Що е мисъл - в науката и във Веданта?

[Брахман]

Сега ще започна тази тема която според Тихият (Quiet) е забранена в този форум.  Темата ще я разгледам от две гледни точки, от гледна точка на съвременната наука и от гледна точка на Веданта. Ето какво писа тихият:

Къде точно се намира мисълта и какво е което я заобикаля!?
Какво е което "ограничава" мисълта (там където е тя точно)!?
Какво "кое" си стягаме за да си преместим вниманието!?
Къде точно е това което ползва мисълта, свободата и прочието!?

- това са въпроси извън сферата на съвременната наука, и поради това не се обсъждат в този така научен форум...

"Наука" [scientia]  е дума изпозлвана за информация свързана с физическата вселена.
Интересно как бихте приложили принципа на измерването, калкулацията и повторението по отношение на мисълта и чувството.
Каква би била мерната единица за мисъл - 1 пси !?
Как ще изразите статистически взаимодействието между мислите?  1 радост + 1 тъга = 2 смесени щастия !?
Каква би била стойността на отклонение? От какво!?

На тези въпроси ще отговарям и разбира се който иска е добре дошъл да се включи, включително и Тихият

Първо тези въпроси са характерни за неуките гуровци в Индия които изобилстват там със стотици хиляди – брой нямат. Те задават подобни въпроси без изобщо да се почешат по празните глави дори. При това успяват да съберат доста аудитория. Навремето още през 60 те години, около тях се събираха хипитата да пушат хашиш Та до днешно време продължава тази традиция. Гурувците задават все същите въпроси и „правят впечатление” на много умни и образовани е че стоят по горе от науката. А Тихият им се хваща на въдицата

Ще отговарям на въпросите един по един!

Отговор на въпрос номер 1

Каква би била мерната единица за мисъл - 1 пси !?

Въпроса така зададен е НЕПЪЛЕН! Трябва да се каже какво точно ще се измерва на мисълта. Едва тогава може да се мисли  и за мярката.

Например ако кажем с каква мярка се измерва „обувка”? Може да измерваме „обувка”  с нейната парична стойност. Може да измерваме „обувка” за нейната големина. Може да измерваме „обувка” за нейната тежина. Може да измерваме „обувка” за нейната здравина! Може да измерваме „обувка” за нейната популярност и мода.  И т.н. и т.н.

По същият начин може да измерваме и мисълта но само ако се каже ПО ОТНОШЕНИЕ НА КАКВО?!?!?!? Иначе въпроса е зададен некадърно или подвеждащо! Виждате ли, „мисълта” не може да се измерва!? Хммм кой знае? Може и да може! Може да измерваме мисълта по това колко думи я съставят. Може да измерваме мисълта за това до колко е ясно формулирана и до колко се разбира. Може да измерваме мисълта до колко тя влияе на хората и на човека който е подхранва в ума си. Може да измерваме мисълта до колко е глупава или до колко е умна. Може да измерваме мисълта до колко е полезна или вредна. И т.н. и т.н.

Това просто разсъждение не им минава на ум на тарикатите брадати гуровци в Индия!

[Imago]

Мяра на мисълта е съответствието с обекта.

[Брахман]

Отговор на втори въпрос

Как ще изразите статистически взаимодействието между мислите?  1 радост + 1 тъга = 2 смесени щастия !?

Отново тук има нещо неясно, не е формулиран въпроса съвсем точно. Това е все едно да се каже може ли да се извърши подобно математическо събиране:
Едно отиване до магазина + Едно изгубване на парите = ? на какво?

Трудно е да се каже на какво е равно горното събиране. Различните хора могат да дадат различни отговори. Трябва да се формулира по точно формулата. Например ако направим това уравнение:

„Няколко пъти бъркане в носа” + „Избърсване на сополите в брадата” + „Няколко почесвания като крастав” + „едно показно по медитация” = „Една рогата лъжа и пълна заблуда на публиката”

То се вижда, че е доста по ясно от вашето. В същност математиката отдавна се занимава с мислите! Спомнете си Булевата Алгебра! Както и да е, при това положение може да се отговори и на следващият въпрос:

Каква би била стойността на отклонение? От какво!?

Стойността на отклонение е голямо. Става въпрос за отклонение от истинската медитация Добре е да се добави, че в случаят с това уравнение става въпрос за Шри Шри който показва как се медитира по ютюб

http://www.youtube.com/watch?v=Etgd-6BxkUs

[Брахман]

Къде точно се намира мисълта и какво е което я заобикаля!?

Разбира се науката не може да даде точно обяснение на всички въпроси в момента които задавате. За това как работи мозъка, все още науката не е наясно.  Ще трябва да мине време и аз не знам дори моите пра пра пра внуци дали ще доживеят да видят пълното разкритие на работата на мозъка, създаването на математически модел на мозъка. Все пак ще се опитам да „дам” някакъв отговор.

