В такъв случай се пита насаме най-близкият човек, например мъжът й. Той знае дали съзнателно лъже или вярва в лъжите, които разпространява. За такова признание обаче се иска голяма морална сила.
Личи си че не сте имали пряк контакт с индийски гуру

Човек трябва да се срещне с тях и да говори с тях но с отворено съзнание, да не им дава кредит, да не ги превъзнася, да не ги смята за богове. Тогава те стават прозрачни

Вижда се цялата им психика. Най добре се виждат когато те започнат да говорят един за друг, когато започнат да говорят за "конкуренцията". Тогава те са искрени, говорят от "личен опит".
Индийските гуровци са си най обикновени хора.
Повечето от тях вярват в бог. Но вярата им е толкова колкото и вярата на останалите. Това коего те приказват на другите хора, че те самите са богове е пълна рогата лъжа която те знаят отлично че не е вярно. Когато някой тарикат като Сай Баба започне да "материализира" златни швейцарски часовнци, той знае отлично, че лъже и заблуждава хората. Когато Нирмала разправя, че тя е бог, че е достатъчно само да се гледа нейният портрет и това ще те излекува от всички болести, тя знае отлично че лъже хората около нея.
Едва ли мъжът и "практикува" в къщи медитация пред портрета и с вдигнати нагоре ръце. Едва ли мъжът и практикува медитация пред Нирмала с вдигнати нагоре ръце. Това е смешно да се помисли дори. По скоро мъжът и медитира пред нея като си запушва носа за да не и мирише посраните гащи.
Има една малка категория гурувци в Индия които са пълни откачалки. Такъв гуру е Рамакришна. Рамакришна е бил преди всичко тантрик. Халюцинирал е постоянно, не е бил наясно кое е действителност кое не. Вивекананда разправя за него един подобен случай описва го много добре. Самият Вивекананда говори за Рамакришна като халюциниращ луд. Но Рамакришна е искерн. Той поне вярва в това което говори. Подобни гуровци като него би трябвало да ги пращат на лечение но....
Има и една трета група гуровци в Индия която е най малобройната и най ерудирана. Те са философи. Те нямат претенции за чудотворци. Такъв е например Шанкарачария. В днешно време такива се свами Даянанда, свами Партхасарати, свами Чинмаянадна, свами Кришнанада, свами Махешананда и други, не ги знам всичките. Те познават отлично писанията, дават правилна интерпретация. Те не вярват в никакви чудеса, никакви глупости. Това което те грешат е че се придържат все още към една стара система от вярвания и не се съобразяват с новите неща. Вярват да речем в прераждането, вярват че съзнанието е нещо което се намира извън мозъка, вярват в съществуването на творец на вселената и т.н. Те отказват да видят очевидни истини в които няма съмнение. Отказват да ги видят защото не искат да се откажат от комплекса суеверия в които са повярвали още от малки.
За голяма радост обаче в Индия има вече една голяма класа от високоерудирани хора които знаят че всичко това са само предания, глупости, измислици, суеверия. Те се придържат към науката.
Жалкото е че те са едно нищо в сравнение с огромното множество суеверни идиоти които лапат мухите на гуровците. Не съм правил статистика, не съм чел статистика но ми се струва че 99 процента от индийците все още са потънали в мрака на религиите.