йога, само засилва връзките ни със света около нас и води до страдание. Страданието просто е част от пътя. Така лека-полека нещата просветляват.

[Imago]

Изчистването на организма е само първата степен по пътя към самадхи, докато пречистването на съзнанието се извършва едва когато човек започне да практикува осемте самапатти.

[jelyuena]

Естествено е, движим се от грубото към финото. 

[Източен]

По времето на Патанджали е имало малко обекти за медитация и малко учения за слушане, в сравнение с днес. В днешно време, особено в България, всеки садхак ще трябва много да чака за висшата степен на медитация, докато постигне адекватни знания по основните науки + умения в елекротехника, строителство, монтьорство..., за да може да се нарече знаещ. Ако загърбва и подминава аспекти от своето ежедневие (прамани), ще си остане невежа, защото подминатото ще го компенсира във вид на васани.

Някъде на форума бяха пуснали информация, че Патанджали се е преродил. Ако не започне бързо да се ограмотява в знанието на съвременните науки, ще бъде за смях сред средношколците.

[Observer123]

има методи, които могат да действат хармонизиращо и балансиращо, примерно дишането през едната и другата ноздра, и концентрацията на равностранен триъгълник, вписан в кръг, с върха нагоре.
Предлагам ви от пранаяма да акцентирате на нади содхана, а от концентрацията - на тази фигура/янтра.

Проверени са и двете и помагат!

[jelyuena]

Някъде на форума бяха пуснали информация, че Патанджали се е преродил.

Интересно, значи и Патанджали е далече от съвършенството, даже той не е достигнал целта на Йога.


Observer123, благодаря Ви. Нади Шодхана Пранаяма и при мен действа много добре, концентрация с янтрата ще опитам.