Мозъкът това е един биокомпютър. Доста по сложен дори от най сложните компютри в днешно време. За това бяхме писали вече в този форум. Както при компютрите така и при мозъка има хардуер и софтуер. Мисълта в хардуера се намира в мозъка. Различните части на мозъка отговарят за различни мисли. Благодарение на Невросайънс в днешно време се правят огромно число открития какво къде става в мозъка. Това прилича до някъде на епохата на великите географски открития където всяка година се е налагало да се печатат нови карти. В интернет има писано доста, ето тук може като начало да погледнете къде какви мисли има в мозъка:

http://www.ninds.nih.gov/disorders/brain_basics/know_your_brain.htm#geo

Къде се намира мисълта в същност? Да вземем за пример едно възприятие. Човек вижда пред него стол. В ума му има стол. Къде е тази мисъл? Тя е едновременно на много места. Първо има образ на стол в дъното на очите. От там този образ бива взет по подобие на камерите и информацията по очният нерв се предава на различни центрове в мозъка. Тези центрове обработват тази информация и за нас тя се явява като мисъл. Информацията от очният нерв се обработва в зависимост от предишните знания на човека и в зависимост от неговото моментно настроение. Поради това възприятието е изключително субективно. Мисълта за „стол” при един човек може да се „намира” близо до маса, при друг човек може да се намира близо до бюрото, за трети близо до зъболекаря.

Най общо казано мислите се намират във мозъка и във психиката на човек. Психичното това е едно отражение на външният свят. Човек си служи с думи за да означи обектите които наблюдава. От тези думи могат да се образуват сложни съждения. Думите също могат да извикват представи за обекта, дори когато обекта не е пред сетивата. Възможно е да има и представи без думи. Човек може да работи с представите, с думите и с директните възприятия. Всичко това заедно образува психичният свят на човек. Доста често той е изпъстрен с разни емоции. В психичният свят има също и желания които създават движение и направление на мислите. Така една мисъл е заобиколена в психичният свят от разни други мисли, от желания, от емоции.

[Seeker]

Мозъкът това е един биокомпютър.

В РС има хард драйв, където се съхранява базата данни. В мозъка няма такова място.

Къде се намира мисълта в същност? Да вземем за пример едно възприятие. Човек вижда пред него стол. В ума му има стол. Къде е тази мисъл? Тя е едновременно на много места.

Възприятието не е мисъл.

[Imago]

"Наука" (scientia)  е дума, използвана за информация, свързана с физическата вселена.

Според това нелепо определение науките за духа (Geisteswissenschaften, humanities) не са науки изобщо.

http://www.bookrags.com/research/geisteswissenschaften-eoph/

Има ли смисъл изобщо да влизаме в дебат?

Ако вземем да опровергаваме всички нелепости, които чуваме и четем, няма да ни стигне времето да кажем две смислени думи.

[jelyuena]

Der Mensch ist das Maß aller Dinge, der Seienden, dass sie sind, und der Nichtseienden, dass sie nicht sind.

[Imago]

Aha, Protagoras. Но човекът все пак не е само физика и чакри. По въпроса за локализацията на съзнанието, аз съм повече привърженик на Леонтиев и Пиаже.

[Quiet]

http://en.wikipedia.org/wiki/Science
"Science (from the Latin scientia, meaning "knowledge") is comprehensive information on any subject, but the word is especially used for information about the physical universe.

Basic classifications
Scientific fields are commonly divided into two major groups: natural sciences, which study natural phenomena (including biological life), and social sciences, which study human behavior and societies. These groupings are empirical sciences, which means the knowledge must be based on observable phenomena and capable of being tested for its validity by other researchers working under the same conditions.

A scientific method seeks to explain the events of nature in a reproducible way, and to use these reproductions to make useful predictions. It is done through observation of natural phenomena, and/or through experimentation that tries to simulate natural events under controlled conditions. It provides an objective process to find solutions to problems in a number of scientific and technological fields.

Mathematics is essential to the sciences. One important function of mathematics in science is the role it plays in the expression of scientific models."

Ако вземем да опровергаваме всички нелепости, които чуваме и четем, няма да ни стигне времето да кажем две смислени думи.

Естествено, като например принципът на триенето (на неудобните теми във форума).

[Imago]

Основателите и модераторите могат да обсъждат всички невидими теми в раздела Администрация.

По какъв начин математиката е наука за физическата вселена? Ако твърдим това, ще изпаднем в Платонически идеализъм на сферите. В по-голямата си част съвременните математически преобразувания нямат никаква връзка с физическата реалност, а изследват виртуални реалности, създадени от съзнанието на математика. Следователно математиката е наука за духа.