Първо да направя съвсем ясно заявление, това което пиша по долу НЕ Е МОЕ МНЕНИЕ И МОЕ УБЕЖДЕНИЕ!!! Това са неща които са дадени в различните даршани. Моето мнение е че няма никакви карми, никакви прераждания, никакви подобни глупости. Има причина и следствие до толкова до колкото това е в съгласие с науката.
Това са добри въпроси, важни въпроси и всеки който иска сериозно да се занимава с тази материя, трябва да е наясно с отговора им.
1.Съгласно будизма само волевите действия водят до кармични последствия.А според Веданта и Йога?Какви са разликите,ако има такива?
По принцип будизъм, веданта и йога си приличат и затова и отговорите си приличат. Първо няма съгласие между различните школи в нито една от системите, пълно е с различия. Но общите принципи са един и същи. Това което пиша по долу е валидно за всички системи!!
В Будизма тези които са буди или арахати може да извършват волеви действия без да трупат карма. Същото е и в йога и във веданта!! Истинската основна причина за трупане на карма е невежеството - Авидя! Тези които са свободни от Авидя, те не трупат карма. Те са знаещи!! За какво „знание” става въпрос? Когато човек прави някакво действие, той се е идентифицирал с тялото си, с ума си, с желанията си, с притежанията си, с позицията си в обществото и т.н. Човек който има „знание” разбира „илюзорността” и „преходността” на подобни идентификации. Той може да действа, да извършва абсолютно същото действие но БЕЗ ОЧАКВАНИЯ ЗА РЕЗУЛТАТ ОТ ДЕЙСТВИЕТО!! Защото „знае” за преходността на всичко, знае че всичко е илюзорно!!
Когато едно действие се извършва без очакване на резултат, без привързаност, без идентификации, тогава това е бездейно действие и то НЕ ВОДИ ДО НОВА КАРМА! Само изгаря старата карма. Знанието във Веданта се изразява с постоянното различаване на „реалното от нереалното”, „вечното от невечното” и т.н. и т.н. Същото е и в йога. НЕТИ НЕТИ!! Това не е реално, това не е истинско, това е преходно, това е временно, днес го има утре го няма. С това „знание” йогинът неутрализира действията си. Във веданта се нарича „бездейно действие”!!!
2.Дайте пример за неволево действие ,което НЯМА кармични последсвия!
Както Имаго вече спомена, има различия за това кое е волево действие и кое не. При това различията не са само между различните даршани, но и вътре в една единствена система има различия. Различните будистки течения имат различни схващания по този въпрос.
От една страна човек може да върви по улицата и да настъпи някой мравка. Това е вид убийство, вид Химса. Трябва ли подобно действие да донесе карма за в бъдеще?
Според някой не. Тъй като човек не е убил съзнателно мравката. Тя просто се е случила там на пътя му, и той без да влага каквато и да е мисъл, каквато и да е интенция, каквото и да е намерение, е убил мравката. Според тези философи това не води до трупане на нова карма.
Според други философи, това не може да бъде извинение. Например някой може да убие при катастрофа друг човек, за го блъсне с колата по улицата и да го убие. Той може да каже че това е станало непреднамерено, без интенция. Но законът не прощава. Защо? Защото шофьорът е проявил небрежност, немарливост, не е имал достатъчно съзнание. Той може да не е блъснал пешеходеца нарочно, но в същото време е проявил небрежност. Да бъде небрежен човек е вид неправилно действие и затова то трябва да носи последствия.
Джайнистите са довели до крайност подобно правило. Те вървят по улиците с метла и преди да си сложат крака те измитат местото да не би да убият някой буболечка по случайност и от небрежност.
Споровете не спират тук. Техните противници твърдят че не е възможно да се вземат абсолютно всички превантивни мерки за да не се извършва ненасилие. Например всяка секунда нашето тяло извършва хиляди „убийства” на разни микроби които са имали нещастието да влезнат в него. Може ли да се каже че това е насилие? До къде човек трябва да бъде внимателен да не извършва насилие? До каква степен човек трябва да предпазва другите? Къде трябва да се сложи границата? Това е въпрос който е спорен.
3.Може ли човек да ПРОМЕНИ своята карма?
Може разбира се. Човек непрекъснато мени своята карма. Всяко едно действие, всяка една опитност води до промяна на кармата. Старата карма бива „изразходвана” или „изгаряна”. Нещо което е трябвало да се случи на човек, то му се случва и с това кармата „намалява”.
Човек може да промени бъдещата си карма. В зависимост от това какви действия извършва, праведни или грешни, той съответно трупа добра или лоша карма.
Това разбира се не е отговор на въпроса защото това всеки го знае. Въпроса е по скоро, възможно ли е да се промени кармата на човек БЕЗ ТОЙ ДА МИНАВА ПРЕЗ ДАДЕНА ОПИТНОСТ? Например някой има за карма да претърпи някаква злополука. Въпроса е дали може този човек да промени своята карма така, че да не претърпи злополуката?
Отговора е да. Човек може да предотврати лошата карма която идва за в бъдеще към него. Човек може да спре и добрата карма също. Има само един вид карма която не може да бъде предотвратена. Това е така наречената Прарабда карма. Това е кармата която е започнала да дава резултати в този живот и тя не може да бъде премахната, трябва да се мине през нея като през необходима опитност. Например човек е роден като мъж, в България. Това е част от неговата Прарабда карма. Тя не може да бъде променена, трябва да се живее с нея. Не може човек да каже: „ОК но от утре нататък аз не съм вече българин, аз съм китаец, или индиец.” Няма как да се промени. Човек трябва да живее до края на живота си с това.