Брахман и Атман

[чери]

Браман казва, че Брахман и Атман са тъждествени. От друга страна Брахман се казва да е навсякъде? Атман навсякъде ли е?

[Брахман]

Да!  Навсякъде е  Това което се казва за Брахман е АБСОЛЮТНО СЪЩОТО ЗА АТМАН!! БЕЗ НИКАКВА РАЗЛИКА, БЕЗ НИКАКВИ ИЗКЛЮЧЕНИЯ!!

[Observer123]

Atman exists everywhere.

Дхияна-бинду упанишад , 8

[jelyuena]

Извинете, но започвам да се чувствам като Алиса в страната на чудесата. Как е възможно Атман (Аз или аз?) веднъж да е безкрайно голям и навсякъде, а друг път - съвсем малък и само тук?   Звучи доста объркващо:

“4. Когато нито към обектите на сетивата, нито към делата се привързва, тогава изоставилият всичките въображения, установен в йога се нарича.
5. Нека той чрез Аза (атман) аза (атман) да издига, никога чрез Аза аза да не сваля, защото Азът на аза е приятел и Азът на аза сам е враг.
6. За този Азът е приятел, който аза с Аза победил е, когато азът е непобеден, тогава Азът негов враг е.
7. Аза победил, постигнал мир, установен е вече той във Аза висш в студ и пек, в удоволствие и мъка, в уважение и в позор.” (БГ VI)

[Quiet]

веднъж да е безкрайно голям и навсякъде, а друг път съвсем малък и само тук

каквото би означавало това да е така

[Observer123]

Как е възможно Атман ...

Нещата може да са там ...извън време и пространство

[Брахман]

Извинете, но започвам да се чувствам като Алиса в страната на чудесата. Как е възможно Атман (Аз или аз?) веднъж да е безкрайно голям и навсякъде, а друг път - съвсем малък и само тук?   Звучи доста объркващо...

Дай пример къде точно, в кои писания е казано подобно нещо. В зависимост от контекста може да има различни интерпретации, да се дават различни идеи.

Първо Брахман и Атман са ТЪЖДЕСТВЕННО РАВНИ! Това е едно и също нещо!! Това са две различни наименования на едно и също нещо!! Така че когато се говори за Атман, все едно че се говири за Брахман и обратното!

Второ, когато се казва, че Брахман е навсякъде, това означава, че ВСИЧКО Е БРАХМАН. Няма нещо което да не е Брахман.  Ти също си Брахман!!  Дори и Нирмала Деви е Брахман, въпреки че не ми се иска ама... няма как, дори и брадатият мошеник Шри Шри е също Брахман. Брахман е Атмана (истинският АЗ) на всичко.

[Imago]

Смята се, че Атман не само съвпада с Брахман, но и е малък като атом (ану), защото сияе в манас, който пък е безкрайно малък (параману) и се намира в сърцето. Мъдрецът Уддалака казва на сина си, че Атман е голям като пръст (ангули), като сусамена семка и други подобни инфинитезималности.

[чери]

За атман също се казва, че е някаква частица, нещо уникално, крайно и ограничено. Как иначе може да сияе в ума ако е всичко навсякъде, това е концепция, образ който не може да бъде възприет,  защото не е краен, не е ограничен, не е диференциран по отношение на нещо друго, това не може да се помести в ума. Истинскато аз на нещо е нещо като същността, сърцевината, костилката, ядката на нещо, семката. Когато се казва, че атман сияе в манас то атман се отнася до ума, който е атрибут на човека като живо същество. Самочувствие за аз, само-съзанание има при човека, при живите същества при които има ясно изразено усещане за индивидуалност, отделност и самостоятелност. Атман може да се отнася до живите същества. Азът или атман или пуруш е идентификация, диференциране по отношение на нещо. Ако Брахман е всичкото и общото то атман може да е нещо което принадлежи на брахман, но не съвпада с него по обем. Не може да има понятие за всичко, без това да бъде отнесено с нещо което да го опредлея. Ако всичко е брахман, то всички думи са брахман, всички образи, няма откъде да се появи нещо диференцирано. Брахман е като голямата майка от която всичко произлиза, но това което произлиза има свое собствено битие, отделно от това от където произлиза. Брахман като концепция е по-близо до пракрити, докато атман до пуруш. Или преведено на нашенски душа и тяло. Едното е жената, тялото, другото е мъжа, духа, душата. Тялото няма свое собствено съзнание. Всяеи отделен елемент, ръката, крака нямат собствено самосъзание. Има едно общо съзнание, център, валидно за цялото общо тяло. Това едно самосъзнаие е азът, същността.

Знанието за разликата между пракрити и пуруш е същността на само-съзнаието, което може да бъде само едно и не две, какво съм аз от двете, душата или тялото, нещото конкретното или общото или нищото. Кое от двете е нещо и кое е нищо. Тялото е нещо, видимо, но има ли то самостоятелно съществуване или пък постоянно съществуване. То е общо, ние не можем да го осъзнаваме изцяло постоянно и то постоянно се променя, създава се и умира, временно е. Ние винаги се намираме на едно дадено, уникално място с нашето внимание в това тяло. Tова нещо което се намира, азът, атман е по-конкретен защото има продължителност, неизменчивост. Когато има разлика между двете, тяло и душа, не може да бъда и двете едновременно. Чувството за аз,  самосъзнанието е краен, единичен феномен.    
Палецът също е символ на душата. Детето си смуче палеца, Кришна си смуче палеца т.е. той е в самосъзнаие за аза, за себе си, самосъзание за душа. Оприличаването на сусам е също близо като форма и като същност, сусамът е семка. В някои случаи на челото - където се счита, че този атман пребивава понякога също се слага зърно ориз. То не се слага никъде другаде по тялото.  Това напомня за неговата форма на семка, на същност, на източник на мислите, словото, действията, както семката е източник на растението, напомня за миниатюрния му характер, но и за единичния му характер. Не се казва, че атман е всички сусамови семки. Не, той е една семка, уникална семка. Има много семки, всяка семка е уникална. Мoже да не сe вижда разликата защото сa малки, като ги гледаш си приличат, но oт две семки няма да излязат две еднакви дървета, ще има разлика, със сигурност. Така всeки човек е уникален, тялото е уникално, чертите на лицето, характера е уникален защото душата е уникална и никъде не се повтаря.

Тук възниква друг проблем. Какво е живо? Има ли разлика между живо и неживо? Aтман е живото същество, а Брахман е неживото състояние на живото същество, невиивя елемент, заспалото, латентсно, непроявено състояние. Той е като земята в която са посяти семките. Тя ги съдържа, но те са отделни от нея. Чувството за аз е неделимо от чувството за уникалност, неповторимост, различност по отношение на всичко, отделност, автономност. Как може аз да съм навсякъде? Аз съм само един и съм само на едно определено място, в точно опредлено време и извършвам точно определени действия,  и нищо друго не съм и никъде другаде не съм. Атман е пълна конкретност по отношение на Брахман, което защото е всичко навсякъде не е нищо определено.

Ако преведем отношението между Атман и Брахман на психологически език, сигурно ще видим в желанието за отъждествяване с Брахман една инфантилност, нежелание за отделяне от майката, желание да се разтвори индивидуалността, да се върнеш в утробата, където още не си бил оформен, като отделно същество.

[Quiet]

пълна конкретност / нищо определено

и се намира в сърцето

усеща в сърцето (кшетрам)

А защо точно там? И има ли връзка със съпреживяването? Съпреживяване защо?

_{"Kindness gives to another. Compassion knows no other."}