Символизъм - Шива

[Брахман]

Ще започна да давам символизма в индийските писания, изображения, легенди и т.н. Разбира се има не един и два варианта и често пъти има противоречия в интерпретациите за това какъв е символизма на даден обект. Но при всички случаи символизмът е единственият правилен начин да се гледа на различните изображения на индийски богове!

Ще започна с така нареченото „трето око” или „окото на Шива”. Има много различни интерпретации за третото око. Според някой най разпространени и модерни -  третото око БИЛО!?!?  пинеалната жлеза. Пинеалната  жлеза която се среща още при някой примитивни организми като гушери, жаби, риби и т.н. Това е вид точка на главата между очите която може да долавя наличието на  светлина.

http://www.bibliotecapleyades.net/ciencia/ciencia_thirdeye.htm

http://en.wikipedia.org/wiki/Parietal_eye

Тази точка най вероятното в процеса на еволюцията е била нужна за да се спазва 24 часовият цикъл на денонощието, което е нужно за да може животното да просъществува по лесно.

Но според „модерните йоги” това е третото око с което човек може да предвижда бъдещето, да получава невероятно знание, да влиза в контакт с бог и т.н. все глупости от този род!

http://www.crystalinks.com/thirdeyepineal.html

[Брахман]

Шива се нарича Траямбакам Дева – триокият бог. Какво представлява всъщност третото око на Шива? В почти всички изображения на Шива има сложено трето око на челото. Обикновено то е затворено. Казва се, че когато Шива се ядоса и отвори третото си око, той изпепелява всичко, към което го насочи, всичко изгаря в пламъци и се превръща в пепел.

Третото око се нарича още Джняна Чакшу – Окото на Мъдростта. Това е ключът към разбирането на символизма на третото око. Истинската мъдрост се състои в разбирането на преходността на нещата в света и да не се позволява човек да се привързва към тях, да не се идентифицира с желанията и да стои над дребните и тривиални неща в ежедневието. Тази мъдрост се развива в продължение на години и изисква и знания, и опит. Когато тази мъдрост бъде развита, йогинът  се научава да различава правилно с финия си интелект (буддхи). Правилното различаване води до премахване на привързаностите и желанията, до философското виждане, че целият свят е вид илюзия. Йогинът не позволява да бъде въвлечен в цикъла на мая, във водовъртежите на ежедневието. Той е в тях, но стои над тях.

Затова се казва, че окото на мъдростта се отваря само когато човек се научи да различава правилно с буддхи.

Какво представлява това „различаване”? Преди всичко това е различаване, с помощта на което се вижда илюзорността на света. Всичко, което виждаме - „имена и форми”, не е нищо друго освен понятия, които съществуват само в ума на човек. Цялото, което е абсолютната реалност, е не диференцирано сама по себе си. Диференцирането или разпознаването на обектите става от ума. Умът е този, който отделя един обект от друг, който дава наименование на обекта. Камъкът не съществува като нещо отделно от вселената. Човек с неговият ум го отделя, прави го нещо различно от останалото. Не че камъкът не съществува преди това, той си съществува, но… не като нещо диференцирано от цялото. Същото се отнася и до всичко останало.

Така когато йогинът насочи своя фин интелект към какъвто и да е обект, този обект „изчезва”, бива „изгорен”. Дори емоциите изчезват, когато биват наблюдавани правилно. Болката изчезва, ако вниманието на финия интелект бива насочено към нея. Болката не е нищо друго освен „осъзнаване” на нещо, което се е случило. Ако ние не осъзнаваме болката, то ние не я чувстваме. Това е причината, поради която, ако човек спи, той не може да усети болка. Дори ако е буден, той може да отвлече вниманието си в някоя друга посока и болката да изчезне.

[чери]

Цялото което е абсолютната реалност е не диференцирана сама по себе си.

Не е ли и това цяло една илюзия на разграничаващия интелект. Цяло по отношение на кое? Отделено от кое. Ние не сме го видели, не сме му видели края. Това е едно допускане, обобщение.

Има ли, според вас някаква символика с интелекта, препратка към образа на еднорога (рога като символ на разграничаващия интелект). Има и коне със звезда на челото. Точката която слагат индийците на челото може да е също това. Дори на някои икони на челата съм виждал звезда. Има и такъв един ритуал в християнството при който на челото се рисува кръст.

[Imago]

Според системата Няя-Вайшешика цялото (аваявин) е субект или носител на частите (аваява). Това ясно показва, че не може да има цяло без части, или пък части без цяло, както не може да има субект без свойства и свойства без субект. Субектът без свойства (ниргуна) е нещо нереално, абстрактно до степен на фикция, а свойствата без субект (дхармите) са илюзия на зле различаващия ум.

[rtsvet]

Само да загатна един друг според мен съществено важен аспект за йогите. Шива освен, че Бог на йогите и на йога е и учителя по йога.

В образа си на дакшинамурти (юг-лицезрящият) , архетипа му наследява този на Яма, който олицетворява южната посока. Дакшина мутри е Шива в аспекта му на (йога) учител.
Още от първото си споменаване йога е преподавана от Смъртта (Яма бога на Смъртта) и е свързана със смъртта.

Но ако четем по горното в смисъл на култ към Смъртта означава да пропуснем важното - Нещо като да се прекланяме пред една книга вместо да я четем. (понякога Будистите така се съсредоточават в/у богато украсени образци на Сатипатана сутта, че никога не я прочитат)

В личен план смятам, че образно казано ние (хората) се учим от грешките и смъртта на другите ни подобни. Затова и гледащите на юг (в посока на отминалите) имат шанса да се научат нещо и да не повторят грешките.  

---------------------------------------------------

Поразяващо натуралистичен пример е факта, че преди анатомите да почнат да аутопсират умрелите, не сме разбрали връзката м/у симтоми приживе, заболяване и патология.

[Quiet]

Неподходящо ли е да се твърди, че всъщност ние се учим от собствената си смърт,  защото какво е живота ако не бавно умиране!?

[Imago]

Какво е животът, ако не досадно прераждане?

[Quiet]

още по-досадно преумиране

[Източен]

В образа си на дакшинамурти (юг-лицезрящият) , архетипа му наследява този на Яма, който олицетворява южната посока.

Това с посоките е много афифна работа. В Европа поставят Сатаната на северния полюс, египетският Сет е бог на запада, в Китай север е лошата посока... Какво лошо са видели в Индия от юг?

[Imago]

Дравидското нашествие е било от юг.